Подобрение на бюджетната прозрачност в България, но Румъния пак ни изпреварва
България регистрира минимално усъвършенстване в оценката си за бюджетна бистрота в интернационалния Индекс „ Отворен бюджет “ за 2017 до 66 пункта.
Страната ни остава във втората група страни в показателя с оценка сред 60 и 80 (от оптимални 100), като за тези страни се счита, че дават „ забележителна информация “ за бюджета. От 2006 година, когато е оповестен първият показател, оценката на България отбелязва доста усъвършенстване – от 47 през 2006 до 65 през 2015 и 66 в най-новото издание на показателя от 2017 година Това оповестяват от " Индъстри Уоч ", които популяризират данните от изследването.
След непрекъснато усъвършенстване в цената на световния показател в първите 10 години от основаването му, през 2017 година за пръв път междинната стойност спада от 45 пункта през 2015 година до 43 в през тази година. Индексът регистрира най-висока бюджетна бистрота в Нова Зеландия, Южна Африка, Швеция и Норвегия, както и в Грузия, която усъвършенства представянето си с 16 пункта от предходното издание през 2015 година като се изкачва 11 места в класацията.
Сред страните в района, България е на второ място след Румъния и изпреварва Чехия, като останалите страни са в по-ниската трета група, категоризирани като предоставящи „ лимитирана информация “.
Като цяло, държавното управление в България дава забележителен размер информация посредством средносрочната фискална рамка, проектобюджета, документите по самия бюджет, както и месечните и годишните доклади по осъществяването на бюджета и положението на държавния дълг. Страната може да реализира бърз прогрес, като разгласява информация и разбори, изготвяни за вътрешна приложимост, като редуцира периоди за разпространение на данни и доклади и улесни достъпа посредством отбягване на практики за издание на бюджетна информация в голям брой обособени документи. Според Уорън Крафчик, изпълнителен шеф на International Budget Partnership, „ в множеството страни се основават документи, които по разнообразни аргументи не се разгласяват онлайн – отварянето на достъпа до повече създавани аналитични документи може доста да усъвършенства равнището на бюджетна бистрота “.
Българското държавно управление би трябвало да дава повече аналитична информация в бюджетните документи – както в средносрочната фискална рамка, в това число за данъчните разноски и ръководството на държавния дълг, по този начин и в докладите за осъществяване на бюджета за полугодието. Необходима стъпка е правенето на къси и разбираеми за необятната аудитория резюмета на бюджетните документи на всеки стадий от бюджетния развой – така наречен „ цивилен бюджети “. В докладите за осъществяването би трябвало да се дава повече аналитична информация за постигането на индикаторите за изпъление на задачите, заложени в бюджетните стратегии.
Индексът „ Отворен бюджет “ 2017 демонстрира и че множеството държавни управления по света не дават ефикасни благоприятни условия за гражданско присъединяване в бюджетния развой – нито една от 115-те страни не регистрира стойности над 61 пункта. България регистрира стойност от 22 пункта, което е над междинната световна стойност от 12 пункта, само че все пак се смята за слаба опция за присъединяване. Подобрението може да пристигна посредством основаване на механизми за интензивно включване на гражданското общество още на стадий обмисляне на бюджета от изпълнителната власт, както и при отчитането на бюджетите и резултатите от държавните стратегии. Допълнителен резултат ще има и даването на повече благоприятни условия за жители да вършат оферти към одитната стратегия на Сметната палата.
Капацитетът на Народното събрание за дейно присъединяване също се резервира на ниско ниво, като изключително едва е представянето в региона на контрола от законодателната власт при осъществяване и отчитане на бюджета. Като позитивна стъпка може да се регистрира основаването на Фискален съвет, само че той занапред би трябвало да утвърждава своята роля. Парламентът разисква фискална политика едвам след внасяне на проектобюджета на изпълнителната власт и не провежда обществени експертни полемики по отчета на Сметната палата за осъществяването на бюджета.
България попада измежду 75-те страни, в които механизмите за надзор върху обществените финанси от страна на самостоятелна Сметна палата се смятат за „ съответни “, с резултат от 72 пункта.
Редактор: Деница Райкова
Страната ни остава във втората група страни в показателя с оценка сред 60 и 80 (от оптимални 100), като за тези страни се счита, че дават „ забележителна информация “ за бюджета. От 2006 година, когато е оповестен първият показател, оценката на България отбелязва доста усъвършенстване – от 47 през 2006 до 65 през 2015 и 66 в най-новото издание на показателя от 2017 година Това оповестяват от " Индъстри Уоч ", които популяризират данните от изследването.
След непрекъснато усъвършенстване в цената на световния показател в първите 10 години от основаването му, през 2017 година за пръв път междинната стойност спада от 45 пункта през 2015 година до 43 в през тази година. Индексът регистрира най-висока бюджетна бистрота в Нова Зеландия, Южна Африка, Швеция и Норвегия, както и в Грузия, която усъвършенства представянето си с 16 пункта от предходното издание през 2015 година като се изкачва 11 места в класацията.
Сред страните в района, България е на второ място след Румъния и изпреварва Чехия, като останалите страни са в по-ниската трета група, категоризирани като предоставящи „ лимитирана информация “.
Като цяло, държавното управление в България дава забележителен размер информация посредством средносрочната фискална рамка, проектобюджета, документите по самия бюджет, както и месечните и годишните доклади по осъществяването на бюджета и положението на държавния дълг. Страната може да реализира бърз прогрес, като разгласява информация и разбори, изготвяни за вътрешна приложимост, като редуцира периоди за разпространение на данни и доклади и улесни достъпа посредством отбягване на практики за издание на бюджетна информация в голям брой обособени документи. Според Уорън Крафчик, изпълнителен шеф на International Budget Partnership, „ в множеството страни се основават документи, които по разнообразни аргументи не се разгласяват онлайн – отварянето на достъпа до повече създавани аналитични документи може доста да усъвършенства равнището на бюджетна бистрота “.
Българското държавно управление би трябвало да дава повече аналитична информация в бюджетните документи – както в средносрочната фискална рамка, в това число за данъчните разноски и ръководството на държавния дълг, по този начин и в докладите за осъществяване на бюджета за полугодието. Необходима стъпка е правенето на къси и разбираеми за необятната аудитория резюмета на бюджетните документи на всеки стадий от бюджетния развой – така наречен „ цивилен бюджети “. В докладите за осъществяването би трябвало да се дава повече аналитична информация за постигането на индикаторите за изпъление на задачите, заложени в бюджетните стратегии.
Индексът „ Отворен бюджет “ 2017 демонстрира и че множеството държавни управления по света не дават ефикасни благоприятни условия за гражданско присъединяване в бюджетния развой – нито една от 115-те страни не регистрира стойности над 61 пункта. България регистрира стойност от 22 пункта, което е над междинната световна стойност от 12 пункта, само че все пак се смята за слаба опция за присъединяване. Подобрението може да пристигна посредством основаване на механизми за интензивно включване на гражданското общество още на стадий обмисляне на бюджета от изпълнителната власт, както и при отчитането на бюджетите и резултатите от държавните стратегии. Допълнителен резултат ще има и даването на повече благоприятни условия за жители да вършат оферти към одитната стратегия на Сметната палата.
Капацитетът на Народното събрание за дейно присъединяване също се резервира на ниско ниво, като изключително едва е представянето в региона на контрола от законодателната власт при осъществяване и отчитане на бюджета. Като позитивна стъпка може да се регистрира основаването на Фискален съвет, само че той занапред би трябвало да утвърждава своята роля. Парламентът разисква фискална политика едвам след внасяне на проектобюджета на изпълнителната власт и не провежда обществени експертни полемики по отчета на Сметната палата за осъществяването на бюджета.
България попада измежду 75-те страни, в които механизмите за надзор върху обществените финанси от страна на самостоятелна Сметна палата се смятат за „ съответни “, с резултат от 72 пункта.
Редактор: Деница Райкова
Източник: expert.bg
КОМЕНТАРИ