Автор : Диляна Велева / magnifisonz.comПсихологическата манипулация може да бъде

Автор: Диляна Велева / magnifisonz.com

Психологическата операция може да бъде дефинирана като практикуване на въздействие посредством прочувствено и умствено деформиране на перцепциите на манипулирания за надзор, власт и приемане на привилегии. Манипулаторите употребяват съзнателни тактики за реализиране на целите си. Един от методите да се защитим от тях е да се научим да разпознаваме тактиките, които те ловко употребяват, с цел да ни влияят.

1. Тактика на планиране на виновността – Това е склонността на манипулаторите да упрекват другите и събитията (ситуацията) за личните неточности и провали. Манипулативният субект го прави изцяло умишлено. По този метод той бяга от личната си отговорност. Понякога, в диалозите, те притеглят вниманието ни на неповторимо сложните условия, в които са били сложени. Те изпускат личния принос в  в обстановката.

2. Тактика на жертвата – Манипулаторите постоянно се маскират в ролята на жертва. Те рядко се усещат в действителност по този начин, само че мощно желаят останалите да ги виждат като ранени и страдащи. Те са се научили доста добре да ръководят възприятието на жертвеност в своя изгода. Целта им е да провокират благосклонност у другите, която да употребяват на по-късен стадий за своя прочувствена полза.

3. Тактика на минимизацията – Когато се употребява тази техника манипулативният субект се пробва да ни убеди, че грешките, които е направил, не са толкоз огромни и нараняващи ни.Те показват грешките, които са създали, като напълно банални. Използват механизма на тривиализацията, с цел да омаловажат следствията от тях. Манипулаторите могат да признаят за една доста дребна част от направеното (обикновено най-малката). Те се пробват да ръководят усещането ни в посока омаловажаване на сериозността на стореното. Проблемът е, че когато се подценяват грешките, постоянно тяхното държание се възпроизвежда още веднъж и още веднъж. Тази техника от време на време се облича в думи като ”Какво толкоз е станало? ” ; “ На всички се случва да бъркаме ”.

4. Тактика на засрамването – При тази техника ще употребяват всичките си старания да се почувстваме засрамени от това, че ги упрекваме непозволено за направеното от тях.

5. Тактика на непрекъснатите извинения – При тази техника манипулаторите ни се извиняват постоянно и се пробват да ни убедят, че това повече в никакъв случай няма да се повтори. Целта им е да отклонят вниманието ни от станалото и да ни концентрират в картината на едно безоблачно бъдеще.

6.  Tактика на отричането от думите – При тази техника в началото манипулаторите споделят нещо, а малко по-късно се отхвърлят от думите си. Карат ни да се усещаме по този начин като че ли би трябвало да си водим мемоари, когато беседваме с тях.

7. Тактика на непоемането на отговорност – При нея те нормално отхвърлят да поемат всякаква отговорност за постъпките си. Грешките се дължат напълно на външните условия и на инцидентното стичане на събитията.

8. Тактика на провокираното състрадание – При тази тактичност в каквото и сложна обстановка да попаднем, те ще се опитат да ни убедят, че са  претърпели доста повече от нас като изцяло отхвърлят силата и валидността на нашите лични усеща. Ние се усещаме като че ли нямаме право на лични страсти. Тази тактичност се облича в думи като ”А в случай че знаеш на мен какво ми се случи ”…

9. Тактика на подправеното невежество  – При тази тактичност манипулаторите ще се опитат да ни убедят, че не са имали безусловно никаква информация за обстановката, в която са попаднали. Играели са изцяло на сляпо.По този метод те се пробват да ни вкарат в ролята на подправени обвинители.Тази техника се облиза в думи като: “Не знаех че… ”

10. Тактика на ласкателството – При нея посредством правене на непрекъснати похвали манипулаторите се пробват да ни обвържат прочувствено към тях. Те употребяват нашата лична нужда да бъдем харесвани и обичани. Ние се привързваме по-лесно към огледалата, които ни отразяват положително и те доста добре знаят това. Целта е да станем изцяло лоялни към тях.

11. Тактика на “празните ” думи – При тази техника манипулаторът ще ни споделя тъкмо нещата, които ние желаеме да чуем. Ще употребява нашата мощна потребност от обич, с цел да ни направи прочувствено подвластни от него. Постоянно ни изяснява по какъв начин постоянно ще ни обича, какъв брой неповторими и единствени сме за него, по какъв начин сме първи и последни в живота му.

12. Тактика на отказване на действителността -При тази тактичност манипулаторите са склонни да отхвърлят действителността на стореното. Отричането на действителността е един от защитните механизми на Аза (по Ана Фройд), само че разликата тук е, че те го вършат изцяло умишлено, за да не носят последици за дейностите си на по-късен стадий.

13. Тактика на селективното забравяне – При тази тактичност манипулаторът претендира, че е не запомнил нещо значимо, което в миналото ни е споделил или ние сме  споделили. И това се случва, когато казаното има връзка със сегашната обстановка и би трябвало да понесе отрицателни последици в действителността.

14. Тактика на прочувственото оттегляне – Тази тактичност включва отхвърли на манипулаторите да споделят с нас. Често отхвърлят даже да ни изслушат. Тази техника се употребява като метод да ни санкционират, за това, че сме ги обвинили непозволено.Тя е една от най-болезнените за близките. При нея се усещаме прочувствено отхвърлени и самотни.

15. Тактика на отклоняването на вниманието – При нея когато попитаме за нещо значимо манипулаторите постоянно се пробват да отклонят вниманието ни в друга посока (тема). Започват диалога

16. Тактика на триангулацията – Манипулаторът вкарва трета страна в връзките (мъж, жена, организация) като твърди, че там е мощно мечтан и  позитивно оценен. Идеята тук е да ни накара да се борим за него със всички наши вероятни сили, като влагаме все – повече и повече във прочувствени и материални  запаси във връзката.

17. Тактика на операция на обстоятелствата – При нея манипулаторите са склонни непрекъснато да сглобяват обстоятелствата от действителността по стремежи от тях метод, за да ни основат непозволена картина на действителността. При нея обстоятелствата се вадят от действителния подтекст, в който са се случили и се залепват по напълно нов метод.

18. Тактика на помагането – Манипулаторите нормално откликват бързо на потребността ни от помощ. След това, обаче ще употребяват тази обстановка, с цел да ни накарат да се почувстваме доста отговорни. И дълго време ще акцентират в диалозите ни какъв брой доста са създали за нас.Така, че да н карат в действителността да вършим непрекъснато неща за тях, с цел да компенсираме неимоверните им старания.

19. Тактика на споделената интимна информация – Манипулаторите постоянно са склонни на доста ранен стадий от взаимоотношенията ни да  споделят прекомерно персонална информация (често измислена), с цел да ни накарат да разкрием повече персонална информация за нас самите. Тук те употребяват механизма на реципрочността – склонни сме да отвръщаме огледално на държанието на другия.

20. Тактика на лъжата посредством пропускане – При нея при възпроизвеждане на една обстановка, манипулаторът ще изпусне основните събития и тя ще стане напълно друга в очите на слушателя.

Манипулаторите редят пред нас пъзела на действителността по стремежи от тях метод. Те ловко употребяват нашата нужда от любов, схващане и положително одобряване, с цел да реализират задачите си. Важно е да бъдем будни за тези въздействия, с цел да можем да се защитим дейно, защото  хармоничните връзки не се случват през контрола и зависимостта.