Оцеляването на Путин зависи от Херсонска област
Автор: Виталий Портников/ " Бесарабски фронт "
Информацията за допустимо сполучливо контранастъпление на украинските войски в южното направление се отхвърляше и към момента се отхвърля от съветските политици и пропагандисти като някаква различна действителност - това не може да бъде, просто тъй като не може в никакъв случай да бъде. И даже след насилственото признание от съветското министерство на защитата на „ опита за нахлуване “, виждаме какъв брой нервно Москва реагира на самия късмет да загуби надзор над Херсонска област и това, съгласно мен, демонстрира значимостта на района за Кремъл.
Херсонска област за Владимир Путин е, сигурен съм, зоната на оцеляване. Районът на оцеляване на проектите му за морска обсада на Украйна. Област на оцеляване на очакванията, че ще бъде допустимо да се заеме целият украински юг и да се отреже Украйна от морето. Област за оцеляване на окупирания Крим. Да се спрем на последния.
Когато през 2014 година в Кремъл беше взето решение за окупация и анексиране на полуострова, аз, наред с други специалисти, зададох елементарни въпроси. Наистина ли Владимир Путин не схваща, че Крим не е остров и в никакъв случай в историята си не е съществувал без неразривна връзка с континента? Наистина ли Владимир Путин не схваща, че никакъв мост няма да размени Перекоп на Крим? Владимир Путин в действителност ли не схваща с какво 21 век се разграничава от екатерининските времена на Крим?
И дори не е там работата, че императрицата първо откри надзор над континента към полуострова - сегашните южни земи на Украйна, и едвам по-късно се захвана със самия Крим. А е там, че в течение на няколко века както броят на популацията, по този начин и икономическите потребности на популацията са се трансформирали. Просто казано, Крим няма да оцелее живее вода от Днепър. Путин като че ли не разбираше всичко това.
Неведнъж сме имали опцията да забележим, че съветските управляващи са имали проблеми със способността да задават въпроси за следствията от избрани дейности. Но когато го осъзнават, те вършат изводи, наподобява, не в интерес на здравия разсъдък. Защото здравият разсъдък можеше да нашепне бунтовната концепция, че окупацията на Крим – макар покачвания рейтинг на Владимир Путин – в началото е била банална политическа нелепост.
А желанието да се потвърди, че това не е нелепост, а политически триумф, докара до решението да се окупира целият украински юг. Да се възстанови, по този начин да се каже, историческата връзка на Крим с континента – единствено по противоположния метод. Да се включи и континенталната част в Русия. Ето за какво през последните месеци се приказва за опцията за осъществяване на „ референдуми “ в Херсонска и Запорожка област за присъединение към Русия.
И по тази причина Москва не желае и да чуе, че могат да изгубят борбата за Херсон. И още повече борбата за Нова Каховка. Битката за водата на Днепър. Ето за какво в този момент е значимо съветската агитация да „ пренебрегва “ изказванията на украинските политици, че Киев ще продължи да се стреми да възвърне териториалната целокупност на страната, да деокупира юга.
Във виртуалната политическа действителност на Кремъл Русия е „ пристигнала вечно “ и няма да се откаже от своята „ зона за оцеляване “. Но това е действителността от предишното. Реалност, която разреши на нападателни империи да завземат непознати земи и да диктуват свои лични правила. А войната, която Русия стартира против Украйна е война от 21 век. Сигурен съм, че в тази война агресорът стартира да губи.
Източник: Крым.Реалии
Информацията за допустимо сполучливо контранастъпление на украинските войски в южното направление се отхвърляше и към момента се отхвърля от съветските политици и пропагандисти като някаква различна действителност - това не може да бъде, просто тъй като не може в никакъв случай да бъде. И даже след насилственото признание от съветското министерство на защитата на „ опита за нахлуване “, виждаме какъв брой нервно Москва реагира на самия късмет да загуби надзор над Херсонска област и това, съгласно мен, демонстрира значимостта на района за Кремъл.
Херсонска област за Владимир Путин е, сигурен съм, зоната на оцеляване. Районът на оцеляване на проектите му за морска обсада на Украйна. Област на оцеляване на очакванията, че ще бъде допустимо да се заеме целият украински юг и да се отреже Украйна от морето. Област за оцеляване на окупирания Крим. Да се спрем на последния.
Когато през 2014 година в Кремъл беше взето решение за окупация и анексиране на полуострова, аз, наред с други специалисти, зададох елементарни въпроси. Наистина ли Владимир Путин не схваща, че Крим не е остров и в никакъв случай в историята си не е съществувал без неразривна връзка с континента? Наистина ли Владимир Путин не схваща, че никакъв мост няма да размени Перекоп на Крим? Владимир Путин в действителност ли не схваща с какво 21 век се разграничава от екатерининските времена на Крим?
И дори не е там работата, че императрицата първо откри надзор над континента към полуострова - сегашните южни земи на Украйна, и едвам по-късно се захвана със самия Крим. А е там, че в течение на няколко века както броят на популацията, по този начин и икономическите потребности на популацията са се трансформирали. Просто казано, Крим няма да оцелее живее вода от Днепър. Путин като че ли не разбираше всичко това.
Неведнъж сме имали опцията да забележим, че съветските управляващи са имали проблеми със способността да задават въпроси за следствията от избрани дейности. Но когато го осъзнават, те вършат изводи, наподобява, не в интерес на здравия разсъдък. Защото здравият разсъдък можеше да нашепне бунтовната концепция, че окупацията на Крим – макар покачвания рейтинг на Владимир Путин – в началото е била банална политическа нелепост.
А желанието да се потвърди, че това не е нелепост, а политически триумф, докара до решението да се окупира целият украински юг. Да се възстанови, по този начин да се каже, историческата връзка на Крим с континента – единствено по противоположния метод. Да се включи и континенталната част в Русия. Ето за какво през последните месеци се приказва за опцията за осъществяване на „ референдуми “ в Херсонска и Запорожка област за присъединение към Русия.
И по тази причина Москва не желае и да чуе, че могат да изгубят борбата за Херсон. И още повече борбата за Нова Каховка. Битката за водата на Днепър. Ето за какво в този момент е значимо съветската агитация да „ пренебрегва “ изказванията на украинските политици, че Киев ще продължи да се стреми да възвърне териториалната целокупност на страната, да деокупира юга.
Във виртуалната политическа действителност на Кремъл Русия е „ пристигнала вечно “ и няма да се откаже от своята „ зона за оцеляване “. Но това е действителността от предишното. Реалност, която разреши на нападателни империи да завземат непознати земи и да диктуват свои лични правила. А войната, която Русия стартира против Украйна е война от 21 век. Сигурен съм, че в тази война агресорът стартира да губи.
Източник: Крым.Реалии
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ