Човекът е проблем, за който няма човешко решение ♥ Николас Гомес ДАВИЛА
„ Аз не числя се на един отиващ си свят. Аз съм носителят на една истина, която не умира. ” Това декларира колумбийският закостенял мъдрец, мъдрец, нравоучител и подбудител. Неговото верую се излива в няколко безмилостни тома с афоризми, чийто антимодернистки възторг разобличава безпътиците на духа, съблазънта на актуалния свят, лъжовността на демокрацията, загубата на Бога.
Истините кацат, само че не вият гнезда.
Само положителното и красивото не се нуждаят от граници. Нищо не е прекомерно красиво или прекомерно положително.
В епохата на аристокрацията това, което има стойност, няма цена; в епохата на демокрацията това, което няма цена, няма стойност.
Да изслушаш близък си, е едно от най-мъчителните отговорности на милосърдието.
Ценността е това, което волята утвърждава, когато утвърждаващата воля е волята на Бога.
Всяка ера приключва с маскарад.
Глупавите хрумвания са безсмъртни. Всяко ново потомство ги измисля отначало.
Духът пораства във вътрешността.
Да възпиташ индивида, значи да осуетиш “свободната реализация на личността му ”.
Тъпоумието на пристрастеностите му избавя индивида от тъпоумието на фантазиите му.
Културата в никакъв случай няма да запълни свободното време на служащия, защото тя е работата на свободния човек.
Всяка победоносна гражданска война приключва с неуспех, тъй като добродетелите на народа не са присъщи на бедняка, а на бедността.
Да бъдеш консерватор значи да проумееш, че индивидът е проблем, за който няма човешко решение.
Разум, напредък, правдивост са трите теологически добродетели на простака.
Съвременната история съставлява разговор сред двама души: единият от тях има вяра в Бога, другият има вяра, че е Бог.
Всяко нещо би трябвало да оправдава личното си битие - с изключение на творбата на изкуството.
Никой не заслужава нашия интерес за повече от един момент, или за по-малко от един живот.
Умният човек не живее в никакъв случай в посредствена среда. Посредствена среда е онази, в която няма умни хора.
Хиляда са истините, единствено една грешката.
Човекът избира да се оправдава с виновността на другите, вместо със личната си непорочност.
Да имаш право, е още една причина допълнително, с цел да нямаш триумф.
Всички доказателства, сходно на всички сбъднати фантазии, разочароват. Несигурността е най-хубавият климат за душата.
Нашият век затъва постепенно в едно мочурище от сперма и лайна. Ако желаят да разнищят настоящите събития, историците на бъдещето ще би трябвало да си сложат ръкавици.
Светът на техниката се опълчва не на света на духа, а на света на божията берекет.
Няма отговор, който да е по-умен от въпроса, който провокира.
Една ръка, която не умее да гали, не може да написа.
Да се бърка е човешко, да се лъже - демократично.
Глупакът губи очакванията си, само че в никакъв случай илюзиите си.
Който плува против течението, той няма мотив да лъже.
Нищото е сянката на Бога.
Снимка: Nicolás Gómez Dávila
