Слънцето е лек срещу вируса - slava.bg
Автор: Ричард Хобдей, covidresource-bg.org
Чистият въздух, слънчевата светлина и спонтанните маски наподобява са били ефикасни преди век; биха могли да ни бъдат от изгода и през днешния ден.
При появяването на нови заразни болести, като тежък изострен респираторен синдром (SARS) и Ковид-19, стартира конкуренция за търсене на нови ваксини и лекуване на засегнатите. С разрастването на актуалната рецесия държавните управления вкарват карантина и изолираност, а и се предлага да се заобикалят всеобщи събирания. Подобен метод са подхванали формалните здравни управляващи и преди 100 година, когато Испанският грип е почнал да се популяризира по света.
Резултатите не са еднопосочни. Доклади от пандемията преди 100 година обаче оферират технология за справяне с грипа – малко известна през днешния ден, която е била ефикасна. Събраният по сложен метод опит от най-голямата пандемия в документираната история на човечеството би могъл да ни бъде в помощ през идните седмици и месеци.
Болни от грип пациенти, изложени на слънчева светлина в незабавната болница навън Кемп Брукс в Бостън. Медицинският личен състав не е свалял маските си. (Национален архив)
Най-просто казано, лекарите разкрили, че тежко заболели пациенти, лекувани навън, се възвръщат по-добре от лекуваните на закрито. Съчетанието от чист въздух и слънчева светлина наподобява е предотвратило смъртни случаи измежду пациентите и заразяване измежду медицинските лица. Това се поддържа от научни доказателства. Проучвания демонстрират, че въздухът навън е натурален дезинфектант. Чистият въздух може да убие грипния вирус и други рискови бацили. По същия метод слънчевата светлина убива бацилите и през днешния ден към този момент има доказателства, че е в положение да убие грипния вирус.
Лечение “на открито” през 1918 година
По време на огромната пандемия казармите и военните кораби били две от най-опасните места. Пренаселеността и неприятното проветрение изложили бойците на висок риск от заразяване с грип и други последващи от него инфекции. [2,3] Както и при експлоадирането на настоящия Ковид-19, множеството жертви на Испанския грип не умряли от самия него, а от пневмония и други затруднения.
Когато пандемията от Испански грип достигнала източния бряг на Съединени американски щати, Бостън бил един от изключително мощно засегнатите градове. Затова Държавната армия основала незабавна болница, в която настанили най-тежките случаи измежду моряците от корабите в пристанището на Бостън. Медиците в болничното заведение били забелязали, че най-тежко болните моряци идват от пространства с най-лоша вентилация. Затова им обезпечили допустимо най-вече чист въздух, като ги настанили в палатки. А при хубаво време ги извеждали от палатките на слънце.
По това време публикуваната процедура била болните да се оставят навън. Лечението на чист въздух, както било наричано, било необятно прилагано при потърпевшите на Западния фронт. То било желано лекуване и при друга публикувана и постоянно смъртоносна дихателна зараза по това време – туберкулозата. Пациентите били изнасяни с леглата си навън, с цел да дишат чист въздух, или били лекувани в пространства с напречно проветряване, на непрекъснато отворени прозорци. Лечението навън се употребило с известност до момента в който не било заместено от антибиотиците през 50-те години на 20 век.
Лекарите, събрали от първа ръка опит в лекуването навън в болничното заведение в Бостън, били уверени в успеваемостта му, и то било признато на всички места. Ако може да се има вяра на един от отчетите, то понижило смъртността измежду приетите в болница пациенти от 40% на 13%. [4] По думите на Главния доктор на Държавната армия на Масачузетс:
“Ефикасността на лекуването навън е безусловно потвърдена и човек би трябвало единствено да се опита да открие какъв брой е ценно”.
Чистият въздух като дезинфектант
За пациентите, лекувани навън, имало по-малка възможност от излагане на инфекциозни бацили, които постоянно участват в общоприетите болнични отделения. Те са дишали чист въздух, който е предложил доста по-стерилна среда. Това ни е известно, защото през 60-те години на 20 век, учените към Министерството на защитата потвърдиха, че чистият въздух е натурален дезинфектант. [5] Нещо в него, което те назовават факторът “Чист въздух” е доста по-застрашаващо за излъчените по въздушен път бактерии – и грипния вирус – в сравнение с въздухът на закрито. Не е потвърдено какво тъкмо съставлява факторът “Чист въздух”. Но те открили, че той е сполучлив както през нощта, по този начин и денем.
Техните прочувания разкрили също по този начин, че дезинфекционните свойства на фактора “Чист въздух” могат да бъдат съхранени и в затворени пространства – в случай че се проветряват задоволително постоянно. Показателно е, че равнищата, които те откриват, са същите, за които болничните пространства с напречно проветряване, с високи тавани и огромни прозорци, са били проектирани.[6] Но по времето, когато учените вършат откритията си, антибиотичната терапия е изместила лекуването навън. Оттогава антибацилният резултат на чистия въздух не е вземан поради нито при надзор върху заразяването, нито при планиране на лечебни заведения. Междувременно рисковите бактерии усилват устойчивостта към антибиотици.
Слънчевата светлина и грипната зараза
Излагането на пациенти с зараза на слънце може да е помогнало, защото то обезврежда грипния вирус. [7] Слънцето също по този начин убива бактериите, причиняващи белодробни и други болнични инфекции. [8] По време на Първата международна война, процедура на военните хирурзи е било да употребяват слънчевата светлина за лекуване на инфектирани рани. [9] Те знаели, че тя съставлява дезинфектант. Това, което не са знаели, е че едно от преимуществата на извеждане на пациентите на слънце, е синтезирането на витамин Д в кожата им, при изискване, че слънчевата светлина е задоволително мощна. Това е било намерено едвам през 20-те години на 20 век. Днес ниските равнища на витамин Д се асоциират с дихателни инфекции и могат да покачат податливостта на грип. [10] Освен това се оказва, че биологичните ритми на тялото ни оказват въздействие върху това по какъв начин съумяваме да устоим на инфекциите. [11] Нови изследвания допускат, че те могат да трансформират възпалителния отговор на организма ни на грипния вирус. [12] Що се отнася до витамин Д, по времето на пандемията от 1918 година, значимата роля, която слънчевата светлина играе за синхронизирането на този темп, не е била известна.
Маски за лице, ковид и грип
Хирургическите маски сега не доближават както в Китай, по този начин и на всички места другаде. Преди 100 години те били носени по време на огромната пандемия, в опит да спрат разпространяването на грипния вирус. Те могат да предложат известна отбрана от зараза, само че не запечатват лицето. Следователно те не филтрират дребни частици, пренасяни по въздушен път. През 1918 година всеки в незабавната болница в Бостън, който е в контакт с пациентите е трябвало да носи спонтанна маска за лице.
Тя се състояла от 5 пласта марля, привързани към телена рамка, покриваща носа и устата. Рамката била завършена по този начин, че да приляга към лицето на носещия и да не разрешава марленият филтър да допира устата и ноздрите. Маските били сменяни на всеки дава часа;, добре стерилизирани и с нова марля. Те са предходник на днешните респиратори номер 95, които се употребяват в нашите лечебни заведения с цел да защищават медицинския личен състав от пренасяни по въздуха инфекции.
Временни лечебни заведения
Персоналът в болничното заведение поддържал висок стандарт на персонална хигиена и на хигиената на окръжаващата среда. Без подозрение това е изиграло огромна роля за относително ниските равнища на инфекции и смъртност, които се загатват в отчетите. Скоростта, с която са построени тяхната болница и другите краткотрайно разкрити уреди, с цел да се оправят с взрива на пневмония у пациентите, е различен фактор. Днес доста страни не са готови да се оправят с тежки грипни пандемии. [13] При поява на такава здравните им системи биха рухнали.
Ваксините и антивирусните препарати биха могли да са от изгода. Антибиотиците могат да бъдат ефикасни при пневмония и други затруднения. Но огромна част от популацията на света няма да има достъп до тях. Ако 1918 година се повтори или в случай че рецесията с Ковид-19 се утежни, историята подсказва, че може би е рационално да разполагаме с палатки и авансово готови болнични отделения, подготвени да поемат огромен брой тежки случаи. Изобилие от чист въздух и малко слънчева светлина също биха помогнали.
Д-р Ричард Хобдей е самостоятелен откривател, който работи в региона на контрола над инфекциите, публичното здраве и архитектурно планиране. Той е създател на “Лечебното слънце”.
Чистият въздух, слънчевата светлина и спонтанните маски наподобява са били ефикасни преди век; биха могли да ни бъдат от изгода и през днешния ден.
При появяването на нови заразни болести, като тежък изострен респираторен синдром (SARS) и Ковид-19, стартира конкуренция за търсене на нови ваксини и лекуване на засегнатите. С разрастването на актуалната рецесия държавните управления вкарват карантина и изолираност, а и се предлага да се заобикалят всеобщи събирания. Подобен метод са подхванали формалните здравни управляващи и преди 100 година, когато Испанският грип е почнал да се популяризира по света.
Резултатите не са еднопосочни. Доклади от пандемията преди 100 година обаче оферират технология за справяне с грипа – малко известна през днешния ден, която е била ефикасна. Събраният по сложен метод опит от най-голямата пандемия в документираната история на човечеството би могъл да ни бъде в помощ през идните седмици и месеци.
Болни от грип пациенти, изложени на слънчева светлина в незабавната болница навън Кемп Брукс в Бостън. Медицинският личен състав не е свалял маските си. (Национален архив)
Най-просто казано, лекарите разкрили, че тежко заболели пациенти, лекувани навън, се възвръщат по-добре от лекуваните на закрито. Съчетанието от чист въздух и слънчева светлина наподобява е предотвратило смъртни случаи измежду пациентите и заразяване измежду медицинските лица. Това се поддържа от научни доказателства. Проучвания демонстрират, че въздухът навън е натурален дезинфектант. Чистият въздух може да убие грипния вирус и други рискови бацили. По същия метод слънчевата светлина убива бацилите и през днешния ден към този момент има доказателства, че е в положение да убие грипния вирус.
Лечение “на открито” през 1918 година
По време на огромната пандемия казармите и военните кораби били две от най-опасните места. Пренаселеността и неприятното проветрение изложили бойците на висок риск от заразяване с грип и други последващи от него инфекции. [2,3] Както и при експлоадирането на настоящия Ковид-19, множеството жертви на Испанския грип не умряли от самия него, а от пневмония и други затруднения.
Когато пандемията от Испански грип достигнала източния бряг на Съединени американски щати, Бостън бил един от изключително мощно засегнатите градове. Затова Държавната армия основала незабавна болница, в която настанили най-тежките случаи измежду моряците от корабите в пристанището на Бостън. Медиците в болничното заведение били забелязали, че най-тежко болните моряци идват от пространства с най-лоша вентилация. Затова им обезпечили допустимо най-вече чист въздух, като ги настанили в палатки. А при хубаво време ги извеждали от палатките на слънце.
По това време публикуваната процедура била болните да се оставят навън. Лечението на чист въздух, както било наричано, било необятно прилагано при потърпевшите на Западния фронт. То било желано лекуване и при друга публикувана и постоянно смъртоносна дихателна зараза по това време – туберкулозата. Пациентите били изнасяни с леглата си навън, с цел да дишат чист въздух, или били лекувани в пространства с напречно проветряване, на непрекъснато отворени прозорци. Лечението навън се употребило с известност до момента в който не било заместено от антибиотиците през 50-те години на 20 век.
Лекарите, събрали от първа ръка опит в лекуването навън в болничното заведение в Бостън, били уверени в успеваемостта му, и то било признато на всички места. Ако може да се има вяра на един от отчетите, то понижило смъртността измежду приетите в болница пациенти от 40% на 13%. [4] По думите на Главния доктор на Държавната армия на Масачузетс:
“Ефикасността на лекуването навън е безусловно потвърдена и човек би трябвало единствено да се опита да открие какъв брой е ценно”.
Чистият въздух като дезинфектант
За пациентите, лекувани навън, имало по-малка възможност от излагане на инфекциозни бацили, които постоянно участват в общоприетите болнични отделения. Те са дишали чист въздух, който е предложил доста по-стерилна среда. Това ни е известно, защото през 60-те години на 20 век, учените към Министерството на защитата потвърдиха, че чистият въздух е натурален дезинфектант. [5] Нещо в него, което те назовават факторът “Чист въздух” е доста по-застрашаващо за излъчените по въздушен път бактерии – и грипния вирус – в сравнение с въздухът на закрито. Не е потвърдено какво тъкмо съставлява факторът “Чист въздух”. Но те открили, че той е сполучлив както през нощта, по този начин и денем.
Техните прочувания разкрили също по този начин, че дезинфекционните свойства на фактора “Чист въздух” могат да бъдат съхранени и в затворени пространства – в случай че се проветряват задоволително постоянно. Показателно е, че равнищата, които те откриват, са същите, за които болничните пространства с напречно проветряване, с високи тавани и огромни прозорци, са били проектирани.[6] Но по времето, когато учените вършат откритията си, антибиотичната терапия е изместила лекуването навън. Оттогава антибацилният резултат на чистия въздух не е вземан поради нито при надзор върху заразяването, нито при планиране на лечебни заведения. Междувременно рисковите бактерии усилват устойчивостта към антибиотици.
Слънчевата светлина и грипната зараза
Излагането на пациенти с зараза на слънце може да е помогнало, защото то обезврежда грипния вирус. [7] Слънцето също по този начин убива бактериите, причиняващи белодробни и други болнични инфекции. [8] По време на Първата международна война, процедура на военните хирурзи е било да употребяват слънчевата светлина за лекуване на инфектирани рани. [9] Те знаели, че тя съставлява дезинфектант. Това, което не са знаели, е че едно от преимуществата на извеждане на пациентите на слънце, е синтезирането на витамин Д в кожата им, при изискване, че слънчевата светлина е задоволително мощна. Това е било намерено едвам през 20-те години на 20 век. Днес ниските равнища на витамин Д се асоциират с дихателни инфекции и могат да покачат податливостта на грип. [10] Освен това се оказва, че биологичните ритми на тялото ни оказват въздействие върху това по какъв начин съумяваме да устоим на инфекциите. [11] Нови изследвания допускат, че те могат да трансформират възпалителния отговор на организма ни на грипния вирус. [12] Що се отнася до витамин Д, по времето на пандемията от 1918 година, значимата роля, която слънчевата светлина играе за синхронизирането на този темп, не е била известна.
Маски за лице, ковид и грип
Хирургическите маски сега не доближават както в Китай, по този начин и на всички места другаде. Преди 100 години те били носени по време на огромната пандемия, в опит да спрат разпространяването на грипния вирус. Те могат да предложат известна отбрана от зараза, само че не запечатват лицето. Следователно те не филтрират дребни частици, пренасяни по въздушен път. През 1918 година всеки в незабавната болница в Бостън, който е в контакт с пациентите е трябвало да носи спонтанна маска за лице.
Тя се състояла от 5 пласта марля, привързани към телена рамка, покриваща носа и устата. Рамката била завършена по този начин, че да приляга към лицето на носещия и да не разрешава марленият филтър да допира устата и ноздрите. Маските били сменяни на всеки дава часа;, добре стерилизирани и с нова марля. Те са предходник на днешните респиратори номер 95, които се употребяват в нашите лечебни заведения с цел да защищават медицинския личен състав от пренасяни по въздуха инфекции.
Временни лечебни заведения
Персоналът в болничното заведение поддържал висок стандарт на персонална хигиена и на хигиената на окръжаващата среда. Без подозрение това е изиграло огромна роля за относително ниските равнища на инфекции и смъртност, които се загатват в отчетите. Скоростта, с която са построени тяхната болница и другите краткотрайно разкрити уреди, с цел да се оправят с взрива на пневмония у пациентите, е различен фактор. Днес доста страни не са готови да се оправят с тежки грипни пандемии. [13] При поява на такава здравните им системи биха рухнали.
Ваксините и антивирусните препарати биха могли да са от изгода. Антибиотиците могат да бъдат ефикасни при пневмония и други затруднения. Но огромна част от популацията на света няма да има достъп до тях. Ако 1918 година се повтори или в случай че рецесията с Ковид-19 се утежни, историята подсказва, че може би е рационално да разполагаме с палатки и авансово готови болнични отделения, подготвени да поемат огромен брой тежки случаи. Изобилие от чист въздух и малко слънчева светлина също биха помогнали.
Д-р Ричард Хобдей е самостоятелен откривател, който работи в региона на контрола над инфекциите, публичното здраве и архитектурно планиране. Той е създател на “Лечебното слънце”.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ