Как да се да подобри достъпът на жертвите на трафик до правосъдие и обезщетение
„ България би могла да усъвършенства достъпът на жертвите на трафик до правораздаване, като преди всичко се приложи дейно съществуващото в България законодателство, като има законодателство, съгласно което активите и имуществото на причинителите може да бъде замразено и иззето “, сподели в „ Хоризонт до обед “ Петя Несторова, изпълнителен секретар на групата " Грета " към Съвета на Европа в Страсбург/група от специалисти за битка с трафика на хора/ по отношение на Доклада на Съвета на Европа за трафика и мястото на България в него.
Българските управляващи би трябвало да обезпечат възпиращи наказания за закононарушения, свързани с трафика на хора, да подобрят достъпа до правдивост и обезщетение за жертвите на трафик - това са част от изводите от последния отчет за България, изработен от групата " Грета ".
„ Освен това страната би трябвало да се стреми компенсацията на жертвата да се даде от причинителя. Ако това не може да стане, компенсацията би трябвало да бъде обезпечено от страната . Също по този начин би трябвало да се вкара процедура, която да прави приоритет компенсацията на жертвата по време на наказателния развой, а не да бъдат препращани към цивилен каузи, които се точат с години “, уточни Несторова.
По думите и съгласно статистиката за броя на жертви по наказателни каузи, които се водят в България, това са към 400 жертви за 2019 година.
Миналата година доста ясно забелязахме, че цифровите технологии предоставиха на трафикантите опцията да правят закононарушения, като по този начин се понижава и опцията да бъдат хванати. А когато става дума за деца , те го вършат през подправени профили, не се постанова да вербуват жертвите си онлайн ", разяснява тематиката пред БНР Антоанета Василева, първият вицепрезидент на „ Грета “ и програмен координатор на Центъра за безвреден интернет.

„ 22 на 100 от жертвите на трафик в Европейски Съюз са деца, евентуално е този % и да е по-висок, тъй като той не регистрира обстановката в мрежата . Затова ние като център работим за предварителна защита на рисковите , с които децата се сблъскват в интернет, като нашата обучителна стратегия се назовава „ Кибер скаути “. Обучаваме през нея петокласници по какъв начин да разпознават рисковете в интернет и по какъв начин да предават знанията си към своите съученици.
Отделно образоваме в партньорство с Националната комисия за битка с трафика на хора 15- до 17 годишни младежи, тъй като те са едни от най-уязвимите към трудова и полова употреба “, описа още Василева.
По думите и обаче основно в тези проблеми е, че обществените медии и платформи последните години оказват доста въздействие за методът, по който проведените незаконни групи провеждат трафика на хора.
Още по тематиката в звуковите файрове.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ




