Хърватският финансов министър: В момента държави извън еврозоната имат по-висока инфлация от нас
България се спъна по пътя за еврозоната и няма да може да одобри еврото от 1-ви януари 2024 година. Един от главните критерии, които страната ни не покрива е равнищата на инфлацията. Хърватия обаче одобри единната европейска валута от първия път и сега приема мерки за справяне на същите проблеми с цените в магазините, които България изпитва без да е в еврозоната. Може ли страната ни да се поучи от положителния образец на съседите и какво могат да споделят те като опит. Отговорите потърси Георги Карамфилов от министъра на финансите на Хърватия - Марко Приморац.
Господин Приморац, благодаря Ви доста, че приехте нашата покана. Бих желал да стартира с един въпрос, който е доста значим за българските жители и се надявам въз основата на Вашия опит да можете да ми отговорите. Най-големият боязън на българските жители е, че когато приемем еврото цените в магазините ще скочат двойно, а заплатите ще паднат двойно. Как се случи превалутирането при Вас в Хърватия?
Благодаря Ви доста за поканата. Бих желал да стартира с един апел към българското държавно управление – не се отхвърляйте от това странствуване, приемането на еврото е доста значимо за всяка една страна от Европейския съюз. Подобно деяние има доста точни и доста ясни дълготрайни дивиденти. От позиция на цените – това беше съществено терзание и на жителите в Хърватия. Ние обаче се постарахме този развой да бъде оптимално транспарантен. От 5-ти септември предходната година всички магазини в страната бяха принудени да поставят две цени на продуктите си – една в куни и една в евро базирайки се на към този момент закрепения курс сред куната и еврото. Освен това ние въведохме доста ясни правила за конвертирането на цените, както и за закръглянето на цената нагоре. Само при избрани условия продавачът може да закръгли цената нагоре и в никакви други случаи.
Тези правила бяха доста ясно написани, а също така въведохме и правила, които строго санкционират спекулата в цените. В момента, в който приехме еврото от 1-ви януари тази година започнаха и съществени инспекции на държавния инспекторат, както и на организация митници и организацията по приходите. Това, което те вършат е да ревизират дали има завишаване на цените по метод, който не разрешава на клиентите сами да преценяват дали цената в евро отговоря на тази в куни.
Идеята не беше да пълним държавната хазна посредством санкции, които се постановат на сходни търговци, а по-скоро да покажем, че страната няма да толерира сходни дейности. Вече сме събрали към 400 000 евро или малко повече от това. Не са доста търговците, които са били глобени, само че посланието на държавното управление е ясно, страната няма да разреши на търговците да се възползват от промяната на куна с евро, с цел да образуват нереалистично висока цена.
Свързани
Колко огромни бяха тези санкции, за които Вие говорите?
В взаимозависимост от размера на провинението на тези юридически лица. Ако да вземем за пример държавен контрольор отиде на инспекция и им подреди да върнат цените, както са били на 31 декември 2022 година и те го създадат незабавно, то санкциите са дребни. Ако обаче след няколко дни инспекторът се върне и няма никаква смяна на обстановката, санкцията е по-голяма. Наистина напълно зависи от вида на провинението и неговият мащаб. Но както споделих, посланието на страната беше много ясно .
Имаме и разпореждане на министерския съвет, което задължава бизнесите да съблюдават разпоредбите, а в случай че има надценка, да върнат незабавно цените на равнищата от 31 декември 2022 година. Това демонстрира ясния ангажимент на страната освен да одобри еврото, само че и да обезпечи отбрана на потребителите от нелоялни търговски практики .
Разбира се, има и съперници на тази концепция, някои магазини показват позиция, че би трябвало да имат правото сами да преценят какви цени да сложат, поради правилата на свободния пазар. Ние сигурно поддържаме свободния пазар. Но в случай че някой търговец се пробва да се възползва от обстановката, с цел да наложи нереалистично високи цени, сходно деяние се дефинира като нелоялна комерсиална процедура. Тези практики се санкционират и санкциите са планувани освен в евро законодателство, само че и в закона за отбрана на потребителите. Ние не сме срещу покачването на цените поради инфлацията, само че желаеме да се придържаме прецизно към евро законодателството, с цел да не се компрометира процеса по промяна на валутата. И данните демонстрират, че инфлационният напън през януари по отношение на декември се е покачил със напълно малко – към 0.2%. Статистиката демонстрира същото и за други страни, които през годините са приемали еврото – инфлационният напън след приемането на единната европейска валута се повишава с не повече от 0.2% най-много 0.5%.
Нашият министър-председател изрази терзания най-много за спекулата в цените. Правителството вкара механизъм за мониторинг, посредством който да се следи за завишаване на цените. Но смятате ли, че страната би трябвало да вкара и сурови санкции, с цел да се покаже, че страната няма да толерира сходно държание?
Смятам, че санкциите и наказванията могат да доведат до положителен резултат в това отношение. Както споделих, концепцията не е да се цялостни държавната хазна от тези санкция. Идеята е в посланието. Трябва да се покаже, че страната поддържа потребителите. Освен това счита, че би трябвало да се демонстрират цените и в евро и в български лв., както ние направихме.
В Хърватия ние не създадохме черни описи, посредством които да наказваме търговците. Ние искахме да насърчим стопанската система, както и положителните търговски практики. Ние създадохме бели описи, в които магазините могат непринудено да се включат. В тези описи напълно транспарантно се демонстрират цените в тези магазини, които дават отговор и на валутния курс. От декември до януари нито един от магазините в тези описи не са надули цените си незаслужено.
Свързани
От примерно 10 магазина, три от тях непринудено влязоха в този бял лист. Други са решили, че не желаят. Но това демонстрира на потребителите кои търговци желаят да са транспарантни пред своите клиенти и желаят да развиват стопанската система. Всички търговци настояват, че са за свободния пазар, само че в случай че се употребяват нелоялни търговски практики, пазарните механизми няма по какъв начин да работят. Има разминаване при информацията. Клиентите не могат да обикалят от един магазин до различен, с цел да ревизират какви са цените. Те би трябвало да имат явен лист и ние тъкмо към това се целим.
Официалната статистика демонстрира, че по отношение на началото на предходната година цените в магазините в Хърватия са се нараснали с 15%, което е малко над междинното равнище в еврозоната. Това повишаване поради приемането на еврото ли е или поради войната, която в допълнение ускори инфлацията?
Официалните данни демонстрират, че средногодишната инфлация в Хърватия е 10.8%. За тази година Европейската комисия предвижда инфлация в диапазона на 6.5%, до момента в който средноевропейското равнище ще бъде 5.6%. Така че се движим към междинните европейска равнища на инфлацията.
Разбира се, и в Хърватия има хора, който са срещу приемането на еврото. Те твърдяха, че влизайки в еврозоната, инфлацията ще ни удари доста мощно. В момента в действителност се намиране в обстановка, в която инфлационният напън не е по никакъв начин слаб, само че е доста по-нисък от други страни, които нямат желание да одобряват еврото или не са почнали процеса към момента. Ако вземем да вземем за пример балтийските републики, там инфлацията беше 20%. Бих споделил, че много сполучливо се оправяме с това да разбираем на жителите, че равнищата на инфлацията нямат нищо общо с приемането на еврото. Няма разумна връзка еврото да е отговорно, защото при всички други страни, които са приели европейската валута, скокът в темповете на инфлацията е бил към 0.2%. В Хърватия е общо взето същото.
Споменахте балтийските републики. Има информация за тях, че от момента на приемането на еврото до в този момент – няколко години по-късно, междинната работна заплата в тези три страни се е покачила с над 60%. Вие имате ли очакване, че в Хърватия междинната работна заплата ще се повиши с над 50% примерно за идващите 10 години?
Ние към този момент виждаме повишаване на заплатите в Хърватия, освен минималната, само че и междинната работна заплата. Същото повишаване се усеща и при пенсиите. Социалните придобивки също бележат растеж. Очакваме даже по-голям растеж през идващите години. Това има общо с приемането на еврото, само че има и общо с нашата европейска интеграция. Ръстовете се дължат и на високият ни коефициент на продуктивна активност и насърчаването на конкуренцията. Опитваме се да догоним европейските страни. Ако имаме ниски заплати, напълно предстоящо е хората да изоставен страната и да отидат в друга, която им предлага по-високо заплащане за техния труд. За да станеш част от единния европейски пазар, няма по какъв начин да не насърчаваш конкуренцията.
Свързани
Ще ми кажете ли какви бяха равнищата на инфлацията преди да започнете процеса по приемане на еврото и по какъв начин успяхте да я запазите задоволително ниска, с цел да спазите Маастрихските критерии?
Няма никакво подозрение, че след съветската инвазия в Украйна равнищата на инфлацията се повишиха фрапантно. Имахме шанса да се присъединим към еврозоната преди инфлационните равнища да стигнат своя пик. Ние съобразихме фискалната си политика по отношение на тези процеси. Особено имайки поради предходния опит с коронавирус пандемията, когато се разпределяха огромните обществени пакети за подкрепяне на жителите и бизнеса. Това не се отрази изключително на инфлацията, само че след началото на войната към този момент резултатите върху инфлационните равнища са забележими.
По време на коронавирус пандемията някои вериги за доставки бяха блокирани, по-късно отворени, а в композиция с високата консумация, която последва пандемията, всичко това се отрази за повишаване на равнищата на инфлацията. Но ние имахме шанс да влезем преди тези събития да ударят своя пик.
От позиция на политика нещата са много обикновени. Фискалната политика няма по какъв начин да е изключително сполучлива в парирането на инфлацията. Това което държавното управление може да направи е да не налива още масло в огъня – да не надува инфлацията с прекомерно огромни разходи или увеличение на държавния недостиг. Това е нещо, което мога да препоръчам на българското държавно управление – да има прецизна и постоянна фискална политика. Това е извънредно значимо – освен с цел да се покрият Маастрихските критерии, само че и да не се усилва инфлационния напън. Монетарната политика е може би най-ефективния метод да се ограничи инфлацията. Увеличаването на лихвения % също е значима стъпка. Това го вършат всички централни банки из целия свят, както и Европейската централна банка.
Има огромен спор в България дали увеличението на заплатата от страна на страната налива вода в мелницата на инфлацията. Спрямо Вашия опит по какъв начин стоят нещата?
Българското държавно управление би трябвало да бъде доста деликатно с сходен вид нараствания. Наистина се следи разминаване сред заплатите и цените поради инфлацията. Бих споделил, че заплатите в обществения бранш, както и пенсиите би трябвало да се подвигат, с цел да поддържа покупателната дарба на популацията. Но това нарастване не би трябвало да бъде повече от действителните равнища на инфлацията.
Друг значим аспект са обезщетенията за популацията и бизнеса поради високите цени на горивата и другите енергийни първични материали. Тези ограничения би трябвало да бъдат доста точно ориентирани към в действителност нуждаещите се и би трябвало да бъдат краткотрайни. Тази група хора може да са пенсионерите и то тези пенсионери, които са с най-ниски приходи. Друга група може да са бедните хора, които получават детски добавки. Ако държавното управление към този момент е въвело буфери, които да оказват помощ в такива спешни моменти, държавното управление елементарно може да укрепи тези към този момент съществуващи ограничения и да ги насочи оптимално точно. Но раздаването на пари за обезщетения поради високите цени на тока и горивата – тази мярка не е ефикасна. Те костват доста пари на страната, разместват нормалната систематизиране на парични средства и раздуват инфлацията. Друг проблем е, че постоянно по-богатите хора се възползват най-вече от тези ограничения, което въобще не е почтено.
И един финален въпрос – говорихме за инфлацията и за цените. Но по какъв начин се случи превалутирането на заплатите от куни в евро?
Абсолютно всички цени и суми бяха конвертирани по отношение на закрепения валутен курс. В случая на Хърватия едно евро се равнява на 7.5 куни. Всички закони, които променихме, бяха основани на закрепения курс. Приложихме и специфичното предписание за закръгляне. Това беше доста значима стъпка и считам, че се справихме.
Господин Приморац, благодаря Ви доста, че приехте нашата покана. Бих желал да стартира с един въпрос, който е доста значим за българските жители и се надявам въз основата на Вашия опит да можете да ми отговорите. Най-големият боязън на българските жители е, че когато приемем еврото цените в магазините ще скочат двойно, а заплатите ще паднат двойно. Как се случи превалутирането при Вас в Хърватия?
Благодаря Ви доста за поканата. Бих желал да стартира с един апел към българското държавно управление – не се отхвърляйте от това странствуване, приемането на еврото е доста значимо за всяка една страна от Европейския съюз. Подобно деяние има доста точни и доста ясни дълготрайни дивиденти. От позиция на цените – това беше съществено терзание и на жителите в Хърватия. Ние обаче се постарахме този развой да бъде оптимално транспарантен. От 5-ти септември предходната година всички магазини в страната бяха принудени да поставят две цени на продуктите си – една в куни и една в евро базирайки се на към този момент закрепения курс сред куната и еврото. Освен това ние въведохме доста ясни правила за конвертирането на цените, както и за закръглянето на цената нагоре. Само при избрани условия продавачът може да закръгли цената нагоре и в никакви други случаи.
Тези правила бяха доста ясно написани, а също така въведохме и правила, които строго санкционират спекулата в цените. В момента, в който приехме еврото от 1-ви януари тази година започнаха и съществени инспекции на държавния инспекторат, както и на организация митници и организацията по приходите. Това, което те вършат е да ревизират дали има завишаване на цените по метод, който не разрешава на клиентите сами да преценяват дали цената в евро отговоря на тази в куни.
Идеята не беше да пълним държавната хазна посредством санкции, които се постановат на сходни търговци, а по-скоро да покажем, че страната няма да толерира сходни дейности. Вече сме събрали към 400 000 евро или малко повече от това. Не са доста търговците, които са били глобени, само че посланието на държавното управление е ясно, страната няма да разреши на търговците да се възползват от промяната на куна с евро, с цел да образуват нереалистично висока цена.
Свързани
Колко огромни бяха тези санкции, за които Вие говорите?
В взаимозависимост от размера на провинението на тези юридически лица. Ако да вземем за пример държавен контрольор отиде на инспекция и им подреди да върнат цените, както са били на 31 декември 2022 година и те го създадат незабавно, то санкциите са дребни. Ако обаче след няколко дни инспекторът се върне и няма никаква смяна на обстановката, санкцията е по-голяма. Наистина напълно зависи от вида на провинението и неговият мащаб. Но както споделих, посланието на страната беше много ясно .
Имаме и разпореждане на министерския съвет, което задължава бизнесите да съблюдават разпоредбите, а в случай че има надценка, да върнат незабавно цените на равнищата от 31 декември 2022 година. Това демонстрира ясния ангажимент на страната освен да одобри еврото, само че и да обезпечи отбрана на потребителите от нелоялни търговски практики .
Разбира се, има и съперници на тази концепция, някои магазини показват позиция, че би трябвало да имат правото сами да преценят какви цени да сложат, поради правилата на свободния пазар. Ние сигурно поддържаме свободния пазар. Но в случай че някой търговец се пробва да се възползва от обстановката, с цел да наложи нереалистично високи цени, сходно деяние се дефинира като нелоялна комерсиална процедура. Тези практики се санкционират и санкциите са планувани освен в евро законодателство, само че и в закона за отбрана на потребителите. Ние не сме срещу покачването на цените поради инфлацията, само че желаеме да се придържаме прецизно към евро законодателството, с цел да не се компрометира процеса по промяна на валутата. И данните демонстрират, че инфлационният напън през януари по отношение на декември се е покачил със напълно малко – към 0.2%. Статистиката демонстрира същото и за други страни, които през годините са приемали еврото – инфлационният напън след приемането на единната европейска валута се повишава с не повече от 0.2% най-много 0.5%.
Нашият министър-председател изрази терзания най-много за спекулата в цените. Правителството вкара механизъм за мониторинг, посредством който да се следи за завишаване на цените. Но смятате ли, че страната би трябвало да вкара и сурови санкции, с цел да се покаже, че страната няма да толерира сходно държание?
Смятам, че санкциите и наказванията могат да доведат до положителен резултат в това отношение. Както споделих, концепцията не е да се цялостни държавната хазна от тези санкция. Идеята е в посланието. Трябва да се покаже, че страната поддържа потребителите. Освен това счита, че би трябвало да се демонстрират цените и в евро и в български лв., както ние направихме.
В Хърватия ние не създадохме черни описи, посредством които да наказваме търговците. Ние искахме да насърчим стопанската система, както и положителните търговски практики. Ние създадохме бели описи, в които магазините могат непринудено да се включат. В тези описи напълно транспарантно се демонстрират цените в тези магазини, които дават отговор и на валутния курс. От декември до януари нито един от магазините в тези описи не са надули цените си незаслужено.
Свързани
От примерно 10 магазина, три от тях непринудено влязоха в този бял лист. Други са решили, че не желаят. Но това демонстрира на потребителите кои търговци желаят да са транспарантни пред своите клиенти и желаят да развиват стопанската система. Всички търговци настояват, че са за свободния пазар, само че в случай че се употребяват нелоялни търговски практики, пазарните механизми няма по какъв начин да работят. Има разминаване при информацията. Клиентите не могат да обикалят от един магазин до различен, с цел да ревизират какви са цените. Те би трябвало да имат явен лист и ние тъкмо към това се целим.
Официалната статистика демонстрира, че по отношение на началото на предходната година цените в магазините в Хърватия са се нараснали с 15%, което е малко над междинното равнище в еврозоната. Това повишаване поради приемането на еврото ли е или поради войната, която в допълнение ускори инфлацията?
Официалните данни демонстрират, че средногодишната инфлация в Хърватия е 10.8%. За тази година Европейската комисия предвижда инфлация в диапазона на 6.5%, до момента в който средноевропейското равнище ще бъде 5.6%. Така че се движим към междинните европейска равнища на инфлацията.
Разбира се, и в Хърватия има хора, който са срещу приемането на еврото. Те твърдяха, че влизайки в еврозоната, инфлацията ще ни удари доста мощно. В момента в действителност се намиране в обстановка, в която инфлационният напън не е по никакъв начин слаб, само че е доста по-нисък от други страни, които нямат желание да одобряват еврото или не са почнали процеса към момента. Ако вземем да вземем за пример балтийските републики, там инфлацията беше 20%. Бих споделил, че много сполучливо се оправяме с това да разбираем на жителите, че равнищата на инфлацията нямат нищо общо с приемането на еврото. Няма разумна връзка еврото да е отговорно, защото при всички други страни, които са приели европейската валута, скокът в темповете на инфлацията е бил към 0.2%. В Хърватия е общо взето същото.
Споменахте балтийските републики. Има информация за тях, че от момента на приемането на еврото до в този момент – няколко години по-късно, междинната работна заплата в тези три страни се е покачила с над 60%. Вие имате ли очакване, че в Хърватия междинната работна заплата ще се повиши с над 50% примерно за идващите 10 години?
Ние към този момент виждаме повишаване на заплатите в Хърватия, освен минималната, само че и междинната работна заплата. Същото повишаване се усеща и при пенсиите. Социалните придобивки също бележат растеж. Очакваме даже по-голям растеж през идващите години. Това има общо с приемането на еврото, само че има и общо с нашата европейска интеграция. Ръстовете се дължат и на високият ни коефициент на продуктивна активност и насърчаването на конкуренцията. Опитваме се да догоним европейските страни. Ако имаме ниски заплати, напълно предстоящо е хората да изоставен страната и да отидат в друга, която им предлага по-високо заплащане за техния труд. За да станеш част от единния европейски пазар, няма по какъв начин да не насърчаваш конкуренцията.
Свързани
Ще ми кажете ли какви бяха равнищата на инфлацията преди да започнете процеса по приемане на еврото и по какъв начин успяхте да я запазите задоволително ниска, с цел да спазите Маастрихските критерии?
Няма никакво подозрение, че след съветската инвазия в Украйна равнищата на инфлацията се повишиха фрапантно. Имахме шанса да се присъединим към еврозоната преди инфлационните равнища да стигнат своя пик. Ние съобразихме фискалната си политика по отношение на тези процеси. Особено имайки поради предходния опит с коронавирус пандемията, когато се разпределяха огромните обществени пакети за подкрепяне на жителите и бизнеса. Това не се отрази изключително на инфлацията, само че след началото на войната към този момент резултатите върху инфлационните равнища са забележими.
По време на коронавирус пандемията някои вериги за доставки бяха блокирани, по-късно отворени, а в композиция с високата консумация, която последва пандемията, всичко това се отрази за повишаване на равнищата на инфлацията. Но ние имахме шанс да влезем преди тези събития да ударят своя пик.
От позиция на политика нещата са много обикновени. Фискалната политика няма по какъв начин да е изключително сполучлива в парирането на инфлацията. Това което държавното управление може да направи е да не налива още масло в огъня – да не надува инфлацията с прекомерно огромни разходи или увеличение на държавния недостиг. Това е нещо, което мога да препоръчам на българското държавно управление – да има прецизна и постоянна фискална политика. Това е извънредно значимо – освен с цел да се покрият Маастрихските критерии, само че и да не се усилва инфлационния напън. Монетарната политика е може би най-ефективния метод да се ограничи инфлацията. Увеличаването на лихвения % също е значима стъпка. Това го вършат всички централни банки из целия свят, както и Европейската централна банка.
Има огромен спор в България дали увеличението на заплатата от страна на страната налива вода в мелницата на инфлацията. Спрямо Вашия опит по какъв начин стоят нещата?
Българското държавно управление би трябвало да бъде доста деликатно с сходен вид нараствания. Наистина се следи разминаване сред заплатите и цените поради инфлацията. Бих споделил, че заплатите в обществения бранш, както и пенсиите би трябвало да се подвигат, с цел да поддържа покупателната дарба на популацията. Но това нарастване не би трябвало да бъде повече от действителните равнища на инфлацията.
Друг значим аспект са обезщетенията за популацията и бизнеса поради високите цени на горивата и другите енергийни първични материали. Тези ограничения би трябвало да бъдат доста точно ориентирани към в действителност нуждаещите се и би трябвало да бъдат краткотрайни. Тази група хора може да са пенсионерите и то тези пенсионери, които са с най-ниски приходи. Друга група може да са бедните хора, които получават детски добавки. Ако държавното управление към този момент е въвело буфери, които да оказват помощ в такива спешни моменти, държавното управление елементарно може да укрепи тези към този момент съществуващи ограничения и да ги насочи оптимално точно. Но раздаването на пари за обезщетения поради високите цени на тока и горивата – тази мярка не е ефикасна. Те костват доста пари на страната, разместват нормалната систематизиране на парични средства и раздуват инфлацията. Друг проблем е, че постоянно по-богатите хора се възползват най-вече от тези ограничения, което въобще не е почтено.
И един финален въпрос – говорихме за инфлацията и за цените. Но по какъв начин се случи превалутирането на заплатите от куни в евро?
Абсолютно всички цени и суми бяха конвертирани по отношение на закрепения валутен курс. В случая на Хърватия едно евро се равнява на 7.5 куни. Всички закони, които променихме, бяха основани на закрепения курс. Приложихме и специфичното предписание за закръгляне. Това беше доста значима стъпка и считам, че се справихме.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ