На Бъдни вечер традицията повелява...
Бъдни вечер е един от най-прекрасните и светли фамилни празници. Всяко фамилията се приготвя да посрещне Бъдни вечер и Коледа – да украси уместно дома си, да постави елха, да измисли най-хубавите гозби, да подреди най-хубавата софра, да има най-хубавите дарове.
За да реализираме този резултат – на същински пълностоен празник, би трябвало да спазим няколко обичаи за всички изброени нагоре неща. На Бъдни вечер има избрани храни, които би трябвало да сервираме, както и няколко ритуала свързани още веднъж с празника. Да разгледаме по какъв начин би трябвало всеки от нас да посрещне празника, съгласно традицията.
Бъдни вечер е един от празниците, в които най-възрастната жена в къщата би трябвало да прекади дома с тамян. В камината се поставя дърво от бук или дъб, което се назовава бъдник. Причината бъдникът да бъде от тези два тип дърво е, че те са знак на здравето.
Относно трапезата – също има няколко неща, които традицията повелява да осъществим. Важно е на масата вечерта да има избран брой ястия. Най-често те са 7, 9 или 12, които символизират надлежно седемте дни от седмицата, деветте месеца на бременността или месеците в годината. Различна информация можете да намерите, само че сякаш традицията повелява ястията да бъдат минимум седем на брой.
Разбира се, те би трябвало да са постни – Бъдни вечер е последната вечер на пост (от рождественския пост). Традицията повелява на трапезата да има наложително – постни сарми, изсъхнал пипер, пълнен с фасул, тиквеник, ошав, орехи, чесън, мед, варено жито.
Бобът и оризът са наложителни – на масата би трябвало да има храни, които набъбват, с цел да се усилва и благосъстоянието, както тях. Задължителни на трапезата за чесънът, който гони злото и медът – знак на сладкия живот.
Хубаво е през празничната вечер да не се пие вода, а сока от ошава. По традиция домакинята би трябвало да направи и обредна пита с монета. Орехът пък е знак на здравето. Хубаво е на масата да се постави и дрянова клонка – също знак на здравето.
При подреждането на трапезата, домакинята би трябвало да постави на масата първо солта – тя ни оказва помощ да се отървем от неприятните мисли, погледи, случки.
Когато фамилията реши да сяда за вечерята, всички артикули се поставят на масата – никой не трябва да става. Ако въпреки всичко се наложи, право да стане от масата има единствено стопанинът, само че той би трябвало да върви преведен, с цел да натежат житата от зърна.
Следва най-възрастният мъж на трапезата да разчупи питката и да раздаде парче на всеки от масата. Обичаят ни припомня, че с цел да бъдат здрави и цялостни житата и да узреят заедно, цялото семейство би трябвало да стане дружно от масата.
Следващата стъпка съгласно традицията е, домакинята да не прибира масата – оставете я по този начин, с храната, която е останала. Вярването е, че през тази нощ идват умрелите ни близки хора да се нахранят и най-много да благословят живите.
Традицията ни припомня за себе си след края на вечерята – идват коледарите. По друг метод се организира срещата с тях в Източна и Западна България. Основната част е, че пеят песни на всеки член от фамилията, като несъмнено, стартират от стопанина.
