България е много назад в рециклирането на отпадъци, гласи доклад
България не рециклира, а складира боклуци и няма прогрес в пресичането противозаконните транспорти изключително на рисков отпадък. Това са единствено част от изводите от отчет на Сметната палата, която одитира ръководството на пластмасовите боклуци сред 2017 и 2019 година.
Отпадъците в България към момента не се оползотворяват задоволително и не се ползват действия, които плануват последващото им отнасяне, което основава риск за нанасяне на вреди на екосистемите в природата и на човешкото здраве, гласи главният извод от инспекцията, оповестява БГНЕС.
През 2018 година са оползотворени едвам 25% от предадените боклуци за отнасяне, а са обезвредени 75 на 100. През 2017 година са оползотворени 28 на 100, а са обезвредени 71 на 100. България към момента е с едно от най-високите за Европейски Съюз нива на депониране на боклуци - 70 на 100 през 2016 година и 62 на 100 през 2017 година, в съпоставяне със междинното ниво за Европейски Съюз от към 24 на 100.
В България през 2017 година са формирани 3 млн. тона битови боклуци, 185 хиляди тона рискови боклуци и към 17 млн. тона неопасни боклуци. През 2018 година битовите боклуци са към 2,9 млн. тона, рисковите – 281 хиляди тона, а неопасните – 19 млн. тона.
Мерките и дейностите по третирането на отпадъците, в това число от пластмаса, са ориентирани най-вече към формираните боклуци във етапа на излизането им от приложимост и по-малко към дейности за понижаване и попречване на образуването им - това понижава успеваемостта на провежданата политика, пишат от Сметната палата.
Не е достигната националната цел от 40 на 100 за преработване на битовите боклуци, заложена в законодателството.
Равнището на преработването на битови боклуци у нас е доста по-ниско от междинното за Европейски Съюз – 46 на 100.
Известните в общественото пространство случаи на противозаконен импорт на боклуци, съществуването на нерегламентирани сметища, сигналите за нерегламентирано изгаряне на боклуци демонстрират, че са налице пропуски и са нарушени взаимовръзките и координацията на дейностите на виновните органи. Като резултат - не са предотвратени противозаконните транспорти на боклуци в това число от пластмаса.
Национална осведомителна система за отпадъците не е построена изцяло.
От Сметната палата напомнят, че има издадени 7 рекомендации на министъра на околната среда и водите, които да се изпълнят в период до 30 юни 2022 година
Те са: Депониране на боклуци - способ, при който не се планува следващо отнасяне на отпадъците и съставлява депозиране на боклуци за избран срок; Третиране на боклуци - дейностите по оползотворяване или неутрализиране на боклуци.; Оползотворяване на боклуци - всяка активност, която има като главен резултат потреблението на отпадъка за потребна цел, тъй че той да размени други материали, които другояче биха били употребявани в индустриално дружество или в стопанската система, например за приемане на сила.; Рециклиране на боклуци - всяка активност по оползотворяване, посредством която отпадъчните материали се преработват в артикули или субстанции за първичната им цел или за други цели. Процесът не включва оползотворяване за приемане на сила и преправяне в материали за горива или насипни действия.
Отпадъците в България към момента не се оползотворяват задоволително и не се ползват действия, които плануват последващото им отнасяне, което основава риск за нанасяне на вреди на екосистемите в природата и на човешкото здраве, гласи главният извод от инспекцията, оповестява БГНЕС.
През 2018 година са оползотворени едвам 25% от предадените боклуци за отнасяне, а са обезвредени 75 на 100. През 2017 година са оползотворени 28 на 100, а са обезвредени 71 на 100. България към момента е с едно от най-високите за Европейски Съюз нива на депониране на боклуци - 70 на 100 през 2016 година и 62 на 100 през 2017 година, в съпоставяне със междинното ниво за Европейски Съюз от към 24 на 100.
В България през 2017 година са формирани 3 млн. тона битови боклуци, 185 хиляди тона рискови боклуци и към 17 млн. тона неопасни боклуци. През 2018 година битовите боклуци са към 2,9 млн. тона, рисковите – 281 хиляди тона, а неопасните – 19 млн. тона.
Мерките и дейностите по третирането на отпадъците, в това число от пластмаса, са ориентирани най-вече към формираните боклуци във етапа на излизането им от приложимост и по-малко към дейности за понижаване и попречване на образуването им - това понижава успеваемостта на провежданата политика, пишат от Сметната палата.
Не е достигната националната цел от 40 на 100 за преработване на битовите боклуци, заложена в законодателството.
Равнището на преработването на битови боклуци у нас е доста по-ниско от междинното за Европейски Съюз – 46 на 100.
Известните в общественото пространство случаи на противозаконен импорт на боклуци, съществуването на нерегламентирани сметища, сигналите за нерегламентирано изгаряне на боклуци демонстрират, че са налице пропуски и са нарушени взаимовръзките и координацията на дейностите на виновните органи. Като резултат - не са предотвратени противозаконните транспорти на боклуци в това число от пластмаса.
Национална осведомителна система за отпадъците не е построена изцяло.
От Сметната палата напомнят, че има издадени 7 рекомендации на министъра на околната среда и водите, които да се изпълнят в период до 30 юни 2022 година
Те са: Депониране на боклуци - способ, при който не се планува следващо отнасяне на отпадъците и съставлява депозиране на боклуци за избран срок; Третиране на боклуци - дейностите по оползотворяване или неутрализиране на боклуци.; Оползотворяване на боклуци - всяка активност, която има като главен резултат потреблението на отпадъка за потребна цел, тъй че той да размени други материали, които другояче биха били употребявани в индустриално дружество или в стопанската система, например за приемане на сила.; Рециклиране на боклуци - всяка активност по оползотворяване, посредством която отпадъчните материали се преработват в артикули или субстанции за първичната им цел или за други цели. Процесът не включва оползотворяване за приемане на сила и преправяне в материали за горива или насипни действия.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ