Вицепрезидентът: Членството в еврозоната не е донор на средства
България към момента няма национална стратегия за възобновяване и стопански напредък, която да отбрани пред Европейски Съюз, съобщи Илияна Йотова на интернационална конференция „ България в еврозоната - благоприятни условия и провокации "
„ Членството в еврозоната не е нова касичка за спомагателни средства, а на първо място отговорности и благоприятни условия. Ако успеем да прокараме кораба на българската стопанска система през цялото море от благоприятни условия, които в този момент се оферират, само че и от отговорности и работещи оферти, участието ни в еврозоната ще бъде причина за участие в ядрото на Европейски Съюз, доверие към страната и действителни вероятности. " Това съобщи вицепрезидентът Илияна Йотова на интернационалната конференция „ България в еврозоната - благоприятни условия и провокации ", която се организира в Университета за национално и международно стопанство.
Вицепрезидентът изрази убеденост, че сходни полемики с представители на научните и експертни среди ще утолят огромния апетит за повече информация, за разбор и за прогнози във връзка с бъдещето участие на България в еврозоната. Именно неналичието на информация и бистрота при водене на договарянията Илияна Йотова дефинира като един от значителните дефицити по пътя на участието ни в пространството с единна валута. „ България 5 години договаря, само че диалозите останаха заключени в кабинетите на министрите, в офисите на европейските ни сътрудници, недостъпни за българските жители. Парадоксално е, че в парламентарната ни република тематиката не е поставяна нито един път на необятно разискване и полемика ", посочи Илияна Йотова и цитира относително високия % на неподкрепящи приемането на еврото български жители - 19% от българите са за влизане в еврозоната. „ Правенето на политики „ на мрачно " води до песимизъм, до чертаене на всевъзможни тайни сюжети, до неустановеност ", уточни вицепрезидентът.
Илияна Йотова напомни, че единствено в границите на два месеца българското държавно управление промени радикално решението си за подаване на документи за участие. Вицепрезидентът уточни, че в мъгла за обществото са останали изискванията, при които България е призната в ERM II (т.нар. чакалня на еврозоната), какви са изгодите, рисковете, поемани ли са спомагателни задължения, отвън финансовите и осъществяването на Маастрихтските критерии.
В изявлението си Илияна Йотова подчертава върху няколко аспекта на бъдещето участие на страната ни в еврозоната. България влезе в ERM II в интервал на предстоящи дълбоки промени в еврозоната - обособен бюджет, механизъм за гарантиране на банковите влогове на европейско равнище и нови пълномощия и благоприятни условия на Механизма за стабилизиране, който да подкрепя страните от еврозоната още по-добре при пораждане на финансови рецесии. „ В изискванията на актуалната рецесия тези процеси бяха стопирани, само че ние не знаем каква е била позицията на България по тези въпроси ", уточни вицепрезидентът.
„ България към момента няма национална стратегия за възобновяване и стопански напредък, която би трябвало да бъде призната от българския парламент и предпазена пред Европейския съвет, с цел да получим средства от планувания фонд за възобновяване на стойност 750 милиарда евро. Облигациите и нов пазар за тях (най-вече за зелени облигации), дигитализацията са непременните условия при образуване на националните проекти от страна на евроинституциите и чакат и своята българска позиция и решения. Отново липсва обществена полемика по тези въпроси ", съобщи Илияна Йотова.
Вицепрезидентът посочи като главен проблем забавянето на приемането на идващия дълголетен бюджет на Европейския съюз. Заради различия в предложенията по какъв начин да наподобява бюджетът на Европейски Съюз до 2027 година Европейският парламент прекъсна договарянията по приемане на Многогодишната финансова рамка.
„ Нека нашето участие в еврозоната бъде осъзнато, да сме наясно и с позиция по всички въпроси, свързани с промяната в еврозоната и актуалните правила, и да подходим като страна, пълноправен член на Европейския съюз, а не като страна от периферията, която чака следващото милосърдие ", приключи изявлението си Илияна Йотова, като акцентира, че не би трябвало да се позволява политически детайл в договарянията, както при към момента неосъщественото ни участие в Шенген.
„ Членството в еврозоната не е нова касичка за спомагателни средства, а на първо място отговорности и благоприятни условия. Ако успеем да прокараме кораба на българската стопанска система през цялото море от благоприятни условия, които в този момент се оферират, само че и от отговорности и работещи оферти, участието ни в еврозоната ще бъде причина за участие в ядрото на Европейски Съюз, доверие към страната и действителни вероятности. " Това съобщи вицепрезидентът Илияна Йотова на интернационалната конференция „ България в еврозоната - благоприятни условия и провокации ", която се организира в Университета за национално и международно стопанство.
Вицепрезидентът изрази убеденост, че сходни полемики с представители на научните и експертни среди ще утолят огромния апетит за повече информация, за разбор и за прогнози във връзка с бъдещето участие на България в еврозоната. Именно неналичието на информация и бистрота при водене на договарянията Илияна Йотова дефинира като един от значителните дефицити по пътя на участието ни в пространството с единна валута. „ България 5 години договаря, само че диалозите останаха заключени в кабинетите на министрите, в офисите на европейските ни сътрудници, недостъпни за българските жители. Парадоксално е, че в парламентарната ни република тематиката не е поставяна нито един път на необятно разискване и полемика ", посочи Илияна Йотова и цитира относително високия % на неподкрепящи приемането на еврото български жители - 19% от българите са за влизане в еврозоната. „ Правенето на политики „ на мрачно " води до песимизъм, до чертаене на всевъзможни тайни сюжети, до неустановеност ", уточни вицепрезидентът.
Илияна Йотова напомни, че единствено в границите на два месеца българското държавно управление промени радикално решението си за подаване на документи за участие. Вицепрезидентът уточни, че в мъгла за обществото са останали изискванията, при които България е призната в ERM II (т.нар. чакалня на еврозоната), какви са изгодите, рисковете, поемани ли са спомагателни задължения, отвън финансовите и осъществяването на Маастрихтските критерии.
В изявлението си Илияна Йотова подчертава върху няколко аспекта на бъдещето участие на страната ни в еврозоната. България влезе в ERM II в интервал на предстоящи дълбоки промени в еврозоната - обособен бюджет, механизъм за гарантиране на банковите влогове на европейско равнище и нови пълномощия и благоприятни условия на Механизма за стабилизиране, който да подкрепя страните от еврозоната още по-добре при пораждане на финансови рецесии. „ В изискванията на актуалната рецесия тези процеси бяха стопирани, само че ние не знаем каква е била позицията на България по тези въпроси ", уточни вицепрезидентът.
„ България към момента няма национална стратегия за възобновяване и стопански напредък, която би трябвало да бъде призната от българския парламент и предпазена пред Европейския съвет, с цел да получим средства от планувания фонд за възобновяване на стойност 750 милиарда евро. Облигациите и нов пазар за тях (най-вече за зелени облигации), дигитализацията са непременните условия при образуване на националните проекти от страна на евроинституциите и чакат и своята българска позиция и решения. Отново липсва обществена полемика по тези въпроси ", съобщи Илияна Йотова.
Вицепрезидентът посочи като главен проблем забавянето на приемането на идващия дълголетен бюджет на Европейския съюз. Заради различия в предложенията по какъв начин да наподобява бюджетът на Европейски Съюз до 2027 година Европейският парламент прекъсна договарянията по приемане на Многогодишната финансова рамка.
„ Нека нашето участие в еврозоната бъде осъзнато, да сме наясно и с позиция по всички въпроси, свързани с промяната в еврозоната и актуалните правила, и да подходим като страна, пълноправен член на Европейския съюз, а не като страна от периферията, която чака следващото милосърдие ", приключи изявлението си Илияна Йотова, като акцентира, че не би трябвало да се позволява политически детайл в договарянията, както при към момента неосъщественото ни участие в Шенген.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ