Автор: Иво Петров, енергиен наблюдател Темата за АЕЦ „Белене“ става

Автор: Иво Петров, енергиен наблюдаващ

Темата за АЕЦ „ Белене “ става все по-актуална. От декември предходната година, когато българското държавно управление изплати на съветската страна оборудването за АЕЦ „ Белене “ обществото чака отговор на въпроса какво ще вършим с него. За да подходи професионално, държавното управление разпореди на Българска академия на науките създаването на разбор за енергийния бранш, който да отговори на въпроса би трябвало ли ни нова нуклеарна мощ. За мнозина от този разбор се чака да изскочи отговорът по какъв начин ще строим АЕЦ „ Белене “.

Миналата седмица от изявление на енергийния министър Теменужка Петкова стана ясно, че Българска академия на науките към този момент са предали работен вид на разбора , а доникъде на октомври се чака да бъде предаден и окончателният отчет. Според изказвания на представители на държавното управление българската страна е подготвена да построи АЕЦ „ Белене “, само че без никакви държавни гаранции. За задачата все по-примамливо за властта наподобява привличането на китайски вложители, за които към този момент няколко пъти загатва Петкова.

В същото време се появиха информации от осведомени с експертния отчет на Българска академия на науките, в който учените преглеждат опцията собствеността на АЕЦ „ Белене “ да бъде държавна.

Според специалисти това има своята икономическа логичност. България и районът в околните десетилетия ще имат все по-голяма потребност от електрическа енергия , а в това време, заради европейските екологични политики енергийният ни бранш ще се сблъска с много провокации и е допустимо да се стигне до затваряне на „ мръсни “ мощности .

От друга страна построяването на АЕЦ напълно като частна благосъстоятелност на непознат вложител не освобождава страната от редица отговорности, измежду които са нуклеарният риск и ръководството на РАО и ОЯГ , само че в това време лишава държавния бюджет от обезпечени приходи от продажбата на електрическа енергия. Не бива да забравяме, че българската страна към този момент е вложила сериозна сума за реализацията на плана дотук, както и че има два реакторни комплекта.

Ето за какво е необичайно, че никой от държавното управление до този миг най-малко обществено не преглежда опцията АЕЦ „ Белене “ да бъде осъществена по модела на АЕЦ „ Пакш “ 2 в Унгария. Упоритостта на унгарското държавно управление докара до това, че планът за уголемение на АЕЦ „ Пакш “ се трансформира в сполучлив модел за създаване на нова нуклеарна мощ на територията на Европейски Съюз. Пътят е прокаран. Всеки, който би тръгнал по него ще върви по утъпкана пътека.

Накратко казано, унгарският модел за АЕЦ „ Пакш “ 2 съставлява финансиране на плана с междудържавен заем при удобни условия и лихвени равнища, който стартира да се връща от продажбата на електрическа енергия от централата едвам откакто тя бъде издигната и пусната в употреба. Това подсигурява на Европейската комисия, че ще бъде спазено антидъмпинговото законодателство на Общността и няма да има нерегламентирана държавна помощ. В същото време Унгария си обезпечава гратисен интервал, в който употребява финансиране за създаване на новите два блока, без да натоварва държавния бюджет и подсигурява енергийната сигурност на страната след извеждането от употреба на към този момент застаряващите енергийни мощности. И също така в междуправителственото съглашение сред Унгария и Русия за заема се подсигурява на унгарската стопанска система, че до 40% от дейностите, свързани със строителството и доставката на материали и услуги, ще бъдат предоставени на локални компании.

Всичко това демонстрира, че вземането на междудържавен заем не е нито нещо екзотично, нито акт, който би основал политическа, икономическа или финансова взаимозависимост на страната от кредитора , щом контрактуваните условия на заема удовлетворяват и двете страни, а изплащането му стартира откакто има действително генериране на доходи.

Още повече преди дни стана ясно, че съгласно формалните статистически данни в края на месец юли 2017 година България продължава да понижава брутния си външен дълг . Нещо повече, съгласно данните България не просто няма чист външен дълг, а даже има леко негативен подобен, което значи, че страната има повече валутни запаси в сравнение с са външните й задължения. При такава финансова дисциплинираност, икономистите считат, че страната може да си разреши да вземе заем за план, който ще подкрепи удобно развиването на цялата стопанска система.

Естествено политиците носят отговорността за решенията, които вземат. Но е добре на обществото да бъдат поднесени всички вероятни разновидности, които дефинират развиването на страната за десетилетия напред.

------------------------------------------

* Редакцията на 3e-News благодари на създателя за забавната и аргументирана позиция и отваря полемика за бъдещето на нуклеарната енергетика в България. Приканваме представителите на икономическата и енергийната общественост, политици и анализатори да показват тезите си по въпроса са дали, по кое време и по какъв начин да се построява АЕЦ " Белене. Всички мнения и разбори ще бъдат събрани на очевидно място на началната страница ва уеб страницата в Топ тематиката " Ядрената енергетика ".