♥ Нарцистичната жена си създава илюзията, че е всичко, за да се освободи от усещането, че е нищо
(Auguste Toulmouche, Vanity, 1870)
В нашата културна традиция е всекидневно на дамите да се приписва прекален егоизъм. Склонни сме да имаме вяра, че нарцисизмът е характерен на същинската им природа. От значение е да се разбере дали тези предубедени схващания подхождат на някаква действителност. Както и да е, нарцистичните дами са доста. Но за какво е по този начин?
Нормален егоизъм
Може да го формулираме по следния метод:
– Аз живея. Трябва да се приспособявам към живота. Трябва да се боря непрекъснато, с цел да запазя вътрешното си успокоение и равновесие. Следователно постанова се да се грижа до известна степен преди всичко за себе си. Трябва да си вардя здравето, равновесието, щастието както поради самия мен, по този начин и поради околните ми, за които съм поел обвързване да се грижа. Мога да се жертвам, в случай че се наложи, само че не съм патологично пожертвователен. Способен съм да пострадвам както всяко живо създание. Приемам страданието, доколкото не мога да го избегна, само че никога не изпитвам нужда да страдали Обичам другите, само че ми харесва и да ме обичат. Въпреки това не се трежова, в случай че не ме обичат.
Абнормен егоизъм
Задавал съм въпроса и на мъже, и на дами:
– Как си представяте нарцистичната жена? Ето какви отговори съм получавал:
– Жена, която прекарва доста време пред огледалото...
– Влюбена в себе си жена...
Жена, която се грижи на първо място за външната си хубост...
Жена със стереотипно държание, стереотипна усмивка, която не умее да се държи доброволно в компания...
– Жена, която желае толкоз мощно да е загадъчна, че стартира да наподобява глупава...
Наистина нормално споделяме, че нарцистичният вид – подобно на Нарцис – е влюбен в личния си облик, отразен в огледалото. И фактически това е по този начин: този човек смесва действителността с „ отражението ", показвано на другите. Той се отъждествява с илюзията, която храни за себе си. С съображение може да се твърди, че преувеличава мощно значимостта си и си фантазира, че всички погледи са ориентирани към него.
Преди всичко нарцистичната жена се вълнува от творби резултат. Впрочем съществува неправилно разбиране, че този вид жена е постоянно млада и красива. Нарцистичната жена си слага за цел да наподобява, а не да бъде. Може да заключим, че нарцисизмът е защитно средство. Това изяснява обстоятелството, че нормално се съпътства от възприятие за малоценност и изтощение.
Следната скица демонстрира механизма, който поражда нарцис изма у дамата. Спрямо следните чувства дамата се защищава посредством:
- възприятие на непълноценност – привидно предимство или равнодушие
- възприятие на неустановеност – привидна тайнственост
- възприятието, че е следена, с цел да я одумват, да я упрекват, да й се подиграват - държание, което да провокира удивление
- некадърност за външна изява – затваряне в себе си
- боязън от деяние – отвод от деяние
- некадърност да дава – стремеж да получава
- некадърност за любов – нужда от доказателства за любов
- боязън да не разочарова – нужда да скрива личността си, с цел да не разочарова
- некадърност да „ бъде ” – потребност да „ наподобява ”
- безпокойствие, подбудено от външни изяви – чувство, че е нищо
- блян в никакъв случай да не се разкрива, да резервира загадъчността си – стремеж да наподобява нещо значимо
- възприятие, че всички я отхвърлят – стремеж да е център на света
- възприятие за неуспех – потребност да ласкае другите
- ненавист към себе си – нужда преди всичко да обича себе си
- загуба на своя Аз – нужда да раздува своя Аз
- предпочитание да потъне в небитието – стремеж непременно да се трансформира в център на света
Виждаме, че нарцисизмът е „ защитна мярка ” за индивида. Нарцистичната жена си основава илюзията, че е всичко, с цел да се освободи от чувството, че е нищо. Непрекъснато се стреми да основава чудесно усещане у другите. За да реализира стремежи резултат, блокира изцяло спонтанността си, защото, в случай че я прояви, рискува да бъде гледана „ с неприятно око ". Тя приспива възприятията си, потъва в нещо като зимен сън.
Страхът от тревога кара нарцистичната жена да поддържа илюзиите, които сама си е основала. Карен Хорни написа:
– Често пъти се запитвам дали тези илюзии не са спънка за цялостната съсипия на индивида и дали не му избавят живота в дословния смисъл на думата...
Изглежда ми напълно правилно. Поддържайки обаче илюзията за своята значителност, дамата непрестанно е изложена на риск от неуспех. Съществува заплаха да открие, че надалеч не е толкоз забавна, колкото си мисли. Тогава поражда тревогата. И с цел да се отбрани, нарцистичната жена още веднъж прибягва до усилване на илюзията за личната си стойност. Ето по какъв начин се затваря порочният кръг. Ако бъде пресечен, идва ред на мазохизма с неговите мрачни фанфари.
Привидно, нарцистичната жена се обича, а в действителност изпитва ненавист към себе си. Ето за какво се грижи единствено за облика, който дава на другите. Тази видимост е нейният сексапил, нейната хубост, нейният глас, нейната „ тайнственост ”, маниерът й да внимава, без да си дава тип, да съблюдава мярката във всичко. Възприема поведенчески модели, представящи я в най-благоприятна светлина: блестяща, знаеща, привлекателна и т. н.
В случай, че й липсват „ качества ”, с които да си служи с лекост, нарцистичната жена е принудена да удвои напъните си, с цел да се откроява. Но и тези старания рискуват да разрушат основаната от самата нея заблуда и това предизвика тревогата й.
Нарцистичната жена играе роля пред другите. Изглежда безлична, ледена. Застиналата й усмивка е непроницаема. На всички се усмихва по един и същи метод, а в действителност не се усмихва изобщо (в този ред на мисли може да се запитаме дали прословутата усмивка на Джокондата не е чисто и просто нарцистична). Всичко е пресметнато: походка, обноски, държание. Обикновено жестовете й са мудни, премерени, спокойни, пропити с равнодушие. В някакъв смисъл тя е жив мъртвец.
В някои случаи припомня хамелеон. От боязън да не бъде одумвана и подложена на критика, копира държанието на най-изявената персона, чието мнение споделя, като не престава да се усмихва „ умерено ”.
Дори заобиколена от доста хора, нарцистичната жена ги заобикаля, обгръщайки се с лъжлива тайнственост, пораждаща лъжливото й обаяние. Дори в най-непринудената компания тя не разкрива същинския си лик.
Един ден настава трагичният миг, когато тази роля се оказва ненужна: незабелязваната от никого, нарцистична жена е сякаш мъртва. Тогава идва ред на мощния грим, на отхвърли от старостта, на несъответствуващите тоалети. А коктейлите единствено укрепват огорчението й. Тогава нарцистичната жена и нейните посестрими, които всяка вечер се разхождат по булеварда на залеза, стават плячка на хистерията.
От: „ Жената и нейната дълбинна логика на психиката ”, Пиер Дако, изд. Колибри
Картина: Auguste Toulmouche, Vanity, 1870 - Wikimedia Commons
