Италия се опитва да направи своите художествени съкровища по-достъпни за хората с увреждания
Късно през нощта, откакто туристите изоставен римския Колизей, дребна група продължава да изследва този исторически монумент, употребявайки сетива, разнообразни от зрението, написа Асошиейтед прес.
Сред посетителите е 54-годишната Микела Маркато, сляпа по рождение, която е част от възходящите старания на Италия да направи художественото си завещание по-достъпно за хора със слепота или едва зрение. Слушайки своя екскурзовод, Маркато изследва дребен тактилен модел на Колизея и открива елипсовидната му форма. „ Разхождайки се към него, аз персонално в никакъв случай не бих могла да го възприема “, сподели тя, представена от Асошиейтед прес. „ Но с този дребен модел в ръка е явно! “
Италия от дълго време се бори с въпросите за достъпността, само че през 2021 година страната форсира промените като част от изискванията, обвързани с фондовете на Европейския съюз за възобновяване след пандемията. Оттогава обекти като Помпей се снабдиха с табели на брайлова писменост, аудио гидове, тактилни модели и барелефни реплики, а Флоренция разгласява подробни управления за досегаемост за музеи като Уфици.
Достъпният туризъм не е единствено въпрос на права, само че и на стопанска система: съвсем половината от хората над 60-годишна възраст по света са с увреждания, а пътуващите с увреждания постоянно се нуждаят от придружители. Джорджо Гуарди от Асоциацията „ Радичи “, която провежда от 2015 година провежда турове в Рим, налични за хора с увреждания, сподели, че задачата им е прекарване, прелестно за всички. Това постоянно значи закъснение на темпото, допиране на това, което е допустимо, и потребление на въображението, когато би трябвало.
На Кампо дей Фиори, където статуята на Джордано Бруно не може да бъде допряна, тъй като се извисява над площада, Гуарди моли някои от посетителите да застанат в позата на философа и да дадат опция на незрящите да усетят тежестта на прегърбените му плещи, а глухи участници пък научават повече за забележителностите благодарение на преводач на жестов език.
Желанието да се изживее изкуството посредством допиране е предиздвикало Алдо и Даниела Грасини, и двамата незрящи, да основат музея „ Омеро “ (Омир) в Анкона. Това е единственият обществено финансиран тактилен музей в Италия. „ Докосването на нещо не е като гледането му “, отбелязва Алдо Грасини. Зрението, добави той, е „ преобладаващо възприятие “, до момента в който докосването предлага друг тип познание.
За Маркато изкуството също живее оттатък зрението. Голяма картина с морски пейзаж в дома ѝ извиква мемоари за океана „ поради шума, който издава, поради хилядите разнообразни звуци, които създава, поради миризмата, която вдишваш “. За нея това е метод да оцениш изкуството, който няма нищо общо с визията, разяснява Асошиейтед прес.
Сред посетителите е 54-годишната Микела Маркато, сляпа по рождение, която е част от възходящите старания на Италия да направи художественото си завещание по-достъпно за хора със слепота или едва зрение. Слушайки своя екскурзовод, Маркато изследва дребен тактилен модел на Колизея и открива елипсовидната му форма. „ Разхождайки се към него, аз персонално в никакъв случай не бих могла да го възприема “, сподели тя, представена от Асошиейтед прес. „ Но с този дребен модел в ръка е явно! “
Италия от дълго време се бори с въпросите за достъпността, само че през 2021 година страната форсира промените като част от изискванията, обвързани с фондовете на Европейския съюз за възобновяване след пандемията. Оттогава обекти като Помпей се снабдиха с табели на брайлова писменост, аудио гидове, тактилни модели и барелефни реплики, а Флоренция разгласява подробни управления за досегаемост за музеи като Уфици.
Достъпният туризъм не е единствено въпрос на права, само че и на стопанска система: съвсем половината от хората над 60-годишна възраст по света са с увреждания, а пътуващите с увреждания постоянно се нуждаят от придружители. Джорджо Гуарди от Асоциацията „ Радичи “, която провежда от 2015 година провежда турове в Рим, налични за хора с увреждания, сподели, че задачата им е прекарване, прелестно за всички. Това постоянно значи закъснение на темпото, допиране на това, което е допустимо, и потребление на въображението, когато би трябвало.
На Кампо дей Фиори, където статуята на Джордано Бруно не може да бъде допряна, тъй като се извисява над площада, Гуарди моли някои от посетителите да застанат в позата на философа и да дадат опция на незрящите да усетят тежестта на прегърбените му плещи, а глухи участници пък научават повече за забележителностите благодарение на преводач на жестов език.
Желанието да се изживее изкуството посредством допиране е предиздвикало Алдо и Даниела Грасини, и двамата незрящи, да основат музея „ Омеро “ (Омир) в Анкона. Това е единственият обществено финансиран тактилен музей в Италия. „ Докосването на нещо не е като гледането му “, отбелязва Алдо Грасини. Зрението, добави той, е „ преобладаващо възприятие “, до момента в който докосването предлага друг тип познание.
За Маркато изкуството също живее оттатък зрението. Голяма картина с морски пейзаж в дома ѝ извиква мемоари за океана „ поради шума, който издава, поради хилядите разнообразни звуци, които създава, поради миризмата, която вдишваш “. За нея това е метод да оцениш изкуството, който няма нищо общо с визията, разяснява Асошиейтед прес.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ