Пруският крал с армията от гиганти
Армията на всяка страна е от особена значимост. тя е поръчител за идните мирни времена, даже и в никакъв случай да не влезе в приложимост. Войникът постоянно се показва като левиатан с безгранична мощ, а в средновоковието, когато рицарите и тежката пехота са били в основата на полесражението, размерите имали значение. Едва след визитата на Чингис Хан излиза наяве, че 10 добре дисциплинирани армейци могат да неутрализрат всяка опасност, а откакто тази военна единица е представяна доста постоянно като благородна, само че историческите архиви не демонстрират нищо по-различно от средностатистически пехливанин със съществено количество личен състав, който да оказва помощ.
Фредерик Уилям 1-и от Прусия е прочут като „ войнишкия крал “. Неговото внимание към войската е било голямо, а военната дисциплинираност го е стимулирала да загърби охолния живот и да бъде доста покрай войската. Повечето му пари отивали за учебни заведения и лечебни заведения, само че огромната му пристрастеност била ориентирана в една друга територия. Легендарната 6-та пруска дивизия имала единствено едно условие към кандидатети си – височината. Минималната за членуване била 188 сантиметра, само че съгласно тях, колкото по-висок е човек, толкоз по-добре. Хиляди мъже били потърсени из цяла Европа, с цел да може да се включат във въпросната дивизия. Демонстрацията на тази дивизия била кръстена разумно „ Гигантите от Постдам “.
Снимка: By Johann Christof Merck – Own work, Wuselig (talk · contribs), 2007-09-08, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3082974
И до момента в който застрашителните левиатани изглеждали впечатляващо под строй, историците не са доста уверени, че размерите са от изключително значение. Дългите ръце биха помогнали за по-лесното зареждане на пушката, но не би трябвало да забравяме, че по този начин стават и още по-лесна цел за близките. Един от най-високите членове бил Джеймс Киркланд с височина от 216 сантиметра. Фредерик бил подготвен да приветства всеки колос, а в подмяна предложил дипломатически услуги. Лудостта на пруския крал достигнала нови измерения с постяването на червени шалове на всяко дете, което се е родило във високо семейство. Шалът бил индикация, че детето е подобаващ избор за въпросната дивизия.
Следващата стъпка била и развъждането на високи хора. Персоналът на Фредирик трябвало да подсигурява, че високите мъже ще срещнат съответно високи дами, с цел да се продължи рода и надлежно да се попълняти дупките в армията. И най-интересното в цялата работа, че армейците в никакъв случай не са влизали в пердах. Кралят бил извънредно миролюбив. Армейците пък получили още по-високи шапки, с цел да наподобяват задоволително заплашително. Кралят даже имал интерактивна система на заплащана – колкото по-висок е боецът, толкоз повече пари получава. Фредерик 2-и също получил живота на татко си. Живеел като спартанец, имал серия от младежи, които да отбира за другари и да упражняват разнообразни военни маневри. Очевидно това не е било най-мечтаното детство и Фредирик младши решил да избяга.
За жал високите момчета го заловили и върнали при татко му. Младежите, които помогнали за бягството, бързо били наказани на гибел. А самият царски наследник се озовал в пандиза. Дори в последните си дни, кралят наредил на неговата дивизия от високи мъже да марширува в стаята му и да го пази. Фредерик 2-и въпреки всичко употребявал бойците, само че не ги запазил в един батальон, а ги разделил в разнообразни дивизии и разширил кралството. Днес може да срещнете възстановка на тази войска в Постдам, локалните поданици (без значение от височината, поставят одеждите и маршируват през града).
