Арония
Аронията /Aronia/ е жанр растение от семейство Розоцветни. Аронията е известна още като черноплодна рябина. Произхожда от Северна Америка. Представлява дълголетен шубрак с височина, достигаща от 1.5 до 3 метра. Кореновата система на храста е доста плитко ситуирана. През първите една две години от засаждането си, пораства доста постепенно, само че по-късно растежът стартира да протича доста бързо. Аронията живее относително малко – към 20 години. Плодчетата на аронията са кръгли и дребни, черни или тъмновиолетови на цвят, събрани на гроздове. Вкусът им е доста прелестен, напълно леко накиселяват.
Аронията е пренесена в Европа през 18 век. В България доближава едвам през 70-те години на предишния век. У нас се отглежда в планинските и полупланински региони, само че за жалост на най-вече дребни площи. Растението е стабилно на вредители и ниски температури, взискателно е само към влага и слънчева светлина. Това скромно, само че доста красиво и потребно растение намира чудесни условия за развъждане в нашата страна. Природата на страната ни освен резервира, само че и ускорява качествата на веществата в аронията и тя изцяло оправдава своето название, което в превод от гръцки значи „ изгода, помощ “.
Състав на арония
Аронията се характеризира за разнороден химичен състав, което го подрежда в листата на едни от най-ценните лечебни растения. Плодът съдържа огромно количество захари, от които най-много глюкоза и фруктоза. Белтъчините в аронията са показани с огромно количество аминокиселини. От микроелементите в аронията, най-добре са показани магнезий, желязо, калий и калций.
В арония има рекордно количество йод, манган и молибден. В състава на аронията влизат огромно количество витамини, заради което в съветските научни среди я слагат преди всичко от поливитаминозните плодове.
Още през далечната 1959 година учените от Руския фармакологичен комитет предлагат постоянната консумация на арония и даже я включват в състава на галактическата храна. Най-ценни в наличието на аронията са незаменимите полифенолни съединения, които са обединени в общото название витамин Р.
Няма друго такова растение с толкоз огромно количество полифенолни субстанции. Освен това съдържа флавоноиди, антоцианини и катехини. В съпоставяне с грозде и грейпфрут, аронията съдържа 5 пъти повече полифенолни субстанции. В състава на аронията влизат витамините С, К, В1, В2, В5, В9, органични киселини, дъбилни субстанции, въглехидрати.
Избор и предпазване на арония
Купувайте единствено плодове, по които няма следи от пострадване. Аронията се среща постоянно сушена или под формата на сок. Ако си купите пресни плодове от арония, знайте, че те са доста издръжливи. Може да ги съхранявате на стайна температура няколко седмици, те не се скапват, а просто се изсушават и още веднъж стават за приложимост.
Арония в кулинарията
Малките сладки плодчета най-вече се употребяват за изработката на сокове, конфитюри, сладка, мармалади, компоти и други консерви. Имайте поради, че аронията има доста високо наличие на дъбилни субстанции, заради което при консервиране се предлага смесването й с други плодове. Плодовете на аронията се употребяват при произвеждане на редица виновност, както и като оцветители на някои артикули.
За да си извършите сок от арония са ви нужни зрели и доста добре почистени плодове. След като ги почистите и отстраните техните дръжки, смелете плодчетата в машинка за месо. Получава се каша, която би трябвало да престои два дни, с цел да се отдели сок.
Изстискайте кашата в тензух или домашна преса. На всеки един литър получен сок се поставя 1.2 кг захар и се разбърква от време на време, в продължение на няколко дни. Налива се в бутилки и се съхранява хладно място. Консумирайте получения сок, наложително разводнен с вода.
Ползи от аронията
Благотворното деяние на дейните съставки в аронията изумява учените в другите краища на света години наред. Лечебното деяние на аронията е ориентирано към доста болести.
При съществуването на хипертония и атеросклероза се предлага потреблението на пресни плодове арония или сок от тях, като по едно и също време с тях би трябвало да се одобряват шипки или касис, богати на витамин С, който от своя страна усъвършенства усвояването на огромните количества витамин Р в аронията.
Аронията е доста потребна при болести, свързани с нараснала трошливост или пропускливост на съдовите стени – скарлатина, шарка, екзема, алергичен васкулит, невродермит, дерматит и разнообразни по генезис кръвотечения.
Комбинацията от витамините С и Р в аронията подкрепя за освобождението на организма от йони на тежки метали и радиоактивни субстанции. Това значи аронията е изключително нужна на хората, които работят непрекъснато на компютър, приказват постоянно по мобилен телефон или обитават чест в среда с източници на други радиационни лъчения.
Аронията има мощни антисептични свойства и е доста мощно средство за битка против грипа. Действа удобно при разнообразни алергични инфекции. Повишава виталните сили на организма, оказва помощ за превъзмогването на нервни разстройства, подтиква регенерацията на мускулна и костна тъкан. Аронията има мощен антиоксидантен резултат, който е от 3 до 5 пъти по-силен от този на витамините А, Е и С.
Аронията отстранява свободните радикали, които повреждат клетъчните мембрани и трансформират състава на клетките в тялото. Именно заради тази причина, аронията е доста сполучливо превантивно средство против рак, най-много против този на дебелото черво.
Аронията е незаменима в диетичните режими, тъй като дейно прочиства организма от натрупалите се ненужни субстанции.
Вреди от арония
Въпреки че се предлага при хипертония, арония би трябвало да бъде употребявана в доста дребни количества от хипертониците. Предозирането на аронията може да докара до нараснало съсирване на кръвта и крие опасности от формиране на тромби. Хората със податливост към тромбофлембит не трябва да прекаляват с тези плодове. Аронията може да се окаже противопоказна при хора с гастрит и нараснала киселинност на стомаха.
Виж още по какъв начин да си направиш:
- сироп от арония;
- вино от арония;
- сладко от арония;
