България в края на 1996 г. Инфлацията расте ежедневно. Работниците

България в края на 1996 година Инфлацията пораства всекидневно. Работниците отхвърлят да работят, тъй като трудът им е тотално обезценен. В страната свършват зърнените ресурси. В магазините не доближават хранителни артикули. Само за към месец българският лев тотално катастрофира. Един американски $ се разменя към този момент за 3 000 лв.. Инфлацията е 300%. Средната месечна заплата пада под 10 щ.д. или по малко от днешните 20 лв.. Започват стачки. Граждани блокират пътищата. Страната е в безпорядък, надига се революционна вълна.

Като резултат от всичко това е подадената на 22 декември оставка на аления министър председател и ръководител на БСП  Жан Виденов (10 години по-късно той е открит като помощник на Държавна сигурност с агентурно име „ Дунав “).

На 28 декември 1996 година на изключително съвещание 37-то Народно заседание приема оставката на държавното управление на Българска социалистическа партия. За тази партия това е единственият метод сега за оцеляване и избавяне от справедливия национален яд и в същото време добре обмислен политически ход, който е и контрактуван с някои от водачите на „ синята съпротива “.

На 3 януари 1997 година Народното събрание, в който болшинство има Българска социалистическа партия, отсрочва гласуването на препоръчаната от Съюз на демократичните сили „ Декларация за национално избавление “. 

На 8 януари 1997 година парламентарната група на Демократичната левица номинира за министър председател Николай Добрев – министър на вътрешните работи в кабинета в оставка на Жан Виденов. Това прелива чашата на търпението в цялата страна.

Така се стигне до огромното протестно шествие на опозицията на 10 януари 1997 година против ръководещата Българска социалистическа партия. То прераства в  прераства в взлом на постройката на Народно заседание.

Часове по-късно президентът доктор Желю Желев (чиито мандат изтича на 21 януари 1997 г.) отхвърля да даде на Българска социалистическа партия мандат за сформиране на ново държавно управление, с което официално нарушава Конституцията, само че сподели ясна политическа воля. Конфедерацията на труда „ Подкрепа “ прикани към национална политическа стачка и към гражданско непокорство. След известно съмнение управлението на Съюз на демократичните сили насочва същия апел.

Около обяд на 10 януари Парламентът е блокиран от протестиращи жители с искане народните представители да изоставен неговата постройка. Масово се скандира: “Напуснете Народното събрание! “ и „ Червени отпадъци “. Но депутатите от Българска социалистическа партия отхвърлят да изоставен Народното събрание. Част от народните представители на Съюз на демократичните сили напущат постройката, а друга – остават вътре в нея. 

Новоизбраният президент Петър Стоянов се обръща към протестиращите с апел да се разотидат и да заобикалят крайните дейности, като дава обещание почтено ръководство. Като мотив произнася и известното в този интервал заричане, което най-често преди него дава водачът на Съюз на демократичните сили и предстоящ министър председател на страната Иван Костов: „ НЯМА ДА Въдворяване и изселване (отделение в МВР-ДС) ИЗЛЪЖЕМ! “ Но без значение от апелите на политици от управлението на Съюз на демократичните сили жителите нападат Парламента и се стига до съществени произшествия сред тях и полицията подкрепена и от вътрешните войски. Има ранени.

Ето какво споделя за този незабравим ден журналистът Георги Даскалов от в. „ Демокрация “:

„ Късно през нощта на 10 против 11 януари полицията организира акция за извеждане на депутатите от Народното събрание. При нея безусловно неоснователно, тъй като протестиращите към този момент бяха понамалели и не представляваха сериозна опасност, бяха бити стотици хора. Някои от тях пострадаха тежко, да вземем за пример някогашният министър-председател Филип Димитров, комуто шиха и бинтоваха главата в “Пирогов ”. След този пердах стана ясно, че комунистите си отиват – с пердах или с положително. Протестите заляха цялата страна, а всеки ден по софийските улици имаше големи шествия. Слави Трифонов и компания, които тогава бяха млади и към момента релативно чисти, пееха “Кураж, тайфа вярна, сговорна ”, а ние за пръв път в живота си вярвахме, че нещо зависи от нас. Спомням си, че тогава Иван Костов, бидейки водач на Съюз на демократичните сили и политически лидер на митингите, сподели от стълбите на някогашния Партиен дом: „ И когато вземем властта, комунистите ще идат, където им е мястото. “ Ние мислехме, че мястото на комунистите е в пандиза и се радвахме, но от кое място да знаем, че на “Копитото ” той към този момент се бил схванал с тях – те да правят отстъпка властта, а ние да забравим какво е било. “