Атанас Атанасов за режисьорския си прочит на „Клетка за пеперуди“ преди премиерата във Варна
Атанас Атанасов пред Виолета Тончева за режисьорския си прочит на „ Клетка за пеперуди “ от Жан Поаре във Варненския трагичен театър; за хумора, който не е единственото изразно средство в комедията, а търси значителните неща под повърхността; за риска да се престъпи границата, да се наруши естетиката и занимателното да се трансформира в пошло; за „ Клетка за пеперуди “ като право на избор и актьорската специалност като опция да се преоткриваме; за българския политически спектакъл и нуждата от режисьор, който да построи един добър народен спектакъл; за нарушавания баланс сред световното и националното и метода да отстояваш независимостта си.
Премиерни спектакли – 30 септември, 3 октомври 2022, 19.00, Основна сцена, държавна такса „ Стоян Бъчваров “ Варна.
След „ Любовникът от ZanziБар “ – една изящна модерна комедия за това по какъв начин светът на интернет може да „ ъпгрейдва “ позахабените фамилни взаимоотношения, в този момент във втората Ви режисура на варненска сцена „ Клетка за пеперуди “ още веднъж се занимавате с връзките в фамилията. Защо Ви вълнува тази тематика? Това е елементарен въпрос, само че пък отговорите са разнообразни и постоянно забавни.
За да се занимавам със фамилните взаимоотношения, би трябвало да попадна на произведение, в което тематиката е заложена съществено. „ Клетка за пеперуди “ е комедия, само че аз не съм последовател просто на хумора, а на оня комизъм, посредством който създателят, а след него и постановчикът се пробват да разрешат някакви проблеми. Хуморът е съществена съставка на спектакъла, само че не е единственото изразно средство. Важно е след спектакъла фенът да не не помни посланието, което се опитваме да му предадем, освен това да не го не помни бързо, тъй като сме заляти от интернет с голяма доза комизъм, къде по-добър, къде по-банален, даже дебелашки. Целта е някъде под повърхността на хумора да открием значителните неща
В „ Клетка за пеперуди “ става дума за две много разнообразни фамилии – едното обичайно, а другото със полова ориентировка към личния си пол. Според Вас, актуалният български фен отнася ли се с приемливост към гей обществата?
Интересен въпрос, който би могъл да бъде обсъждан от доста направления. Смятам, че по принцип българинът е търпелив, имайки поради реакцията му по отношение на двата кино лентата, основани по пиесата – френския „ Клетка за луди “ с Уго Тоняци и Мишел Серо от 1978 година и „ Клетка за птици “ с Робин Уилямс и Джийн Хекман от 1996 година Вторият, по-популярен филм, беше признат с екстаз от българската аудитория. Имаше и българска режисура в Сатиричния спектакъл със заглавие „ Клетка за сестрички “.
С Валентин Ганев и Веселин Ранков, някъде към 2000 година...
2004-та, в случай че не се неистина. Нашата режисура във Варна е втора в България. Тук може да си напомним и кино лентата „ Някои го избират горещо “, типичен образец за това по какъв начин се преглеждат сходни взаимоотношения. Българинът, съгласно мен, има прелестно възприятие за комизъм и може съответно да прави оценка нещата. Въпросът е ние с постановки от този вид да не го назидаваме кое по какъв начин би трябвало или не би трябвало да бъде и да му оставяме опция за избор и лична преценка. Защото в действителност в пиесата става въпрос за правото на избор. В хода на действието се схваща, че сватбата сред сина на гей двойката и дъщерята на консервативния политик, стремящ се към висок пост в ръководството, е допустима, само че с цената на доста взаимни отстъпки, които подлагат героите на смешни, даже неуместни обстановки.
Които не се разграничават кардинално от нормалните наставнически усложнения в сходни случаи...
Именно. Оказва се, че няма значение дали става дума за семейство с обичайната или друга полова ориентираност, а за метода, по който отстояваме правото на децата си да живеят личния си живот. Лоран е естествен млад мъж, независмо че е израсъл под грижите на двама мъже. Смешен в тази ситуация е другият, бащата на момичето, който не е заинтригуван толкоз от щастието на щерка си, колкото от опасенията за личното си политическо бъдеще. И с цел да не попадне в възможен медиен скандал, в случай че бъде сниман в гей клуб, той е подготвен незабавно да се преоблече в женски облекла, с цел да напусне неусетен мястото. Чудесен драматургичен поврат, с който доста се забавляваме по време на подготовка. Ние актьорите обичаме провокациите, обичаме да влизаме в функции, даже когато те са надалеч от нашата лична природа.
Да си друг от останалите, е сценичен принцип - артистът постоянно се превъплъщава в някого другиго, героите на Жан Поаре също са актьори в клуб. Представям си по какъв начин всички тези сходства трансформират „ Клетка за пeперуди “ в любопитно театрално премеждие за Симеон Лютаков, Стоян Радев, Недялко Стефанов, Велизар Емануилов, Константин Соколов.
Прекрасни артисти. За мен това е екипът, който има точния актьорски капацитет и може да направи от „ Клетка за пеперуди “ добър театър. Докато четях пиесата, си мислех къде би било най-добре да я предложа и без съмнение се стопирах на Варненския спектакъл. Познавам доста добре Симеон, той е мой студент, бях помощник във ВИТИЗ, когато той следваше. Стоян също познавам от функциите, в които съм го гледал. Според мен, те са идеалната двойка в „ Клетка за пеперуди “. Гледал съм много спектакли на Варненския спектакъл и в тях постоянно диря артисти, които да провокират интереса и любознанието ми дали мога да реализира с тях това, което съм си фантазирал, че е допустимо. Не съм работил да вземем за пример с Даниела Викторова, също с Недялко Стефанов, както и с останалите млади артисти, само че в този момент се увещавам, че те носят огромен капацитет.
Кога един артист влиза във Вашия режисьорски лист?
Мога да кажа, че съм късметлия, тъй като когато попадна на хубава пиеса, някак естествено попадам и на подобаващите артисти. В „ Клетка за пеперуди “ за нас съществува едно огромно предизвикателство. Ако появяването на дете, куче или котка на сцената постоянно е занимателна и се отразява позитивно върху успеваемостта на представлението, появяването на мъж артист в женски облекла, на което сме очевидци примерно в разнообразни тв риалити формати, също е занимателна, само че носи и риск. Рискът да се престъпи границата, да се наруши естетиката и занимателното да се трансформира в просташко. В случая имаме едно съществено и стойностно наличие, което ние би трябвало да изведем на напред във времето и да покажем, че зад костюмите на танцьорите и актьорите в гей заведението стоят човеци със собствен човешки морал.
Понякога даже по-висок от морала на другите, както загатва пиесата.
Да, тъй като тези герои са подготвени да жертват правилата си в името на своето момче и неговото обичано момиче, които би трябвало да стартират живота си по признатия от обществото метод. Гей двойката се изтезава, тъй като се държи неестествено и в случай че за нас в профил това наподобява смешно, за тях то е трагично. Тук към този момент границата драма – комедия е доста тънка и ние би трябвало да внимаваме, с цел да не прекрачим в тези пространства, в които преобличанията се трансформират в псевдофокус на театралното прекарване.
В каква степен този режисьорски прочит отразява персоналното Ви схващане за живота на актьора в театъра?
Аз не одобрявам живота като чист род – драма или комедия, животът ни е по-скоро трагикомедия. Всеки ден прекосяваме през разнообразни стадии и всеки ден ни се случват неща, които са комбинация от жанрове. До каква степен смешното и трагичното се преплитат в житейските ни пътища, това доста ме притегля. От друга страна ме притеглят и такива драматургични творби, в които аз бих желал да изиграя всички функции.
Донякъде това го може единствено режисьорът...
Донякъде, да. Но когато аз оприличавам във всеки от героите някои от събитията, през които съм минал, някои обстановки, в които съм попадал, това ме интригува,. Мисля, че посредством творбата актьорът разкрива самия себе си. Както и писателят написа за другите, само че в действителност споделя за себе си. Чрез постановките и аз се пробвам да описвам за опита си с режисьорите, с които съм работил като артист, както и да изиграя посредством актьорите, които управлявам, тези неща, които не съм имал опция или не съм могъл да ги изиграя толкоз добре, колкото тях.
Освен ситуационният комизъм, пиесата е наситена и с един различен, доста прелестен и тънък комизъм, обвързван с нормално преекспонираната грамотност на гей персонажите. Находчивите им реплики и разговори са гарнирани с подигравка и самоирония, които впечатляват, като примерно: „ Възпитан съм по християнски, унижението е моят чоп “ на Албин или обяснението на Жорж за връзката сред политиката и театъра: „ Все едно си на протест, само че с танци “.
Да, тези интерпретационни пластове ме притеглят. Защото не е задоволително да вървим по повърхността, а сме длъжни да влизаме в дълбочината, в същността на човешкия темперамент. Всеки от нас е неповторим и ние би трябвало да дадем определение на това защо тъкмо човешко създание става дума. Всеки от нас носи у себе си ангела и дявола, носи от време на време взаимноизключващи се характерности, даже ние самите се изненадваме от време на време от метода, по който реагираме и си споделяме: Господи, в никакъв случай не съм си мислил, че бих могъл да отвръщам по този метод. В този смисъл, колкото повече се опитваме да се припознаваме като разнообразни, толкоз по-богати стават нашите персонажи, толкоз повече разбираме и ние себе си. Всъщност актьорската специалност евентуално е една от доста дребното специалности, в които имаме опция да се преоткриваме и да стигаме до дълбините на нашата същина. Затова и пиесите, които изследват уникалността на човешката природа и нейните генетични кодове, са драматургично по-всеобхватни и по-достоверни. Тогава и фенът ще има опция да се припознае или да се разгранични от персонажа.
Освободихме ли се от тоталитарната матрица на еднаквостта?
Със подозрителен триумф. Намирам, че българинът е доста комплициран. През последните 20 – 25 години става все по-объркан, тъй като му се оферират какви ли не неща и той не знае по какъв начин да реагира. За страдание, средствата за излизане от тази суматоха се оказват грубостта, нетолерантността, неглижирането на същинските полезности, възвеличаването на себе си, обругаването на другия, озверяването, в случай че думата не наподобява прекомерно мощна.
Истинският спектакъл не обича да го съпоставят с политическия спектакъл. И въпреки всичко, а и имайки поради, че наближават следващите парламентарни избори, какво може политическият спектакъл да научи от същинския спектакъл?
Темата за политическия спектакъл участва в пиесата и това я прави настояща във всички столетия. Политическата класа обаче произлиза от нас, не от друга планета. Мисля, че както неполитиците, по този начин и политиците през днешния ден в България са комплицирани. Актьорите от трупата на политическия спектакъл също са комплицирани и по тази причина непрестанно вършат неточности. Трябва им режисьор, само че не непознат, а личен режисьор, който да построи един добър народен политически театър. Знаете ли, коства ми се, че актуалната глобализация нарушава по някакъв метод салдото сред националното и световното. В устрема да си приличаме един на различен или с някого, или срещу някого, ние губим личните си присъщи особености и това ни обезличава. Уравниловката на всички равнища лишава нациите от съответен народен облик.
Влизаме като че ли в една нова матрица.
Не знам до каква степен глобализацията е потребна. Тя се завръща като рикошет и ние ставаме все по-заклети националисти, все по-яростни бранители на неща, които не са толкоз стойностни. Глобализацията се трансформира в някакъв спектакъл, в който господства стремежът за власт и превъзходство и ние разрешаваме този модел да ни бъде натрапен.
Вие обаче отстоявате независимостта си от всякакви модели, имам поради, че отвън преподавателската активност в НАТФИЗ, сте на свободна процедура като артист и режисьор. Как постигате независимостта си?
Не знам дали съм я постигнал в действителност, само че от дълго време взех решение за себе си да работя по този метод. Ако се бях подложил на инерцията, можех да се трансформира в различен вид артист, да стана по-популярен и финансово по-независим, в сравнение с съм в действителност, само че с цената на персонални взаимни отстъпки, които не желаех да позволи. Затова излязох на свободна процедура. Да владея повече, да бъда по-богат, не ми е належащо. Доволен съм от това, което имам и се пробвам да бъда честен по отношение на себе си, по отношение на фамилията и хората, които ме ценят подобен, какъвто съм. Държа да бъда почитан поради това, което съм, а не поради това, което бих могъл да бъда.
Последен въпрос. Ако „ Клетка за пеперуди “ разсъждава с усмивка над фамилията като съществена клетка на обществото, добавайки в клетката пеперуди, пеперудите могат ли да излязат от тази метафора?
Зависи от самите тях.
ЖОРЖ, притежател на нощен клуб „ Клетка за пеперуди “- Симеон Лютаков
АЛБИН, другар на Жорж, звезда в клуба - Стоян Радев
ЛОРАН, наследник на Жорж - Недялко Стефанов
СИМОН НАУБА НАУМБЕ, майка на Лоран - Гергана Арнаудова
Г-Н ЕДУАРД ДЮЛАФОА, татко на Мюриел - Пламен Димитров
Г-ЖА КАМИЙ ДЮЛАФОА, майка на Мюриел - Веселина Михалкова
МЮРИЕЛ, другарка на Лоран - Меглена Везирова
ФРАНСИС, артист в клуба - Станислав Кондов
САЛОМЕ, артист в клуба - Константин Соколов
ЖАКОБ, готвач в клуба - Велизар Емануилов
ЕВАНГЕЛИЯ КСИФИЯ, журналистка - Даниела Викторова
ТАБАРО, касиер в клуба - Свилен Стоянов
МЕРСЕДЕС, сервитьор в клуба - Роберт Ваханян
СИМБА ДО, бял цветнокож - Нейчо Петров – Реджи
Премиерни спектакли – 30 септември, 3 октомври 2022, 19.00, Основна сцена, държавна такса „ Стоян Бъчваров “ Варна.
ПЪТЯТ НА „ КЛЕТКА ЗА ПЕПЕРУДИ “
Парижката премиера през 1973 година на „ Клетка за луди “ („ La cage aux folles “) - истинското заглавие на пиесата, жъне невъобразим триумф. Авторът Жан Поаре в ролята на Жорж и Мишел Серо в ролята на Албин получават „ Наградата на хумористите “. Постановката се радва на над 1800 представления и 1 милион фенове. След Франция пиесата се слага в Италия, Германия, Аржентина, Венецуела и други страни.
През 1978 година Едуард Молинаро и Франсис Вебер основават кино сюжет по пиесата, чиято екранизация с Уго Тоняци и Мишел Серо е отличена с 2 награди „ Сезар “ - за най-хубав филм на годината и най-хубав артист за Мишел Серо. Следват “Златен глобус ” за най-хубав задграничен филм и номинации „ Оскар “ за постановка, сюжет и костюми. През 1983 година композиторът Джери Хърман основава мюзикъл, който се играе 1761 пъти на Бродуей и е почетен с 6 награди “Тони ”. В Европа най-популярна е американската кино версия " Клетка за птици " на Майк Никълс от 1996 година, с Робин Уилямс и Натан Лейн.
В България първата театрална реализация на пиесата е през 2004 година в Сатиричния спектакъл, със заглавие „ Клетка за сестрички “, реж. Здравко Митков, с Веселин Ранков и Валентин Ганев. През 2022 година Атанас Атанасов слага „ Клетка за пеперуди “, в основните функции със Симеон Лютаков, Стоян Радев и Недялко Стефанов в държавна такса „ Стоян Бъчваров “ Варна.
АТАНАС АТАНАСОВ (1955) приключва Актьорско майсторство за трагичен спектакъл в НАТФИЗ „ Кр. Сарафов “ в класа на проф. Сашо Стоянов (1980). Работи в държавна такса „ Стефан Киров “ Сливен, спектакъл „ Българска войска “ и НТ „ Иван Вазов “, от 2002 година е артист на свободна процедура. Играе в спектакли на МГТ „ Зад канала “, Театър 199, Младежки спектакъл, спектакъл „ Сълза и смях “, Сатиричен спектакъл и други Участва в редица филми, измежду които: “Характеристика ”, реж. Христо Христов; “АкаТаМуС ”, реж. Георги Дюлгеров; “Жребият ”, реж. Иванка Гръбчева, “Подгряване на вчерашния обед ”, реж. Константин Бонев; “Емигранти ”, реж.Ивайло Христов, както и в телевизионните сериали “Дом за нашите деца ” и “Неизчезващите ”, реж. Неделчо Чернев; “Църква за вълци ”, реж. Николай Ламбрев; „ Стъклен дом ”, реж. Димитър Гочев; „ Четвърта власт “, реж. Ст. Радев.
В многостранната си креативна кариера Атанас Атанасов се изявява и като режисьор на редица постановки в НТ „ Иван Вазов “, спектакъл 199, спектакъл „ Българска войска “, спектакъл „ Възраждане “, държавна такса „ Николай Масалитинов “ Пловдив, Учебен спектакъл НАТФИЗ и други В държавна такса „ Стоян Бъчваров “ с огромен триумф се играе постановката му „ Любовникът от ZanziБар “ от Ели Саги. „ Клетка за пеперуди “ от Жан Поаре е вторият му сценичен план във Варна.
Преподавател в НАТФИЗ „ Кр. Сарафов “ от 1991 година, проф. доктор Атанас Атанасов води класове в специалността „ Актьорство за трагичен спектакъл “.
Носител е на голям брой награди, сред които „ Аскеер “ 2008, 2014 и „ Златен век “ 2015 за извънреден принос в региона на културата.
Премиерни спектакли – 30 септември, 3 октомври 2022, 19.00, Основна сцена, държавна такса „ Стоян Бъчваров “ Варна.
След „ Любовникът от ZanziБар “ – една изящна модерна комедия за това по какъв начин светът на интернет може да „ ъпгрейдва “ позахабените фамилни взаимоотношения, в този момент във втората Ви режисура на варненска сцена „ Клетка за пеперуди “ още веднъж се занимавате с връзките в фамилията. Защо Ви вълнува тази тематика? Това е елементарен въпрос, само че пък отговорите са разнообразни и постоянно забавни.
За да се занимавам със фамилните взаимоотношения, би трябвало да попадна на произведение, в което тематиката е заложена съществено. „ Клетка за пеперуди “ е комедия, само че аз не съм последовател просто на хумора, а на оня комизъм, посредством който създателят, а след него и постановчикът се пробват да разрешат някакви проблеми. Хуморът е съществена съставка на спектакъла, само че не е единственото изразно средство. Важно е след спектакъла фенът да не не помни посланието, което се опитваме да му предадем, освен това да не го не помни бързо, тъй като сме заляти от интернет с голяма доза комизъм, къде по-добър, къде по-банален, даже дебелашки. Целта е някъде под повърхността на хумора да открием значителните неща
В „ Клетка за пеперуди “ става дума за две много разнообразни фамилии – едното обичайно, а другото със полова ориентировка към личния си пол. Според Вас, актуалният български фен отнася ли се с приемливост към гей обществата?
Интересен въпрос, който би могъл да бъде обсъждан от доста направления. Смятам, че по принцип българинът е търпелив, имайки поради реакцията му по отношение на двата кино лентата, основани по пиесата – френския „ Клетка за луди “ с Уго Тоняци и Мишел Серо от 1978 година и „ Клетка за птици “ с Робин Уилямс и Джийн Хекман от 1996 година Вторият, по-популярен филм, беше признат с екстаз от българската аудитория. Имаше и българска режисура в Сатиричния спектакъл със заглавие „ Клетка за сестрички “.
С Валентин Ганев и Веселин Ранков, някъде към 2000 година...
2004-та, в случай че не се неистина. Нашата режисура във Варна е втора в България. Тук може да си напомним и кино лентата „ Някои го избират горещо “, типичен образец за това по какъв начин се преглеждат сходни взаимоотношения. Българинът, съгласно мен, има прелестно възприятие за комизъм и може съответно да прави оценка нещата. Въпросът е ние с постановки от този вид да не го назидаваме кое по какъв начин би трябвало или не би трябвало да бъде и да му оставяме опция за избор и лична преценка. Защото в действителност в пиесата става въпрос за правото на избор. В хода на действието се схваща, че сватбата сред сина на гей двойката и дъщерята на консервативния политик, стремящ се към висок пост в ръководството, е допустима, само че с цената на доста взаимни отстъпки, които подлагат героите на смешни, даже неуместни обстановки.
Които не се разграничават кардинално от нормалните наставнически усложнения в сходни случаи...
Именно. Оказва се, че няма значение дали става дума за семейство с обичайната или друга полова ориентираност, а за метода, по който отстояваме правото на децата си да живеят личния си живот. Лоран е естествен млад мъж, независмо че е израсъл под грижите на двама мъже. Смешен в тази ситуация е другият, бащата на момичето, който не е заинтригуван толкоз от щастието на щерка си, колкото от опасенията за личното си политическо бъдеще. И с цел да не попадне в възможен медиен скандал, в случай че бъде сниман в гей клуб, той е подготвен незабавно да се преоблече в женски облекла, с цел да напусне неусетен мястото. Чудесен драматургичен поврат, с който доста се забавляваме по време на подготовка. Ние актьорите обичаме провокациите, обичаме да влизаме в функции, даже когато те са надалеч от нашата лична природа.
Да си друг от останалите, е сценичен принцип - артистът постоянно се превъплъщава в някого другиго, героите на Жан Поаре също са актьори в клуб. Представям си по какъв начин всички тези сходства трансформират „ Клетка за пeперуди “ в любопитно театрално премеждие за Симеон Лютаков, Стоян Радев, Недялко Стефанов, Велизар Емануилов, Константин Соколов.
Прекрасни артисти. За мен това е екипът, който има точния актьорски капацитет и може да направи от „ Клетка за пеперуди “ добър театър. Докато четях пиесата, си мислех къде би било най-добре да я предложа и без съмнение се стопирах на Варненския спектакъл. Познавам доста добре Симеон, той е мой студент, бях помощник във ВИТИЗ, когато той следваше. Стоян също познавам от функциите, в които съм го гледал. Според мен, те са идеалната двойка в „ Клетка за пеперуди “. Гледал съм много спектакли на Варненския спектакъл и в тях постоянно диря артисти, които да провокират интереса и любознанието ми дали мога да реализира с тях това, което съм си фантазирал, че е допустимо. Не съм работил да вземем за пример с Даниела Викторова, също с Недялко Стефанов, както и с останалите млади артисти, само че в този момент се увещавам, че те носят огромен капацитет.
Кога един артист влиза във Вашия режисьорски лист?
Мога да кажа, че съм късметлия, тъй като когато попадна на хубава пиеса, някак естествено попадам и на подобаващите артисти. В „ Клетка за пеперуди “ за нас съществува едно огромно предизвикателство. Ако появяването на дете, куче или котка на сцената постоянно е занимателна и се отразява позитивно върху успеваемостта на представлението, появяването на мъж артист в женски облекла, на което сме очевидци примерно в разнообразни тв риалити формати, също е занимателна, само че носи и риск. Рискът да се престъпи границата, да се наруши естетиката и занимателното да се трансформира в просташко. В случая имаме едно съществено и стойностно наличие, което ние би трябвало да изведем на напред във времето и да покажем, че зад костюмите на танцьорите и актьорите в гей заведението стоят човеци със собствен човешки морал.
Понякога даже по-висок от морала на другите, както загатва пиесата.
Да, тъй като тези герои са подготвени да жертват правилата си в името на своето момче и неговото обичано момиче, които би трябвало да стартират живота си по признатия от обществото метод. Гей двойката се изтезава, тъй като се държи неестествено и в случай че за нас в профил това наподобява смешно, за тях то е трагично. Тук към този момент границата драма – комедия е доста тънка и ние би трябвало да внимаваме, с цел да не прекрачим в тези пространства, в които преобличанията се трансформират в псевдофокус на театралното прекарване.
В каква степен този режисьорски прочит отразява персоналното Ви схващане за живота на актьора в театъра?
Аз не одобрявам живота като чист род – драма или комедия, животът ни е по-скоро трагикомедия. Всеки ден прекосяваме през разнообразни стадии и всеки ден ни се случват неща, които са комбинация от жанрове. До каква степен смешното и трагичното се преплитат в житейските ни пътища, това доста ме притегля. От друга страна ме притеглят и такива драматургични творби, в които аз бих желал да изиграя всички функции.
Донякъде това го може единствено режисьорът...
Донякъде, да. Но когато аз оприличавам във всеки от героите някои от събитията, през които съм минал, някои обстановки, в които съм попадал, това ме интригува,. Мисля, че посредством творбата актьорът разкрива самия себе си. Както и писателят написа за другите, само че в действителност споделя за себе си. Чрез постановките и аз се пробвам да описвам за опита си с режисьорите, с които съм работил като артист, както и да изиграя посредством актьорите, които управлявам, тези неща, които не съм имал опция или не съм могъл да ги изиграя толкоз добре, колкото тях.
Освен ситуационният комизъм, пиесата е наситена и с един различен, доста прелестен и тънък комизъм, обвързван с нормално преекспонираната грамотност на гей персонажите. Находчивите им реплики и разговори са гарнирани с подигравка и самоирония, които впечатляват, като примерно: „ Възпитан съм по християнски, унижението е моят чоп “ на Албин или обяснението на Жорж за връзката сред политиката и театъра: „ Все едно си на протест, само че с танци “.
Да, тези интерпретационни пластове ме притеглят. Защото не е задоволително да вървим по повърхността, а сме длъжни да влизаме в дълбочината, в същността на човешкия темперамент. Всеки от нас е неповторим и ние би трябвало да дадем определение на това защо тъкмо човешко създание става дума. Всеки от нас носи у себе си ангела и дявола, носи от време на време взаимноизключващи се характерности, даже ние самите се изненадваме от време на време от метода, по който реагираме и си споделяме: Господи, в никакъв случай не съм си мислил, че бих могъл да отвръщам по този метод. В този смисъл, колкото повече се опитваме да се припознаваме като разнообразни, толкоз по-богати стават нашите персонажи, толкоз повече разбираме и ние себе си. Всъщност актьорската специалност евентуално е една от доста дребното специалности, в които имаме опция да се преоткриваме и да стигаме до дълбините на нашата същина. Затова и пиесите, които изследват уникалността на човешката природа и нейните генетични кодове, са драматургично по-всеобхватни и по-достоверни. Тогава и фенът ще има опция да се припознае или да се разгранични от персонажа.
Освободихме ли се от тоталитарната матрица на еднаквостта?
Със подозрителен триумф. Намирам, че българинът е доста комплициран. През последните 20 – 25 години става все по-объркан, тъй като му се оферират какви ли не неща и той не знае по какъв начин да реагира. За страдание, средствата за излизане от тази суматоха се оказват грубостта, нетолерантността, неглижирането на същинските полезности, възвеличаването на себе си, обругаването на другия, озверяването, в случай че думата не наподобява прекомерно мощна.
Истинският спектакъл не обича да го съпоставят с политическия спектакъл. И въпреки всичко, а и имайки поради, че наближават следващите парламентарни избори, какво може политическият спектакъл да научи от същинския спектакъл?
Темата за политическия спектакъл участва в пиесата и това я прави настояща във всички столетия. Политическата класа обаче произлиза от нас, не от друга планета. Мисля, че както неполитиците, по този начин и политиците през днешния ден в България са комплицирани. Актьорите от трупата на политическия спектакъл също са комплицирани и по тази причина непрестанно вършат неточности. Трябва им режисьор, само че не непознат, а личен режисьор, който да построи един добър народен политически театър. Знаете ли, коства ми се, че актуалната глобализация нарушава по някакъв метод салдото сред националното и световното. В устрема да си приличаме един на различен или с някого, или срещу някого, ние губим личните си присъщи особености и това ни обезличава. Уравниловката на всички равнища лишава нациите от съответен народен облик.
Влизаме като че ли в една нова матрица.
Не знам до каква степен глобализацията е потребна. Тя се завръща като рикошет и ние ставаме все по-заклети националисти, все по-яростни бранители на неща, които не са толкоз стойностни. Глобализацията се трансформира в някакъв спектакъл, в който господства стремежът за власт и превъзходство и ние разрешаваме този модел да ни бъде натрапен.
Вие обаче отстоявате независимостта си от всякакви модели, имам поради, че отвън преподавателската активност в НАТФИЗ, сте на свободна процедура като артист и режисьор. Как постигате независимостта си?
Не знам дали съм я постигнал в действителност, само че от дълго време взех решение за себе си да работя по този метод. Ако се бях подложил на инерцията, можех да се трансформира в различен вид артист, да стана по-популярен и финансово по-независим, в сравнение с съм в действителност, само че с цената на персонални взаимни отстъпки, които не желаех да позволи. Затова излязох на свободна процедура. Да владея повече, да бъда по-богат, не ми е належащо. Доволен съм от това, което имам и се пробвам да бъда честен по отношение на себе си, по отношение на фамилията и хората, които ме ценят подобен, какъвто съм. Държа да бъда почитан поради това, което съм, а не поради това, което бих могъл да бъда.
Последен въпрос. Ако „ Клетка за пеперуди “ разсъждава с усмивка над фамилията като съществена клетка на обществото, добавайки в клетката пеперуди, пеперудите могат ли да излязат от тази метафора?
Зависи от самите тях.
ЖОРЖ, притежател на нощен клуб „ Клетка за пеперуди “- Симеон Лютаков
АЛБИН, другар на Жорж, звезда в клуба - Стоян Радев
ЛОРАН, наследник на Жорж - Недялко Стефанов
СИМОН НАУБА НАУМБЕ, майка на Лоран - Гергана Арнаудова
Г-Н ЕДУАРД ДЮЛАФОА, татко на Мюриел - Пламен Димитров
Г-ЖА КАМИЙ ДЮЛАФОА, майка на Мюриел - Веселина Михалкова
МЮРИЕЛ, другарка на Лоран - Меглена Везирова
ФРАНСИС, артист в клуба - Станислав Кондов
САЛОМЕ, артист в клуба - Константин Соколов
ЖАКОБ, готвач в клуба - Велизар Емануилов
ЕВАНГЕЛИЯ КСИФИЯ, журналистка - Даниела Викторова
ТАБАРО, касиер в клуба - Свилен Стоянов
МЕРСЕДЕС, сервитьор в клуба - Роберт Ваханян
СИМБА ДО, бял цветнокож - Нейчо Петров – Реджи
Премиерни спектакли – 30 септември, 3 октомври 2022, 19.00, Основна сцена, държавна такса „ Стоян Бъчваров “ Варна.
ПЪТЯТ НА „ КЛЕТКА ЗА ПЕПЕРУДИ “
Парижката премиера през 1973 година на „ Клетка за луди “ („ La cage aux folles “) - истинското заглавие на пиесата, жъне невъобразим триумф. Авторът Жан Поаре в ролята на Жорж и Мишел Серо в ролята на Албин получават „ Наградата на хумористите “. Постановката се радва на над 1800 представления и 1 милион фенове. След Франция пиесата се слага в Италия, Германия, Аржентина, Венецуела и други страни.
През 1978 година Едуард Молинаро и Франсис Вебер основават кино сюжет по пиесата, чиято екранизация с Уго Тоняци и Мишел Серо е отличена с 2 награди „ Сезар “ - за най-хубав филм на годината и най-хубав артист за Мишел Серо. Следват “Златен глобус ” за най-хубав задграничен филм и номинации „ Оскар “ за постановка, сюжет и костюми. През 1983 година композиторът Джери Хърман основава мюзикъл, който се играе 1761 пъти на Бродуей и е почетен с 6 награди “Тони ”. В Европа най-популярна е американската кино версия " Клетка за птици " на Майк Никълс от 1996 година, с Робин Уилямс и Натан Лейн.
В България първата театрална реализация на пиесата е през 2004 година в Сатиричния спектакъл, със заглавие „ Клетка за сестрички “, реж. Здравко Митков, с Веселин Ранков и Валентин Ганев. През 2022 година Атанас Атанасов слага „ Клетка за пеперуди “, в основните функции със Симеон Лютаков, Стоян Радев и Недялко Стефанов в държавна такса „ Стоян Бъчваров “ Варна.
АТАНАС АТАНАСОВ (1955) приключва Актьорско майсторство за трагичен спектакъл в НАТФИЗ „ Кр. Сарафов “ в класа на проф. Сашо Стоянов (1980). Работи в държавна такса „ Стефан Киров “ Сливен, спектакъл „ Българска войска “ и НТ „ Иван Вазов “, от 2002 година е артист на свободна процедура. Играе в спектакли на МГТ „ Зад канала “, Театър 199, Младежки спектакъл, спектакъл „ Сълза и смях “, Сатиричен спектакъл и други Участва в редица филми, измежду които: “Характеристика ”, реж. Христо Христов; “АкаТаМуС ”, реж. Георги Дюлгеров; “Жребият ”, реж. Иванка Гръбчева, “Подгряване на вчерашния обед ”, реж. Константин Бонев; “Емигранти ”, реж.Ивайло Христов, както и в телевизионните сериали “Дом за нашите деца ” и “Неизчезващите ”, реж. Неделчо Чернев; “Църква за вълци ”, реж. Николай Ламбрев; „ Стъклен дом ”, реж. Димитър Гочев; „ Четвърта власт “, реж. Ст. Радев.
В многостранната си креативна кариера Атанас Атанасов се изявява и като режисьор на редица постановки в НТ „ Иван Вазов “, спектакъл 199, спектакъл „ Българска войска “, спектакъл „ Възраждане “, държавна такса „ Николай Масалитинов “ Пловдив, Учебен спектакъл НАТФИЗ и други В държавна такса „ Стоян Бъчваров “ с огромен триумф се играе постановката му „ Любовникът от ZanziБар “ от Ели Саги. „ Клетка за пеперуди “ от Жан Поаре е вторият му сценичен план във Варна.
Преподавател в НАТФИЗ „ Кр. Сарафов “ от 1991 година, проф. доктор Атанас Атанасов води класове в специалността „ Актьорство за трагичен спектакъл “.
Носител е на голям брой награди, сред които „ Аскеер “ 2008, 2014 и „ Златен век “ 2015 за извънреден принос в региона на културата.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ