Арменците в Нагорни Карабах ще станат жертва на нов геноцид?

Изправени ли са пред геноцид арменците в Нагорни Карабах?

Арменците в Нагорни Карабах ще станат жертва на нов геноцид? Така звучи най-малко тезата на историка и публицист Тигран Петросян, който бие паника в немският " Тагесцайтунг ".

Авторът напомня, че през 1921 година Сталин причислява Нагорни Карабах към руски Азербайджан, а след разпадането на Съветския съюз през 1991 година тази самостоятелна област отхвърля властта на Баку. Така се стига до първата война за Нагорни Карабах, в която Азербайджан се пробва да си върне района, макар че там живеят основно арменци.

Азербайджан против арменците в Нагорни Карабах

Територията, на която живеят към 120 000 души в продължение на 30 години остава като някаква мини-република, непризната обаче интернационално. През есента на 2020 Азербайджан още веднъж нападна. На страната на Баку застава и Турция, която доставя Азербайджан с дронове " Байрактар ". В последна сметка се стига до помирение, което Русия подсигурява със свои войски. Те би трябвало да подсигуряват и проходимостта на по този начин наречения Лачински кулоар – единствената връзка сред Армения и Нагорни Карабах.

Азербайджан, който има огромни газови находища, е по-богат и по-добре въоръжен от Армения. Баку счита, че печели войната от 2020 година, а част от интернационалната общественост по конюнктурни аргументи не се опълчва. Нещо повече: председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен посещава Баку за подписването на Декларация за желанията. С надигането на газовата рецесия Европейски Съюз мощно се надява да разшири доставките на азербайджански газ.

Икономическите ползи на Германия с Азербайджан

" Тагесцайтунг " напомня, че от осем месеца насам Баку блокира Лачинския кулоар, с цел да принуди арменците в Нагорни Карабах към безусловна капитулация. Или да ги накара да се изселят. Или пък да ги обрече на гладна гибел, както написа Тигран Петросян в своята публикация.

Германският вестник напомня още, че немският канцлер Олаф Шолц напролет посрещна автократичния водач на Азербайджан Илхам Алиев – също като част от проектите за енергийна диверсификацията. " Нима икономическите ползи на немското държавно управление са по-важни от заплахата от втори геноцид против арменци? Този въпрос е реторичен ", написа създателят в " Тагесцайтунг ".

Тази година на Лачинския кулоар се появи и контролно-пропускателен пункт, охраняван от азербайджански бойци.Снимка: Tofik Babayev/AFP/Getty Images

Той напомня, че през днешния ден редица правозащитни организации бият паника заради тази заплаха, а Международният съд на два пъти разпореди на Азербайджан да вдигне блокадата на Лачинския кулоар. Бившият основен обвинител в Международния съд Луис Морено Окампо даже счита, че в тази ситуация де факто става дума за геноцид, тъй като без съществени промени хората в Нагорни Карабах до няколко седмици ще останат без храна и ще стартират да умират от апетит.

" Добре пристигнали на терена на действителната политика "

Вестникът напомня, че през 2016 година Бундестагът призна, че в Османската империя, в това число и с немска помощ, е бил осъществен геноцид против арменците. Но малко по-късно Берлин е тръгнал да успокоява ядосаното турско държавно управление с уточнението, че декларацията на Бундестага " няма правна мощ ".

В края на публикацията от Тигран Петросян четем: " Да погледнем сухите цифри: хиляди немски парламентаристи по време на десетки мандати в Бундестага трайно извръщаха глава, тъй като Анкара вършеше каквото би трябвало. Сега и Баку прави каквото би трябвало: чудовищни суми в долари потекоха към джобовете на немски лобисти и корупмирани политици. А в този момент към Европа ще потече и газ от Баку – колкото и да си приказваме за геноцид. Добре пристигнали на терена на действителната политика! "

***

Припомнете си и това видео от нашия списък: