Пещерата Леденика - природна и музикална забележителност
България е богата на естествени забележителности. Много от тях обаче остават непознати и труднодостъпни за туристите по разнообразни аргументи. Други имат по-щастлива орис и положителни стопани.
Пещерата "Леденика " е една от най-посещаваните пещери в България. Отворена е за посещаване през цялата година. Достъпът до нея дори ще стане още по-лесен.
Ремонтиран е към този момент 17-километровият сектор от третокласния път сред Враца и пещера Леденика. Инвестицията е за близо 14 млн. лева и се финансира от Оперативна програма %Региони в напредък 2014-2020 година " и националния бюджет. Рехабилитираният сектор стартира от регионалния център и приключва при входа на пещера Леденика. Трасето е с нова настилка, защитни огради, пътни знаци и хоризонтална маркировка. Ремонтиран е мостът на р. Лева при Дома на екскурзианта във Враца. С ремонта на третокласния път се покачва сигурността на придвижване до Леденика, до местността "Пършевица ", до с. Згориград и се усъвършенства пътната инфраструктура на Враца.
Пещерата "Леденика " е ситуирана на 16 км от град Враца, на територията на естествен парк Врачански Балкан, среща се на 830 м надморска височина в Северозападно-Стрешерския дял на Врачанската планина.
Враца (стара паралелна форма Вратца ) е най-големият град в Северозападна България с население 54 150 индивида. Той е Административен и икономически център на едноименните община и област. Враца не е надалеч от столицата - среща се на към 112 км северно от София и 40 км югоизточно от Монтана. Разположен в подножието на Врачанския Балкан, градът е насочна точка към голям брой пещери, водопади и забавни скални формирания. Най-известни измежду тях са пещерата "Леденика ", водопадът Скакля и проходът Вратцата. Във Враца се съхранява Рогозенското богатство, което е най-голямото тракийско богатство, откривано до момента.
Пещерата получава името "Леденика " поради ледените сталагмити, сталактити и сталактони, които се образуват в нея през зимата покрай входа. Пещерата е била известна още по времето на османското иго. Овчарите са я употребявали, с цел да съхраняват вътре овчето мляко.
Входът на пещерата е ситуиран в най-ниската част на Леденишкия увал при надморска височина 830 метра. Температурата се трансформира от минус 7°С до 15°С в предверието и до 8°С във вътрешността. Влажността на въздуха е 92 %. Има голям брой галерии и забавни карстови форми - сталактити, сталагмити и сталактони, образувани в продължение на хиляди години. Пещерата е дълга към 320 м и има 10 зали. Първата е "Преддверието " (най-ниската част на пещерата), в която се издига голяма ледена колона с диаметър близо 21 метра. През зимата и пролетта в тази зала се образуват ледени формирания (сталактити, сталагмити, сталактони), откъдето идва името на пещерата. Следват няколко метра, през които човек би трябвало да се движи ниско приведен - проходът "Плъзнята ". През него се доближава до "Малката зала ", която има съвсем кръгла форма. След още едно притеснение, през пещерния кулоар Комата, се доближава Голямата (Концертна) зала , която е доста богата на формирания. Тя е най-атрактивната пещерна зала на Балканите, която има невероятна звучност. Врачанската филхармония изнася в нея симфонични концерти.
Някои от естествените образования в Концертната зала са наречени с разнообразни имена поради забавната им форма - Крокодила, Главата на великана, Сокола, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и доста други. Под "Концертната зала " се намира още една - "Хладилника ". В минали времена хората са я употребили за запазване на бубено семе. Отклонявайки се вдясно от Концертната зала, се стига до малко синтрово езеро с дълбочина 0.50 м, за което има легенда, че водата му е "вълшебна " и извършва желанието на всеки, който потопи ръката си в него.
От Голямата зала по стоманени мостове се минава през Малката и Голямата бездна, през коридора Завеските и се стига до така наречен " Бяла зала ". Тук могат да се видят образуванията Свекървен език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се госпожица. Най-високата точка на пещерата се назовава Седмото небе.
Пещерата "Леденика " е най-атрактивна за разглеждане през зимата и пролетта. Според експертите тя има "божествена " звучност .
"Леденика " е единствено една от над 500 пещери, убежища на прилепи , известни във Врачанския Балкан. Поради ниската температура, тя се употребява най-вече за зимуване. Чрез директни наблюдения и улови с мрежи в пещерата са регистрирани 4 типа прилепи: Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros), Мустакат нощник (Myotis mystacinus) и Полунощен прилеп (Eptesicus serotinus).
Пещерата "Леденика " е измежду Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз под номер 16 има щемпел.
"Леденика " е благоустроена за туристи през 1961 година, като тя е една от главните туристически забележителности в региона. С Постановление на Министерския съвет от ноември 1960 година пещерата е оповестена за естествена забележителност и е вписана в Списъка на предпазените територии и предпазени зони в България. От 6 март 2010 година пещерата "Леденика " се стопанисва от Община Враца.
Шоуто "Звук и светлина " в пещерата "Леденика " е неповторимо и неповторимо. Във вътрешността на цялата пещера се показва аудио и светлинна хореография. Светлинният театър, комбиниран със особено подбрана музика, е подчертан в обособените зали. За всяка от съществуващите галерии той е друг.
Развлекателният парк "Леденика ", който се намира директно до пещерата, предлага разходки по екопътеки, спортни игри и надпревари за всички възрасти, артистични мероприятия, свързани с естествените дадености на Природен парк "Врачански Балкан ", викторини, карнавали, фотопленери на заложена тематика и доста други занимания.
Пещерата "Леденика " е една от най-посещаваните пещери в България. Отворена е за посещаване през цялата година. Достъпът до нея дори ще стане още по-лесен.
Ремонтиран е към този момент 17-километровият сектор от третокласния път сред Враца и пещера Леденика. Инвестицията е за близо 14 млн. лева и се финансира от Оперативна програма %Региони в напредък 2014-2020 година " и националния бюджет. Рехабилитираният сектор стартира от регионалния център и приключва при входа на пещера Леденика. Трасето е с нова настилка, защитни огради, пътни знаци и хоризонтална маркировка. Ремонтиран е мостът на р. Лева при Дома на екскурзианта във Враца. С ремонта на третокласния път се покачва сигурността на придвижване до Леденика, до местността "Пършевица ", до с. Згориград и се усъвършенства пътната инфраструктура на Враца.
Пещерата "Леденика " е ситуирана на 16 км от град Враца, на територията на естествен парк Врачански Балкан, среща се на 830 м надморска височина в Северозападно-Стрешерския дял на Врачанската планина.
Враца (стара паралелна форма Вратца ) е най-големият град в Северозападна България с население 54 150 индивида. Той е Административен и икономически център на едноименните община и област. Враца не е надалеч от столицата - среща се на към 112 км северно от София и 40 км югоизточно от Монтана. Разположен в подножието на Врачанския Балкан, градът е насочна точка към голям брой пещери, водопади и забавни скални формирания. Най-известни измежду тях са пещерата "Леденика ", водопадът Скакля и проходът Вратцата. Във Враца се съхранява Рогозенското богатство, което е най-голямото тракийско богатство, откривано до момента.
Пещерата получава името "Леденика " поради ледените сталагмити, сталактити и сталактони, които се образуват в нея през зимата покрай входа. Пещерата е била известна още по времето на османското иго. Овчарите са я употребявали, с цел да съхраняват вътре овчето мляко.
Входът на пещерата е ситуиран в най-ниската част на Леденишкия увал при надморска височина 830 метра. Температурата се трансформира от минус 7°С до 15°С в предверието и до 8°С във вътрешността. Влажността на въздуха е 92 %. Има голям брой галерии и забавни карстови форми - сталактити, сталагмити и сталактони, образувани в продължение на хиляди години. Пещерата е дълга към 320 м и има 10 зали. Първата е "Преддверието " (най-ниската част на пещерата), в която се издига голяма ледена колона с диаметър близо 21 метра. През зимата и пролетта в тази зала се образуват ледени формирания (сталактити, сталагмити, сталактони), откъдето идва името на пещерата. Следват няколко метра, през които човек би трябвало да се движи ниско приведен - проходът "Плъзнята ". През него се доближава до "Малката зала ", която има съвсем кръгла форма. След още едно притеснение, през пещерния кулоар Комата, се доближава Голямата (Концертна) зала , която е доста богата на формирания. Тя е най-атрактивната пещерна зала на Балканите, която има невероятна звучност. Врачанската филхармония изнася в нея симфонични концерти.
Някои от естествените образования в Концертната зала са наречени с разнообразни имена поради забавната им форма - Крокодила, Главата на великана, Сокола, Дядо Коледа, Къщичката на баба Яга и доста други. Под "Концертната зала " се намира още една - "Хладилника ". В минали времена хората са я употребили за запазване на бубено семе. Отклонявайки се вдясно от Концертната зала, се стига до малко синтрово езеро с дълбочина 0.50 м, за което има легенда, че водата му е "вълшебна " и извършва желанието на всеки, който потопи ръката си в него.
От Голямата зала по стоманени мостове се минава през Малката и Голямата бездна, през коридора Завеските и се стига до така наречен " Бяла зала ". Тук могат да се видят образуванията Свекървен език, Жената на великана, Слонът, Къпещата се госпожица. Най-високата точка на пещерата се назовава Седмото небе.
Пещерата "Леденика " е най-атрактивна за разглеждане през зимата и пролетта. Според експертите тя има "божествена " звучност .
"Леденика " е единствено една от над 500 пещери, убежища на прилепи , известни във Врачанския Балкан. Поради ниската температура, тя се употребява най-вече за зимуване. Чрез директни наблюдения и улови с мрежи в пещерата са регистрирани 4 типа прилепи: Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), Малък подковонос (Rhinolophus hipposideros), Мустакат нощник (Myotis mystacinus) и Полунощен прилеп (Eptesicus serotinus).
Пещерата "Леденика " е измежду Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз под номер 16 има щемпел.
"Леденика " е благоустроена за туристи през 1961 година, като тя е една от главните туристически забележителности в региона. С Постановление на Министерския съвет от ноември 1960 година пещерата е оповестена за естествена забележителност и е вписана в Списъка на предпазените територии и предпазени зони в България. От 6 март 2010 година пещерата "Леденика " се стопанисва от Община Враца.
Шоуто "Звук и светлина " в пещерата "Леденика " е неповторимо и неповторимо. Във вътрешността на цялата пещера се показва аудио и светлинна хореография. Светлинният театър, комбиниран със особено подбрана музика, е подчертан в обособените зали. За всяка от съществуващите галерии той е друг.
Развлекателният парк "Леденика ", който се намира директно до пещерата, предлага разходки по екопътеки, спортни игри и надпревари за всички възрасти, артистични мероприятия, свързани с естествените дадености на Природен парк "Врачански Балкан ", викторини, карнавали, фотопленери на заложена тематика и доста други занимания.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ