Аз съм учителка в училище, където циганите са повече от

Аз съм учителка в учебно заведение, където ромите са повече от българите, и днеска никой не се появи на учебно заведение. Казаха, че кварталните пастори били обиколили квартала и споделили на родителите, че в случай че си пратят децата на учебно заведение, следобяд идват норвежците и им прибират децата непосредствено, с цел да ги закарат някъде на север.
Министърът ми подреди да не пиша неявяване на никого, макар че класната стая беше празна, и аз предадох един електронен дневник с цялостно наличие на хлапетата от А до Я и даже с един преподаден урок на буквата Н. Преподавах за Норвегия.
Вярно, нямаше възпитаници, но министерството

е разпоредило да не им се пишат отсъствия

значи въпреки всичко би трябвало да съм си преподала урока и да съм написала наличие на всички чинове, които се пулеха празни против мен. Защото другояче няма да ми начислят лекторските часове, а и няма да си получа заплатата в цялостен размер.
Сигурна съм обаче, че до края на годината няма да се отърва от норвежци. След като министърът на образованието един път е постановил, че децата, отсъствали от учебно заведение заради страхове от Истанбулската спогодба и натоварване на норвежки микробуси, няма да получават отсъствия, мисля, че няма да ми се веснат цяла година. Ами техните родители цяла година ще треперят от боязън!
И ще си повтарят всички подочути аргументи, поради които могат да им приберат децата. От празни хладилници и незачитан татко, та до неизлекувани кариеси.
Допускам даже, че изчезналите възпитаници ще заминат с родителите си на гурбет в Норвегия, с цел да берат каквото там се бере, тъй като към този момент е оповестено, че отсъствия на норвежка тематика не се пишат. Някои

по този начин могат и да си пропуснат цялата образователна година

само че аз така и така съм привикнала да търся третокласници в Англия, петокласници в Гърция и седмокласници в Испания, с цел да си вземат най-малко главните изпити.
Виж, когато ми изправят норвежки джендър пред лицето и ми го впишат в извинителна записка, нямам какво да направя.
Надявам се единствено норвежците да не устоят на държанието на моите възпитаници и доста скоро да ги върнат назад в гетото, та родителите да се успокоят, да ги пуснат да джобят квартала на 10 години и да ги оженят на 12 години, с цел да станат баби на 24. На тях никой няма да им напише неявяване.