ЕКА обясни политиката на публикуване на снимки от “Розета”, обещава снимки по време на влизането в орбита и кацането на кометата в момента на събитията!
Автоматичната междупланетна станция на Европейската галактическа организация (ЕКА) е пред историческо събитие – влизане в орбита към комета и първо кацане на повърхността на комета!
Съвсем естествено, доста хора питат – за какво за разлика от други задачи на НАСА и ЕКА, фотосите от “Розета ” не се разгласяват в действително време, каквото е желанието на мнозина. Европейската галактическа организация (ЕКА) изясни политиката, по която ще се разгласяват фотосите и даде обещание, че в моментите на огромни събития – включително влизането в орбита на 6-ти август и кацането на 10-ти ноември ще има скоростно и бързо издание в същия ден на най-хубавите и най-хубавите фотоси.
Ето цялостното известие:
“Тъй като “Розета ” наближава своята последна цел, кометата Чурюмов-Герасименко, извънредно събитие е да забележим по какъв начин кометата става все по-голяма, разкривайки от ден на ден елементи от този до неотдавна незнаен мразовит свят.
От реакцията, която виждаме в уеб и в медиите, доста хора се любуват на пътешествието дружно с нас.
Наистина, доста от вас горят от неспокойствие да видят доста повече, искайки достъп към колкото се може повече фотоси с непрестанен достъп до тях, като цитират марсоходите на НАСА и задачата “Касини-Хюйгенс ” до Сатурн, при които фотосите се разгласяват неотложно откакто доближат Земята. По сходен метод, фотосите на задачата на НАСА-ЕКА “СОХО ” и задачата на ЕКА “Проба-2 ” също се дават на хората неотложно.
Тези фотоси, направени от автоматизирана станция “Розета ” демонстрират, че кометата Чурюмов-Герасименко е формирана от две елементи с неравномерен размер. Credit: ESA/Rosetta/MPS for OSIRIS Team MPS/UPD/LAM/IAA/SSO/INTA/UPM/DASP/IDA
Обаче е значимо да се знае, че сходна политика вид “отворени данни ” не е нормата за множеството задачи на ЕКА и НАСА. Данните на галактическия телескоп “Хъбъл ”, обсерваторията “Чандра ”, задачата “Месинджър ” към Меркурий и даже някои от орбиталните апарати на НАСА до Марс, всички те са обект на така наречен “частен интервал ”. По същия метод са данните на европейските задачи “Марс Експрес ”, “XMM-Нютон ” и “Розета ”.
Този интервал, с дълготрайност сред 6 и 12 месеца, дава опция на учените, които са построили инструментите или на учените, които са създали печелившето предложение, да имат извънреден достъп до данните. В случая с задачите на ЕКА, този интервал се взема решение от страните-членки когато дадена задача е определена, въпреки в някои случаи интервалът да е по-кратък, когато задачата е в ход от известно време.
Целта на “частния интервал ” е да се даде опция на екипите, които прекараха десетилетия в градежа и работата на комплицирани научни принадлежности, да калибрират и потвърдят данните, както и да пожънат резултатите от техните старания: тяхната научна кариера зависи от това. В противоположен случай, би било доста мъчно да ангажираме хора, които да работят по този дълъг и сложен метод. По подобен метод, разумно е за тези, които са си спечелили опция и време да следят, изключително в случай че е имало строга конкуренция с магнитут 3 до 10 пъти, да имат първия късмет да работят с данните.
Така че “частният интервал ” е стеснен и постоянно къс. За да се подсигури, че екипите на инструментите и печелившите учени не крият данните, най-после на интервала, нормата е всички научни данни да станат свободно притежание на всички учени и хората като цяло, в международен мащаб. Например, всички данни от галактическия телескоп на ЕКА “Хершел ” са налични посредством нашите архиви, както и по-голяма част от данните на “Марс Експрес ” и другите задачи.
Относно “Розета ”, всичките данни от 21-те инструмента (11 за орбиталния уред, 10 за спускаемия), са обект на 6-месечен собственически интервал. По този метод всички фотоси и научни резултати, които публикуваме в този момент, до момента в който наближаваме кометата Чурюмов-Герасименко на 6-ти август, се вършат с присъединяване на екипа на камерата, които се съгласяват да анулират собственическия интервал за тези данни.
Тъй като никой до момента не е бил на кометата Ч-Г преди, всички данни от “Розета ” имат капацитет за научно изобретение. Би било почтено екипите на тези принадлежности да имат първи късмет да създадат тези открития. Но в това време, тъй като никой не е бил на Ч-Г преди и тъй като е вълнуващо странствуване, някои желаят да видят всичко незабавно щом е допустимо, в действително време. Ние разбираме това, само че би трябвало да бъде изработен баланс, ето за какво в този момент имаме единствено отчасти издание на данни.
Освен това доста хора знаят, че с изключение на научната камера “Озирис ” на “Розета ”, създадена и ръководена от консорциум учени под управлението на института Макс Планк в Гьотинген, има двойка навигационни камери NAVCAM. “Защо не публикуваме тези фотоси свободно? ”, ни питат.
Както е обяснено в предходна обява, повода, заради която не се прави, е с цел да се предотврати подкопаването на целта на екипа на “Озирис ”. Има някакво научно припокриване сред двете камерни системи. Някои NAVCAM фотоси обаче се разгласяват с координацията на екипа на “Озирис ”.
Ние знаем, че това няма да удовлетвори настояването за повсеместен, отворен достъп, с хора, които акцентират мотив, че “обществото е финансирало всичко това ”. Това е правилно, несъмнено, само че би трябвало да си спомним, че националните организации, виновни за “Розета ” и нейните принадлежности, утвърдиха собственическия интервал на данните от задачата и ние работим в границите на тези правила.
В същото време всеки от екипа на “Розета ” ревниво желае да покаже на публиката какво се случва, да показа своето странствуване с другите. В частност, ние положихме изключителни старания в обществените мрежи на Facebook, Туитър и други канали, с цел да поддържаме връзка с колкото се може по-широка аудитория и да държим всички с последна допустима информация, което включва и доста надпревари за непосредствено ангажиране на хората.
Освен това – когато има огромни събития – да вземем за пример срещата с кометата на 6-ти август, кацането през ноември, перихелийният откъс през август идната година – ние целим да публикуваме най-хубавите изображения още в същия ден, колкото се може по-скоро, по същия метод, както го направихме, когато “Розета ” облетя метеоритите Стийнс и Лутеция. И също така доста други резултати ще бъдат оповестени с течение на времето. ”
Източник на текста: Европейската галактическа организация
Във Facebook страницата на КОСМОС БГ тече полемика по какъв начин тъкмо би трябвало да се разгласяват данните. Какво смятате вие? Смятате ли, че данните би трябвало да се разгласяват в действително време, или не?
Връзка към Facebook страницата: тук
