Кракът ми няма да стъпи в апартамента на свекървата
Аз и брачният партньор ми, родителите ми и неговите родители сме от един и същи дребен град. Апартаментът ни се намира в самия център. А родителите ни живеят в покрайнините. Имаме две деца, които от дълго време пораснаха и се реалокираха в столицата.
Всеки уикенд посещаваме нашите възрастни родители.
Майка ми към този момент е на седемдесет, само че към момента е бодра, прави цялата домакинска работа сама – всичко е изгладено, изпрано, прозорците са измити, чиниите блестят. Дори работи на ненапълно работно време в пощата.
Свекървата е цялостна диаметралност на майка ми. Не мога да оставам при нея за дълго. Всичко тъне в прахуляк и нечистотия, мирише на напреднала възраст – отвратително е да си там. Съдовете са покрити с лой, всичко е мръсно. В мивката постоянно има планина от съдове. Пердетата са пожълтели, спалното долни дрехи е мръсно.
Предложих й да дойдем със сина й и да почистим, да изперем, само че тя отхвърли и ни увери, че може да се оправи сама, по тази причина няма потребност от помощ. Самата тя обичала да бъде стопанка. Не желая да пробвам храната, която ни сервира. Тя даже не желае да отвори прозорците, с цел да проветри дома си.
Не ми се върви при свекърва ми повече. Но няма по какъв начин да я пренебрегнем, тя е майка на брачна половинка ми.
Но в действителност ми писна да вървя при нея без предпочитание. Може би би трябвало да кажа на брачна половинка ми да върви при нея самичък.
