Арника Монтана – планинската билка за жизненост и здраве в ставите
Арника (Arnica montana) съставлява растение, срещано най-много в Алпите. То избира почва, която е бедна на хранителни субстанции. Като височина, растението може да доближи до 60 см. Именно това го прави извънредно – то е толкоз високо, а вирее в сурови условия на огромна надморска височина – над 3000 м. Поради това, то обича слънцето, а в тези височини си набира задоволително слънчева светлина. Тя е обвързана и с приятния мирис, който арниката носи. Колкото по-голяма е надморската височина, толкоз по-ароматно и прелестно е то!
Днес арниката се среща в цяла Европа. Все по-голяма става вероятността да се попадне на хибриди на Arnica montana, в сравнение с чисти, диви типове, растящи свободно в планината. Местата, които биват населявани по принцип от арниката, през днешния ден към този момент биват обработвани изкуствено от селското стопанство. В тези земи към този момент се употребява неестествен тор, употребяват се модерни способи за преправка на почвата. Това, за жалост, дава негативно въздействие върху нейното естествено разпространение и живот. Арниката не може да пораства в региони, където се употребява тор. Поради тази причина съществуването на дива арника в планините доста понижава. Тя пораства най-добре във влажни, торфени силициеви почви, а веществата от тора за нея са извънредно нездравословни, даже в най-малки количества.
Кратка история на арниката
От епохи наред билката Арника монтана се употребява при проблеми ставите, травми и навяхвания.
Разбира се, историята стартира от планината. Цели генерации алпийски планински водачи дъвчат листа от арника, с цел да предотвратят умората по време на изкачването. Изсушените листа са били употребявани като сурогат на тютюнопушенето и по този начин билката става известна като „ планински тютюн “. По-късно цветът ѝ стартира да се употребяват като компрес при навяхвания и натъртвания. Те са блестящо жълти на цвят и блестят, когато биват изложени на слънчева светлина. По този метод те притеглят вниманието от разстояние, като заслепяват очите на близките. Често биват изяждани и от вълци, бродещи из планината. Оттам идва и националното им име „ Wolfesgelega “, означаващо „ око на вълк “ на немски.
Снимка: Shutterstock
Днес арниката се среща в цяла Европа. Все по-голяма става вероятността да се попадне на хибриди на Arnica montana, в сравнение с чисти, диви типове, растящи свободно в планината. Местата, които биват населявани по принцип от арниката, през днешния ден към този момент биват обработвани изкуствено от селското стопанство. В тези земи към този момент се употребява неестествен тор, употребяват се модерни способи за преправка на почвата. Това, за жалост, дава негативно въздействие върху нейното естествено разпространение и живот. Арниката не може да пораства в региони, където се употребява тор. Поради тази причина съществуването на дива арника в планините доста понижава. Тя пораства най-добре във влажни, торфени силициеви почви, а веществата от тора за нея са извънредно нездравословни, даже в най-малки количества.
Кратка история на арниката
От епохи наред билката Арника монтана се употребява при проблеми ставите, травми и навяхвания.
Разбира се, историята стартира от планината. Цели генерации алпийски планински водачи дъвчат листа от арника, с цел да предотвратят умората по време на изкачването. Изсушените листа са били употребявани като сурогат на тютюнопушенето и по този начин билката става известна като „ планински тютюн “. По-късно цветът ѝ стартира да се употребяват като компрес при навяхвания и натъртвания. Те са блестящо жълти на цвят и блестят, когато биват изложени на слънчева светлина. По този метод те притеглят вниманието от разстояние, като заслепяват очите на близките. Често биват изяждани и от вълци, бродещи из планината. Оттам идва и националното им име „ Wolfesgelega “, означаващо „ око на вълк “ на немски.
Снимка: Shutterstock
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ