Ще намалеем с милион до 2040-а
България е измежду първите шест в Европейски Съюз по остаряло население, споделя доцент Стоянка Черкезова
- Доц. Черкезова, наскоро Национален статистически институт изнесе данни, съгласно които България се е стопила с 50 000 души единствено за година. Това устойчива наклонност ли е?
- Това не е нова наклонност, от 60-те години България се топи. Очакваме при тези демографски трендове до 2040 година популацията да спада с към 40 000 души годишно. Има разнообразни проекции, които се дават от другите инситуции, само че като цяло популацията на България в този интервал ще намалее сред 15 и 20 на 100. Не е допустимо прогнозата да бъде безусловно точна, тъй като тя е обвързвана и с миграционните процеси, а те не могат в никакъв случай да бъдат планувани с безспорна акуратност. Но междинното очакване по данни на Евростат е, че през 2040 година ще бъдем 5,9 милиона.
- В момента сме въпреки всичко към 7 милиона.
- Всъщност желая да припомня на читателите, че толкоз сме били през 1960-та година. Тогава сме били малко повече, в сравнение с в този момент. Има интервали, в които броят на популацията пада. В 15 страни на Европа се следи понижаване на популацията. В идващите години в още 51 страни отвън България се чака да има понижаване на хората.
- На какво се дължи това?
- Основните аргументи, заради които има промени в броя на популацията, са по-ниска раждаемост, по-висока смъртност и миграция. В момента броят деца, които една жена ще има във фертилна възраст, е 1,56 в България. Ние нямаме кой знае какъв брой по-нисък коефициент на плодовитост, само че имаме по-застаряло население. Тоест броят на дамите ни в репродуктивна възраст по отношение на броя на дамите в Европа, е по-нисък, което оказва въздействие върху раждаемостта. До 2040 година броят на дамите, които са във фертилна възраст, ще намалее с към 500 000. Очаква се, обаче, че раждаемостта ще намалее напълно едва. Но се чака увеличение на тоталния коефициент на плодовитост на дамите в тази възраст.
- За да се усили раждаемостта обаче би трябвало да има и други фактори?
- Ние мъчно можем да повлияем на раждаемостта. Стимулите и претекстовете една жена или едно семейство да имат дете варират в огромна степен. Това е обвързвано и с опцията една жена да има надзор върху своя живот. Данните ни демонстрират, че в страните, където при дамите сред 20 и 44 години има по-висок коефициент на претовареност, има и повече раждания. Така че главното е да се съпоставят заплащанията, да се съпоставят изискванията на труд сред дамите и мъжете.
- Другият решителен развой за броя на популацията е смъртността.
- Така е. В България имаме увеличение на продължителността на живот, каквато имаме и в други страни. В момента продължителността на живот на българина е приблизително към 74 години, като при дамите е по-голяма. При мъжете тя е приблизително към 71 години. В момента се следи увеличение на предстоящата дълготрайност на живота. Средно за Европейски Съюз предстоящата дълготрайност на живота е 80,9 години, т.е. тя е по-висока от тази у нас. А повода е, че у нас общият коефициент на смъртност е по-висок от този за Европа. Но по-съществено е нещо друго - ние имаме чисто структурни аргументи, заради които имаме по-висока смъртност. Ние сме измежду първите 6 страни на Европейски Съюз по остаряло население. Тоест имаме повече възрастни хора и по-малко хора в по-млада възраст. А другата ни специфичност е, че при нас е по-висока смъртността на хората сред 35 и 65 години, които са в трудоспособна възраст. Данните ни демонстрират, че по-уязвими са мъжете.
- Какво може да се направи, с цел да се промени наклонността?
- Ние предложихме на кабинета и някои ограничения, съгласно които това да се промени. Внесли сме ги още предходната година и измежду тях главното е предварителната защита и скринингите за съществени болести. У нас такива се вършат, само че в европейските страни такива проучвания са в пъти повече. Същото важи и за новородените деца. В момента към момента водещите аргументи за смъртност измежду нас са заразните болести. Тенденциите обаче са все по-често хората да умират от онкологични или сърдечно-съдови болести. Затова и за тях би трябвало да се стартират по-ранни скрининг и профилактика.
- Каква е сега структурата на популацията у нас?
- Според Национален статистически институт, едвам 26, 3 на 100 от популацията на България живее в селата. Тук вътрешната миграция оказва по-съществено въздействие. Най-малка е миграцията от града към селото. Но това по принцип е международна наклонност - в Европа 74 на 100 от популацията е урбанизирано, тоест живее в градовете. Още повече е урбанизирано популацията в Америките. Това не е чак толкоз фрапираща наклонност, която не се следи най-вече в Африка и Азия, където забележителна част от популацията живее в селата. В Азия това е 50 на 100 от популацията. Това е белег на рационализация и не трябва да се приема като нещо отрицателно. Но това води до провокации, тъй като когато имаш население на дребна територия, това може да докара и до дефицит на услуги.
- Какви политики би трябвало да предприемем, с цел да спрем процеса на застаряване?
- Някои от страните, които са минали през този развой, имат целенасочени миграционни политики, посредством които вкарват младо население. Колегите от „ Миграции “ са предложили някои ограничения, свързани с имиграционните политики. Но ние предлагаме по-скоро да се стремим към това остаряло население, тъй като то не трябва да се приема единствено като негативна наклонност. Това е стадий от цивилизационното развиване на всички съвременни общества. Светът от ден на ден ще остарява. Като даже популацията в Азия ще остарява по-бързо спрямо това в Европа, защото те занапред ще навлизат в този интервал, който ние сме минали в предходните години. Какво би трябвало да създадем? Едното е да ориентираме по този начин политиките си, че да можем да произвеждаме повече с намаляващата работна мощ. Едното е обвързвано със структурата на стопанската система, която е насочена към високотехнологични браншове, а другата линия е да се покачват знанията и уменията на хората. А другото е обвързвано със основаването на услуги за хората, които заради възрастта си или по други аргументи от ден на ден няма по какъв начин да се оправят сами.
- Доц. Черкезова, наскоро Национален статистически институт изнесе данни, съгласно които България се е стопила с 50 000 души единствено за година. Това устойчива наклонност ли е?
- Това не е нова наклонност, от 60-те години България се топи. Очакваме при тези демографски трендове до 2040 година популацията да спада с към 40 000 души годишно. Има разнообразни проекции, които се дават от другите инситуции, само че като цяло популацията на България в този интервал ще намалее сред 15 и 20 на 100. Не е допустимо прогнозата да бъде безусловно точна, тъй като тя е обвързвана и с миграционните процеси, а те не могат в никакъв случай да бъдат планувани с безспорна акуратност. Но междинното очакване по данни на Евростат е, че през 2040 година ще бъдем 5,9 милиона.
- В момента сме въпреки всичко към 7 милиона.
- Всъщност желая да припомня на читателите, че толкоз сме били през 1960-та година. Тогава сме били малко повече, в сравнение с в този момент. Има интервали, в които броят на популацията пада. В 15 страни на Европа се следи понижаване на популацията. В идващите години в още 51 страни отвън България се чака да има понижаване на хората.
- На какво се дължи това?
- Основните аргументи, заради които има промени в броя на популацията, са по-ниска раждаемост, по-висока смъртност и миграция. В момента броят деца, които една жена ще има във фертилна възраст, е 1,56 в България. Ние нямаме кой знае какъв брой по-нисък коефициент на плодовитост, само че имаме по-застаряло население. Тоест броят на дамите ни в репродуктивна възраст по отношение на броя на дамите в Европа, е по-нисък, което оказва въздействие върху раждаемостта. До 2040 година броят на дамите, които са във фертилна възраст, ще намалее с към 500 000. Очаква се, обаче, че раждаемостта ще намалее напълно едва. Но се чака увеличение на тоталния коефициент на плодовитост на дамите в тази възраст.
- За да се усили раждаемостта обаче би трябвало да има и други фактори?
- Ние мъчно можем да повлияем на раждаемостта. Стимулите и претекстовете една жена или едно семейство да имат дете варират в огромна степен. Това е обвързвано и с опцията една жена да има надзор върху своя живот. Данните ни демонстрират, че в страните, където при дамите сред 20 и 44 години има по-висок коефициент на претовареност, има и повече раждания. Така че главното е да се съпоставят заплащанията, да се съпоставят изискванията на труд сред дамите и мъжете.
- Другият решителен развой за броя на популацията е смъртността.
- Така е. В България имаме увеличение на продължителността на живот, каквато имаме и в други страни. В момента продължителността на живот на българина е приблизително към 74 години, като при дамите е по-голяма. При мъжете тя е приблизително към 71 години. В момента се следи увеличение на предстоящата дълготрайност на живота. Средно за Европейски Съюз предстоящата дълготрайност на живота е 80,9 години, т.е. тя е по-висока от тази у нас. А повода е, че у нас общият коефициент на смъртност е по-висок от този за Европа. Но по-съществено е нещо друго - ние имаме чисто структурни аргументи, заради които имаме по-висока смъртност. Ние сме измежду първите 6 страни на Европейски Съюз по остаряло население. Тоест имаме повече възрастни хора и по-малко хора в по-млада възраст. А другата ни специфичност е, че при нас е по-висока смъртността на хората сред 35 и 65 години, които са в трудоспособна възраст. Данните ни демонстрират, че по-уязвими са мъжете.
- Какво може да се направи, с цел да се промени наклонността?
- Ние предложихме на кабинета и някои ограничения, съгласно които това да се промени. Внесли сме ги още предходната година и измежду тях главното е предварителната защита и скринингите за съществени болести. У нас такива се вършат, само че в европейските страни такива проучвания са в пъти повече. Същото важи и за новородените деца. В момента към момента водещите аргументи за смъртност измежду нас са заразните болести. Тенденциите обаче са все по-често хората да умират от онкологични или сърдечно-съдови болести. Затова и за тях би трябвало да се стартират по-ранни скрининг и профилактика.
- Каква е сега структурата на популацията у нас?
- Според Национален статистически институт, едвам 26, 3 на 100 от популацията на България живее в селата. Тук вътрешната миграция оказва по-съществено въздействие. Най-малка е миграцията от града към селото. Но това по принцип е международна наклонност - в Европа 74 на 100 от популацията е урбанизирано, тоест живее в градовете. Още повече е урбанизирано популацията в Америките. Това не е чак толкоз фрапираща наклонност, която не се следи най-вече в Африка и Азия, където забележителна част от популацията живее в селата. В Азия това е 50 на 100 от популацията. Това е белег на рационализация и не трябва да се приема като нещо отрицателно. Но това води до провокации, тъй като когато имаш население на дребна територия, това може да докара и до дефицит на услуги.
- Какви политики би трябвало да предприемем, с цел да спрем процеса на застаряване?
- Някои от страните, които са минали през този развой, имат целенасочени миграционни политики, посредством които вкарват младо население. Колегите от „ Миграции “ са предложили някои ограничения, свързани с имиграционните политики. Но ние предлагаме по-скоро да се стремим към това остаряло население, тъй като то не трябва да се приема единствено като негативна наклонност. Това е стадий от цивилизационното развиване на всички съвременни общества. Светът от ден на ден ще остарява. Като даже популацията в Азия ще остарява по-бързо спрямо това в Европа, защото те занапред ще навлизат в този интервал, който ние сме минали в предходните години. Какво би трябвало да създадем? Едното е да ориентираме по този начин политиките си, че да можем да произвеждаме повече с намаляващата работна мощ. Едното е обвързвано със структурата на стопанската система, която е насочена към високотехнологични браншове, а другата линия е да се покачват знанията и уменията на хората. А другото е обвързвано със основаването на услуги за хората, които заради възрастта си или по други аргументи от ден на ден няма по какъв начин да се оправят сами.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ