Голяма газова вест за България
България ще внесе към 225 млн. куб. м. азерски газ в продължение на 9 месеца през газопровода Кулата-Сидерокастро, до момента в който бъде пусната в употреба междусистемната българо-гръцка газова връзка по-късно тази година. Това обявиха от Министерството на енергетиката, представени от БГНЕС.
„ Булгаргаз “ сполучливо стартира доставката на „ синьо гориво “ от Азербайджан за България в 7.00 часа сутринта на последния ден на отминалата 2020 година
„ Булгаргаз “ ЕАД контракти доставките по различен маршрут през гръцката газопреносна мрежа до входен пункт Кулата – Сидирокастро на българската газопреносна мрежа. Транспортирането на природния газ по този маршрут е краткотрайно, за период от девет месеца до края на 2020/2021 газова година “, показаха от Министерството на енергетиката.
От там прецизираха, че количествата, които ще бъдат доставени за този интервал са в подобен размер на 225 млн. куб. м. и са съобразени с техническите благоприятни условия на гръцката газопреносна мрежа.
„ След въвеждане в употреба на междусистемната газова връзка Гърция-България през 2021 година доставките на природен газ от Азербайджан ще продължат по главното трасе в контрактувания размер “, дават обещание от енергийното ведомство.
Страната ни контракти вноса на 1 милиарда куб.м. азерски газ. Тези количества се добиват в границите на втората фаза от създаването на огромното находище „ Шах Дениз “ в Каспийско море. В Европейския съюз Азербайджан доставя своето синьо гориво посредством газопроводите ТАНАП и ТАП, които са част от „ Южния газов кулоар “ минаващ през Турция и Гърция за Италия. Той е считан от Брюксел за предпочитан за диверсификацията на източниците на доставка и се употребява с поддръжката на Съединени американски щати. Изграждащата се българо-гръцка газова връзка е едно отклоняване от този маршрут.
За да резервира своите позиции като значим директен център за газ, а също по този начин да се защищити от вероятни спирания на доставките, каквито имаше при започване на 2009 година поради разногласието сред Киев и „ Газпром “, България направи обилни вложения в газови складове.
„ За интервала 2010-2020 година „ Булгартрансгаз “ ЕАД извършва контракти, свързани с притежаваните от него мощности за предпазване на природен газ, в общ размер на 43 млн. лева “, обявиха от Министерството на енергетиката.
Ключов детайл от газовата инфраструктура е подземното газово вместилище в „ Чирен “.
„ Развитието на хранилището е измежду предпочитаните цели на “Булгартрансгаз” – освен за обезпечаване на спешен запас от природен газ, само че и за повишение на гъвкавостта и разширение на опциите за използването му от търговци на природен газ по отношение на реализацията на районен газоразпределителен център в България “, показаха от енергийното ведомство.
През 2016 и 2017 година са прокарани два нови експлоатационни сондажа на обща стойност към 22 млн. лв., които разрешиха потенциалът за рандеман да бъде нараснал с 15% до 3.9 млн. куб. м. на ден. Капацитетът за рандеман при форсирани режими в спешни обстановки е нараснал до 4.7 млн. куб. м. на ден.
От 2013 година насам “Булгартрансгаз” ЕАД кандидатства, а Европейската комисия утвърждава включването на плана за уголемение на хранилището във всички описи на планове от общ интерес за Европейски Съюз досега. Този план цели размерът на хранилището да нарасне от сегашните 550 млн. куб. м. до 1 милиарда куб. м., а пластовото налягане да се увеличи до 150 бара. Това ще разреши и повишение на потенциалите на рандеман и нагнетяване до 8-10 млн. куб.м/ден.
„ Извършени са със лични средства редица предпроектни действия и изследвания, които да разрешат стартирането на капиталовия план за уголемение – Технологичен план за употреба на ПГХ „ Чирен “, „ Геомеханично преструване на Чиренския резервоар” и „ Наземен газов разбор върху площта на Чиренската структура” за оценка на херметичността на ПГХ „ Чирен “ “, увериха от МЕ.
През 2019 година започва осъществяването на 3D сеизмични изследвания върху площта на Чиренската конструкция (близо 200 кв. км), съфинансирано от Европейски Съюз. Чрез 3D изследванията се уточняват в елементи параметрите на газовия контейнер и се дефинират подобаващите точки за пробутване на нови сондажи. Към средата на месец август 2020 година изследванията на терен бяха сполучливо завършени.
„ През първото тримесечие на 2021 година се чака да завършат анализът и интерпретацията на получените данни. С това ще бъдат финализирани предпроектните действия за уголемение на хранилището, в които “Булгартрансгаз” влага близо 10 млн. лв. “, показаха от енергийното министерство.
„ Булгаргаз “ сполучливо стартира доставката на „ синьо гориво “ от Азербайджан за България в 7.00 часа сутринта на последния ден на отминалата 2020 година
„ Булгаргаз “ ЕАД контракти доставките по различен маршрут през гръцката газопреносна мрежа до входен пункт Кулата – Сидирокастро на българската газопреносна мрежа. Транспортирането на природния газ по този маршрут е краткотрайно, за период от девет месеца до края на 2020/2021 газова година “, показаха от Министерството на енергетиката.
От там прецизираха, че количествата, които ще бъдат доставени за този интервал са в подобен размер на 225 млн. куб. м. и са съобразени с техническите благоприятни условия на гръцката газопреносна мрежа.
„ След въвеждане в употреба на междусистемната газова връзка Гърция-България през 2021 година доставките на природен газ от Азербайджан ще продължат по главното трасе в контрактувания размер “, дават обещание от енергийното ведомство.
Страната ни контракти вноса на 1 милиарда куб.м. азерски газ. Тези количества се добиват в границите на втората фаза от създаването на огромното находище „ Шах Дениз “ в Каспийско море. В Европейския съюз Азербайджан доставя своето синьо гориво посредством газопроводите ТАНАП и ТАП, които са част от „ Южния газов кулоар “ минаващ през Турция и Гърция за Италия. Той е считан от Брюксел за предпочитан за диверсификацията на източниците на доставка и се употребява с поддръжката на Съединени американски щати. Изграждащата се българо-гръцка газова връзка е едно отклоняване от този маршрут.
За да резервира своите позиции като значим директен център за газ, а също по този начин да се защищити от вероятни спирания на доставките, каквито имаше при започване на 2009 година поради разногласието сред Киев и „ Газпром “, България направи обилни вложения в газови складове.
„ За интервала 2010-2020 година „ Булгартрансгаз “ ЕАД извършва контракти, свързани с притежаваните от него мощности за предпазване на природен газ, в общ размер на 43 млн. лева “, обявиха от Министерството на енергетиката.
Ключов детайл от газовата инфраструктура е подземното газово вместилище в „ Чирен “.
„ Развитието на хранилището е измежду предпочитаните цели на “Булгартрансгаз” – освен за обезпечаване на спешен запас от природен газ, само че и за повишение на гъвкавостта и разширение на опциите за използването му от търговци на природен газ по отношение на реализацията на районен газоразпределителен център в България “, показаха от енергийното ведомство.
През 2016 и 2017 година са прокарани два нови експлоатационни сондажа на обща стойност към 22 млн. лв., които разрешиха потенциалът за рандеман да бъде нараснал с 15% до 3.9 млн. куб. м. на ден. Капацитетът за рандеман при форсирани режими в спешни обстановки е нараснал до 4.7 млн. куб. м. на ден.
От 2013 година насам “Булгартрансгаз” ЕАД кандидатства, а Европейската комисия утвърждава включването на плана за уголемение на хранилището във всички описи на планове от общ интерес за Европейски Съюз досега. Този план цели размерът на хранилището да нарасне от сегашните 550 млн. куб. м. до 1 милиарда куб. м., а пластовото налягане да се увеличи до 150 бара. Това ще разреши и повишение на потенциалите на рандеман и нагнетяване до 8-10 млн. куб.м/ден.
„ Извършени са със лични средства редица предпроектни действия и изследвания, които да разрешат стартирането на капиталовия план за уголемение – Технологичен план за употреба на ПГХ „ Чирен “, „ Геомеханично преструване на Чиренския резервоар” и „ Наземен газов разбор върху площта на Чиренската структура” за оценка на херметичността на ПГХ „ Чирен “ “, увериха от МЕ.
През 2019 година започва осъществяването на 3D сеизмични изследвания върху площта на Чиренската конструкция (близо 200 кв. км), съфинансирано от Европейски Съюз. Чрез 3D изследванията се уточняват в елементи параметрите на газовия контейнер и се дефинират подобаващите точки за пробутване на нови сондажи. Към средата на месец август 2020 година изследванията на терен бяха сполучливо завършени.
„ През първото тримесечие на 2021 година се чака да завършат анализът и интерпретацията на получените данни. С това ще бъдат финализирани предпроектните действия за уголемение на хранилището, в които “Булгартрансгаз” влага близо 10 млн. лв. “, показаха от енергийното министерство.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ