Автор: А. Андреев, Дойче ВелеПод заглавие „Из Европа броди не

Автор: А. Андреев, Дойче Веле

Под заглавие „ Из Европа броди не фантом, а зомби” берлинският " Тагесцайтунг " разяснява убийствения шовинизъм и съюзяващите се с него източноевропейски политици:

„ Половината Балкан е принизен до някакъв обръч от микроскопични държавици с опълченска опозиция, до буферна зона от непредвидими и властнически еднолични режими, с чиято помощ ядрото на Европа се пази от рецесии и от миграцията. И по тази причина рецесиите постоянно стартират в периферията - на първо време финансовата, след това бежанската. Кризите от 20 век се завръщат като вампири - из Европа броди не фантом, а зомби: убийственият шовинизъм и политиците, които не се оправят вътре в своите граници, влизат в някакви обезпокоително непроницаеми съюзи. И още веднъж потръгва пренареждане, в чиито рамки човешките права ще бъдат пожертвани в името на правото на народите на самоопределяне. С всички последици.”

Това мнение на Соня Фогел от левия „ Тагесцайтунг” индиректно получава един много по-различен и доста диференциран отговор в обширна обява на по-консервативния „ Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” (ФАЦ). Кореспондентът на вестника Михаел Мартенс беседва с българския мъдрец и политолог Иван Кръстев и с австрийския историк Оливер Йенс Шмит за възходящите разлики сред „ старите” и „ новите” европейци - както съответно по отношение на бежанците и мигрантите, по този начин и на ценностно ниво. Дали пък Западна Европа не показва морално надменност, пита журналистът, а Иван Кръстев дава отговор по този начин:

" В Югоизточна Европа ромите са знак на Другия "

„ Да. Защото моралното самочувствие постоянно се повдига, когато можеш да кажеш: Тези хора са разнообразни от нас, само че ние все пак ще им помогнем. Но в страни като Унгария, Словакия, България или Румъния нещата наподобяват иначе, най-много заради следната причина: даже единствено външният тип на бежанците припомня на източноевропейците за техните роми - и за провалената интеграция на тези хора в тамошните общества. В Югоизточна Европа ромите са знак на „ Другия”, който не може да бъде интегриран. И всеки, който желае да разбере за какво в източноевропейските общества се чуват такива брутални причини във връзка рецесията с мигрантите, би трябвало да се преценява с това събитие. В случая един развой, приближаващ извън, се преглежда по прилика с един дълготраен вътрешнополитически проблем. В добавка идва и демографската суматоха, която външните анализатори най-силно подценяват като детайл от реакцията на източноевропейците към бежанците. В България има голяма разлика в демографското развиване на ромите и на българите. Повече от 40% от учениците в българските съществени учебни заведения приказват майчин език, който е друг от българския”, споделя Кръстев в изявлението за ФАЦ.

В диалога става дума и за други настройки на новите страни в Европейски Съюз, които се разминават внезапно с полезностите, наложили се на Запад - да вземем за пример във връзка с хомосексуалните. В отговор на въпроса дали източноевропейците ще поведат Европа към нова консервативна гражданска война, австрийският историк Оливер Йенс Шмит споделя:

Ползата от провокацията

„ Това е поврат, провокация, само че и опция за нов спор. Важно е каква ще бъде реакцията на тази провокация. Ако тя е назидателна, както до момента, т.е. - в случай че няма подготвеност на провокацията да се реагира с причини, в случай че всички, които изповядват разнообразни възгледи, просто биват дамгосани с неоправдателни оценки, тогава съществуването на Европейски Съюз е под опасност. Ето за какво ние би трябвало да проучваме освен аргументите за реакцията на източноевропейските общества, само че и да се запитаме дали пък тези реакции в действителност са толкоз нездравословни за общоевропейската политика. И дали това няма да се окаже положителна интелектуална и политическа провокация, в случай че в последна сметка се научим да интегрираме и такива отзиви в демократичната полемика, която в следствие от това ще стане, естествено, доста по-остра спрямо мейнстрийм-дискусията, водена тук сега.

Според мен тези реакции към този момент доведоха до действителни политически взаимни отстъпки и до ново умеене да се оправяме с възгледи, разнообразни от тукашните. Тъй че даже тези, които с съображение не одобряват вътрешната политика на държавните управления в Полша или в Унгария, би трябвало да им бъдат признателни от позиция на европейската политика. Защото в миг, когато се преструваме, че има един-единствен отговор на огромната рецесия, те демонстрират, че има и други опции”, заключава Шмит.