Политиците са такива, каквито сме ние самите |
„ Аз… признавам с актуалното, че разнообразните ми мечти бяха подклаждани от:
-общото предпочитание за отплата против простаците, кретените и тъпанарите;
-от непрекъсната, терзаеща интелектуална изолираност, която стана причина за самотност, тъй като аз се скитах в прекалено много книги, за които не можех да приказвам с никого;
-от засилващото се възприятие, че постоянно са ме разбирали неправилно и обезверено съм се молела да ме видят, в действителност да ме видят, само че каквото и да правех – нямаше резултат. “
„ Пламтящият свят “, Сири Хуствет, Колибри
Възможно е да пиша този текст по гореизброените аргументи. Но е допустимо и просто да желая да удрям камбаната…
Мъжете ни, политиците
Мълчаха, мълчаха… и в този момент проговориха. „ Мъжете ни “ деликатно изчакаха какво ще се случи, ослушваха се след първите избори през април, безшумно сумтяха, че да се назовава „ чалгата “ – „ чалга “ било единствено и само естетическо различие, значима била волята за смяна, която заявявал народът… и се надяваха някаква чудна самодива да помогне на Франкенщайна от несъмнено симпатичното преди време предаване на Българска национална телевизия „ Ку-ку “ Слави Трифонов за една нощ да се трансформира в случай че не в принца, който идва да разсъни Спящата хубавица, или в Спасителя в ръжта, то най-малко в избавител на плажа. Да, но не. Той си е какъвто постоянно е бил, а същинските злодеи още са в близост и няма кой да ни избави от тях. Поне няма по какъв начин да се чака да го стори различен, подобен на тях, изверг.
" Недоверие в България “. Това е заглавието на коментара в немския " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг ". Там Райнхард Везер споделя:
„ Най-важният резултат от парламентарните избори в България произтича не толкоз от следващата липса на изрично болшинство, колкото от пресищането и недоверието, което жителите изпитват към политическата каста. В продължение на години избрани политически сили задаваха тона, само че през днешния ден не се вижда никаква опция. И това е по този начин по две аргументи: заради ниската изборна интензивност и заради относителната мощ на популистката партия „ ИТН “.
За външния наблюдаващ тази партия остава мистерия с непрозрачна обвивка. Възможно е обаче вътре в нея да царува същата съдържателна пустош, която партията демонстрира с външните си изяви. Възможно е и друго: тя да е план на същите сенчести сили, които са пуснали корени в толкоз доста сегменти от политиката и стопанската система в България. “
Да, допустимо е. И не е надалеч от най-мрачните ни догатки. Но, по природата си оптимисти, избираме водачът на Има Такъв Народ просто да желае да остане в историята с положително.
…
Та за мъжете ни. Политиците. Какъв ли комплициран човек би трябвало да си, с цел да припознаеш като свое алтер-его Бойко Борисов, Краси Каракачанов, Волен Сидеров, Валери Симеонов или Слави Трифонов? Аз в действителност не разбирам. Помня една феноменална публикация на Евгений Дайнов, в която той описваше доста успешно демократично настроения гласоподавател от мъжки жанр на предния ни министър-председател Бойко Борисов – съгласно Дайнов този гласоподавател даже постоянно е десен интелектуалец, някогашен първенец и ерудит, който в никакъв случай не е успявал да се сбие с бандитите от квартала и в този момент най-накрая се усеща евентуално отмъстен – за всичките години на унижения и загуби. И по този начин – 10 години. Бойко Борисов имаше сантиментален ореол на избавител, да, само че това беше някъде през 2004 година, когато беше основен секретар на Министерство на вътрешните работи.
Oттогава до през днешния ден мина доста време и, за жал, изкристализира обликът му. Продължавам да не разбирам хората (или – дамите!), привлечени от архетипа, който избират – той е един и същи – на Слави и на Бойко. Това е някакъв антигерой-лошо момче: това е облик на мощния, на мутрата, на Кръстника, надалеч от героичните персонажи от американските уестърни, този човек е въплъщение на силата, облечена с власт, който е и част от мафията, и не го крие, наподобява като Марлон Брандо в „ Кръстникът “ и се държи като него; има защита като тази на всички мафиоти във всички филми на Скорсезе и въобще не се тормози, че има оръжие, кюлчета, пачки и всички останали аксесоари на героя в мафиотски екшън.
Анализаторката Йохана Даймел написа по този начин: „ Ясно е, че с гласовете на българите от чужбина „ ИТН “ на Слави Трифонов изпреварва ГЕРБ. Във всички случаи това е доста горчива вест за Бойко Борисов, само че аз не бих го отписала изцяло. След всичките скандални разкрития в последно време за мен е необяснимо за какво ГЕРБ не се срина още повече. Говоря за златните кюлчета, за абсурда с подслушванията и за милиардите, предопределени за доближените на Бойко Борисов. След всичко, което бе разкрито от служебното държавно управление, както и след американските наказания по закона Магнитски, за мен резултатът на ГЕРБ е изненадващо добър. Изглежда, че в най-бедната страна в Европа, в изискванията на пандемия, е самоуверено да се мисли за огромни политически промени… “
…
А дамите? Предизборните и следизборните студия по малкия екран изобилстват от тестостерон, жените-гости са социолози.
Чета една любопитна книга – забавна ми стана незабавно, не тъй като е писана от жена, а тъй като е литературна мистификация – авторката (красива и известна писателка, брачна половинка на звездата в литературата Пол Остър) се е захванала да разнищи историята на една странна и луда художничка от нюйоркския елит, останала в сянката на известния си мъж и избрала да изложи творбите си, скрита зад три разнообразни мъжки имена. Няма да укривам, че постоянно, когато са ме гледали с усмивка на работното ми място, хем съм се радвала – че още провокирам мъжките усмивки; хем съм скърбяла – че още не ме вземат напълно на съществено. Или най-малко – не толкоз съществено, колкото в случай че бях мъж. Никога не съм съжалявала за пола си, а през днешния ден виждам, че доста дами го употребяват като мощно оръжие – толкоз закъснялото MeToo e както обективен протест против половото принуждение на работното място, по този начин и върховен реваншизъм – един тип: ние в никакъв случай не успяхме да създадем огромна кариера или огромни пари, благи огромни момчета, обаче в този момент ще ви го върнем огромно тъпкано! Няма смисъл да споделям, че съгласно мен хората не се разделят на дами и мъже, а са или кадърни, или не; или умни, или – не толкова; или добре образовани, или – не. Няма никакво значение дали са дами или мъже. Но сексизмът (у нас изключително мъчителен заради обстоятелството, че всяка четвърта жена е била жертва на домашно принуждение и това е броят единствено на призналите си го, а и всяка жена в България по изискване е и стопанка, и готвачка, и целодневна бавачка на децата си), та сексизмът си съществува в по-примитивните, както и в изповядващите исляма общества, тъкмо както съществуват бурките, изложени в магазина на международната марка Benetton в Кайро; саралията, точена цяла нощ от някоя от 3-те дами в харема на сладкаря; и неразрешените аборти.
Този текст няма да е за дамите обаче, а за мъжете. Защото, в случай че на държанието на една жена постоянно се гледа през по-мощна лупа и тя бива оценена освен по рейтинга, гения, образованието, находчивостта ѝ, опита ѝ и способността ѝ да се оправя в сериозни обстановки, само че и през триумфите в персоналния ѝ живот, годността ѝ да ражда и отглежда деца, да готви, да семейства, а и да е красива и привлекателна, то за мъжете критериите у нас са мощно занижени. И по тази причина хвърлянето на пясък в очите с съществуването на 8 дами в проектокабинета, безапелационно деклариран от Има Такъв Народ въобще не може да заблуди. Колкото сексистки смешки е имало в това предаване, на никое място не е имало. Ама и какво от това? Сексистките смешки и разголените балерини не са тормозили. Притеснява друго. Липсата на обикновен усет у българката, избираща за собствен бащица Борисов или Трифонов.
…
Гледам и нямам доверие на очите си. Изборните резултати потвърдиха за следващ път, че сме се родили в приказна, красива, необикновено богата на културни забележителности и гении страна с чудни природа и климат, която обаче не съумява да популяризира нито едно от своите достолепия. Като в неприятен филм на ужасите по малките екрани ни се изреждат уродливи, грозни, непривлекателни, зле облечени (и снимани непрофесионално), оядени, недоспали, некомпетентни, постоянно очевидно махмурлии – мъже. И това няма никакво значение. За никого. Ако в Америка учат фамозния първи ефирен спор Кенеди-Никсън и по какъв начин точно фактът, че младият Джон е хубав, а Никсън – недотам прелъстителен, че и болен, и потен е повлиял на цялата история на Америка… то у нас като че ли садо-мазо инстинктът на гласоподавателите желае, желае, копнее да гласоподава за все по-непривлекателни натури. По някаква чудна причина българите гласоподават всеобщо за тях. Много е необичайно, че те, тези българи, не мислят политиката като отражение на себе си. Защото – в случай че човек желае децата му да пораснат в една уредена, чиста, възпитана, честна, класна, образована и приветлива среда – той би заложил на хора като Кирил Петков от служебното държавно управление. Но не! Той не ги желае такива. Не разбирам желанието ни да се връщаме все по-надолу в еволюционно отношение и намерено да демонстрираме липса на здрав разсъдък и усет. Когато Алеко Константинов е описвал Бай Ганьо, той е описал нашия народен Герой. И това не е анекдот! А е нашето бъдеще. И нашата орис.
И тук даже не става дума за естетически критерии – тук става дума за липса на каквито и да било критерии… за експертност и професионализъм. Без да желая да недооценявам напъните на Има Такъв Народ да събере в държавното управление си млади, никому незнайни, само че образовани по света хора с по няколко дипломи и езици, някъде там имитацията и надскачането се трансформират в действителност в неистина и замяна. Никой не е дал своя вот за Слави, очаквайки да види още веднъж Царя (когото – с изключение на с аристократичната му кръв, свързваме точно с това експертно държавно управление на юпитата, образовани и осъществени на открито, което постави началото на края…). И тук даже не приказваме за предлагането (вече оттеглено) за министър-председател, нито за Саня. Без да знам с кого тъкмо е обвързван Николай Василев, помня, че беше един от дребното по-симпатични министри от това ръководство на Симеон, чийто мандат аз като публицист ще запомня с огромна цензура. Но да не бъда злопаметна.
Извън това, което свърши или не свърши царското държавно управление на юпитата обаче, незаобиколим факт е, че то сътвори феномени като Борисов и Пеевски. Та да се вадят тези хора от нафталина ми се коства демонстрация на висша беззащитност или на най-зловещ план. Четох, че това била носталгията на самия С. Трифонов към ерата на неговия голям триумф, само че очевидно тази персонална носталгия не провокира сходна измежду гласоподавателите му. Струва ми се, че гласоподавателите на шоуто желаят шоу, най-много – желаят размахани междинни пръсти, мръсни песни, отплата, кръв, улични акции, още по-безсрамно разсъблечени балерини, хорца, тъпани, флашмобове, вицове, в случай че може – и малко кютек, и обществени арести, и други атрибути от жанра на „ същинското “ реалити-шоу, тъй като българските медии към този момент са ги приучили на жестоки кавги, на ужасяващи признания на странни хора с татуси и изкуствени устни, на безумни диалози сред киборги с обръснати глави и оръжия, състояващи се в кичозни медийни реалити-къщи… и на страховити простотии – в шоу-програмите си. Та едва ли гласоподавателите, които желаят това супер рисково и надминаващо и най-смелите фантазии на Хефнер или Стърн шоу да продължи, са се надявали на ученици на Брандайз и университета в Кеймбридж, па в случай че ще и с по 10 езика да са. И едва ли скърбят тъкмо за времето на Царя и неговите министри.
Тук идва резонният въпрос какво са очаквали тези гласоподаватели. И за какво то няма по какъв начин да се случи.
На британски има една доста хубава сентенция: „ The messenger IS the message. ” T.e. посланикът Е посланието, което носи. 20 години наблюдавамe по какъв начин един дипломат, воден от пазарната логичност, възпитава и отглежда своите почитатели, почитатели, електорат. Не без общителното подпомагане на самите медии, не без благословията на всичките си посетители, не и без утвърждението на феновете си. Човекът поредно и безпощадно легитимира един жанр в музиката, по-лошо – един жанр в живота, който стана пътеводна звезда за цяло потомство. Ужасяващата философия на мутрите се въплъти в музика, запяха я дами по долни дрехи, а долнопробните текстове ускоряваха унижението, че живеем в страна, мощно разпъната сред казиното някъде в Oриента и обществения дом в някаква съветска провинция. За жал по-късните нотки на шовинизъм направиха този другояче съвсем безопасен батка с ланци, джип и мускули, татуси и мацки по долни дрехи в близост си много яростен. И ето го – през днешния ден точно това е Героят, (дали преоблечен в кожен шлифер и разказващ за подвизите си от джипа си или пък – в кожено яке, неприсъстващ, отсъстващ, може би болен, а може би – компетентен, че е по-мъдро да се скрие, не знаем, гадаем…), само че това е нашият сегашен Крали Марко. И да се чака този облик да организира противоположната на себе си и самото си създание промяна, е меко казано наивно.
Както наивно е да се счита, че този безусловно фиктивен, изфабрикуван, фикционален облик може или би трябвало да се държи съществено, да взима зрели политически решения и да ръководи голямата рецесия, в която се намира страната ни след ръководството на предходното статукво. Ами той е като Змеят от приказките! Това не е същински човек, това е ефирен облик, нереалност, небивалица! Дали го одобрявам? Ами не. Но вие за какво го харесвате??? Кога плямпането на мръснички вицове по малкия екран, на фона на националистически кючек е обещавало освен това от самото себе си? И за какво някой въобще е очаквал нещо друго?
Искрено се зарадвах на новината, че Има Такъв Народ (след предните избори) ще уговаря ученик на университета в Кеймбридж да ни стане министър-председател. Но още тогава си знаех, че това няма по какъв начин да сработи, тъй като е замяна. Ако желаеха образован и просветен лидер, българите нямаше да гласоподават за Има Такъв Народ. Те просто не желаят.
Иначе за какво пък да не гласоподават за „ партиите на митинга “, за тези хора, които висяха предходната година на площада, за Христо, самичък качил се в лодката до Росенец, за някакви малко по-нормално изглеждащи и говорещи свястно хора? Защо? Всякакви политически алибализми ми се костват неуместни. Вече става дума за оцеляването ни като тип – типа на цивилизованите, образовани, неподкупни, естествени хора. Трябва да имаме някакъв (макар и мощно закърнял) инстинкт за оцеляване. Иначе са ни претопили. Те към този момент ни претопиха!
…
И тук някъде приканвам всички интелигентни, сериозни, мислещи и свободолюбиви читатели на този многоуважаван и самостоятелен уебсайт – тъй като очевидно ще има избори до дупка… Нека станем на следващия ден сутрин… погледнем се в огледалото… помислим за децата си (или – бъдещи емигранти, или – към този момент сегашни такива, или – неосъществени и неудовлетворени жители на мащехата България)… и, мислейки за тях… си представим на кого бихме желали да наподобяват. Децата ни.
Убедена съм, че единствено с тази мисъл към този момент отвяхме ½ от народните представители и водачите на всякакви партии – от листата си на допустимост.
Ако и през днешния ден не си дадем ясна сметка защо желаеме да гласуваме и по какъв начин би трябвало да наподобяват и да стоят хората, които ще ни отведат към нашите цели – изгубили сме още 4 години. В които зрелостниците ни ще пушат дълги цигари пред входовете на учебните заведения си, ще взимат опиати на Слънчака, ще танцуват кючек, който гърми от тонколоните, които са опънали пред храма „ Александър Невски “, облечени по прашки и бельо… И ние, ние ще сме онази мазна и застаряваща, уплашена Мадам, която от толкоз доста години ги обрича на подобен живот и на такава орис. Защото може и да се самозалъгваме, че нашето дете ще е друго, че фамилията и възпитанието са всичко и че на нас тъкмо няма да се случи… че сме се самоизолирали в нашия си сапунен мехур и че музиката ни, филмите ни, театрите ни, пътешествията и книгите ни ще предпазят нашия правоприемник от долната, гнусна и гадна долнопробност, в която плува страната през последните 20 години… Но истината е, че в страна като нашата и най-свястното дете ще пропадне някъде сред разтърсените плочки на ремонтиращите се за милионен път тротоари, до момента в който се пробва да се опази от прелетяващия джип, каран от друго дете – на опиати, до момента в който трето дете от неговия випуск си купува тапия, а на четвъртото убиват татко му. Няма да се опази. Освен в случай че не емигрира.
…
Вчера, пътувайки, на една бензиностанция налетяхме на интелигентно и добре изглеждащо момче, което беше гледало „ Нощни птици “, харесваше го и знаеше за какво е било спряно. „ Много забавни и свободни посетители канехте, нали, дразнехте ги, нали? “ Защо, попитах, няма повече младежи по бензиностанциите, такива – спретнати, симпатични, културни? „ Ами, в случай че вдигнат парите – ще има! “, сподели с засегнатост той. 600 лева заплата, като 100 му отиват за бензина от и до близкия град, от който идва на работа. 300 евро! А пенсията на родителите ни е 300 лв.. И който ми каже, че България се била оправила, че била си стъпила на краката, че била добре – да иде да поработи малко на бензиностанцията. Или в столичен спектакъл – за същите пари. Нацията ни беше обречена на гладна гибел. И нашите сънародници взеха решение да се разпалват, да сложат завършек на това, да са смели… като гласоподаваха отново за същото, само че с повече (долнопробна) музика.
…
Затова, приканвам, апелирам, настоявам… Погледнете се в огледалото. И там открийте на кого желаете да наподобяват децата ви. Със сигурност не на тези „ другари “ от първите места в изборните листи на първите партии, които го играят сякаш съпротива едни на други. Крайно време е в pарламента да влязат почтени, естествени, неподкупни, културни и образовани хора. Които отиват на работа с метро, облечени са в изгладени ризи, приказват непознати езици и го могат това, което вършат. И красиви, да. Естествено красиви. Защото душата на индивида го прави хубав.
Открийте ги в листите. И гласувайте за тях! Има ги.
-общото предпочитание за отплата против простаците, кретените и тъпанарите;
-от непрекъсната, терзаеща интелектуална изолираност, която стана причина за самотност, тъй като аз се скитах в прекалено много книги, за които не можех да приказвам с никого;
-от засилващото се възприятие, че постоянно са ме разбирали неправилно и обезверено съм се молела да ме видят, в действителност да ме видят, само че каквото и да правех – нямаше резултат. “
„ Пламтящият свят “, Сири Хуствет, Колибри
Възможно е да пиша този текст по гореизброените аргументи. Но е допустимо и просто да желая да удрям камбаната…
Мъжете ни, политиците
Мълчаха, мълчаха… и в този момент проговориха. „ Мъжете ни “ деликатно изчакаха какво ще се случи, ослушваха се след първите избори през април, безшумно сумтяха, че да се назовава „ чалгата “ – „ чалга “ било единствено и само естетическо различие, значима била волята за смяна, която заявявал народът… и се надяваха някаква чудна самодива да помогне на Франкенщайна от несъмнено симпатичното преди време предаване на Българска национална телевизия „ Ку-ку “ Слави Трифонов за една нощ да се трансформира в случай че не в принца, който идва да разсъни Спящата хубавица, или в Спасителя в ръжта, то най-малко в избавител на плажа. Да, но не. Той си е какъвто постоянно е бил, а същинските злодеи още са в близост и няма кой да ни избави от тях. Поне няма по какъв начин да се чака да го стори различен, подобен на тях, изверг.
" Недоверие в България “. Това е заглавието на коментара в немския " Франкфуртер Алгемайне Цайтунг ". Там Райнхард Везер споделя:
„ Най-важният резултат от парламентарните избори в България произтича не толкоз от следващата липса на изрично болшинство, колкото от пресищането и недоверието, което жителите изпитват към политическата каста. В продължение на години избрани политически сили задаваха тона, само че през днешния ден не се вижда никаква опция. И това е по този начин по две аргументи: заради ниската изборна интензивност и заради относителната мощ на популистката партия „ ИТН “.
За външния наблюдаващ тази партия остава мистерия с непрозрачна обвивка. Възможно е обаче вътре в нея да царува същата съдържателна пустош, която партията демонстрира с външните си изяви. Възможно е и друго: тя да е план на същите сенчести сили, които са пуснали корени в толкоз доста сегменти от политиката и стопанската система в България. “
Да, допустимо е. И не е надалеч от най-мрачните ни догатки. Но, по природата си оптимисти, избираме водачът на Има Такъв Народ просто да желае да остане в историята с положително.
…
Та за мъжете ни. Политиците. Какъв ли комплициран човек би трябвало да си, с цел да припознаеш като свое алтер-его Бойко Борисов, Краси Каракачанов, Волен Сидеров, Валери Симеонов или Слави Трифонов? Аз в действителност не разбирам. Помня една феноменална публикация на Евгений Дайнов, в която той описваше доста успешно демократично настроения гласоподавател от мъжки жанр на предния ни министър-председател Бойко Борисов – съгласно Дайнов този гласоподавател даже постоянно е десен интелектуалец, някогашен първенец и ерудит, който в никакъв случай не е успявал да се сбие с бандитите от квартала и в този момент най-накрая се усеща евентуално отмъстен – за всичките години на унижения и загуби. И по този начин – 10 години. Бойко Борисов имаше сантиментален ореол на избавител, да, само че това беше някъде през 2004 година, когато беше основен секретар на Министерство на вътрешните работи.
Oттогава до през днешния ден мина доста време и, за жал, изкристализира обликът му. Продължавам да не разбирам хората (или – дамите!), привлечени от архетипа, който избират – той е един и същи – на Слави и на Бойко. Това е някакъв антигерой-лошо момче: това е облик на мощния, на мутрата, на Кръстника, надалеч от героичните персонажи от американските уестърни, този човек е въплъщение на силата, облечена с власт, който е и част от мафията, и не го крие, наподобява като Марлон Брандо в „ Кръстникът “ и се държи като него; има защита като тази на всички мафиоти във всички филми на Скорсезе и въобще не се тормози, че има оръжие, кюлчета, пачки и всички останали аксесоари на героя в мафиотски екшън.
Анализаторката Йохана Даймел написа по този начин: „ Ясно е, че с гласовете на българите от чужбина „ ИТН “ на Слави Трифонов изпреварва ГЕРБ. Във всички случаи това е доста горчива вест за Бойко Борисов, само че аз не бих го отписала изцяло. След всичките скандални разкрития в последно време за мен е необяснимо за какво ГЕРБ не се срина още повече. Говоря за златните кюлчета, за абсурда с подслушванията и за милиардите, предопределени за доближените на Бойко Борисов. След всичко, което бе разкрито от служебното държавно управление, както и след американските наказания по закона Магнитски, за мен резултатът на ГЕРБ е изненадващо добър. Изглежда, че в най-бедната страна в Европа, в изискванията на пандемия, е самоуверено да се мисли за огромни политически промени… “
…
А дамите? Предизборните и следизборните студия по малкия екран изобилстват от тестостерон, жените-гости са социолози.
Чета една любопитна книга – забавна ми стана незабавно, не тъй като е писана от жена, а тъй като е литературна мистификация – авторката (красива и известна писателка, брачна половинка на звездата в литературата Пол Остър) се е захванала да разнищи историята на една странна и луда художничка от нюйоркския елит, останала в сянката на известния си мъж и избрала да изложи творбите си, скрита зад три разнообразни мъжки имена. Няма да укривам, че постоянно, когато са ме гледали с усмивка на работното ми място, хем съм се радвала – че още провокирам мъжките усмивки; хем съм скърбяла – че още не ме вземат напълно на съществено. Или най-малко – не толкоз съществено, колкото в случай че бях мъж. Никога не съм съжалявала за пола си, а през днешния ден виждам, че доста дами го употребяват като мощно оръжие – толкоз закъснялото MeToo e както обективен протест против половото принуждение на работното място, по този начин и върховен реваншизъм – един тип: ние в никакъв случай не успяхме да създадем огромна кариера или огромни пари, благи огромни момчета, обаче в този момент ще ви го върнем огромно тъпкано! Няма смисъл да споделям, че съгласно мен хората не се разделят на дами и мъже, а са или кадърни, или не; или умни, или – не толкова; или добре образовани, или – не. Няма никакво значение дали са дами или мъже. Но сексизмът (у нас изключително мъчителен заради обстоятелството, че всяка четвърта жена е била жертва на домашно принуждение и това е броят единствено на призналите си го, а и всяка жена в България по изискване е и стопанка, и готвачка, и целодневна бавачка на децата си), та сексизмът си съществува в по-примитивните, както и в изповядващите исляма общества, тъкмо както съществуват бурките, изложени в магазина на международната марка Benetton в Кайро; саралията, точена цяла нощ от някоя от 3-те дами в харема на сладкаря; и неразрешените аборти.
Този текст няма да е за дамите обаче, а за мъжете. Защото, в случай че на държанието на една жена постоянно се гледа през по-мощна лупа и тя бива оценена освен по рейтинга, гения, образованието, находчивостта ѝ, опита ѝ и способността ѝ да се оправя в сериозни обстановки, само че и през триумфите в персоналния ѝ живот, годността ѝ да ражда и отглежда деца, да готви, да семейства, а и да е красива и привлекателна, то за мъжете критериите у нас са мощно занижени. И по тази причина хвърлянето на пясък в очите с съществуването на 8 дами в проектокабинета, безапелационно деклариран от Има Такъв Народ въобще не може да заблуди. Колкото сексистки смешки е имало в това предаване, на никое място не е имало. Ама и какво от това? Сексистките смешки и разголените балерини не са тормозили. Притеснява друго. Липсата на обикновен усет у българката, избираща за собствен бащица Борисов или Трифонов.
…
Гледам и нямам доверие на очите си. Изборните резултати потвърдиха за следващ път, че сме се родили в приказна, красива, необикновено богата на културни забележителности и гении страна с чудни природа и климат, която обаче не съумява да популяризира нито едно от своите достолепия. Като в неприятен филм на ужасите по малките екрани ни се изреждат уродливи, грозни, непривлекателни, зле облечени (и снимани непрофесионално), оядени, недоспали, некомпетентни, постоянно очевидно махмурлии – мъже. И това няма никакво значение. За никого. Ако в Америка учат фамозния първи ефирен спор Кенеди-Никсън и по какъв начин точно фактът, че младият Джон е хубав, а Никсън – недотам прелъстителен, че и болен, и потен е повлиял на цялата история на Америка… то у нас като че ли садо-мазо инстинктът на гласоподавателите желае, желае, копнее да гласоподава за все по-непривлекателни натури. По някаква чудна причина българите гласоподават всеобщо за тях. Много е необичайно, че те, тези българи, не мислят политиката като отражение на себе си. Защото – в случай че човек желае децата му да пораснат в една уредена, чиста, възпитана, честна, класна, образована и приветлива среда – той би заложил на хора като Кирил Петков от служебното държавно управление. Но не! Той не ги желае такива. Не разбирам желанието ни да се връщаме все по-надолу в еволюционно отношение и намерено да демонстрираме липса на здрав разсъдък и усет. Когато Алеко Константинов е описвал Бай Ганьо, той е описал нашия народен Герой. И това не е анекдот! А е нашето бъдеще. И нашата орис.
И тук даже не става дума за естетически критерии – тук става дума за липса на каквито и да било критерии… за експертност и професионализъм. Без да желая да недооценявам напъните на Има Такъв Народ да събере в държавното управление си млади, никому незнайни, само че образовани по света хора с по няколко дипломи и езици, някъде там имитацията и надскачането се трансформират в действителност в неистина и замяна. Никой не е дал своя вот за Слави, очаквайки да види още веднъж Царя (когото – с изключение на с аристократичната му кръв, свързваме точно с това експертно държавно управление на юпитата, образовани и осъществени на открито, което постави началото на края…). И тук даже не приказваме за предлагането (вече оттеглено) за министър-председател, нито за Саня. Без да знам с кого тъкмо е обвързван Николай Василев, помня, че беше един от дребното по-симпатични министри от това ръководство на Симеон, чийто мандат аз като публицист ще запомня с огромна цензура. Но да не бъда злопаметна.
Извън това, което свърши или не свърши царското държавно управление на юпитата обаче, незаобиколим факт е, че то сътвори феномени като Борисов и Пеевски. Та да се вадят тези хора от нафталина ми се коства демонстрация на висша беззащитност или на най-зловещ план. Четох, че това била носталгията на самия С. Трифонов към ерата на неговия голям триумф, само че очевидно тази персонална носталгия не провокира сходна измежду гласоподавателите му. Струва ми се, че гласоподавателите на шоуто желаят шоу, най-много – желаят размахани междинни пръсти, мръсни песни, отплата, кръв, улични акции, още по-безсрамно разсъблечени балерини, хорца, тъпани, флашмобове, вицове, в случай че може – и малко кютек, и обществени арести, и други атрибути от жанра на „ същинското “ реалити-шоу, тъй като българските медии към този момент са ги приучили на жестоки кавги, на ужасяващи признания на странни хора с татуси и изкуствени устни, на безумни диалози сред киборги с обръснати глави и оръжия, състояващи се в кичозни медийни реалити-къщи… и на страховити простотии – в шоу-програмите си. Та едва ли гласоподавателите, които желаят това супер рисково и надминаващо и най-смелите фантазии на Хефнер или Стърн шоу да продължи, са се надявали на ученици на Брандайз и университета в Кеймбридж, па в случай че ще и с по 10 езика да са. И едва ли скърбят тъкмо за времето на Царя и неговите министри.
Тук идва резонният въпрос какво са очаквали тези гласоподаватели. И за какво то няма по какъв начин да се случи.
На британски има една доста хубава сентенция: „ The messenger IS the message. ” T.e. посланикът Е посланието, което носи. 20 години наблюдавамe по какъв начин един дипломат, воден от пазарната логичност, възпитава и отглежда своите почитатели, почитатели, електорат. Не без общителното подпомагане на самите медии, не без благословията на всичките си посетители, не и без утвърждението на феновете си. Човекът поредно и безпощадно легитимира един жанр в музиката, по-лошо – един жанр в живота, който стана пътеводна звезда за цяло потомство. Ужасяващата философия на мутрите се въплъти в музика, запяха я дами по долни дрехи, а долнопробните текстове ускоряваха унижението, че живеем в страна, мощно разпъната сред казиното някъде в Oриента и обществения дом в някаква съветска провинция. За жал по-късните нотки на шовинизъм направиха този другояче съвсем безопасен батка с ланци, джип и мускули, татуси и мацки по долни дрехи в близост си много яростен. И ето го – през днешния ден точно това е Героят, (дали преоблечен в кожен шлифер и разказващ за подвизите си от джипа си или пък – в кожено яке, неприсъстващ, отсъстващ, може би болен, а може би – компетентен, че е по-мъдро да се скрие, не знаем, гадаем…), само че това е нашият сегашен Крали Марко. И да се чака този облик да организира противоположната на себе си и самото си създание промяна, е меко казано наивно.
Както наивно е да се счита, че този безусловно фиктивен, изфабрикуван, фикционален облик може или би трябвало да се държи съществено, да взима зрели политически решения и да ръководи голямата рецесия, в която се намира страната ни след ръководството на предходното статукво. Ами той е като Змеят от приказките! Това не е същински човек, това е ефирен облик, нереалност, небивалица! Дали го одобрявам? Ами не. Но вие за какво го харесвате??? Кога плямпането на мръснички вицове по малкия екран, на фона на националистически кючек е обещавало освен това от самото себе си? И за какво някой въобще е очаквал нещо друго?
Искрено се зарадвах на новината, че Има Такъв Народ (след предните избори) ще уговаря ученик на университета в Кеймбридж да ни стане министър-председател. Но още тогава си знаех, че това няма по какъв начин да сработи, тъй като е замяна. Ако желаеха образован и просветен лидер, българите нямаше да гласоподават за Има Такъв Народ. Те просто не желаят.
Иначе за какво пък да не гласоподават за „ партиите на митинга “, за тези хора, които висяха предходната година на площада, за Христо, самичък качил се в лодката до Росенец, за някакви малко по-нормално изглеждащи и говорещи свястно хора? Защо? Всякакви политически алибализми ми се костват неуместни. Вече става дума за оцеляването ни като тип – типа на цивилизованите, образовани, неподкупни, естествени хора. Трябва да имаме някакъв (макар и мощно закърнял) инстинкт за оцеляване. Иначе са ни претопили. Те към този момент ни претопиха!
…
И тук някъде приканвам всички интелигентни, сериозни, мислещи и свободолюбиви читатели на този многоуважаван и самостоятелен уебсайт – тъй като очевидно ще има избори до дупка… Нека станем на следващия ден сутрин… погледнем се в огледалото… помислим за децата си (или – бъдещи емигранти, или – към този момент сегашни такива, или – неосъществени и неудовлетворени жители на мащехата България)… и, мислейки за тях… си представим на кого бихме желали да наподобяват. Децата ни.
Убедена съм, че единствено с тази мисъл към този момент отвяхме ½ от народните представители и водачите на всякакви партии – от листата си на допустимост.
Ако и през днешния ден не си дадем ясна сметка защо желаеме да гласуваме и по какъв начин би трябвало да наподобяват и да стоят хората, които ще ни отведат към нашите цели – изгубили сме още 4 години. В които зрелостниците ни ще пушат дълги цигари пред входовете на учебните заведения си, ще взимат опиати на Слънчака, ще танцуват кючек, който гърми от тонколоните, които са опънали пред храма „ Александър Невски “, облечени по прашки и бельо… И ние, ние ще сме онази мазна и застаряваща, уплашена Мадам, която от толкоз доста години ги обрича на подобен живот и на такава орис. Защото може и да се самозалъгваме, че нашето дете ще е друго, че фамилията и възпитанието са всичко и че на нас тъкмо няма да се случи… че сме се самоизолирали в нашия си сапунен мехур и че музиката ни, филмите ни, театрите ни, пътешествията и книгите ни ще предпазят нашия правоприемник от долната, гнусна и гадна долнопробност, в която плува страната през последните 20 години… Но истината е, че в страна като нашата и най-свястното дете ще пропадне някъде сред разтърсените плочки на ремонтиращите се за милионен път тротоари, до момента в който се пробва да се опази от прелетяващия джип, каран от друго дете – на опиати, до момента в който трето дете от неговия випуск си купува тапия, а на четвъртото убиват татко му. Няма да се опази. Освен в случай че не емигрира.
…
Вчера, пътувайки, на една бензиностанция налетяхме на интелигентно и добре изглеждащо момче, което беше гледало „ Нощни птици “, харесваше го и знаеше за какво е било спряно. „ Много забавни и свободни посетители канехте, нали, дразнехте ги, нали? “ Защо, попитах, няма повече младежи по бензиностанциите, такива – спретнати, симпатични, културни? „ Ами, в случай че вдигнат парите – ще има! “, сподели с засегнатост той. 600 лева заплата, като 100 му отиват за бензина от и до близкия град, от който идва на работа. 300 евро! А пенсията на родителите ни е 300 лв.. И който ми каже, че България се била оправила, че била си стъпила на краката, че била добре – да иде да поработи малко на бензиностанцията. Или в столичен спектакъл – за същите пари. Нацията ни беше обречена на гладна гибел. И нашите сънародници взеха решение да се разпалват, да сложат завършек на това, да са смели… като гласоподаваха отново за същото, само че с повече (долнопробна) музика.
…
Затова, приканвам, апелирам, настоявам… Погледнете се в огледалото. И там открийте на кого желаете да наподобяват децата ви. Със сигурност не на тези „ другари “ от първите места в изборните листи на първите партии, които го играят сякаш съпротива едни на други. Крайно време е в pарламента да влязат почтени, естествени, неподкупни, културни и образовани хора. Които отиват на работа с метро, облечени са в изгладени ризи, приказват непознати езици и го могат това, което вършат. И красиви, да. Естествено красиви. Защото душата на индивида го прави хубав.
Открийте ги в листите. И гласувайте за тях! Има ги.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ