Българин създал балсам за уголемяване на гърдите
Българин проби на непознатия пазар с еликсир, от който женските гърди усилват размера си. Георги Каназирски-Верин забърка мазилото при започване на ХХ век. И изпревари силиконовите плънки, зашивани през днешния ден в нежната плът, написа flagman.bg.
Коренът на този бунтовник във фармацията е от чирпанското село Колачево. Баща му е участник в Руско-турската освободителна война. Майката е от известна пловдивска фамилия. През 1889 година фамилията на Георги идва в София. Бащата умира, наследството бързо се стопява и момъкът остава без пукнат грош. През 1910 година потегля да търси щастието си по необятния свят. Морският вятър го отвява в египетското пристанище Александрия.
С празни джобове и празен корем, в главата на Георги светва гениална концепция. Той убеждава някакъв аптекар грък да му подготви на вересия мас. Мазилото да е безвредно, ароматно и в шарени кутийки, желае нашенецът. Етикетите поръчва на печатар арменец. Онзи му врътва и стотина рекламни листовки.
Клиентките са от харемите, където изключително се ценят обилните женски форми. Георги потегля от врата на врата и подмята листовките в покоите на богати мюсюлмани. На книжките написа, че мераклиите могат да си купят чудодеен еликсир. След полагането му върху бюста, той почва неудържимо да пораства, внушава рекламата.
“Нашият “хекимин” е дал адреса си и предизвестява хазайката си, че в случай че пристигна някой да търси мехлема, тя да го продава за една златна турска лира кутийката”, споделя доктор Петър Каназирски. Той е племенник на Георги и е съхранил за поколенията историята на тази българска инвестиция в Африка.
“На другия ден идват поотделно шест слугини. Търговията се прави бързо и тихо. Чичо Жорж се разплаща с хазайката си, с аптекаря и печатаря и офейква”, свидетелства родственикът. “Сбогом Александрия, дано богатите ханъми чакат резултата от “чудодейния” мехлем”, маха от палубата на кораба комбинативният земляк.
През бурния си живот Георги Каназирски се е занимавал с какво ли не. С псевдонима Верин писал в софийския ежедневник “Вечерна поща”. Като Verine разгласил в парижкия “Фигаро”. Работил е във френската кино къща “Фокс” и в Българските държавни железници.
Припечеленото Верин пилеел с лека ръка. В спомените си документира един типичен пир из столичните заведения. Сяда в бирария “Родопи” при двама другари. “Поръчах си бира, поръчах втора, трета и т. н. Огладнях”, споделя клиентът.
Каназирски мушка една мешана, само че не му стига и прибавя пържола с чушка. После продължава с пивото. Към среднощ си купува цигари “Ставридис” и се мести в кафе-шантана на хотел “Панах”. Заръчва отново бира и се концентрира върху певиците. Едрогърди румънки, сръбкини и австрийки веселят посетителите.
“При всяка ария певачката с усмивка ме приближаваше и поднасяше своята дребна чинийка, на която и аз с усмивка слагах едно рупче (пет стотинки). На по-грозничките отказвах да сложа парса и те недоволни ме отминаваха”, спомня си ценителят на женската красота. Около 2 часа след среднощ Георги се прибира с файтон. Целият пир му коства 9 лв. и 75 стотинки.
Със извоюваното от еротичното мазило Каназирски отива в столицата на бохемите Париж. Там прави втори търговски удар. След като сменя няколко специалности, нашият авантюрист стартира работа в една рекламна къща. Възлагат му да приготви пазара за нов одеколон. “Рекламата не би трябвало да е шаблонна. Озари ме една идея”, щрака още веднъж Верин.
Българинът районира Париж и инструктира екипа си. Негов човек влиза в магазин за парфюмерия, желае да купи никому незнайния одеколон. “Продавачът, който е и притежател, не е и чувал за такава марка, само че е умел търговец и изважда пред клиента десетина шишета от разнообразни други марки. Младият мъж споделя, че неговата избраница използва единствено този одеколон и си излиза”, разказва тактиката Георги.
Търговската офанзива продължава след няколко дни. В магазина се втурва слугинче, което носи строшен флакон с новата марка. За да не разгневи госпожата, момичето желае от същата. Последният очерк изиграва бабка, чиято внучка е поръчала от Руан да є откри отново този одеколон.
Съдържателят става нервозен, че търсят стока, която липсва на витрината му. В този психически миг влиза чиновник на компанията и получава солидна поръчка. “Рекламата е цяло изкуство. От мен да го знаеш”, умно заключава Георги пред племенника си. През 1934 година се връща в България, женен за французойка.
Десетилетие по-късно Народният съд му лепва присъда. “Той самият не можа да разбере за какво го съдиха”, написа доктор Каназирски. Не е било за еротичното мазило, тъй като трибуналът не е знаел за него. Ако магистратите имаха сведения за александрийската спекулация, ситуацията на Верин щеше да се утежни. Когато нашенецът пласира балсама, Димитър Благоев към този момент е разгласил фундаменталния труд “Еротика и социализъм”. Там се дамгосват всевъзможни голотии.
През 1945 година национални обвинители по процеса на Каназирски са Никола Ланков и Никола Бронзов. “Той посочи, че подсъдимите публицисти, писатели, професори и други не са инцидентни, а съзнателни и упорити проводници на една реакционна противонародна политика”, предава речта на Бронзов “Работническо дело”.
Обвинителите желаят сурови санкции. Литературният критик Йордан Бадев е наказан на гибел.
Журналистът Христо Бръзицов получава пожизнен затвор. Писателката Фани Попова-Мутафова отива за седем години тюрма.
На този декор Георги Каназирски е напряко късметлия. Шести състав му дава една година условно плюс 1000 лв. санкция. Верин си плюе в пазвата и се утешава със мемоари за положителното остаряло време. Разказва патилата си в кръчмата “Дивите петли”. После ги събира в книгата “София преди 50 години”.
Тези скъпи записки са илюстрирани от Александър Божинов. Класикът на българската подигравка не изискал хонорар. Той бил взаимен с създателя, тъй като отнесъл от Народния съд същата присъда като Георги Каназирски-Верин.
Коренът на този бунтовник във фармацията е от чирпанското село Колачево. Баща му е участник в Руско-турската освободителна война. Майката е от известна пловдивска фамилия. През 1889 година фамилията на Георги идва в София. Бащата умира, наследството бързо се стопява и момъкът остава без пукнат грош. През 1910 година потегля да търси щастието си по необятния свят. Морският вятър го отвява в египетското пристанище Александрия.
С празни джобове и празен корем, в главата на Георги светва гениална концепция. Той убеждава някакъв аптекар грък да му подготви на вересия мас. Мазилото да е безвредно, ароматно и в шарени кутийки, желае нашенецът. Етикетите поръчва на печатар арменец. Онзи му врътва и стотина рекламни листовки.
Клиентките са от харемите, където изключително се ценят обилните женски форми. Георги потегля от врата на врата и подмята листовките в покоите на богати мюсюлмани. На книжките написа, че мераклиите могат да си купят чудодеен еликсир. След полагането му върху бюста, той почва неудържимо да пораства, внушава рекламата.
“Нашият “хекимин” е дал адреса си и предизвестява хазайката си, че в случай че пристигна някой да търси мехлема, тя да го продава за една златна турска лира кутийката”, споделя доктор Петър Каназирски. Той е племенник на Георги и е съхранил за поколенията историята на тази българска инвестиция в Африка.
“На другия ден идват поотделно шест слугини. Търговията се прави бързо и тихо. Чичо Жорж се разплаща с хазайката си, с аптекаря и печатаря и офейква”, свидетелства родственикът. “Сбогом Александрия, дано богатите ханъми чакат резултата от “чудодейния” мехлем”, маха от палубата на кораба комбинативният земляк.
През бурния си живот Георги Каназирски се е занимавал с какво ли не. С псевдонима Верин писал в софийския ежедневник “Вечерна поща”. Като Verine разгласил в парижкия “Фигаро”. Работил е във френската кино къща “Фокс” и в Българските държавни железници.
Припечеленото Верин пилеел с лека ръка. В спомените си документира един типичен пир из столичните заведения. Сяда в бирария “Родопи” при двама другари. “Поръчах си бира, поръчах втора, трета и т. н. Огладнях”, споделя клиентът.
Каназирски мушка една мешана, само че не му стига и прибавя пържола с чушка. После продължава с пивото. Към среднощ си купува цигари “Ставридис” и се мести в кафе-шантана на хотел “Панах”. Заръчва отново бира и се концентрира върху певиците. Едрогърди румънки, сръбкини и австрийки веселят посетителите.
“При всяка ария певачката с усмивка ме приближаваше и поднасяше своята дребна чинийка, на която и аз с усмивка слагах едно рупче (пет стотинки). На по-грозничките отказвах да сложа парса и те недоволни ме отминаваха”, спомня си ценителят на женската красота. Около 2 часа след среднощ Георги се прибира с файтон. Целият пир му коства 9 лв. и 75 стотинки.
Със извоюваното от еротичното мазило Каназирски отива в столицата на бохемите Париж. Там прави втори търговски удар. След като сменя няколко специалности, нашият авантюрист стартира работа в една рекламна къща. Възлагат му да приготви пазара за нов одеколон. “Рекламата не би трябвало да е шаблонна. Озари ме една идея”, щрака още веднъж Верин.
Българинът районира Париж и инструктира екипа си. Негов човек влиза в магазин за парфюмерия, желае да купи никому незнайния одеколон. “Продавачът, който е и притежател, не е и чувал за такава марка, само че е умел търговец и изважда пред клиента десетина шишета от разнообразни други марки. Младият мъж споделя, че неговата избраница използва единствено този одеколон и си излиза”, разказва тактиката Георги.
Търговската офанзива продължава след няколко дни. В магазина се втурва слугинче, което носи строшен флакон с новата марка. За да не разгневи госпожата, момичето желае от същата. Последният очерк изиграва бабка, чиято внучка е поръчала от Руан да є откри отново този одеколон.
Съдържателят става нервозен, че търсят стока, която липсва на витрината му. В този психически миг влиза чиновник на компанията и получава солидна поръчка. “Рекламата е цяло изкуство. От мен да го знаеш”, умно заключава Георги пред племенника си. През 1934 година се връща в България, женен за французойка.
Десетилетие по-късно Народният съд му лепва присъда. “Той самият не можа да разбере за какво го съдиха”, написа доктор Каназирски. Не е било за еротичното мазило, тъй като трибуналът не е знаел за него. Ако магистратите имаха сведения за александрийската спекулация, ситуацията на Верин щеше да се утежни. Когато нашенецът пласира балсама, Димитър Благоев към този момент е разгласил фундаменталния труд “Еротика и социализъм”. Там се дамгосват всевъзможни голотии.
През 1945 година национални обвинители по процеса на Каназирски са Никола Ланков и Никола Бронзов. “Той посочи, че подсъдимите публицисти, писатели, професори и други не са инцидентни, а съзнателни и упорити проводници на една реакционна противонародна политика”, предава речта на Бронзов “Работническо дело”.
Обвинителите желаят сурови санкции. Литературният критик Йордан Бадев е наказан на гибел.
Журналистът Христо Бръзицов получава пожизнен затвор. Писателката Фани Попова-Мутафова отива за седем години тюрма.
На този декор Георги Каназирски е напряко късметлия. Шести състав му дава една година условно плюс 1000 лв. санкция. Верин си плюе в пазвата и се утешава със мемоари за положителното остаряло време. Разказва патилата си в кръчмата “Дивите петли”. После ги събира в книгата “София преди 50 години”.
Тези скъпи записки са илюстрирани от Александър Божинов. Класикът на българската подигравка не изискал хонорар. Той бил взаимен с създателя, тъй като отнесъл от Народния съд същата присъда като Георги Каназирски-Верин.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ