Българите харесват простотията, но не я ценят. Както не ценят

Българите харесват простотията, само че не я ценят. Както не ценят историята и корените си. Наскоро посетих едно гробище в градец край София - да навидя паметниците на починалите си роднини. Запустяло беше всичко. Гнусно. Мръсно. Тъжно. Оцапано. Обраснало. Едва открих гробовете. Срам за мен. Срам за управата на гробищния парк, в случай че такава има. То пък какво ли има читаво в тази загробена страна?

Българите харесват простотията, само че не я ценят. Проблемът с язовир " Студена " не е пернишки проблем, проблем е за България. Той рецидивира като разбойнически прийом на захласнатата власт, става известно, че цялата ръководеща олигархия е съучастна. Но арестуваха комфортен министър - евала за куртоазията! - и всичко затъна, не помни се в новоизлюпената бутафория с хазарта, появила се по неотложност да заличи същността на казуса с бездържавието. С гумата на нещо по-зрелищно се трие същността на злободневното. Това учат ченгетата във висшите им школи и академии, юристите, магистрите по право... Нарича се операция на публичното мнение. Демек - кучетата да лаят в непознат двор, а не, където е станал резилът. Пък и по този начин с един нож два удара - чутовната офанзива против новобогаташкия хазарт се афишира като предпазен механизъм, като стена против бедността, сякаш тя от хазарта е родена, а не назад. Очите се замазват, вниманието се разслоява, сетивата не имат вяра в действителността... Ето по този начин се ръководи изтръгната, изкоренена от народа си страна. А медиите излъчват това, което е властоугодно. Прокуратурата е подготвена да нахълта, където и да е в одиозния култ на зримото, единствено и единствено да оправдае безличието на зависимостта си. Понеже стана дума за Перник - да помолим Здравка Евтимова да продължи своите " Пернишки разкази ". Те явно край нямат. И да ги подари на ръководещите скопци.

Оня ден жена ми се върна от Прага, споделя, че там мъжете и дамите пикаят край заведенията, без да им пука, тъй като пият доста бира в петък вечер, а в тоалетните се чака дълъг ред. Пълна дивотия. Но на всички места другояче е чисто - на улиците, по постройките, по лицата на хората, в трамваите. Няма тапи, пушек и свирки на клаксони. Транспортът работи непрекъснато. По-евтино е, в сравнение с в нашенско. Икономиката пораства, най-малко съгласно споделеното от щастливите й колежки, избягали от дълго време в Чехия. Заплатите са положителни. Там явно никой не харесва простотията, само че я ценят като изключение от разпоредбите. Или като малко бягство от положителното, само че някак в негово име.

У нас е противоположното.

Ценим пошлостта, която ни характеризира, с цел да превърнем изключенията в трайно предписание. Търсим малки врати освен в закона, само че и там, където те не съществуват - в морала да вземем за пример. Но у нас морал е антична дума, която мъчно се превежда на бизнес език. Живеем по български, мислим по съветски, мечтаем като шведи, печелим като американци и крадем като... Е тук няма съпоставяне. Най-крадливи сме в Европа. За другите континенти не знам, само че в случай че има по-крадливи от нас, и от тях ще гепим нещичко при комфортен случай. Със съдействието на Европейския съюз, несъмнено.

Нали той ни подвигна мониторинга. Като подучване на кражбите. Хич не му пука на този съюз, бълващ неприложими, несъответни и зле премислени регламенти и наставления, за това какво става с присъединените към него страни. Важно е макрорамката да работи. И делът на брутния вътрешен артикул към чистия размер на външния дълг да е еди какъв брой си %. На макрониво всичко наподобява съвършено. Но който вижда гората, постоянно въобще не желае да види дърветата. Защото по този начин му е угодно.

Българите харесват простотията, само че не я ценят. Не сте ли забелязали на каква трапеза седят формалните посетители на премиера? Има нещо като лоби бар в ъгъла на кабинета му, с ниски дивани и фотьойли, където човек не може да седне, без да се разкрачи, а дамите би трябвало да прибират коленете си по нужда. Там се чака да се сервират напитки и мезета, а не да се водят договаряния и да се вземат тежки решения. Ама не - нашият пръв партиен и държавен началник навръх това място взема решение най-важните държавни каузи, като че ли е седнал в механа и хортува с висшите публични лица като с бистришки тигри. Простотия е да седиш и да общуваш по този метод, без да оценяваш позицията на длъжността си. Пренебрежение към държавността е. Намек за вземане-даване. Всичко е пиниз.

Каквото е в действителност и поддържането на гробищните паркове. И поддържането на язовирите. И кражбите. И наглостта. И несъответствието на прокурорската власт. Пинизчийска работа.

Лошото е, че простотията не харесва тези, които не я ценят откровено, душевно. Тя желае всичко за себе си. Тънка е играта с нея - или всичко, или нищо. В един прекрасен ден, когато кокичетата потеглят да порастват, а птичките стартират малко по малко да пеят любовни песни, тя схваща, че е изневерена. Че любовта към нея е била меркантилна. И че всеки обаятелен, благ и сякаш доброжелателен жест на коленопреклонство е бил по-скоро израз на смирена завист, в сравнение с демонстрация на съпричастност и почитание.

Да, това простотията го чака. И знае по какъв начин да постъпи. Хитра е. Очаквайте, ще видите. Ако не доживеете, най-малко бъдете смирени, че след време даже и гробищата ще са паркове. Дори за тези с власт.