Тео Ушев: Сритайте задниците на политиците
„ Аз съм най-свободният художник на света. Както ме е учил татко ми - не се преценявам нито с парите, нито с финансирането, нито с събитията. Още по-малко – с политиката. Всеки художник, който сервилничи пред политиците, стопира да бъде художник. В политиката всичко е на плейбек – политиците са буфосинхронисти, които единствено си отварят устата. Това е в международен мащаб. А в България е такава рецесия, че даже не ми приказва - тъй като тъгата ще се трансформира в потиснатост, което не е добре. А аз съм положителен човек и имам вяра, че ще се оправим. Затова приканвам всички сънародници: Дръжте се, не се предавайте – сритайте им задниците, ще победим, ние сме по-умни от тях и сме повече. Сигурен съм, че след 50-60 години, когато почине и последният човек, обвързван с комунизма, България ще бъде прелестно място за живеене “, сподели Теодор Ушев пред Би Ти Ви. Световноизвестният художник, режисьор и аниматор, чиито нов филм преди малко получи поредна премия – този път от фестивала в Билбао, на следващия ден ще показа творбата си на специфична прожекция в НДК. 8 години и 15 000 рисунки за заложени в лентата по едноименния разказ на Георги Господинов. Преди „ Физика на тъгата “ публиката ще види и ще чуе „ Четирите годишни времена “ – четири кино лентата по четирите концерта на гения Вивалди на четиримата най-известни аниматори в света, съгласно разбор на Токийския университет на изкуствата. Анна Будинова рисува „ Пролет “, Прийт и Олга Прян – „ Лято “, Ацуши Вада – „ Есен “, Теодор Ушев – „ Зима “. От Япония дойде специфичен екип с неповторим софтуер, при който инструменталистите от „ Кварто квартет “ със солист цигуларя Иван Пенчев следват художниците и се получава цялостна синхронизация сред анимацията и музиката. Изображението буквлано се движи под вълшебните звуци от лъка на Иван Пенчев.
Ето какво още показа Теодор Ушев. „ Много се вълнувам, трептя, не мога да дремя от два дни. За мен това е най-важната прожекция. Досега всички преминат доста добре, хората се вълнуват – което също е изненада, тъй като филмът е доста професионален, доста персонален. Той е капсула на времето за моята генерация – вкарал съм в нея всичко, което ни вълнува. Но публиката в България е най-критичната, мъчно можеш да я излъжеш. Исках да дойда тук, с цел да ми набият шамарите, да ме смъкват на земята и да продължа напред “. Ушев разкри, че цялата концепция за кино лентата е въодушевена от гробниците на египтяните, в които е имало предмети, свързани с живота на умрелия.
„ Исках да заровя обичаните ми песни, мелодии, усеща в този филм – за поколението, което търси себе си, търси своята еднаквост. И все не съумява да ги открие – дали е провалено, дали е изгубено, не се ангажирам да кажа. Но е реалност, че не успяхме да осъществим задачата си. Постъпихме егоистично. Всеки от нас реализира фантазиите и съумя самичък, само че всички дружно не успяхме да създадем света по-добро място за живеене. Това е огромната ми горест. Оттам идва и „ Нарисувай ми горест “. Но това не ни депресира. Тъгата е мотивиращо, движещо положение – изкуството се основава от горест. Трябва да си я прегърнем, да си живеем с нея и да продължаваме напред. Няма нищо по-депресиращо от непрекъснатия блян към щастието. Няма по какъв начин непрестанно да сме щастливи, по-добре да сме тъжни, само че енергични – да действаме напред и непрекъснато “. Ушев, който е роден в Кюстендил, се връща посредством кино лентата и в детството си. „ Това е единственият град в света, по чиито улици порастват череши. А софийската премиера е отдаден на татко ми. Не бях най-послушният наследник, за което постоянно си отнасях съответните санкции. Баща ми за мен беше доста значим като персона, като непрекъсната опозиция на статуквото. Постоянна опозиция на тоталитаризма, на това, което го обграждаше – с цел да прави това, което желае, макар събитията, издевателството и несгодите. Научих доста от него и ми е доста мъчително, че няма да бъде на премиерата. Избрах тази дата, тъй като на 17 ноември беше последният път, когато го видях. Много години преди този момент си представях този миг. Най-големият боязън на всеки от нас, който живее в емиграция, е че няма да може да си каже последното довиждане с родителите. Че ще изпусне този момент. Все отново съм благополучен, че съумях да си кажа думите. Говорете с родителите си, говорете с децата си – до момента в който е време, тъй като то се движи доста бързо. Ако не го създадем в точния миг, след това всичко е изгубено. Обадете им се, кажете им какъв брой ги обичате. Това е най-важното нещо на света – всичко друго е суетност и губене на време “. Сред значимите уроци от татко му Теодор споменява единствено няколко: да отстоява концепциите си, да отстоява метода, по който реализира нещата, да бъде твърдоглав. „ Но най-важното, на което ме научи, е да не се вманиачавам. Винаги ми е казвал: „ В момента, в който усетиш, че нещо те завзема, го зарежи краткотрайно – след това ще се върнеш към него. Иначе спираш да бъдеш човек, спираш да действаш обикновено “. И във френската, и в британската версия на „ Физика на тъгата “ Ушев и екипът му работят с изключителни създатели, при които фамилната връзка е доста мощна. В първата – Ксавие Долан с татко му, във втората – Доналд Съдерланд със сина му Росиф. Съдерланд доста обича най-малкото си момче, което, до момента в който учи философия в Принстън, инцидентно замества артист в някакъв план и по този начин влиза в проесията. А татко му постоянно му е казвал „ Губиш си времето, ти си най-талантливият от синовете ми “. „ Росиф ни свързва с татко си. Каза: „ За него ще бъде чест за него да взе участие в този план “. Доналд е над 80 и работи като вманиачен. Затова беше доста мъчно да открием общо време. Записите се проваляха няколко пъти. Първо поради болест му падна гласът: Това не съм аз, колкото да промълви той. След това изпуснахме самолета, а от там – и непокътнатото студио. Покани ни у тях, свършихме работата за 3 часа, макар че беше след тежък полет от Париж. Най-накрая даже ни заведе на обяд. Ако трябваше да му платим, нямаше по какъв начин да стане. Само за минута в автомобилна реклама гласът му коства милион и половина. А ние нямахмепари даже за едно негово „ Добър ден “. През цялото време той ми споделяше „ Добре, Тео “, „ Да, Тео “. После стана ясно, че синът на Росиф се споделя Теодор. Доналд изгледа целия филм, преди да го озвучи – коства ми, че имаше и сълзи в очите му. Беше доста удовлетворен и от гласа на сина си в него. Всъщност тематиката за родителите и децата е най-важната във кино лентата. Когато попаднем в лабиринт, фамилията ни извежда от него “, безапелационен е Теодор Ушев.
Ето какво още показа Теодор Ушев. „ Много се вълнувам, трептя, не мога да дремя от два дни. За мен това е най-важната прожекция. Досега всички преминат доста добре, хората се вълнуват – което също е изненада, тъй като филмът е доста професионален, доста персонален. Той е капсула на времето за моята генерация – вкарал съм в нея всичко, което ни вълнува. Но публиката в България е най-критичната, мъчно можеш да я излъжеш. Исках да дойда тук, с цел да ми набият шамарите, да ме смъкват на земята и да продължа напред “. Ушев разкри, че цялата концепция за кино лентата е въодушевена от гробниците на египтяните, в които е имало предмети, свързани с живота на умрелия.
„ Исках да заровя обичаните ми песни, мелодии, усеща в този филм – за поколението, което търси себе си, търси своята еднаквост. И все не съумява да ги открие – дали е провалено, дали е изгубено, не се ангажирам да кажа. Но е реалност, че не успяхме да осъществим задачата си. Постъпихме егоистично. Всеки от нас реализира фантазиите и съумя самичък, само че всички дружно не успяхме да създадем света по-добро място за живеене. Това е огромната ми горест. Оттам идва и „ Нарисувай ми горест “. Но това не ни депресира. Тъгата е мотивиращо, движещо положение – изкуството се основава от горест. Трябва да си я прегърнем, да си живеем с нея и да продължаваме напред. Няма нищо по-депресиращо от непрекъснатия блян към щастието. Няма по какъв начин непрестанно да сме щастливи, по-добре да сме тъжни, само че енергични – да действаме напред и непрекъснато “. Ушев, който е роден в Кюстендил, се връща посредством кино лентата и в детството си. „ Това е единственият град в света, по чиито улици порастват череши. А софийската премиера е отдаден на татко ми. Не бях най-послушният наследник, за което постоянно си отнасях съответните санкции. Баща ми за мен беше доста значим като персона, като непрекъсната опозиция на статуквото. Постоянна опозиция на тоталитаризма, на това, което го обграждаше – с цел да прави това, което желае, макар събитията, издевателството и несгодите. Научих доста от него и ми е доста мъчително, че няма да бъде на премиерата. Избрах тази дата, тъй като на 17 ноември беше последният път, когато го видях. Много години преди този момент си представях този миг. Най-големият боязън на всеки от нас, който живее в емиграция, е че няма да може да си каже последното довиждане с родителите. Че ще изпусне този момент. Все отново съм благополучен, че съумях да си кажа думите. Говорете с родителите си, говорете с децата си – до момента в който е време, тъй като то се движи доста бързо. Ако не го създадем в точния миг, след това всичко е изгубено. Обадете им се, кажете им какъв брой ги обичате. Това е най-важното нещо на света – всичко друго е суетност и губене на време “. Сред значимите уроци от татко му Теодор споменява единствено няколко: да отстоява концепциите си, да отстоява метода, по който реализира нещата, да бъде твърдоглав. „ Но най-важното, на което ме научи, е да не се вманиачавам. Винаги ми е казвал: „ В момента, в който усетиш, че нещо те завзема, го зарежи краткотрайно – след това ще се върнеш към него. Иначе спираш да бъдеш човек, спираш да действаш обикновено “. И във френската, и в британската версия на „ Физика на тъгата “ Ушев и екипът му работят с изключителни създатели, при които фамилната връзка е доста мощна. В първата – Ксавие Долан с татко му, във втората – Доналд Съдерланд със сина му Росиф. Съдерланд доста обича най-малкото си момче, което, до момента в който учи философия в Принстън, инцидентно замества артист в някакъв план и по този начин влиза в проесията. А татко му постоянно му е казвал „ Губиш си времето, ти си най-талантливият от синовете ми “. „ Росиф ни свързва с татко си. Каза: „ За него ще бъде чест за него да взе участие в този план “. Доналд е над 80 и работи като вманиачен. Затова беше доста мъчно да открием общо време. Записите се проваляха няколко пъти. Първо поради болест му падна гласът: Това не съм аз, колкото да промълви той. След това изпуснахме самолета, а от там – и непокътнатото студио. Покани ни у тях, свършихме работата за 3 часа, макар че беше след тежък полет от Париж. Най-накрая даже ни заведе на обяд. Ако трябваше да му платим, нямаше по какъв начин да стане. Само за минута в автомобилна реклама гласът му коства милион и половина. А ние нямахмепари даже за едно негово „ Добър ден “. През цялото време той ми споделяше „ Добре, Тео “, „ Да, Тео “. После стана ясно, че синът на Росиф се споделя Теодор. Доналд изгледа целия филм, преди да го озвучи – коства ми, че имаше и сълзи в очите му. Беше доста удовлетворен и от гласа на сина си в него. Всъщност тематиката за родителите и децата е най-важната във кино лентата. Когато попаднем в лабиринт, фамилията ни извежда от него “, безапелационен е Теодор Ушев.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ