Ще успее ли Русия да изстреля ЕкзоМарс?
Автоматичната междупланетна станция “ЕкзоМарс-2016 ”-Trace Gas Orbiter е на стартовата площадка. Тя, както и дребният спускаем уред “Скиапарели ”, са в края на предстартовата подготовка. Изстрелването наближава – по проект то би трябвало да се реализира на 14 март.
Но дружно с наближаването на датата на старта надвисва и сянката на съветските провали. От 1962 година до днешни дни Русия се мъчи да доближи Марс, само че нито една от задачите не е постигнала цялостен триумф. През 1962 година е изстрелян “Марс 1 ”, който е изгубен по пътя. През 1969 година руските учени изстрелват две сонди – “Марс 1969А ” и “Марс 1969Б ”, само че нито едно от изстрелванията не е сполучливо. През 1971 година “Марс 2 ” и “Марс 3 ” навлизат в орбита към планетата, само че спускаемите им апарати претърпяват неуспех. Орбиталните отсеци пък имат проблеми с радиопредавателите и не съумяват да изпратят доста научни данни. През 1973 година “Марс 4 ” и “Марс 7 ” претърпяват провали, тъй като не съумяват да дойдат респективно в орбита и на повърхността, “Марс 6 ” се проваля преди кацането, а “Марс 5 ” работи в орбита към Марс едвам две седмици. През 1988 година се провалят две задачи до марсианската луна Фобос – “Фобос 1 ” още по пътя, а “Фобос 2 ” в орбита към Марс, преди кацането на спътника. През 1996 година “Марс 96 ” не съумява да напусне околоземна орбита. Подобна орис сполита и “Фобос-Грунт ” през 2011 година.
Ще успее ли Русия най-малко този път?
Историята на “ЕкзоМарс ” е доста забавна. Проектът стартира предишното десетилетие и в началото се координираше единствено от Европейската галактическа организация (ЕКА). Той обаче се оказа прекомерно сложен – по-сложен от всеки различен план, предприеман от Европа. Затова ЕКА потърси съдействие с НАСА. НАСА трябваше да провежда изстрелванията и да взе участие равноправно с ЕКА в научната активност, само че заради разнообразни аргументи (една от които е обвързвана с покриването на възходящите разноски на телескопа “Джеймс Уеб ”) НАСА се отхвърли от взаимния план. През 2013 година Русия зае мястото на НАСА като пълновръстен сътрудник, пое огромна част от финансовата тежест и отговорност за обезпечаването на ракети и научни принадлежности.
В резултат от включването на Русия в плана, “ЕкзоМарс ” наподобява много друго от в началото плануваното. Но дали руснаците ще съумеят да изстрелят сполучливо задачата, това е към този момент различен въпрос.
Марсианските провали не са запазена марка единствено за руснаците. НАСА мина през своята серия от повреди през 90-те години на предишния век. През 1993 година беше изгубен “Марс Обзървър ” три дни преди идването в орбита към Червената планета. Американската организация понесе най-тежкия си удар през 1999 година, когато бяха провалени три задачи – “Марс Клаймит Орбитър ” (орбитална), “Марс Полър Лендър ” (спускаема) и “Дийп Спейс 2 ” (мисия с микросонди). Провалите доведоха до тежки промени вътре в организацията, само че промените съумяха и по-късно бяха пожънати огромни триумфи – кацанията на “Спирит ” и “Опортюнити ” през 2004 година, идването на “Марс Риконисънс Орбитър ” в орбита към Марс през 2006 година, кацането на “Феникс ” през 2008 година, кацането на “Кюриосити ” през 2012 година, навлизането на “Мейвън ” в орбита към Марс през 2014 година.
Най-голямото терзание към “ЕкзоМарс ” идва от това, че опитите за промени в съветската промишленост през последните години не се увенчаха с триумф.
Фактът, че Русия и ЕКА си сътрудничат по “ЕкзоМарс ”, взема решение някои от класическите проблеми към съветската междупланетна космонавтика – галактическият уред към този момент не е от вида, който експертите назовават жаргонно “Коледно дърво ”. Апаратите от подобен вид са накичени с всевъзможни научни принадлежности и това усилва техния късмет за неуспех. “Фобос-Грунт ” бе прелестен образец за “Коледно дърво ” – голям брой принадлежности, а с изключение на тях към него бе прикачен настрана и китайски микроспътник. “ЕкзоМарс ” съставлява нов късмет за Русия да стартира нова стратегия за асимилиране на Марс, която не е обременена от руския метод на 70-те години. Ако тогава е изглеждало задоволително да се неглижират техническите проблеми и да се строят голям брой аварийни автоматизирани станции, които да се изстрелят серийно, до момента в който някоя от тях не реализира инцидентен триумф, през днешния ден това към този момент не е допустимо. Най-малкото Русия нито разполага с нужния бюджет, нито личният състав е задоволителен.
Основните терзания този път идват не толкоз от функционалността на галактическия уред “ЕкзоМарс ”-Trace Gas Orbiter, колкото от надеждността на ракетата-носител “Протон-М ”. През последните 5 години успеваемостта на тази ракета стартира да пада под 90%. Много постоянно спорен се оказва ускорителният блок “Бриз-М ”, който в този момент за пръв път ще се употребява за междупланетно изстрелване…
В края на краищата има три благоприятни условия: триумф, неуспех или двугодишно отсрочване за идващия стартов прозорец през 2018 година. Последното може да се случи, в случай че работата на космодрума изостане от график или (което е по-вероятно) някоя ракета “Протон-М ” аварира в интервала до месец март. Като се има поради потребността от промени в съветския бранш и вероятността втората задача “ЕкзоМарс ”, която ще включва марсоход, да бъде отсрочена от 2018 и 2020 година заради закъснение в строителството, едно отсрочване на тазгодишния старт на “ЕкзоМарс ”-Trace Gas Orbiter с две години може би напълно не е неприятна концепция.
