Становище на АИКБ по проект на План за възстановяване и устойчивост на Република България
Асоциацията на индустриалния капитал в България приветства необятната социална консултация на плана на План за възобновяване и резистентност на Република България и споделя изцяло задачата му, обявиха от АИКБ в мнение по план на План за възобновяване и резистентност на Република България
Вижте цялото мнение на АИКБ:
Асоциацията на индустриалния капитал в България приветства необятната социална консултация на плана на План за възобновяване и резистентност на Република България и споделя изцяло задачата му „ да способства икономическото и обществено възобновяване от рецесията, подбудена от КОВИД-19 пандемията... посредством набор от ограничения и промени, които не просто да възстановят капацитета за напредък на стопанската система, само че и да го развият, като обезпечат резистентност на отрицателни външни въздействия “. Финансовият запас от 11,2 милиарда лв. съставлява невиждана опция за поддръжка на българската стопанска система, на бизнеса и на жителите, с цел да се оправят с тази тежка рецесия, като преодолеят последствията от нея и даже надградят постигнатото.
АИКБ високо прави оценка и поддържа изцяло декларираното от държавното управление твърдо желание този запас да бъде вложен по транспарантен, наличен метод, при опростени правила и процедури, при проследяемост на вложенията и постигнатите резултати, тъй че да се избегнат всевъзможни подозрения за сиви и корупционни практики и ще бъде градивен и диалогичен сътрудник за постигането му.
Определено, планът е структуриран прагматично, развъртян е в разбираема форма и предлага голям брой приносни моменти, измежду които изключително позитивно усещане вършат:
- Обособяването на четири ясно разграничени стълба, с симетричен запас за осъществяването на всеки от тях;
- Обвързването на областите на политика във всеки от стълбовете с съответни програми;
- Планирането на съответни планове, в допълнение към националното финансиране и това по Споразумението за партньорство - 2021 – 2027 година
Като регистрира сериозната работа, осъществена по подготовката на Плана, АИКБ в актуалното мнение насочва рекомендации, мнения и оферти за прецизиране и преформулиране, предвид на значимостта му като документ, неговият водоравен темперамент и големият финансов запас, а и на чиято основа ще се програмират ограниченията за поддръжка на МСП за програмния интервал 2021 - 2027 година
1. Общи бележки.
1.1. Безспорно, капиталовият запас, очакван в Плана, съставлява невиждана опция за възстановяване на обществено – икономическата среда в страната. Предвид на това, както и на дълготрайния темперамент на осъществяването, АИКБ смята, че би трябвало да се обърне значително внимание на въпроса за ръководството на вложенията, в сходство с правилата на партньорство при вложението на средствата от Европейски структурни и инвестиционни фондове. Предлага наблюдението да се прави или в границите на Комитета за наблюдаване на Споразумението за партньорство, или да се сътвори по прилика Комитет за наблюдаване на осъществяването на Плана. Това би разрешило присъединяване на обществените сътрудници по транспарантен метод във вземането на решения по детайлизирането на процедурите за осъществяване и мониторинг на интервенциите по области на политика.
1.2. АИКБ предлага в Плана да се включи уводен раздел – аргументация, който да показва регистрираните и планирани въздействия на КОВИД-кризата върху българската стопанска система и обществен живот, като на тази база се очертаят насоките за намеса. Това би разрешило обвързване на политиките с съответните провокации.
1.3. Предвидените планове и вложения следва да бъдат систематизирани в таблица, тъй че елементарно да се наблюдава плануваният запас по области на намеса. Предвид сериозните суми по области на политика във всеки един от четирите стълба, предлагаме плановете да бъдат показани по-подробно, като се показа информация, а разбивките да бъдат за оптимално 8-цифрени суми. Добре е да се показа в нагледен и лесночетим тип систематизирана информация за връзките и допълняемостта на интервенциите, планувани в границите на Споразумението за партньорство и стратегиите към него и в границите на Фонда за обективен преход и ReactEU.
1.4. Демографската рецесия е най-сериозното предизвикателство, пред което България е изправена. Тя се утежнява в допълнение от отрицателните резултати, провокирани от КОВИД пандемията, което изисква с още по-голяма заостреност и необходимост планирането на политики и ограничения за справяне с нея. АИКБ предлага
Планът да посвети специфична област на политика за справяне с демографската рецесия, в сходство с контрактуваните ограничения в Националното тристранно съглашение.
1.5. Общото усещане от Плана е, че дава аналогов отговор на цифрови по своята същина провокации, в ерата на цифрови трансформации, защото главната част от вложенията са ориентирани към създаване или усъвършенствания на сграден фонд, инфраструктура и така нататък, вместо към построяването на системи от интелигентни мрежи и връзки. Поради това, АИКБ предлага да се отдели по-сериозно внимание на обвързването на областите на политика с промените, за чието осъществяване те способстват, в това число чрез актуализиране и прецизиране на системата от знаци.
1.6. АИКБ неведнъж е изразявала своите запаси във връзка с успеваемостта на основаването на разнообразни фондове, които да управляват и опосредстват достъпа до европейски средства. Освен високите административни разноски по основаването и действието на сходни фондове, проблем е прозрачността, ясното следене на резултата от ограниченията за поддръжка, подозрения за равнопоставен достъп на бенефициенти, за обективността на оценката и подбора на планове и така нататък По тази причина АИКБ предлага преди всичко да се програмират директни разплащания, а за плануваните индиректни заплащания да не бъдат създавани нови фондове, а да се употребява потенциала на към този момент съществуващите фондове, органи за ръководство и структури.
2. Бележки по съответни текстове и раздели.
2.1. Бележки по Иновативна България.
2.1.1. Образование и умения.
АИКБ поддържа построяването на STEM просветителна среда и насърчаването на електронно образование, както и модернизирането на просветителните институции. Определено повече и по-качествено обучение е най-сигурният и бърз метод за повишението на конкурентоспособността. По отношение на плануваните Центрове за личностно развиване на възпитаници и младежи – АИКБ акцентира нуждата вложенията в тях да бъдат ориентирани и към насърчаването на гениите на младежите и насърчаване на интереса им към природо-математически дисциплини. АИКБ предлага обсегът на тези центрове да бъде уголемен, с цел да включи и „ Центрове за развиване на гении “, както и да се планува партньорство с работодатели, с цел да се обезпечи процедура в действителна среда. Предлага да се влага и в основаването на наставнически и менторски онлайн мрежи, които да предизвикват кариерната ориентировка чрез персонално попечителство и да подкрепят сполучливото нахлуване на младежите на пазара на труда, в това число чрез персонален образец и контакт. АИКБ предлага обсега на региона на политика да бъде разширена, с цел да обхване и дуалното
образование, както и да се плануват вложения за здравна предварителна защита на учащите се младежи.
2.1.2. Научни проучвания и нововъведения.
АИКБ поддържа всяка допустима самодейност за разширение на сполучливото присъединяване на български бенефициенти в Хоризонт Европа, при изискване, че поддръжката ще е непосредствено ориентирана към български предприятия и Неправителствени организации.
Като поддържа задачата за поощряване на изследователската активност, в това число чрез основаването на мрежи от университети, АИКБ припомня настоятелно, че сходна активност не би била сполучлива без присъединяване на бизнеса и предлага да се изисква категорично такова партньорство. За задачата ще е нужна и смяна в регламентирането на публично-частните партньорства, заради настоящото сега ограничаване в Постановление 61 на Министерски съвет. Участието на бизнеса в тази област е от основно значение, защото в доста случаи университетите нямат достъп до нужното съоръжение, в това число лабораторно.
2.1.3. Интелигентна промишленост.
АИКБ поддържа изцяло мярката за подкрепяне на процеса на преход към кръгова стопанска система на предприятията и предлага тази поддръжка да бъде разширена и цената на ресурса за поддръжка да бъде повишен, за сметка на понижаване на поддръжката за създаване на инфраструктура. Необходими се съществени вложения в софтуерно преструктуриране и рационализация на фирмите, с цел да бъдат те ефикасни участници в скъсяването на веригите на цената. АИКБ предлага да се изиска блоково изключение по схеми за поддръжка на огромни предприятия за поощряване на присъединяване им в съкращаване на веригите на цената. АИКБ неведнъж се е обявявала изрично срещу вложението в индустриални паркове и финансирането на техническа инфраструктура, от които няма ясно изразени бизнес потребности. Предлага целият запас да бъде ориентиран точно към вложения в съкращаване на веригите за доставка и реиндустриализация – чрез софтуерна рационализация и преструктуриране и преориентиране на производства, за сметка на отпадането на финансиране на физическа инфраструктура. Счита, че това са най-важните области за поддръжка, защото точно по този метод се подсигурява оправянето с икономическата рецесия и обезпечаването на висок напредък, и предлага към тях да бъде пренасочен запас в рамките и на Зелена България – на стойност най-малко 2,5 милиарда лв., за сметка на плановете за енергийна успеваемост.
2.2. Бележки по Зелена България.
2.2.1. Кръгова и нисковъглеродна стопанска система.
В документа е записано, че българската стопанска система изразходва приблизително 3,6 пъти повече енергийни запаси за произвеждане на единица Брутният вътрешен продукт от междинния енергиен разход в Европейски Съюз. Това пресмятане е направено, без да се регистрира стандарта на покупателната
дарба при размера на Брутният вътрешен продукт, а правилното съпоставяне сред страни и със междинното за Европейски Съюз, предложено от Евростат, демонстрира енергийна активност за България през 2018 година 171,92 кг.н.е. за 1 000 евро Брутният вътрешен продукт (PPS) при средноевропейско равнище 119,77 (за ЕС-27). Препоръчваме запис: „ българската стопанска система изразходва приблизително 1,5 пъти повече енергийни запаси за произвеждане на единица Брутният вътрешен продукт (PPS) от междинния енергиен разход в Европейски Съюз “, а изречението за бранша на услугите да се махне. Това е не по-малко правилно и задоволително безапелационно като мотив за нуждата от уверено повишение на енергийната успеваемост. С това конкретизиране АИКБ поддържа потребността от поощряване на кръгова и нисковъглеродна стопанска система. Със страдание отбелязва неналичието на ограничения за поддръжка на въвеждането на електрически транспортни средства, производството на електродвигатели, батерии, акумулатори. Липсват и ограничения за поощряване на разработки в посока на запазване на сила, поощряване на електрическата подвижност и развиване на технологии, учредени на водород.
Необходими се съществени вложения в софтуерно преструктуриране и рационализация на фирмите, с цел да бъдат те ефикасни участници в кръговата стопанска система и с цел да реализиран задачите за климатична индиферентност. АИКБ предлага да се изиска блоково изключение по схеми за поддръжка на софтуерно възобновяване на огромни предприятия за поощряване на присъединяване им в кръгова стопанска система и за реализиране на климатична индиферентност.
АИКБ не поддържа насочването на сходен голям запас в енергийна успеваемост и предлага 2,5 милиарда лева да бъдат пренасочени – както към този момент бе посочено нагоре – в насърчаването на зелени технологии. Оставащият 1 милиарда да се разпредели на три елементи поравно – 1/3 за енергийна успеваемост в жилищния фонд, 1/3 за енергийно възобновяване на промишлени здания и 1/3 за енергийно възобновяване на държавни и общински здания и за енергийна успеваемост на системи за изкуствено външно осветяване. Тъй като сходни планове се изплащат от осъществените икономии, те следва да бъдат предпочитано финансирани чрез даването на нисколихвени, дълготрайни заеми, които да бъдат връщани от постигнатите икономии при енергопотребление. В крайни случаи, в случай че се планува грантово финансиране, интензитетът на поддръжка следва да не надвишава 25 – 50 %. А поради на икономическата доходност на сходни планове и тяхното откупуване в бъдеще, ориентираният към тях запас да бъде стеснен.
АИКБ показва запаси и във връзка с плануваната поддръжка за ЕСО в размер на 511 млн. лв..
2.2.2. Устойчиво селско стопанство.
Селското стопанство в България е частно. Ако страната влага запас в хидромелиорации, в реда на нещата е да се знае авансово за какви планове, кой ще бъде бенефициент и по какъв начин страната ще обоснове инвестицията с разбор разходи-ползи. По този метод ще се избегнат възможни подозрения, че се цели облагодетелстване на съответни „ латифундисти “, в случай че не става дума за водоеми за напояване, които са преди всичко общински и държавни. АИКБ по-скоро би подкрепила ограничения за
интелигентно ръководство на водните запаси и за обезпечаване на различни водоизточници за индустриални потребности и може да одобри лимитирана намеса в това направление, само че единствено в комбиниране с ограничения за директна поддръжка на засегнатите от КОВИД-кризата селскостопански производители – в размер на най-малко половината от планувания запас – 470 млн. лева
АИКБ упорства за финансиране на български генетичен фонд от сортове растения и породи животни, в това число чрез стимулиране на селскостопанските производители да отглеждат растения и животни с обезпечена непорочност за потребностите на сходен генетичен фонд. България имаше доста положителни обичаи в тази област, която е също толкоз значима, колкото и нововъведенията, само че за жалост те са съвсем изцяло изгубени и би трябвало незабавно да се работи за тяхното възобновяване – в това число чрез съответни планове с бенефициенти предприятия и/или научни звена, ориентирани към основаване на сертифицирани пепиниери и развъдни стопанства за скъпи локални сортове растения и скотски породи.
2.3. Бележки по Свързана България.
Не е ясна връзката на антикризисните ограничения и препоръчаните области за намеса, като се изключи цифровата съгласуваност. Поради изоставането на вложенията в железопътна и ВиК инфраструктура, АИКБ въпреки всичко може да одобри сходно финансиране, само че с изключително мнение.
2.4. Бележки по Справедлива България.
2.4.1. Бизнес среда.
АИКБ не приема със средства, предопределени за справяне с КОВИД-кризата, да се финансират закъснели, несполучливи и неотговорно осъществявани интервенции за постигането на дейно електронно държавно управление. В сходни дейности, по някои калкулации, досега са налети милиарди левове през последните 10 години, без забележим резултат. Вместо това, да се работи по съгласуемост и съвместен достъп до основни регистри, в сходство с признатото в Европейски Съюз законодателство, като се ползват световни стандарти за идентифициране и продан на данни.
2.4.2. Социално включване.
В този раздел АИКБ възразява на използването на средствата, предопределени за справяне с КОВИД-кризата, за финансиране на закъснели промени и упорства поддръжката да бъде за взаимни дейности на обществените сътрудници по поощряване на общественото включване – като битка с недекларираната претовареност, със сивата стопанска система, поддръжка на доброволната събираемост, повишение привлекателността на специалности от основно значение за конкурентоспособността, в които има дефицит на личен състав, достъп до цифрови пълномощия и така нататък Възразява против поименното изтъкване на единствено дребна част от сходни начинания – като MyCompetence и сребърна стопанска система и упорства да бъде планувана поддръжка за всички потребни начинания.
2.4.3. Здравеопазване.
АИКБ поддържа потребността от рационализация на материалната база на лечебните заведения и потребността от мотивация и задържане на личния състав в тях. Но упорства най-малко половината от планувания запас да бъде ориентиран към предварителна защита на здравето и към системи за ранна диагностика и попречване на хронични болести. В България отделеният за предварителна защита запас е 2 пъти по-малко от междинните за Европа стойности, а за болнична помощ и медикаменти – 2 пъти повече като дял в разноските за здраве. Приоритетното финансиране на предварителна защита на здравето би повишила успеваемостта на цялата система на опазване на здравето.
В умозаключение считаме, че показаният план следва да бъде доработен. Декларираме своята подготвеност да бъдем градивен и диалогичен сътрудник в процеса.
Вижте цялото мнение на АИКБ:
Асоциацията на индустриалния капитал в България приветства необятната социална консултация на плана на План за възобновяване и резистентност на Република България и споделя изцяло задачата му „ да способства икономическото и обществено възобновяване от рецесията, подбудена от КОВИД-19 пандемията... посредством набор от ограничения и промени, които не просто да възстановят капацитета за напредък на стопанската система, само че и да го развият, като обезпечат резистентност на отрицателни външни въздействия “. Финансовият запас от 11,2 милиарда лв. съставлява невиждана опция за поддръжка на българската стопанска система, на бизнеса и на жителите, с цел да се оправят с тази тежка рецесия, като преодолеят последствията от нея и даже надградят постигнатото.
АИКБ високо прави оценка и поддържа изцяло декларираното от държавното управление твърдо желание този запас да бъде вложен по транспарантен, наличен метод, при опростени правила и процедури, при проследяемост на вложенията и постигнатите резултати, тъй че да се избегнат всевъзможни подозрения за сиви и корупционни практики и ще бъде градивен и диалогичен сътрудник за постигането му.
Определено, планът е структуриран прагматично, развъртян е в разбираема форма и предлага голям брой приносни моменти, измежду които изключително позитивно усещане вършат:
- Обособяването на четири ясно разграничени стълба, с симетричен запас за осъществяването на всеки от тях;
- Обвързването на областите на политика във всеки от стълбовете с съответни програми;
- Планирането на съответни планове, в допълнение към националното финансиране и това по Споразумението за партньорство - 2021 – 2027 година
Като регистрира сериозната работа, осъществена по подготовката на Плана, АИКБ в актуалното мнение насочва рекомендации, мнения и оферти за прецизиране и преформулиране, предвид на значимостта му като документ, неговият водоравен темперамент и големият финансов запас, а и на чиято основа ще се програмират ограниченията за поддръжка на МСП за програмния интервал 2021 - 2027 година
1. Общи бележки.
1.1. Безспорно, капиталовият запас, очакван в Плана, съставлява невиждана опция за възстановяване на обществено – икономическата среда в страната. Предвид на това, както и на дълготрайния темперамент на осъществяването, АИКБ смята, че би трябвало да се обърне значително внимание на въпроса за ръководството на вложенията, в сходство с правилата на партньорство при вложението на средствата от Европейски структурни и инвестиционни фондове. Предлага наблюдението да се прави или в границите на Комитета за наблюдаване на Споразумението за партньорство, или да се сътвори по прилика Комитет за наблюдаване на осъществяването на Плана. Това би разрешило присъединяване на обществените сътрудници по транспарантен метод във вземането на решения по детайлизирането на процедурите за осъществяване и мониторинг на интервенциите по области на политика.
1.2. АИКБ предлага в Плана да се включи уводен раздел – аргументация, който да показва регистрираните и планирани въздействия на КОВИД-кризата върху българската стопанска система и обществен живот, като на тази база се очертаят насоките за намеса. Това би разрешило обвързване на политиките с съответните провокации.
1.3. Предвидените планове и вложения следва да бъдат систематизирани в таблица, тъй че елементарно да се наблюдава плануваният запас по области на намеса. Предвид сериозните суми по области на политика във всеки един от четирите стълба, предлагаме плановете да бъдат показани по-подробно, като се показа информация, а разбивките да бъдат за оптимално 8-цифрени суми. Добре е да се показа в нагледен и лесночетим тип систематизирана информация за връзките и допълняемостта на интервенциите, планувани в границите на Споразумението за партньорство и стратегиите към него и в границите на Фонда за обективен преход и ReactEU.
1.4. Демографската рецесия е най-сериозното предизвикателство, пред което България е изправена. Тя се утежнява в допълнение от отрицателните резултати, провокирани от КОВИД пандемията, което изисква с още по-голяма заостреност и необходимост планирането на политики и ограничения за справяне с нея. АИКБ предлага
Планът да посвети специфична област на политика за справяне с демографската рецесия, в сходство с контрактуваните ограничения в Националното тристранно съглашение.
1.5. Общото усещане от Плана е, че дава аналогов отговор на цифрови по своята същина провокации, в ерата на цифрови трансформации, защото главната част от вложенията са ориентирани към създаване или усъвършенствания на сграден фонд, инфраструктура и така нататък, вместо към построяването на системи от интелигентни мрежи и връзки. Поради това, АИКБ предлага да се отдели по-сериозно внимание на обвързването на областите на политика с промените, за чието осъществяване те способстват, в това число чрез актуализиране и прецизиране на системата от знаци.
1.6. АИКБ неведнъж е изразявала своите запаси във връзка с успеваемостта на основаването на разнообразни фондове, които да управляват и опосредстват достъпа до европейски средства. Освен високите административни разноски по основаването и действието на сходни фондове, проблем е прозрачността, ясното следене на резултата от ограниченията за поддръжка, подозрения за равнопоставен достъп на бенефициенти, за обективността на оценката и подбора на планове и така нататък По тази причина АИКБ предлага преди всичко да се програмират директни разплащания, а за плануваните индиректни заплащания да не бъдат създавани нови фондове, а да се употребява потенциала на към този момент съществуващите фондове, органи за ръководство и структури.
2. Бележки по съответни текстове и раздели.
2.1. Бележки по Иновативна България.
2.1.1. Образование и умения.
АИКБ поддържа построяването на STEM просветителна среда и насърчаването на електронно образование, както и модернизирането на просветителните институции. Определено повече и по-качествено обучение е най-сигурният и бърз метод за повишението на конкурентоспособността. По отношение на плануваните Центрове за личностно развиване на възпитаници и младежи – АИКБ акцентира нуждата вложенията в тях да бъдат ориентирани и към насърчаването на гениите на младежите и насърчаване на интереса им към природо-математически дисциплини. АИКБ предлага обсегът на тези центрове да бъде уголемен, с цел да включи и „ Центрове за развиване на гении “, както и да се планува партньорство с работодатели, с цел да се обезпечи процедура в действителна среда. Предлага да се влага и в основаването на наставнически и менторски онлайн мрежи, които да предизвикват кариерната ориентировка чрез персонално попечителство и да подкрепят сполучливото нахлуване на младежите на пазара на труда, в това число чрез персонален образец и контакт. АИКБ предлага обсега на региона на политика да бъде разширена, с цел да обхване и дуалното
образование, както и да се плануват вложения за здравна предварителна защита на учащите се младежи.
2.1.2. Научни проучвания и нововъведения.
АИКБ поддържа всяка допустима самодейност за разширение на сполучливото присъединяване на български бенефициенти в Хоризонт Европа, при изискване, че поддръжката ще е непосредствено ориентирана към български предприятия и Неправителствени организации.
Като поддържа задачата за поощряване на изследователската активност, в това число чрез основаването на мрежи от университети, АИКБ припомня настоятелно, че сходна активност не би била сполучлива без присъединяване на бизнеса и предлага да се изисква категорично такова партньорство. За задачата ще е нужна и смяна в регламентирането на публично-частните партньорства, заради настоящото сега ограничаване в Постановление 61 на Министерски съвет. Участието на бизнеса в тази област е от основно значение, защото в доста случаи университетите нямат достъп до нужното съоръжение, в това число лабораторно.
2.1.3. Интелигентна промишленост.
АИКБ поддържа изцяло мярката за подкрепяне на процеса на преход към кръгова стопанска система на предприятията и предлага тази поддръжка да бъде разширена и цената на ресурса за поддръжка да бъде повишен, за сметка на понижаване на поддръжката за създаване на инфраструктура. Необходими се съществени вложения в софтуерно преструктуриране и рационализация на фирмите, с цел да бъдат те ефикасни участници в скъсяването на веригите на цената. АИКБ предлага да се изиска блоково изключение по схеми за поддръжка на огромни предприятия за поощряване на присъединяване им в съкращаване на веригите на цената. АИКБ неведнъж се е обявявала изрично срещу вложението в индустриални паркове и финансирането на техническа инфраструктура, от които няма ясно изразени бизнес потребности. Предлага целият запас да бъде ориентиран точно към вложения в съкращаване на веригите за доставка и реиндустриализация – чрез софтуерна рационализация и преструктуриране и преориентиране на производства, за сметка на отпадането на финансиране на физическа инфраструктура. Счита, че това са най-важните области за поддръжка, защото точно по този метод се подсигурява оправянето с икономическата рецесия и обезпечаването на висок напредък, и предлага към тях да бъде пренасочен запас в рамките и на Зелена България – на стойност най-малко 2,5 милиарда лв., за сметка на плановете за енергийна успеваемост.
2.2. Бележки по Зелена България.
2.2.1. Кръгова и нисковъглеродна стопанска система.
В документа е записано, че българската стопанска система изразходва приблизително 3,6 пъти повече енергийни запаси за произвеждане на единица Брутният вътрешен продукт от междинния енергиен разход в Европейски Съюз. Това пресмятане е направено, без да се регистрира стандарта на покупателната
дарба при размера на Брутният вътрешен продукт, а правилното съпоставяне сред страни и със междинното за Европейски Съюз, предложено от Евростат, демонстрира енергийна активност за България през 2018 година 171,92 кг.н.е. за 1 000 евро Брутният вътрешен продукт (PPS) при средноевропейско равнище 119,77 (за ЕС-27). Препоръчваме запис: „ българската стопанска система изразходва приблизително 1,5 пъти повече енергийни запаси за произвеждане на единица Брутният вътрешен продукт (PPS) от междинния енергиен разход в Европейски Съюз “, а изречението за бранша на услугите да се махне. Това е не по-малко правилно и задоволително безапелационно като мотив за нуждата от уверено повишение на енергийната успеваемост. С това конкретизиране АИКБ поддържа потребността от поощряване на кръгова и нисковъглеродна стопанска система. Със страдание отбелязва неналичието на ограничения за поддръжка на въвеждането на електрически транспортни средства, производството на електродвигатели, батерии, акумулатори. Липсват и ограничения за поощряване на разработки в посока на запазване на сила, поощряване на електрическата подвижност и развиване на технологии, учредени на водород.
Необходими се съществени вложения в софтуерно преструктуриране и рационализация на фирмите, с цел да бъдат те ефикасни участници в кръговата стопанска система и с цел да реализиран задачите за климатична индиферентност. АИКБ предлага да се изиска блоково изключение по схеми за поддръжка на софтуерно възобновяване на огромни предприятия за поощряване на присъединяване им в кръгова стопанска система и за реализиране на климатична индиферентност.
АИКБ не поддържа насочването на сходен голям запас в енергийна успеваемост и предлага 2,5 милиарда лева да бъдат пренасочени – както към този момент бе посочено нагоре – в насърчаването на зелени технологии. Оставащият 1 милиарда да се разпредели на три елементи поравно – 1/3 за енергийна успеваемост в жилищния фонд, 1/3 за енергийно възобновяване на промишлени здания и 1/3 за енергийно възобновяване на държавни и общински здания и за енергийна успеваемост на системи за изкуствено външно осветяване. Тъй като сходни планове се изплащат от осъществените икономии, те следва да бъдат предпочитано финансирани чрез даването на нисколихвени, дълготрайни заеми, които да бъдат връщани от постигнатите икономии при енергопотребление. В крайни случаи, в случай че се планува грантово финансиране, интензитетът на поддръжка следва да не надвишава 25 – 50 %. А поради на икономическата доходност на сходни планове и тяхното откупуване в бъдеще, ориентираният към тях запас да бъде стеснен.
АИКБ показва запаси и във връзка с плануваната поддръжка за ЕСО в размер на 511 млн. лв..
2.2.2. Устойчиво селско стопанство.
Селското стопанство в България е частно. Ако страната влага запас в хидромелиорации, в реда на нещата е да се знае авансово за какви планове, кой ще бъде бенефициент и по какъв начин страната ще обоснове инвестицията с разбор разходи-ползи. По този метод ще се избегнат възможни подозрения, че се цели облагодетелстване на съответни „ латифундисти “, в случай че не става дума за водоеми за напояване, които са преди всичко общински и държавни. АИКБ по-скоро би подкрепила ограничения за
интелигентно ръководство на водните запаси и за обезпечаване на различни водоизточници за индустриални потребности и може да одобри лимитирана намеса в това направление, само че единствено в комбиниране с ограничения за директна поддръжка на засегнатите от КОВИД-кризата селскостопански производители – в размер на най-малко половината от планувания запас – 470 млн. лева
АИКБ упорства за финансиране на български генетичен фонд от сортове растения и породи животни, в това число чрез стимулиране на селскостопанските производители да отглеждат растения и животни с обезпечена непорочност за потребностите на сходен генетичен фонд. България имаше доста положителни обичаи в тази област, която е също толкоз значима, колкото и нововъведенията, само че за жалост те са съвсем изцяло изгубени и би трябвало незабавно да се работи за тяхното възобновяване – в това число чрез съответни планове с бенефициенти предприятия и/или научни звена, ориентирани към основаване на сертифицирани пепиниери и развъдни стопанства за скъпи локални сортове растения и скотски породи.
2.3. Бележки по Свързана България.
Не е ясна връзката на антикризисните ограничения и препоръчаните области за намеса, като се изключи цифровата съгласуваност. Поради изоставането на вложенията в железопътна и ВиК инфраструктура, АИКБ въпреки всичко може да одобри сходно финансиране, само че с изключително мнение.
2.4. Бележки по Справедлива България.
2.4.1. Бизнес среда.
АИКБ не приема със средства, предопределени за справяне с КОВИД-кризата, да се финансират закъснели, несполучливи и неотговорно осъществявани интервенции за постигането на дейно електронно държавно управление. В сходни дейности, по някои калкулации, досега са налети милиарди левове през последните 10 години, без забележим резултат. Вместо това, да се работи по съгласуемост и съвместен достъп до основни регистри, в сходство с признатото в Европейски Съюз законодателство, като се ползват световни стандарти за идентифициране и продан на данни.
2.4.2. Социално включване.
В този раздел АИКБ възразява на използването на средствата, предопределени за справяне с КОВИД-кризата, за финансиране на закъснели промени и упорства поддръжката да бъде за взаимни дейности на обществените сътрудници по поощряване на общественото включване – като битка с недекларираната претовареност, със сивата стопанска система, поддръжка на доброволната събираемост, повишение привлекателността на специалности от основно значение за конкурентоспособността, в които има дефицит на личен състав, достъп до цифрови пълномощия и така нататък Възразява против поименното изтъкване на единствено дребна част от сходни начинания – като MyCompetence и сребърна стопанска система и упорства да бъде планувана поддръжка за всички потребни начинания.
2.4.3. Здравеопазване.
АИКБ поддържа потребността от рационализация на материалната база на лечебните заведения и потребността от мотивация и задържане на личния състав в тях. Но упорства най-малко половината от планувания запас да бъде ориентиран към предварителна защита на здравето и към системи за ранна диагностика и попречване на хронични болести. В България отделеният за предварителна защита запас е 2 пъти по-малко от междинните за Европа стойности, а за болнична помощ и медикаменти – 2 пъти повече като дял в разноските за здраве. Приоритетното финансиране на предварителна защита на здравето би повишила успеваемостта на цялата система на опазване на здравето.
В умозаключение считаме, че показаният план следва да бъде доработен. Декларираме своята подготвеност да бъдем градивен и диалогичен сътрудник в процеса.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ