Това, което намерих в килера на починалата ми баба ме изненада много
Баба ми ме отгледа от седемгодишна. Родителите ми починаха в злополука. Тя доста ме обичаше и правеше всичко за мен.
На 19 години се влюбих, омъжих се и се реалокирах да пребивавам в жилището на мъжа ми.
Никога не забравих баба, която ме даряваше с толкоз доста любов.
Идвах при нея всеки ден най-малко за няколко минути. Носех й нещо вкусно за ястие или просто си говорехме.
Когато баба умря, стопирах да вървя в жилището.
Едва след година взех решение да отида там.
По ъглите висяха паяжини. Пуснах радиото, с цел да прогоня мъчителните мемоари.
Отворих прозореца, с цел да влезе малко чист въздух. Когато отворих вратата на килера, ахнах от изненада.
В кутиите имаше доста скъпи неща. Имаше комплект сребърни принадлежности, който в никакъв случай не беше отварян. Имаше и доста кристални вази и чаши, които в никакъв случай не бях виждала.
Имаше кутия, цялостна със сребърни бижута.
Доколкото си припомням, баба ми в никакъв случай не е носила бижута. Имаше и доста кутии с маркови обувки, също чисто нови, рокли от разнообразни стилове и разнообразни материи.
Не помня баба ми да е носила нито една от тях.
Това е цяло богатство, в никакъв случай не съм виждала толкоз елегантни неща.
Струва ми се, че баба ми все чакаше подобаващия миг, когато не трябваше да се грижи за мен. Тя отлагаше освен носенето на новите си облекла, само че и връзката с мъж. А животът тече с неизбежна скорост.
Трябва да живеем в този момент. Бъдете обичани и обичайте. Носете най-хубавите си облекла. Облечете обичаната си пижама или рокля. Насладете се на най-хубавите неща, тъй като никой не знае какво ще донесе утрешният ден или дали в миналото ще пристигна.
