Димитър Енчев: Европа има нужда от зелена енергия, а не от водород
Австралия има доста добър вятърен и слънчев индустриален капацитет, а цената на силата е суперниска - под 2 цента/кВтч. Водородът в този момент се създава от природен газ и се употребява се за рафинирането на нефт и производството на торове. Целта е този водород да стане зелен. Стартирахме сходни водородни планове и на други места - в Мароко, Мавритания, Намибия, Аржентина, Чили, още един в Австралия. В Маришкия басейн най-логично е да се употребяват унищожените площи за нови слънчеви мощности. Димитър Енчев е ръководещ сътрудник в PostScriptum и съосновател на CWP Global.Той е бизнесмен и капиталов управител с 15 години опит в пространството на енергийния преход. Отговаря за развиването на няколко огромни плана и компании в региона напразно, слънчевата сила, съхранението на акумулатори, зелен водород и други, както и редица вложения за рисков капитал в енергийния и софтуерния бранш. Партньор е в PostScriptum, капиталов фонд, фокусиран върху устойчивостта. Съосновател е на CWP Global, който има осъществени над 1.5 GW възобновима сила и набрани 4 милиарда $ финансиране и е един от водещите международни разработчици на свръхмащабни водородни планове.В края на 2021 година Енчев показа " за българската енергетика. CWP Global е учредена от американеца Марк Крандъл (основател на " Трафигура " ), австралиеца Алекс Хюит, и българина Димитър Енчев. Освен един от водачите във ВЕИ секторите на Австралия и Югоизточна Европа CWP е пионер в региона на производството на зелен водород с планове над 140 гВт на 4 континента. CWP е създател на Green Hydrogen Catapult - световна самодейност, чиято цел е да подтиква огромно увеличение на производството на зелен водород, като се ангажира да построи 40 гВт електролизни съоръжения до 2026 година Част от екипа на компанията е основан в София. CWP обмисля и вятърен план в България. Реклама Как стартира мегапроектът за Азиатския център за възобновима сила (AREH) в Австралия, в който в този момент сътрудник става BP?
Още преди 5 години започнахме да мислим по-глобално за това какво е належащо на света, с цел да се декарбонизира. Знаете, че има доста приказки и пожелателни неща за енергийната промяна, само че когато направихме действителните калкулации за нужните нови потенциали за електрификация на промишлеността и за произвеждане на зелени горива, стана ясно, че в огромна част от света - Европа, Япония и даже Съединени американски щати - няма задоволително място за нужните ВЕИ планове. Затова се насочихме към регионите, където никой не живее, само че имат супервъзобновяеми запаси - композиция от вятър и слънце. Конкретно обектът в Австралия има доста добър вятърен и слънчев индустриален капацитет, които се допълват взаимно.
Това е значимо, тъй като планът е напълно отвън електропреносната мрежа и няма по какъв начин да се зарежда единствено с вятърна или единствено със слънчева сила - просто инсталациите за зелен водород или амоняк ще работят с доста невисок потенциал и сметката няма да излезе.
В случая обаче, с хибриден план, можем да реализираме 75% натовареност на индустриалните мощности. В същото време поради удобните условия и мащаба цената на силата е суперниска - под 2 цента/кВтч . И точно това разрешава конкурентното произвеждане на зелен водород и амоняк.
И в този момент притегляте BP като един от главните акционери в този план, нали по този начин?
Да, тъкмо по този начин. През 2017 година започнахме плана за AREH с InterContinental Energy, които също като нас развиват големи световни планове за зелен водород. Преди две години към нас се причисли и Macquarie. А това, което се случва в този момент, e, че CWP и InterContinental Energy продаваме част от дяловете си, Macquarie купува малко и покачва каузи си до 15.3%, а BP влизат непосредствено с 40.5% и получават правото да го оперират.
Реклама
Малко компании в света могат да менажират такива мегапроекти, които включват комплицирана верига на доставки, голям брой процеси и световни търговски връзки. Освен това BP е поела корпоративен ангажимент да бъде водач на енергийния преход и това няма да по какъв начин да се случи без присъединяване им в планове с сходен мащаб. От друга страна, планът има потребност от подобен сътрудник като BP, с цел да се осъществя.
Всъщност основата цел е да се създава зелен водород, а не електрическа енергия.
Произвеждаме зелена сила с която вършим зелен водород и неговите деривати. Идеята е, че зелените молекули могат да се транспортират доста по-лесно и стопански преференциално от региони с остатък на ВЕИ капацитет до региони с дефицит. Водородът може да се употребява за съвсем всичко - авиация, превоз, отопление, производството на ток и така нататък Поради тази причина има доста нечиста сделка и почтено казано, неоправдана еуфория, обвързвана с производството на водород. В реалност множеството от тези приложения нямат икономическа логичност. Например няма безусловно никакъв смисъл водородът да се употребява за отопление на домовете, тъй като това е доста неефективно - потегля от електричество, което би трябвало да произведем от ВЕИ, което посредством електролиза създава самия водород със 75-80% успеваемост, по-късно има превоз и най-после горене в някакъв тип казан с 60-70% успеваемост. И действително от 100 единици сила се получават по-малко 50 единици най-после. Докато една термопомпа на ток има успеваемост 1 към 4 - с една единица електрическа енергия се получават 4 единици топлота. При производството на електрическа енергия от зелен водород нещата са още по-нелогични, тъй като започваме от електрони и отново приключваме с електрони, само че сме изгубили над половината сила. Няма по какъв начин това да е рентабилно, не и до момента в който нямаме консистентно огромни количества непотребен (т.е. безплатен) ток - нещо, което не виждаме в Европа в обозримото бъдеще.
Точно по тази причина тематиката с водорода е много спорна - сега има доста hype, само че и доста съперници. Голяма част от методите на приложимост на водород, които се оферират, нямат икономическа логичност.
Въпросът е обаче до съответните планове - има доста положителни, само че има и безсмислени. И сега светът употребява водород - над 90 млн. тона на година. Той обаче се създава от природен газ и е доста въглеродно натоварен. Използва се за рафинирането на нефт и производството на торове. Целта е най-малко този водород да се декрабонизира и да стане зелен. Тук има същински смисъл от производството на подобен водород и ние сме фокусирани точно в такива проблеми. Не става дума за водородни коли или за домашна приложимост.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Компании 2 Здравеопазване 3 Медийна сергия 1 Политика 2 Коментари и разбори 3 Здравеопазване 1 Пловдив 2 Икономика 3 Здравеопазване Реклама Ако обобщим - петролната и химическата промишленост, производството на стомана и морските транспорти са най-подходящи за потреблението на зелен водород.
Да. И в случай че се направи една сметка, се оказва, че са нужни най-малко 6.5 тВт вятърен и слънчев потенциал към 2050 за производството на нужните количества зелен водород единствено за тези промишлености. Тук не приказваме изобщо за приложимост на електрическа енергия, която ще нарасне най-малко 3 пъти с електрификацията на промишленост, отопление, превоз. За съпоставяне, в този момент в Европа има към 0.2 тВт вятър и към 0.16 тВт слънце.
Ясно е, че това няма по какъв начин да се случи. И по тази причина си зададохме въпроса - има ли изобщо смисъл в Европа да се създават огромни количества водород? Трябва ли Ротердам или " Марица-изток " да се трансфорат във водородни хъбове? Ами не, няма потребност. Всъщност на Европа й би трябвало електрическа енергия, която да се създава от вятър и слънце, с цел да понижи зависимостта си от съветски газ и други вносни енергоресурси.
Това е повода да отидем в австралийската пустиня. Там планът се простира на повърхност с размери 65 на 100 километра - общо 6500 кв. км.
А на какъв стадий е самият план? Кога действително ще бъде осъществен?
Досега сме подготвяли самия план като подобен - изследвания, разрешителни и така нататък С влизането на BP стартира стадият на подробен инженеринг, който чакаме да отнеме към две години. При положително стичане на събитията към 2025-2026 година чакаме да стартира производството .
Бюлетин Енергетика
Научавайте най-важното от бранш енергетика през миналата седмица
Вашият email Записване
Още преди 5 години започнахме да мислим по-глобално за това какво е належащо на света, с цел да се декарбонизира. Знаете, че има доста приказки и пожелателни неща за енергийната промяна, само че когато направихме действителните калкулации за нужните нови потенциали за електрификация на промишлеността и за произвеждане на зелени горива, стана ясно, че в огромна част от света - Европа, Япония и даже Съединени американски щати - няма задоволително място за нужните ВЕИ планове. Затова се насочихме към регионите, където никой не живее, само че имат супервъзобновяеми запаси - композиция от вятър и слънце. Конкретно обектът в Австралия има доста добър вятърен и слънчев индустриален капацитет, които се допълват взаимно.
Това е значимо, тъй като планът е напълно отвън електропреносната мрежа и няма по какъв начин да се зарежда единствено с вятърна или единствено със слънчева сила - просто инсталациите за зелен водород или амоняк ще работят с доста невисок потенциал и сметката няма да излезе.
В случая обаче, с хибриден план, можем да реализираме 75% натовареност на индустриалните мощности. В същото време поради удобните условия и мащаба цената на силата е суперниска - под 2 цента/кВтч . И точно това разрешава конкурентното произвеждане на зелен водород и амоняк.
И в този момент притегляте BP като един от главните акционери в този план, нали по този начин?
Да, тъкмо по този начин. През 2017 година започнахме плана за AREH с InterContinental Energy, които също като нас развиват големи световни планове за зелен водород. Преди две години към нас се причисли и Macquarie. А това, което се случва в този момент, e, че CWP и InterContinental Energy продаваме част от дяловете си, Macquarie купува малко и покачва каузи си до 15.3%, а BP влизат непосредствено с 40.5% и получават правото да го оперират.
Реклама
Малко компании в света могат да менажират такива мегапроекти, които включват комплицирана верига на доставки, голям брой процеси и световни търговски връзки. Освен това BP е поела корпоративен ангажимент да бъде водач на енергийния преход и това няма да по какъв начин да се случи без присъединяване им в планове с сходен мащаб. От друга страна, планът има потребност от подобен сътрудник като BP, с цел да се осъществя.
Всъщност основата цел е да се създава зелен водород, а не електрическа енергия.
Произвеждаме зелена сила с която вършим зелен водород и неговите деривати. Идеята е, че зелените молекули могат да се транспортират доста по-лесно и стопански преференциално от региони с остатък на ВЕИ капацитет до региони с дефицит. Водородът може да се употребява за съвсем всичко - авиация, превоз, отопление, производството на ток и така нататък Поради тази причина има доста нечиста сделка и почтено казано, неоправдана еуфория, обвързвана с производството на водород. В реалност множеството от тези приложения нямат икономическа логичност. Например няма безусловно никакъв смисъл водородът да се употребява за отопление на домовете, тъй като това е доста неефективно - потегля от електричество, което би трябвало да произведем от ВЕИ, което посредством електролиза създава самия водород със 75-80% успеваемост, по-късно има превоз и най-после горене в някакъв тип казан с 60-70% успеваемост. И действително от 100 единици сила се получават по-малко 50 единици най-после. Докато една термопомпа на ток има успеваемост 1 към 4 - с една единица електрическа енергия се получават 4 единици топлота. При производството на електрическа енергия от зелен водород нещата са още по-нелогични, тъй като започваме от електрони и отново приключваме с електрони, само че сме изгубили над половината сила. Няма по какъв начин това да е рентабилно, не и до момента в който нямаме консистентно огромни количества непотребен (т.е. безплатен) ток - нещо, което не виждаме в Европа в обозримото бъдеще.
Точно по тази причина тематиката с водорода е много спорна - сега има доста hype, само че и доста съперници. Голяма част от методите на приложимост на водород, които се оферират, нямат икономическа логичност.
Въпросът е обаче до съответните планове - има доста положителни, само че има и безсмислени. И сега светът употребява водород - над 90 млн. тона на година. Той обаче се създава от природен газ и е доста въглеродно натоварен. Използва се за рафинирането на нефт и производството на торове. Целта е най-малко този водород да се декрабонизира и да стане зелен. Тук има същински смисъл от производството на подобен водород и ние сме фокусирани точно в такива проблеми. Не става дума за водородни коли или за домашна приложимост.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Компании 2 Здравеопазване 3 Медийна сергия 1 Политика 2 Коментари и разбори 3 Здравеопазване 1 Пловдив 2 Икономика 3 Здравеопазване Реклама Ако обобщим - петролната и химическата промишленост, производството на стомана и морските транспорти са най-подходящи за потреблението на зелен водород.
Да. И в случай че се направи една сметка, се оказва, че са нужни най-малко 6.5 тВт вятърен и слънчев потенциал към 2050 за производството на нужните количества зелен водород единствено за тези промишлености. Тук не приказваме изобщо за приложимост на електрическа енергия, която ще нарасне най-малко 3 пъти с електрификацията на промишленост, отопление, превоз. За съпоставяне, в този момент в Европа има към 0.2 тВт вятър и към 0.16 тВт слънце.
Ясно е, че това няма по какъв начин да се случи. И по тази причина си зададохме въпроса - има ли изобщо смисъл в Европа да се създават огромни количества водород? Трябва ли Ротердам или " Марица-изток " да се трансфорат във водородни хъбове? Ами не, няма потребност. Всъщност на Европа й би трябвало електрическа енергия, която да се създава от вятър и слънце, с цел да понижи зависимостта си от съветски газ и други вносни енергоресурси.
Това е повода да отидем в австралийската пустиня. Там планът се простира на повърхност с размери 65 на 100 километра - общо 6500 кв. км.
А на какъв стадий е самият план? Кога действително ще бъде осъществен?
Досега сме подготвяли самия план като подобен - изследвания, разрешителни и така нататък С влизането на BP стартира стадият на подробен инженеринг, който чакаме да отнеме към две години. При положително стичане на събитията към 2025-2026 година чакаме да стартира производството .
Бюлетин Енергетика
Научавайте най-важното от бранш енергетика през миналата седмица
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ