Само с 9% е спаднал стокооменът със Сърбия през миналата година
България има нов дипломат в Сърбия - Петко Дойнов. Той към този момент връчи акредитвните си писма на президента на Сърбия Александър Вучич, който посочи желанието на Сърбия за развиване на връзките с България в дух на другарство и взаимно съгласие.
Сърбия не е единствено комшия, само че и значим сътрудник на страната ни. Тя се намира на кръстопътя на два съществени паневропейски транспортни коридори - № 7 и № 10, посредством които България се свързва със Стария континент. През Сърбия минава европейски транспортен кулоар 10 (Залцбург-Любляна-Загреб-Белград-Ниш-Скопие-Солун) и неговите отклонения Будапеща-Нови Сад-Белград и Ниш-София-Истанбул. Друга значима транспортна артерия, която се пресича с кулоар 10 в Белград е паневропейски транспортен кулоар 7 Рейн-Майн-Дунав.
Голямо значение се отдава и на построяването на кулоар 11 (към Черна Гора). Всичко това е благоприятстващ фактор за развиването на интернационално икономическо съдействие на Балканите. Евроинтеграцията и присъединението на западната ни съседка към Европейски Съюз е един от главните цели на сръбското държавно управление. През март 2012 година Сърбия получи формален статут на претендент за участие, а през декември 2015 година на страната беше отправена покана за започване на публични договаряния с Европейски Съюз.
Всичко това е причина за интензивно двустранно съдействие. Към момента, комерсиалните връзки сред България и Сърбия са контролирани от Споразумението за стабилизиране и асоцииране сред Европейски Съюз и Република Сърбия, подписано през 2013 година.
Анализът демонстрира, че в износната листа на българските артикули доминират основно първични материали, материали и артикули с ниска степен на обработка. Челните места заемат нефтени масла и масла от битуминозни минерали, електрическата сила. През последните години се следи усилване каузи на износа на произведения и артикули на химическата, фармацевтичната индустрия и машиностроенето. При вноса челните позиции се заемат главно от първични материали, метали и петролни артикули.
От 2017 година двустранният стокообмен прескочи границата от един милиард евро и продължава да пораства. През 2019-а търговията доближи до 1.21 милиарда евро, само че с негативно комерсиално салдо за България. Пандемичната 2020 година е донесла напълно дребна смяна - са разменени артикули за 1.11 милиарда евро.
По отношение на присъединяване в приватизацията и осъществените вложения в Сърбия, по броя на компаниите си България заема водещи позиции. Там развиват активност повече от петдесет компании с български или със разбъркан капитал и работят повече от 20 представителства. На сръбския пазар са показани някои от по-големи български компании: " Приста Ойл ", " Рубела ", " Ми газ ", " Офис 1 ", " Голдън Роуз ", " Техномаркет ", " Интертръст Холдинг " и други, означават от икономическото ни министерство.
Между 2006 и 2019 година у нас са влезнали сръбски вложения за 241.3 млн. евро. За деветте месеца на предходната година сръбски компании са вложили у нас 14.1 млн. евро, само че пък през 2020-а общо 72 039 сръбски предприемачи са пътували до България със служебна цел, което демонстрира, че има интерес за съдействие.
Туризмът е измежду най-динамично разрастващите се браншове в двустранните търговско-икономически връзки. По над 400 000 сърби са посещавали България като туристи в последните години - и в летните, и в зимните ни курорти. През 2019-а общо 514 959 българи са посетили прилежаща Сърбия. През 2020-а нещата са малко по-различни - 125 758 посетители от прилежаща Сърбия са били у нас за отмора и екскурзия.
Основните инфраструктурни планове сред България и Сърбия са построяването на кулоар 10, който откъм сръбска страна към този момент е и остава ние да изградим частта си сред Калотин и София., и градежът на газовия интерконектор.
Най-голямата сръбска инвестиция в България е на “НИС Петрол ” ЕООД, която е благосъстоятелност на " Нефтена Идустрия Сърбия " (НИС) - една от най-големите нефтени компании на територията на Югоизточна Европа, в размер на 75 млн. евро. Същата включва 35 бензиностанции и складова база в Костинброд.
Възможности за развиване
на икономическите връзки сред България и Сърбия съществуват и при трансграничното сътрудническо и образуването на българосръбски бизнес клъстери в пограничните региони; присъединяване на български бизнесмени в инфраструктури планове на територията на Сърбия ( " Трейс груп " има такива), финансирани от европейските фондове, съдействие в региона на туризма посредством предложение на общи туристически пакети за трети страни, взаимна активност за излизане на трети пазари. Перспективите за съдействие има и в IT бранша, където са вероятни взаимни планове, за излизане на интернационалните пазари с общ артикул и аутсорсинг планове.
Сърбия не е единствено комшия, само че и значим сътрудник на страната ни. Тя се намира на кръстопътя на два съществени паневропейски транспортни коридори - № 7 и № 10, посредством които България се свързва със Стария континент. През Сърбия минава европейски транспортен кулоар 10 (Залцбург-Любляна-Загреб-Белград-Ниш-Скопие-Солун) и неговите отклонения Будапеща-Нови Сад-Белград и Ниш-София-Истанбул. Друга значима транспортна артерия, която се пресича с кулоар 10 в Белград е паневропейски транспортен кулоар 7 Рейн-Майн-Дунав.
Голямо значение се отдава и на построяването на кулоар 11 (към Черна Гора). Всичко това е благоприятстващ фактор за развиването на интернационално икономическо съдействие на Балканите. Евроинтеграцията и присъединението на западната ни съседка към Европейски Съюз е един от главните цели на сръбското държавно управление. През март 2012 година Сърбия получи формален статут на претендент за участие, а през декември 2015 година на страната беше отправена покана за започване на публични договаряния с Европейски Съюз.
Всичко това е причина за интензивно двустранно съдействие. Към момента, комерсиалните връзки сред България и Сърбия са контролирани от Споразумението за стабилизиране и асоцииране сред Европейски Съюз и Република Сърбия, подписано през 2013 година.
Анализът демонстрира, че в износната листа на българските артикули доминират основно първични материали, материали и артикули с ниска степен на обработка. Челните места заемат нефтени масла и масла от битуминозни минерали, електрическата сила. През последните години се следи усилване каузи на износа на произведения и артикули на химическата, фармацевтичната индустрия и машиностроенето. При вноса челните позиции се заемат главно от първични материали, метали и петролни артикули.
От 2017 година двустранният стокообмен прескочи границата от един милиард евро и продължава да пораства. През 2019-а търговията доближи до 1.21 милиарда евро, само че с негативно комерсиално салдо за България. Пандемичната 2020 година е донесла напълно дребна смяна - са разменени артикули за 1.11 милиарда евро.
По отношение на присъединяване в приватизацията и осъществените вложения в Сърбия, по броя на компаниите си България заема водещи позиции. Там развиват активност повече от петдесет компании с български или със разбъркан капитал и работят повече от 20 представителства. На сръбския пазар са показани някои от по-големи български компании: " Приста Ойл ", " Рубела ", " Ми газ ", " Офис 1 ", " Голдън Роуз ", " Техномаркет ", " Интертръст Холдинг " и други, означават от икономическото ни министерство.
Между 2006 и 2019 година у нас са влезнали сръбски вложения за 241.3 млн. евро. За деветте месеца на предходната година сръбски компании са вложили у нас 14.1 млн. евро, само че пък през 2020-а общо 72 039 сръбски предприемачи са пътували до България със служебна цел, което демонстрира, че има интерес за съдействие.
Туризмът е измежду най-динамично разрастващите се браншове в двустранните търговско-икономически връзки. По над 400 000 сърби са посещавали България като туристи в последните години - и в летните, и в зимните ни курорти. През 2019-а общо 514 959 българи са посетили прилежаща Сърбия. През 2020-а нещата са малко по-различни - 125 758 посетители от прилежаща Сърбия са били у нас за отмора и екскурзия.
Основните инфраструктурни планове сред България и Сърбия са построяването на кулоар 10, който откъм сръбска страна към този момент е и остава ние да изградим частта си сред Калотин и София., и градежът на газовия интерконектор.
Най-голямата сръбска инвестиция в България е на “НИС Петрол ” ЕООД, която е благосъстоятелност на " Нефтена Идустрия Сърбия " (НИС) - една от най-големите нефтени компании на територията на Югоизточна Европа, в размер на 75 млн. евро. Същата включва 35 бензиностанции и складова база в Костинброд.
Възможности за развиване
на икономическите връзки сред България и Сърбия съществуват и при трансграничното сътрудническо и образуването на българосръбски бизнес клъстери в пограничните региони; присъединяване на български бизнесмени в инфраструктури планове на територията на Сърбия ( " Трейс груп " има такива), финансирани от европейските фондове, съдействие в региона на туризма посредством предложение на общи туристически пакети за трети страни, взаимна активност за излизане на трети пазари. Перспективите за съдействие има и в IT бранша, където са вероятни взаимни планове, за излизане на интернационалните пазари с общ артикул и аутсорсинг планове.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ