Австралия има много добър вятърен и соларен производствен потенциал, а

...
Австралия има много добър вятърен и соларен производствен потенциал, а
Коментари Харесай

Димитър Енчев: Европа има нужда от зелена енергия, а не от водород

Австралия има доста добър вятърен и слънчев индустриален капацитет, а цената на силата е суперниска - под 2 цента/кВтч. Водородът в този момент се създава от природен газ и се употребява се за рафинирането на нефт и производството на торове. Целта е този водород да стане зелен. Стартирахме сходни водородни планове и на други места - в Мароко, Мавритания, Намибия, Аржентина, Чили, още един в Австралия. В Маришкия басейн най-логично е да се употребяват унищожените площи за нови слънчеви мощности. Димитър Енчев е ръководещ сътрудник в PostScriptum и съосновател на CWP Global.Той е бизнесмен и капиталов управител с 15 години опит в пространството на енергийния преход. Отговаря за развиването на няколко огромни плана и компании в региона напразно, слънчевата сила, съхранението на акумулатори, зелен водород и други, както и редица вложения за рисков капитал в енергийния и софтуерния бранш. Партньор е в PostScriptum, капиталов фонд, фокусиран върху устойчивостта. Съосновател е на CWP Global, който има осъществени над 1.5 GW възобновима сила и набрани 4 милиарда $ финансиране и е един от водещите международни разработчици на свръхмащабни водородни планове.В края на 2021 година Енчев показа " за българската енергетика. CWP Global е учредена от американеца Марк Крандъл (основател на " Трафигура " ), австралиеца Алекс Хюит, и българина Димитър Енчев. Освен един от водачите във ВЕИ секторите на Австралия и Югоизточна Европа CWP е пионер в региона на производството на зелен водород с планове над 140 гВт на 4 континента. CWP е създател на Green Hydrogen Catapult - световна самодейност, чиято цел е да подтиква огромно увеличение на производството на зелен водород, като се ангажира да построи 40 гВт електролизни съоръжения до 2026 година Част от екипа на компанията е основан в София. CWP обмисля и вятърен план в България. Реклама Как стартира мегапроектът за Азиатския център за възобновима сила (AREH) в Австралия, в който в този момент сътрудник става BP?
Още преди 5 години започнахме да мислим по-глобално за това какво е належащо на света, с цел да се декарбонизира. Знаете, че има доста приказки и пожелателни неща за енергийната промяна, само че когато направихме действителните калкулации за нужните нови потенциали за електрификация на промишлеността и за произвеждане на зелени горива, стана ясно, че в огромна част от света - Европа, Япония и даже Съединени американски щати - няма задоволително място за нужните ВЕИ планове. Затова се насочихме към регионите, където никой не живее, само че имат супервъзобновяеми запаси - композиция от вятър и слънце. Конкретно обектът в Австралия има доста добър вятърен и слънчев индустриален капацитет, които се допълват взаимно.

Това е значимо, тъй като планът е напълно отвън електропреносната мрежа и няма по какъв начин да се зарежда единствено с вятърна или единствено със слънчева сила - просто инсталациите за зелен водород или амоняк ще работят с доста невисок потенциал и сметката няма да излезе.

В случая обаче, с хибриден план, можем да реализираме 75% натовареност на индустриалните мощности. В същото време поради удобните условия и мащаба цената на силата е суперниска - под 2 цента/кВтч . И точно това разрешава конкурентното произвеждане на зелен водород и амоняк.
И в този момент притегляте BP като един от главните акционери в този план, нали по този начин?
Да, тъкмо по този начин. През 2017 година започнахме плана за AREH с InterContinental Energy, които също като нас развиват големи световни планове за зелен водород. Преди две години към нас се причисли и Macquarie. А това, което се случва в този момент, e, че CWP и InterContinental Energy продаваме част от дяловете си, Macquarie купува малко и покачва каузи си до 15.3%, а BP влизат непосредствено с 40.5% и получават правото да го оперират.
Реклама
Малко компании в света могат да менажират такива мегапроекти, които включват комплицирана верига на доставки, голям брой процеси и световни търговски връзки. Освен това BP е поела корпоративен ангажимент да бъде водач на енергийния преход и това няма да по какъв начин да се случи без присъединяване им в планове с сходен мащаб. От друга страна, планът има потребност от подобен сътрудник като BP, с цел да се осъществя.
Всъщност основата цел е да се създава зелен водород, а не електрическа енергия.
Произвеждаме зелена сила с която вършим зелен водород и неговите деривати. Идеята е, че зелените молекули могат да се транспортират доста по-лесно и стопански преференциално от региони с остатък на ВЕИ капацитет до региони с дефицит. Водородът може да се употребява за съвсем всичко - авиация, превоз, отопление, производството на ток и така нататък Поради тази причина има доста нечиста сделка и почтено казано, неоправдана еуфория, обвързвана с производството на водород. В реалност множеството от тези приложения нямат икономическа логичност. Например няма безусловно никакъв смисъл водородът да се употребява за отопление на домовете, тъй като това е доста неефективно - потегля от електричество, което би трябвало да произведем от ВЕИ, което посредством електролиза създава самия водород със 75-80% успеваемост, по-късно има превоз и най-после горене в някакъв тип казан с 60-70% успеваемост. И действително от 100 единици сила се получават по-малко 50 единици най-после. Докато една термопомпа на ток има успеваемост 1 към 4 - с една единица електрическа енергия се получават 4 единици топлота. При производството на електрическа енергия от зелен водород нещата са още по-нелогични, тъй като започваме от електрони и отново приключваме с електрони, само че сме изгубили над половината сила. Няма по какъв начин това да е рентабилно, не и до момента в който нямаме консистентно огромни количества непотребен (т.е. безплатен) ток - нещо, което не виждаме в Европа в обозримото бъдеще.

Точно по тази причина тематиката с водорода е много спорна - сега има доста hype, само че и доста съперници. Голяма част от методите на приложимост на водород, които се оферират, нямат икономическа логичност.

Въпросът е обаче до съответните планове - има доста положителни, само че има и безсмислени. И сега светът употребява водород - над 90 млн. тона на година. Той обаче се създава от природен газ и е доста въглеродно натоварен. Използва се за рафинирането на нефт и производството на торове. Целта е най-малко този водород да се декрабонизира и да стане зелен. Тук има същински смисъл от производството на подобен водород и ние сме фокусирани точно в такива проблеми. Не става дума за водородни коли или за домашна приложимост.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Компании 2 Здравеопазване 3 Медийна сергия 1 Политика 2 Коментари и разбори 3 Здравеопазване 1 Пловдив 2 Икономика 3 Здравеопазване Реклама Ако обобщим - петролната и химическата промишленост, производството на стомана и морските транспорти са най-подходящи за потреблението на зелен водород.
Да. И в случай че се направи една сметка, се оказва, че са нужни най-малко 6.5 тВт вятърен и слънчев потенциал към 2050 за производството на нужните количества зелен водород единствено за тези промишлености. Тук не приказваме изобщо за приложимост на електрическа енергия, която ще нарасне най-малко 3 пъти с електрификацията на промишленост, отопление, превоз. За съпоставяне, в този момент в Европа има към 0.2 тВт вятър и към 0.16 тВт слънце.

Ясно е, че това няма по какъв начин да се случи. И по тази причина си зададохме въпроса - има ли изобщо смисъл в Европа да се създават огромни количества водород? Трябва ли Ротердам или " Марица-изток " да се трансфорат във водородни хъбове? Ами не, няма потребност. Всъщност на Европа й би трябвало електрическа енергия, която да се създава от вятър и слънце, с цел да понижи зависимостта си от съветски газ и други вносни енергоресурси.

Това е повода да отидем в австралийската пустиня. Там планът се простира на повърхност с размери 65 на 100 километра - общо 6500 кв. км.
А на какъв стадий е самият план? Кога действително ще бъде осъществен?
Досега сме подготвяли самия план като подобен - изследвания, разрешителни и така нататък С влизането на BP стартира стадият на подробен инженеринг, който чакаме да отнеме към две години. При положително стичане на събитията към 2025-2026 година чакаме да стартира производството .
Бюлетин Енергетика
Научавайте най-важното от бранш енергетика през миналата седмица
Вашият email Записване
Реклама В момента там нямате работещи мощности, по този начин ли?
В този план, не. Имаме другаде в Австралия, само че те са свързани към мрежата и при тях не става въпрос за произвеждане на водород.

Ако се върнем на AREH, цикълът на такива огромни планове от концепцията до производството е към 8-10 години. Просто няма по какъв начин по-бързо да бъдат осъществени планове от подобен мащаб.

И в случай че погледнем траекторията на това от какъв брой нови ВЕИ мощности и зелени молекули ще има потребност светът след 10 години, се вижда, че се движим с голямо забавяне, с цел да останем на траекторията на net zero през 2050 година Тоест в случай че не стартира всеобщо осъществяване на такива планове още в този момент, ще останем доста надалеч от всички рационални сюжети за ограничение на световното стопляне.

Точно по тази причина с изключение на плана в Австралия стартирахме сходни и на други места в света - в Мароко, Мавритания, Намибия, Аржентина, Чили, още един в Австралия.
Те са идентични като идея - зелена сила, водород и амоняк?
Да, сходни са. Това са местата на планетата, където има големи площи неоползотворена земя в композиция с най-хубавия вятърен и слънчев запас. Имат единствено някои разнообразни специфики. При австралийския план, за който приказваме, на няколко стотин километра се намира огромна част от минната промишленост на континента. Тя използва доста електрическа енергия, която сега създава на място с природен газ и дизел. Бихме могли непосредствено да ги снабдим с на ниска цена зелен ток. Машините им пък могат да преминат на водород. Вече имаме начинания в тази посока.
Като стана дума за мините, доскоро казахте, че комплексът " Марица-изток " не е подобаващ за произвеждане на водород, макар че през последните месеци и около Плана за възобновяване се приказва точно за такова бъдеще. Какво съгласно вас би трябвало да се развива в " Марица-изток "?
Като цяло аз съм песимистичен по отношение на производството на огромни количества водород в Европа, отвън декарбонизацията на промишлености, които по този начин или другояче към този момент употребяват водород. Ние имаме голямо предизвикателство да захраним континента с задоволително зелена сила, с цел да декарбонизираме електроенергийния бранш. Както виждаме в актуалната енергийна рецесия, към момента сме доста надалеч от това.

В момента цената на тока е 250-300 евро/мВтч, фючърсите за идната година са 220 евро/мВтч. Европа има потребност от всеки един мегават електрическа енергия, който може да си създаде сама, с цел да си обезпечи положителни цени и сигурни доставки. В идващите най-малко 10 години вложенията в нови ВЕИ мощности би трябвало да са ориентирани в тази посока, а не за произвеждане на водород. Едва когато вятърът и слънцето в мрежата станат задоволително, а цената ниска, тогава може да се мисли за други цели. В този подтекст всеки мВтч зелена сила, който произведем, би следвало да отива в мрежата. Просто това е икономическата логичност.

Ако се върнем на Маришкия басейн, най-логичното нещо там е да се употребяват унищожените площи за нови слънчеви мощности . Но тези мощности би трябвало да зареждат енергийната мрежа - няма никаква логичност да се създава водород, когато може да се продава тази електрическа енергия непосредствено на европейския пазар - въпреки всичко това е едно от най-добре обвързваните места в електропреносната мрежа с голям потенциал за експорт.
Една от аргументите за сериозно високите цени на тока е зависимостта на Европа от съветски газ. Доставките от " Газпром " започнаха да стопират и за страни, които одобриха изискванията на Москва за заплащане в рублови сметки. Какво съгласно вас ще се случи през зимата? Как Европа ще успее да се оправи?
Много мъчно. Особено на фона на извънредно неприятната позиция, в която тази рецесия ни завари. Напоследък следим и много съмнителни индустриални произшествия - пожара в един от огромните терминали за LNG на Съединени американски щати, газовия интерконектор сред Англия и Европа, проблемите с атомните централи на Франция и така нататък - които лимитират опциите на континента за диверсификация.

А заплащането в рубли е главно психически трик, то не трансформира изключително доста нещата, щом по този начин или другояче Европа купува съветски газ и петрол.

Украйна може и да печели войната на терен, с цената на голяма всеотдайност, само че Европа губи ресурсната война.
Изглежда, няма алтернатива за бърза реакция
Уви, не. Няма по какъв начин бързо да се размени съветският газ с LNG, колкото и да ни се желае - целият свят в този момент търси полутечен газ. Няма задоволително потенциал за втечняване и експорт на газ. Нужни са няколко години обмисляне и след това няколко години градеж на всеки един терминал. Тоест може да се надяваме на цялостна диверсификация след години, а на този стадий би трябвало да създадем всичко допустимо да понижим потреблението, да използваме оптимално всички различни снабдители и да запълним запасите си.

Аз виждам и риск при продължаващо повишаване на цените на газа в Съединени американски щати, което ще се случи, в случай че износът премине избран предел, да се доближи до политическо решение за ограничение на износа, тъй че да се овладее инфлацията там. Което би било голям проблем за Европа. За страдание не виждам Европа да взема задоволително решителни стъпки към най-логичната диверсификация - ударна реализация на вятърни и слънчеви мощности.
През последната половин година в България се приказва за 15-18-20 гигавата нови ВЕИ планове...
Колко от тях са издигнати?
Доколкото знам - към момента николко.
Има няколко плана, по които се работи, само че това е нищо за потребностите на енергийната промяна.

Огромна част от тези 20 гигавата са чисто спекулативни и няма да се осъществят. В същото време не се прави нищо с цел да се облекчат административните процедури и да се отсеят несериозните планове, с цел да не заемат мрежата и ограничавания административен потенциал.
Свързани публикации Белият дом отстрани митата върху слънчевите панели от Азия за период от две години 19 юни 2022, 17:45 Държавата ще трансформира ПАВЕЦ " Чаира " в най-голямата батерия в района 15 юни 2022, 15:29 Напред към енергийна самостоятелност на дома 13 юни 2022, 13:21 Вятърното бъдеще на Североизтока 12 юни 2022, 12:15 ESG в ритейла: Секторът напредва доста бързо по пътя към устойчивите практики 6 юни 2022, 14:40 Защо токът за бита няма да нараства, а парното скача с 30-40% 30 май 2022, 05:57 Фотоволтаици на покрива с акумулатори за дребния бизнес 29 май 2022, 09:04 Вижте още публикации Коментари и разбори Зелената договорка на Европейски Съюз - всичко, което би трябвало да знаете Какви са европейските зелени политики и регулации, кой е обиден, какви схеми за финансиране има и какви са периодите за реализиране на задачите Към публикацията Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Ивайло Станчев
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР