Бахарът се е използвал в молитви за късмет
Бахарът е онази обичана фалшификация, даваща характерен мирис на всяко ядене с риба и месо, в което я прибавим. Той съставлява изсушения плод на вечнозеленото пиментово дърво, откъдето идва и другото му название Пимента.
Името идва от испански - pimienta, в превод – пипер. Малките му зрънца са към 5-6 мм огромни. Днес може да бъде открит в естествената си форма в Централна Америка, Карибския басейн и Мексико.
Бахарът произлиза от Ямайка. И до през днешния ден страната си остава максимален производител на подправката. В националния фолклор там бахарът се употребява интензивно в националната медицина. С него се вършат и специфични смеси, които се употребяват при отправяне на молебствия за пари и шанс.
В Европа идва през 16 век с група испанци, които го объркали с пипера. Името бахар, както е известна подправката у нас, идва от турската дума за фалшификация bahar.
Друга версия за идването на бахара в Европа е обвързвано с Христофор Колумб. Завръщайки се от второто си странствуване през 1494 година, когато разкрил Ямайка, той донесъл със себе си дребни и ароматни черни зрънца.
Испанците ги сметнали за черен пипер и му дали името pimenta. Всички опити през годините оттогава, бахарът да се завъди по други тропически региони, удрят на камък.
Пиментовото дърво е вечнозелено и доближава до 9 метра височина. Цъфти в дребни бели цветове, събрани в китки. От тях се получават сферични, от зелени до червеникаво-кафяви плодове, с по една семка.
Те се събират преди да сменят цвета си, след което се сушат 1-2 седмици. Периодът може и да е по-дълъг, до момента в който плодното месо се свие в тънка обвивка към семката.
Малките зрънца бахар имат извънредно натоварен мирис и пикантен усет. Подправката сплотява в себе си усета на карамфил, индийско орехче и канела.
Оттук идва и британското му название allspice или всички подправки в едно. Сложният му усет и мирис не разрешават да се използва в огромни количества.
