Вечерята – време и място за семейството
Аз нямам наследени родови навици и обичаи, нито съм от хората, които си спомнят с трогване за детството си. Вероятно поради това, откогато се помня, от напълно дребна, желая да основа свое семейство.
Имах две приятелки, фамилиите им доста се различаваха. Бащата на едната имаше златни ръце и въпреки той и жена му да бяха елементарни служащи, парите постоянно им стигаха. У тях беше уютно и патриархално.
Семейството на другото момиче бяха хора на изкуството. В жилището им цареше изискана и топла атмосфера. Особено доста ме впечатляваше метода, по който те честваха празниците: с отворени сърца, спазвайки традициите, събрани всички към масата.
Всички (или най-малко тези от нас, които са чели „ Под игото ”) помним началната сцената, в която цялата фамилия на чорбаджи Марко се е събрала към масата и вечеря. Някои от нас пазят съответни свои детски мемоари за сходно всекидневно (или най-малко по поводи) събиране към трапезата, други – не напълно... И въпреки всичко, дали за яденето ни е думата или освен. И кое в действителност построява гръбнака на фамилията: печеленето на средства, общият ледник, заплащането на битови сметки, основаването на деца, проблемите, съседите, приятелите, фотографиите... Едва ли. Или най-малко – не, освен това. Семейството, бидейки „ съществена клетка на обществото ”, през последните години трансформира динамично образа си. На първо място: тъй като множеството двойки не избират брака, а умишлено го заобикалят. От друга страна, споделят, не халките и подписа са, които построяват здравината на една връзка.
Размишлявайки за тезата, че мъжете са от Марс, а дамите – от Венера, още веднъж се сещам за рационалното водещо начало у едните и за прочувственото – у другите. Напоследък обаче и това към този момент не е аксиома, а теорема, т.е., предстои на оборване и доказване. Защото част от представителите на мъжкия пол са призвани да отглеждат деца (забелязвате ли какъв брой бащи са сами с децата си в парка?) и да домакинстват, до момента в който половинките им печелят и държат руля.
По моему, семейството/връзката се базира на няколко изконни начала: обич, доверие, общи ползи и цели, шерване. Изчезне ли което и да е от изброените, нещата към този момент не са същите. Не зная дали тръпката е най-важното сред двама сътрудници, имам единствено 13-годишен опит и към момента не съм я изгубила – та да обмислям във връзка загубата й, само че съм уверена, че шерването и доверието са най-необходими за всяка двойка – била тя фамилна или основана на общуване.
Подреждането на трапезата, покривката /а не мушамата!:) /, вазичката, свещта, салфетките, приборите, чиниите и чашите, панерът за самун, столовете на баща, мама и децата, отдалечеността от тв приемника... – какво му би трябвало повече на човек... Освен различен човек, с който да показа всичко това, деца, които да им пречат да си чуят приказката, ставането и донасянето на това-онова, сервирането и, само че не на последно място, миризмата и топлината на понятието „ у дома ”.
Вечерянето и вечерята като развой са метода, мястото и времето, които основават обичаи и умения за другарство – даже и у децата ни. Всъщност точно традициите са, които се предават от родителите на децата и които, наред с любовта, трансформират съжителстващите в семейство.
Споделянето и шегите, сериозните диалози и разрешаването на въпроси се случва точно към масата. С течение на времето децата порастват и, в последна сметка, се оказва, че няма кой знае какви потайности, които не трябва в тяхно наличие да се разясняват. Напротив, по време на „ вечерянето ”, при разискването на фамилни каузи, включването и на децата в тяхното коментиране ги приобщава по-пълно към фамилията и ги прави по-отговорни и някак по-горди (защото са пълноправни, наред с възрастните, и тъй като, ненадейно, се е оказало, че тяхното мнение е необходимо). А и да не забравяме, че децата ни, техните навици, темперамент, разбирания значително са отражение на протичащото се у дома. Спокойствието и сигурността на понятието „ вкъщи ” се гради и на на пръв взор не по този начин значимия развой, именуван от някои „ ястие ”, за мен оставащ си непроменяемо „ вечеряне ”.
Имах две приятелки, фамилиите им доста се различаваха. Бащата на едната имаше златни ръце и въпреки той и жена му да бяха елементарни служащи, парите постоянно им стигаха. У тях беше уютно и патриархално.
Семейството на другото момиче бяха хора на изкуството. В жилището им цареше изискана и топла атмосфера. Особено доста ме впечатляваше метода, по който те честваха празниците: с отворени сърца, спазвайки традициите, събрани всички към масата.
Всички (или най-малко тези от нас, които са чели „ Под игото ”) помним началната сцената, в която цялата фамилия на чорбаджи Марко се е събрала към масата и вечеря. Някои от нас пазят съответни свои детски мемоари за сходно всекидневно (или най-малко по поводи) събиране към трапезата, други – не напълно... И въпреки всичко, дали за яденето ни е думата или освен. И кое в действителност построява гръбнака на фамилията: печеленето на средства, общият ледник, заплащането на битови сметки, основаването на деца, проблемите, съседите, приятелите, фотографиите... Едва ли. Или най-малко – не, освен това. Семейството, бидейки „ съществена клетка на обществото ”, през последните години трансформира динамично образа си. На първо място: тъй като множеството двойки не избират брака, а умишлено го заобикалят. От друга страна, споделят, не халките и подписа са, които построяват здравината на една връзка.
Размишлявайки за тезата, че мъжете са от Марс, а дамите – от Венера, още веднъж се сещам за рационалното водещо начало у едните и за прочувственото – у другите. Напоследък обаче и това към този момент не е аксиома, а теорема, т.е., предстои на оборване и доказване. Защото част от представителите на мъжкия пол са призвани да отглеждат деца (забелязвате ли какъв брой бащи са сами с децата си в парка?) и да домакинстват, до момента в който половинките им печелят и държат руля.
По моему, семейството/връзката се базира на няколко изконни начала: обич, доверие, общи ползи и цели, шерване. Изчезне ли което и да е от изброените, нещата към този момент не са същите. Не зная дали тръпката е най-важното сред двама сътрудници, имам единствено 13-годишен опит и към момента не съм я изгубила – та да обмислям във връзка загубата й, само че съм уверена, че шерването и доверието са най-необходими за всяка двойка – била тя фамилна или основана на общуване.
Подреждането на трапезата, покривката /а не мушамата!:) /, вазичката, свещта, салфетките, приборите, чиниите и чашите, панерът за самун, столовете на баща, мама и децата, отдалечеността от тв приемника... – какво му би трябвало повече на човек... Освен различен човек, с който да показа всичко това, деца, които да им пречат да си чуят приказката, ставането и донасянето на това-онова, сервирането и, само че не на последно място, миризмата и топлината на понятието „ у дома ”.
Вечерянето и вечерята като развой са метода, мястото и времето, които основават обичаи и умения за другарство – даже и у децата ни. Всъщност точно традициите са, които се предават от родителите на децата и които, наред с любовта, трансформират съжителстващите в семейство.
Споделянето и шегите, сериозните диалози и разрешаването на въпроси се случва точно към масата. С течение на времето децата порастват и, в последна сметка, се оказва, че няма кой знае какви потайности, които не трябва в тяхно наличие да се разясняват. Напротив, по време на „ вечерянето ”, при разискването на фамилни каузи, включването и на децата в тяхното коментиране ги приобщава по-пълно към фамилията и ги прави по-отговорни и някак по-горди (защото са пълноправни, наред с възрастните, и тъй като, ненадейно, се е оказало, че тяхното мнение е необходимо). А и да не забравяме, че децата ни, техните навици, темперамент, разбирания значително са отражение на протичащото се у дома. Спокойствието и сигурността на понятието „ вкъщи ” се гради и на на пръв взор не по този начин значимия развой, именуван от някои „ ястие ”, за мен оставащ си непроменяемо „ вечеряне ”.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ