Унгарският външен министър пред БНТ: България е взела изпита за Шенген
България е взела изпита за Шенген и следва да се причисли към Шенгенското пространство. Това съобщи в изявление за Българска национална телевизия министърът на външните работи на Унгария Петер Сиярто. Според него въпросът за присъединението към Шенгенското пространство се политизира прекалено.
Унгария е за мощен Европейски съюз, формиран от мощни държави-членки, само че е срещу концепцията за " Съединени европейски щати " сподели още Сиярто.
Цялото изявление на Симеон Иванов с Петер Сиярто вижте във видеото.
- Г-н Сиярто, къде разпознава мястото си Унгария в добре познатото разделяне на изток и запад?
- От политическа позиция, ние изрично сме част от западния блок. Това е безусловно отвън всякакво подозрение. Ние сме горди членове и на НАТО и на Европейски Съюз – западните структури, към които постоянно сме принадлежали. Но, както знаете, нашата независимост беше накърнена в продължение на четири десетилетия, през които бяхме под комунистическа тирания. И най-после, през 1990 година след дълга битка за нашата независимост ние успяхме да си я върнем и да се употребяваме още веднъж от тези обединявания, към които постоянно сме принадлежали. Макар че – в случай че приказваме от географска позиция – ние сме в сърцето на Европа.
Вие, българите, знаете доста добре, както и ние знаем, че постоянно, когато е имало спор сред изтока и запада, централноевропейците постоянно сме били измежду губещите. Ние в никакъв случай не сме спечелили никакъв тип спор сред изтока и запада, без значение от момента, без значение от аргументите, без значение кои са били заинтересуваните лица. За нас, централноевропейците, спор сред изтока и запада постоянно е неприятна вест.
- Вие говорите от политическа гледна точка… Как обаче стоят нещата от културна позиция?
- От позиция на културата, ние сме християнска страна към този момент повече от 1000 години. Това дефинира мястото ни. От позиция на културата – без никакво подозрение в християнската общественост. Това е нещо доста, доста съществено. Конституцията ни е доста ясна във връзка с значимостта на християнското ни завещание и неговата роля.
- Какво е Европейският съюз за Унгария в наши дни?
- Вижте, ние сме заинтересувани от мощен Европейски съюз, без подозрение. Ние сме измежду десетте страни с най-отворени стопански системи в Европа. Което значи, че делът на износа в нашия Брутният вътрешен продукт е някъде към 85%. Почти 80% от износа ни е към западната част на Европейския съюз, тъй че това изрично значи, че сме мощно заинтересувани Европейският съюз да бъде мощна организация. Това, което въпреки всичко не желаеме, е Европейски съединени щати. Това, за което сме, е мощно обединяване на мощни страни членки. Силни страни членки, които се придържат към своето културно, национално, езиково, религиозно наследство; които се гордеят със своя личен суверенитет и своята лична история. И не желаеме никакви други пълномощия да бъдат прехвърляни към Брюксел, защото – както виждаме – междуправителствените форми на съдействие, националните решения от предишното са доста сполучливи, а когато сме чакали решение от Брюксел, постоянно сме губили в края. Така че, за нас, Европейският съюз би трябвало да бъде мощен, учреден на мощни страни членки.
- Тоест, Вие виждате Европейския съюз като икономическа опция, само че от културна позиция е в прочут смисъл спорен за курса на страната Ви. Мога ли да обобщя по този метод това, което преди малко казахте?
- В последно време липсва взаимно почитание в границите на европейската политическа сцена. Следва да се вземе поради, че всички народи имат своите национални и културни специфики и въз основа на тези национални и културни специфики ние гледаме едни и същи неща от друг ъгъл и по тази причина имаме друго мнение за едни и същи неща. И това следва да бъде уважавано. И не би следвало да оказваме напън върху страни членки, които не мислят по същия метод като болшинството по един или различен въпрос. Но аз не мисля, че този вид разлики в мненията би ни отклонил от задачата за една мощна организация. Така че интерес за нас е мощен Европейския съюз, учреден на мощни страни членки, само че в това време не бихме желали да се отхвърляме от никакъв тип наш народен интерес или национална специфичност. Може би това е най-точното определение за метода, по който гледаме на този въпрос.
- Как виждате бъдещите взаимоотношения сред Брюксел и Будапеща? Ще се повишава ли напрежението?
- Международното демократично болшинство, което всъщност е превзело Брюксел напоследък, не може да смели това, че има закостенял, християндемократически метод в Унгария през последните съвсем 13 години, който е сполучлив.
- Каква е повода съгласно Вас?
- Защото, както знаете, интернационалното демократично болшинство би желало всички ние да мислим или да имаме вяра, че има единствено демократичен политически метод, който може да бъде сполучлив, който може да бъде напредничав. И те гледат на консервативните, десни, християндемократически, патриотични политически придвижвания като на ретроградни, нямащи нищо общо с напредъка и по-скоро дърпащи всичко обратно, в сравнение с подпомагащи развиването. Но нашият образец в Унгария, който е доста сполучлив към този момент 12, съвсем 13 години, демонстрира ясно, че има също по този начин напредничав, закостенял, християндемократически метод да бъдем сполучливи.
- Тоест, това, което желаете от Брюксел, като цяло, е повече приемливост? Правилно ли разбирам?
- Да, може да се кажа по този начин. Чудесно го обобщихте. Брюксел следва да почита тези типове национални подходи и национални специфики, тъй че Брюксел следва да бъде по-толерантен, както казахте.
- Нека се върнем към външната политика. Какви са уроците от историята, на които се основава актуалният маджарски метод във външната политика?
- Когато встъпихме в служба през 2010, имахме доста ясно схващане за това накъде се движи светът. И тогава стартирахме нашата тактика, която се назовава „ Източно отваряне ”. Което значи, че ние разбираме, че източният свят – да го кажем по този метод – става също толкоз мощен стопански като западния свят. Вижте огромните източни компании, които гълтам западни компании. Как те усилват пазарния си дял в Европа, по какъв начин китайските и корейските компании за произвеждане на електрически акумулатори правят доставки за огромните европейски автомобилни компании, които не могат да бъдат сполучливи без този тип доставки. Така, че ние имаме вяра, че би трябвало да бъдем открити и почтени. И следва да сме в положение да изградим прагматични съдействия, учредени на взаимно почитание, взаимна полза.
Вижте, когато сме атакувани в Съвета на външните министри за това, че имаме прекомерно близко – както те споделят – съдействие с китайците, аз постоянно ги запитвам: по какъв начин е допустимо най-големите западноевропейски компании да желаят от нас, унгарците, да подкрепяме китайските и корейските компании, с цел да дойдат в Унгария, тъй че веригата за доставки да е географски по-къса. Така че мисля, че тук би трябвало да бъдем доста почтени и да не позволяваме икономическото съдействие сред изтока и запада да бъде прекратено.
- И защото се намираме на Среща на върха на централноевропейската самодейност, която малко или повече акцентира регионализма, смятате ли, че при настоящето положение на света, регионализмът е пътят напред?
- Смятам, че значимостта на районните съдействия се е повишила доста. Защото в случай че погледнете обратно към скорошните рецесии, през които преминахме, като коронавирус – в случай че всички чакахме решение от Брюксел, щяхме да сме изгубили доста повече животи, щяхме да сме изгубили доста повече благоприятни условия и щяхме да сме претърпели доста повече загуби в стопански проект. Обратното, тези, които бяха в положение да си сътрудничат на районно равнище, бяха по-успешни. Например при репатрирането на български жители през Унгария, или когато ставаше дума за закупуването на имунизациите в тази ситуация на Унгария или когато ставаше дума за подпомагането на вложителите в Унгария и прилежащите страни. Така че считам, че районните съдействия стават все по-важни.
- Отиваме към края на диалога ни. Знаете, че един от най-големите цели на българската външна политика е да бъдем член на Шенгенското пространство, в което Унгария към този момент е и Вие персонално сте взели участие на доста от срещите в Брюксел по тази тематика. Смятате ли, че България дава отговор сега на всички нужни условия, с цел да бъде член на Шенгенското пространство?
- Мисля, че този въпрос се политизира прекалено. На него би трябвало да се гледа по един удобен метод. Начинът, по който една страна става член на Шенгенската зона, е да бъде способна да пази външната граница на Европейския съюз. Това вършим и в Унгария, за което в действителност сме яростно нападани през последните години. Но аз бях тук персонално, придружавайки своя Министър-председател, който има положително другарство с премиера Борисов,
- Бившият...
- Да, някогашният министър председател Борисов. Премиерът Борисов ни заведе до стената, която сте построили на турско-българската граница, която е външна граница на Европейския съюз. Това е метод, по който да защитавате самите себе си. Така че ние настина почитаме и ценим всички старания, които България поставя, с цел да бъде способна да пази външната граница на Европейски Съюз. Ние считаме, че България е взела изпита. Така както ние поставяме огромни старания, с цел да пазим външната граница на Европейски Съюз. Така че, в случай че оценката и решението са учредени на действителност и обстоятелства, тогава Вие несъмнено следва да станете членове на Шенгенското пространство. Няма подозрение.
Унгария е за мощен Европейски съюз, формиран от мощни държави-членки, само че е срещу концепцията за " Съединени европейски щати " сподели още Сиярто.
Цялото изявление на Симеон Иванов с Петер Сиярто вижте във видеото.
- Г-н Сиярто, къде разпознава мястото си Унгария в добре познатото разделяне на изток и запад?
- От политическа позиция, ние изрично сме част от западния блок. Това е безусловно отвън всякакво подозрение. Ние сме горди членове и на НАТО и на Европейски Съюз – западните структури, към които постоянно сме принадлежали. Но, както знаете, нашата независимост беше накърнена в продължение на четири десетилетия, през които бяхме под комунистическа тирания. И най-после, през 1990 година след дълга битка за нашата независимост ние успяхме да си я върнем и да се употребяваме още веднъж от тези обединявания, към които постоянно сме принадлежали. Макар че – в случай че приказваме от географска позиция – ние сме в сърцето на Европа.
Вие, българите, знаете доста добре, както и ние знаем, че постоянно, когато е имало спор сред изтока и запада, централноевропейците постоянно сме били измежду губещите. Ние в никакъв случай не сме спечелили никакъв тип спор сред изтока и запада, без значение от момента, без значение от аргументите, без значение кои са били заинтересуваните лица. За нас, централноевропейците, спор сред изтока и запада постоянно е неприятна вест.
- Вие говорите от политическа гледна точка… Как обаче стоят нещата от културна позиция?
- От позиция на културата, ние сме християнска страна към този момент повече от 1000 години. Това дефинира мястото ни. От позиция на културата – без никакво подозрение в християнската общественост. Това е нещо доста, доста съществено. Конституцията ни е доста ясна във връзка с значимостта на християнското ни завещание и неговата роля.
- Какво е Европейският съюз за Унгария в наши дни?
- Вижте, ние сме заинтересувани от мощен Европейски съюз, без подозрение. Ние сме измежду десетте страни с най-отворени стопански системи в Европа. Което значи, че делът на износа в нашия Брутният вътрешен продукт е някъде към 85%. Почти 80% от износа ни е към западната част на Европейския съюз, тъй че това изрично значи, че сме мощно заинтересувани Европейският съюз да бъде мощна организация. Това, което въпреки всичко не желаеме, е Европейски съединени щати. Това, за което сме, е мощно обединяване на мощни страни членки. Силни страни членки, които се придържат към своето културно, национално, езиково, религиозно наследство; които се гордеят със своя личен суверенитет и своята лична история. И не желаеме никакви други пълномощия да бъдат прехвърляни към Брюксел, защото – както виждаме – междуправителствените форми на съдействие, националните решения от предишното са доста сполучливи, а когато сме чакали решение от Брюксел, постоянно сме губили в края. Така че, за нас, Европейският съюз би трябвало да бъде мощен, учреден на мощни страни членки.
- Тоест, Вие виждате Европейския съюз като икономическа опция, само че от културна позиция е в прочут смисъл спорен за курса на страната Ви. Мога ли да обобщя по този метод това, което преди малко казахте?
- В последно време липсва взаимно почитание в границите на европейската политическа сцена. Следва да се вземе поради, че всички народи имат своите национални и културни специфики и въз основа на тези национални и културни специфики ние гледаме едни и същи неща от друг ъгъл и по тази причина имаме друго мнение за едни и същи неща. И това следва да бъде уважавано. И не би следвало да оказваме напън върху страни членки, които не мислят по същия метод като болшинството по един или различен въпрос. Но аз не мисля, че този вид разлики в мненията би ни отклонил от задачата за една мощна организация. Така че интерес за нас е мощен Европейския съюз, учреден на мощни страни членки, само че в това време не бихме желали да се отхвърляме от никакъв тип наш народен интерес или национална специфичност. Може би това е най-точното определение за метода, по който гледаме на този въпрос.
- Как виждате бъдещите взаимоотношения сред Брюксел и Будапеща? Ще се повишава ли напрежението?
- Международното демократично болшинство, което всъщност е превзело Брюксел напоследък, не може да смели това, че има закостенял, християндемократически метод в Унгария през последните съвсем 13 години, който е сполучлив.
- Каква е повода съгласно Вас?
- Защото, както знаете, интернационалното демократично болшинство би желало всички ние да мислим или да имаме вяра, че има единствено демократичен политически метод, който може да бъде сполучлив, който може да бъде напредничав. И те гледат на консервативните, десни, християндемократически, патриотични политически придвижвания като на ретроградни, нямащи нищо общо с напредъка и по-скоро дърпащи всичко обратно, в сравнение с подпомагащи развиването. Но нашият образец в Унгария, който е доста сполучлив към този момент 12, съвсем 13 години, демонстрира ясно, че има също по този начин напредничав, закостенял, християндемократически метод да бъдем сполучливи.
- Тоест, това, което желаете от Брюксел, като цяло, е повече приемливост? Правилно ли разбирам?
- Да, може да се кажа по този начин. Чудесно го обобщихте. Брюксел следва да почита тези типове национални подходи и национални специфики, тъй че Брюксел следва да бъде по-толерантен, както казахте.
- Нека се върнем към външната политика. Какви са уроците от историята, на които се основава актуалният маджарски метод във външната политика?
- Когато встъпихме в служба през 2010, имахме доста ясно схващане за това накъде се движи светът. И тогава стартирахме нашата тактика, която се назовава „ Източно отваряне ”. Което значи, че ние разбираме, че източният свят – да го кажем по този метод – става също толкоз мощен стопански като западния свят. Вижте огромните източни компании, които гълтам западни компании. Как те усилват пазарния си дял в Европа, по какъв начин китайските и корейските компании за произвеждане на електрически акумулатори правят доставки за огромните европейски автомобилни компании, които не могат да бъдат сполучливи без този тип доставки. Така, че ние имаме вяра, че би трябвало да бъдем открити и почтени. И следва да сме в положение да изградим прагматични съдействия, учредени на взаимно почитание, взаимна полза.
Вижте, когато сме атакувани в Съвета на външните министри за това, че имаме прекомерно близко – както те споделят – съдействие с китайците, аз постоянно ги запитвам: по какъв начин е допустимо най-големите западноевропейски компании да желаят от нас, унгарците, да подкрепяме китайските и корейските компании, с цел да дойдат в Унгария, тъй че веригата за доставки да е географски по-къса. Така че мисля, че тук би трябвало да бъдем доста почтени и да не позволяваме икономическото съдействие сред изтока и запада да бъде прекратено.
- И защото се намираме на Среща на върха на централноевропейската самодейност, която малко или повече акцентира регионализма, смятате ли, че при настоящето положение на света, регионализмът е пътят напред?
- Смятам, че значимостта на районните съдействия се е повишила доста. Защото в случай че погледнете обратно към скорошните рецесии, през които преминахме, като коронавирус – в случай че всички чакахме решение от Брюксел, щяхме да сме изгубили доста повече животи, щяхме да сме изгубили доста повече благоприятни условия и щяхме да сме претърпели доста повече загуби в стопански проект. Обратното, тези, които бяха в положение да си сътрудничат на районно равнище, бяха по-успешни. Например при репатрирането на български жители през Унгария, или когато ставаше дума за закупуването на имунизациите в тази ситуация на Унгария или когато ставаше дума за подпомагането на вложителите в Унгария и прилежащите страни. Така че считам, че районните съдействия стават все по-важни.
- Отиваме към края на диалога ни. Знаете, че един от най-големите цели на българската външна политика е да бъдем член на Шенгенското пространство, в което Унгария към този момент е и Вие персонално сте взели участие на доста от срещите в Брюксел по тази тематика. Смятате ли, че България дава отговор сега на всички нужни условия, с цел да бъде член на Шенгенското пространство?
- Мисля, че този въпрос се политизира прекалено. На него би трябвало да се гледа по един удобен метод. Начинът, по който една страна става член на Шенгенската зона, е да бъде способна да пази външната граница на Европейския съюз. Това вършим и в Унгария, за което в действителност сме яростно нападани през последните години. Но аз бях тук персонално, придружавайки своя Министър-председател, който има положително другарство с премиера Борисов,
- Бившият...
- Да, някогашният министър председател Борисов. Премиерът Борисов ни заведе до стената, която сте построили на турско-българската граница, която е външна граница на Европейския съюз. Това е метод, по който да защитавате самите себе си. Така че ние настина почитаме и ценим всички старания, които България поставя, с цел да бъде способна да пази външната граница на Европейски Съюз. Ние считаме, че България е взела изпита. Така както ние поставяме огромни старания, с цел да пазим външната граница на Европейски Съюз. Така че, в случай че оценката и решението са учредени на действителност и обстоятелства, тогава Вие несъмнено следва да станете членове на Шенгенското пространство. Няма подозрение.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ