Германските фирми в България: корупцията е маловажна, щом бизнесът върви?
" България можеше да се развива доста по-успешно, в случай че 10% до 20% от благосъстоянието на страната не влизаха в джобовете на малко на брой определени. Прекалено доста пари изтичат по неразбираеми канали, а същинско наказателно гонене няма, за присъди по обвиняване в корупция въобще да не приказваме ", споделя Мартин Котее, районен шеф за Югоизточна Европа на немската фондация " Фридрих Науман ".
Всяка година той разгласява в своя " Черна книга " с най-фрапантните случаи на данъчни разхищения в България - прекомерно парлива материя и от политическа позиция. " Защото парите на тукашните данъкоплатци прекомерно постоянно се прахосват напълно умишлено ", прибавя Котее. Недоволни от размерите на корупцията и от метода, по който се борят против нея в България, са и доста немски компании. Актуално изследване на Германско-българската индустриално-търговска камара демонстрира, че 47% от немските компании са доста недоволни от битката против корупцията в България. Други 34% са по-скоро недоволни и единствено 2% от интервюираните декларират, че са по-скоро удовлетворени. Много удовлетворени са нула %. На пръв взор това е една унищожителна оценка.
Оценките на немския бизнес
Като цяло обаче немският бизнес е доста удовлетворен от активността си в България: цели 97% от немските компании, разрастващи активност в страната, биха вложили наново, а 50 на 100 от тях дават на България най-висока или втора по степен оценка като място за правене на бизнес. „ На пръв взор тук се крие някакво несъгласие:
от една страна има неодобрение от корупцията и правовата страна, а от друга – доста високо утвърждение на бизнес-дестинацията “, споделя за Дъждовни води ръководителят на Германско-българската индустриално-търговска камара в София Митко Василев. „ Но корупцията е въпреки всичко единствено един от голям брой разнообразни фактори. Нашият опит демонстрира, че немските компании остават съвсем незасегнати от казуса с корупцията. С други думи – оценките от анкетата отразяват по-скоро общото неодобрение в страната “, показва Василев.
Данните за търговията са ключ към обяснението на това несъгласие: Германия е търговски сътрудник номер 1 за България, а през първата половина на 2021 година стокооборотът сред Германия и България е повишен с близо 650 милиона евро по отношение на същия интервал на 2019 година – т.е. по отношение на интервала отпреди пандемията. Подобно развиване не се вижда в редица други страни. Освен това немските компании акцентират като преимущество на България обичайна любезност към Германия, високо стимулираната работна ръка, ниските разноски за труд и ниските налози. С други думи - процъфтяващият бизнес и ниските разноски наподобява са по-важни за немските компании в България от корупцията и върховенството на закона.
" Румъния и България да не се поставят в един кюп “
По-различна е обстановката в прилежаща Румъния. „ Не бива Румъния и България да се поставят в един кюп “, споделя ръководителят на Германско-румънската индустриално-търговска камара Себастиан Метц. „ Общото за двете страни е типичната посткомунистическа корупция, взаимното им приемане в Европейски Съюз през 2007 година и механизмът за наблюдаване от страна на Европейски Съюз. Но с помощта на подхванатите в Румъния антикорупционни ограничения ситуацията там доста се усъвършенства и аз не познавам нито една немска компания, която да е директно наранена от казуса с корупцията “, показва Метц.
Същата оценка дава и Сорин Йонита, специалист по въпросите на корупцията от румънския мозъчен концерн „ Експертен конгрес “. Според Йонита, разликата е в 15-годишните старания за битка против корупцията, насърчавани от Европейски Съюз, и в основаната в Румъния Национална организация „ Антикорупция “. „ Забелязва се възпиращ резултат от нейната работа – изключително в локалната администрация и в работата ѝ с огромни компании или с чужденци “, прибавя Йонита. Този оптимизъм си проличава и от допитване до немските компании в Румъния: 25% от тях са доста недоволни, 35 на 100 – най-вече недоволни, 29% – най-вече удовлетворени, а 12 на 100 са доста удовлетворени от битката против корупцията и престъпността в Румъния.
" Германската стопанска система не е в положение да превъзпитава “
През идващите години следва Европейски Съюз да отпусне големи суми за превъзмогване на икономическите последствия от пандемията. От Възстановителния фонд България чака да получи близо 12 милиарда евро. Полза от тях се надяват да извлекат и немските компании в страната. Но страхът, че милиардите от Европейски Съюз могат да потънат по неразбираеми канали, е доста мощен. По мотив на предстоящите средства от Възстановителния фонд Източната комисия на немската стопанска система излезе през септември със своя позиция за Югоизточна Европа. В нея като „ значими фактори за устойчивия стопански триумф и готовността на немските компании да влагат “ са посочени спазването на разпоредбите, транспарантните решения, върховенството на закона и предварителната защита на корупцията.
Но по какъв начин да стане по-ефективна битката против корупцията в Югоизточна Европа? Представителите на немската стопанска система избират да не дават предписания. В документа на Източната комисия се споделя единствено, че немските компании би трябвало да бъдат за образец със своята политика на нулева приемливост по отношение на корупцията. А експертката за Югоизточна Европа Аня Квиринг показва, че въпреки всичко „ не трябва да се чака от немските компании да превъзпитават “.
От друга страна в Източната комисия на немската стопанска система считат, че е грижа главно на Европейски Съюз посредством механизми за мониторинг да оказва напън над държавните управления в района. А както демонстрират другите резултати през последните години в България и Румъния, въпросните механизми за мониторинг не са гаранция за ефикасна предварителна защита на корупцията. Или, както обобщава Мартин Котее: „ Ще изминат още редица години, до момента в който блатото на корупцията стартира постепенно да пресъхва “.
Автор: Кристофер Неринг
Всяка година той разгласява в своя " Черна книга " с най-фрапантните случаи на данъчни разхищения в България - прекомерно парлива материя и от политическа позиция. " Защото парите на тукашните данъкоплатци прекомерно постоянно се прахосват напълно умишлено ", прибавя Котее. Недоволни от размерите на корупцията и от метода, по който се борят против нея в България, са и доста немски компании. Актуално изследване на Германско-българската индустриално-търговска камара демонстрира, че 47% от немските компании са доста недоволни от битката против корупцията в България. Други 34% са по-скоро недоволни и единствено 2% от интервюираните декларират, че са по-скоро удовлетворени. Много удовлетворени са нула %. На пръв взор това е една унищожителна оценка.
Оценките на немския бизнес
Като цяло обаче немският бизнес е доста удовлетворен от активността си в България: цели 97% от немските компании, разрастващи активност в страната, биха вложили наново, а 50 на 100 от тях дават на България най-висока или втора по степен оценка като място за правене на бизнес. „ На пръв взор тук се крие някакво несъгласие:
от една страна има неодобрение от корупцията и правовата страна, а от друга – доста високо утвърждение на бизнес-дестинацията “, споделя за Дъждовни води ръководителят на Германско-българската индустриално-търговска камара в София Митко Василев. „ Но корупцията е въпреки всичко единствено един от голям брой разнообразни фактори. Нашият опит демонстрира, че немските компании остават съвсем незасегнати от казуса с корупцията. С други думи – оценките от анкетата отразяват по-скоро общото неодобрение в страната “, показва Василев.
Данните за търговията са ключ към обяснението на това несъгласие: Германия е търговски сътрудник номер 1 за България, а през първата половина на 2021 година стокооборотът сред Германия и България е повишен с близо 650 милиона евро по отношение на същия интервал на 2019 година – т.е. по отношение на интервала отпреди пандемията. Подобно развиване не се вижда в редица други страни. Освен това немските компании акцентират като преимущество на България обичайна любезност към Германия, високо стимулираната работна ръка, ниските разноски за труд и ниските налози. С други думи - процъфтяващият бизнес и ниските разноски наподобява са по-важни за немските компании в България от корупцията и върховенството на закона.
" Румъния и България да не се поставят в един кюп “
По-различна е обстановката в прилежаща Румъния. „ Не бива Румъния и България да се поставят в един кюп “, споделя ръководителят на Германско-румънската индустриално-търговска камара Себастиан Метц. „ Общото за двете страни е типичната посткомунистическа корупция, взаимното им приемане в Европейски Съюз през 2007 година и механизмът за наблюдаване от страна на Европейски Съюз. Но с помощта на подхванатите в Румъния антикорупционни ограничения ситуацията там доста се усъвършенства и аз не познавам нито една немска компания, която да е директно наранена от казуса с корупцията “, показва Метц.
Същата оценка дава и Сорин Йонита, специалист по въпросите на корупцията от румънския мозъчен концерн „ Експертен конгрес “. Според Йонита, разликата е в 15-годишните старания за битка против корупцията, насърчавани от Европейски Съюз, и в основаната в Румъния Национална организация „ Антикорупция “. „ Забелязва се възпиращ резултат от нейната работа – изключително в локалната администрация и в работата ѝ с огромни компании или с чужденци “, прибавя Йонита. Този оптимизъм си проличава и от допитване до немските компании в Румъния: 25% от тях са доста недоволни, 35 на 100 – най-вече недоволни, 29% – най-вече удовлетворени, а 12 на 100 са доста удовлетворени от битката против корупцията и престъпността в Румъния.
" Германската стопанска система не е в положение да превъзпитава “
През идващите години следва Европейски Съюз да отпусне големи суми за превъзмогване на икономическите последствия от пандемията. От Възстановителния фонд България чака да получи близо 12 милиарда евро. Полза от тях се надяват да извлекат и немските компании в страната. Но страхът, че милиардите от Европейски Съюз могат да потънат по неразбираеми канали, е доста мощен. По мотив на предстоящите средства от Възстановителния фонд Източната комисия на немската стопанска система излезе през септември със своя позиция за Югоизточна Европа. В нея като „ значими фактори за устойчивия стопански триумф и готовността на немските компании да влагат “ са посочени спазването на разпоредбите, транспарантните решения, върховенството на закона и предварителната защита на корупцията.
Но по какъв начин да стане по-ефективна битката против корупцията в Югоизточна Европа? Представителите на немската стопанска система избират да не дават предписания. В документа на Източната комисия се споделя единствено, че немските компании би трябвало да бъдат за образец със своята политика на нулева приемливост по отношение на корупцията. А експертката за Югоизточна Европа Аня Квиринг показва, че въпреки всичко „ не трябва да се чака от немските компании да превъзпитават “.
От друга страна в Източната комисия на немската стопанска система считат, че е грижа главно на Европейски Съюз посредством механизми за мониторинг да оказва напън над държавните управления в района. А както демонстрират другите резултати през последните години в България и Румъния, въпросните механизми за мониторинг не са гаранция за ефикасна предварителна защита на корупцията. Или, както обобщава Мартин Котее: „ Ще изминат още редица години, до момента в който блатото на корупцията стартира постепенно да пресъхва “.
Автор: Кристофер Неринг
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ