Ще покрие ли страната ни условията за влизане в еврозоната от 2025г.
България поставя старания да бъде подготвена да одобри еврото не по-късно от 1 януари 2025 година Това оповестиха от пресцентъра на Министерството на финансите.
Икономистът Владимир Сиркаров изрази песимизъм пред NOVA NEWS, че това би било допустимо.
" Това е много оптимистичен сюжет, теоретично е допустимо. Най-рано началото на 2026 година обаче съгласно мен е по-вероятно. В момента би трябвало да влезем в критериите за 2024 година, която обаче ще бъде оценена през 2025 година, с цел да влезем през 2026 година Този сюжет е обвързван с това да свършим нашата работа. Макроикономическата обстановка не допуска да имаме никакъв недостиг. Фискалната политика би трябвало да се включи в евакуиране на ликвидността и за невмешателство на страната посредством разноски в помпането на спомагателна инфлация ", уточни той.
По думите му от разнообразни обединения в Народно събрание ще дойдат много спомагателни разноски, а това би било предизборно.
" МФ малко си измива ръцете и влиза с ясна отговорност като параметри. Бюджетът сега е продължение на този на Асен Василев, само че в него се дават благоприятни условия по линия на приходната и разходната елементи. Повишаване на данъчната тежест би било отрицателно решение ", счита Сиркаров.
istock
Финансовият специалист Деян Василев изясни, че разпоредбите за влизане в еврозоната са здравословни за стопанската система.
" 3% бюджетен недостиг е естествен. Трябва да си зададем въпроса допустима ли е по-добра събираемост на налозите и по-малка сива стопанска система. Също и по-малко разхищаване на публичния запас и корупция. Дефицитът не би трябвало да е въпрос на един политик или различен. Проектобюджетът на служебния кабинет е единствено една първа версия, в която са вкарани всички вероятни разходи. Тази версия постоянно е работна, на нейната база всички финансови министри играят ролята на усмирител. Този първи вид е зле свършена домашна работа с ненужно надути финансови разноски ", разяснява той.
Според него разплащанията и даването на заплати кеш ощетява всички.
" Ако сме по-солидарни и затегнем и харчовете, ще се усилят постъпленията без официално да се подвигат налозите. Бюджетният недостиг може да бъде овладян. Валутният ръб ни разглези, а излизането от него ще докара до амортизация на лв.. 90% сме влезнали в еврозоната. Имаме рекордно ниски лихви и постоянен лев. Унгарският форинт и румънската леа са се обезценили. Забравихме какво значи валутен риск ", акцентира Василев.
Икономистът Владимир Сиркаров изрази песимизъм пред NOVA NEWS, че това би било допустимо.
" Това е много оптимистичен сюжет, теоретично е допустимо. Най-рано началото на 2026 година обаче съгласно мен е по-вероятно. В момента би трябвало да влезем в критериите за 2024 година, която обаче ще бъде оценена през 2025 година, с цел да влезем през 2026 година Този сюжет е обвързван с това да свършим нашата работа. Макроикономическата обстановка не допуска да имаме никакъв недостиг. Фискалната политика би трябвало да се включи в евакуиране на ликвидността и за невмешателство на страната посредством разноски в помпането на спомагателна инфлация ", уточни той.
По думите му от разнообразни обединения в Народно събрание ще дойдат много спомагателни разноски, а това би било предизборно.
" МФ малко си измива ръцете и влиза с ясна отговорност като параметри. Бюджетът сега е продължение на този на Асен Василев, само че в него се дават благоприятни условия по линия на приходната и разходната елементи. Повишаване на данъчната тежест би било отрицателно решение ", счита Сиркаров.
istock Финансовият специалист Деян Василев изясни, че разпоредбите за влизане в еврозоната са здравословни за стопанската система.
" 3% бюджетен недостиг е естествен. Трябва да си зададем въпроса допустима ли е по-добра събираемост на налозите и по-малка сива стопанска система. Също и по-малко разхищаване на публичния запас и корупция. Дефицитът не би трябвало да е въпрос на един политик или различен. Проектобюджетът на служебния кабинет е единствено една първа версия, в която са вкарани всички вероятни разходи. Тази версия постоянно е работна, на нейната база всички финансови министри играят ролята на усмирител. Този първи вид е зле свършена домашна работа с ненужно надути финансови разноски ", разяснява той.
Според него разплащанията и даването на заплати кеш ощетява всички.
" Ако сме по-солидарни и затегнем и харчовете, ще се усилят постъпленията без официално да се подвигат налозите. Бюджетният недостиг може да бъде овладян. Валутният ръб ни разглези, а излизането от него ще докара до амортизация на лв.. 90% сме влезнали в еврозоната. Имаме рекордно ниски лихви и постоянен лев. Унгарският форинт и румънската леа са се обезценили. Забравихме какво значи валутен риск ", акцентира Василев.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ