Архитектите и представители на природозащитните организации вероятно ще разчитат на

Архитектите и представители на природозащитните организации евентуално ще разчитат на президента и Конституционния съд за противоречивите промени в Закона за устройства на територията. Наложеното от президента несъгласие върху измененията в закона бе отхвърлено от отрасловата комисия в Народното събрание, като народните представители се канят да гласоподават и в зала преди разпускането им за парламентарните избори. По текстовете нямаше спор и гласуването мина официално, като за някои от минусите в плана се обащават по-дообри редакции в идващия парламент, описаха взели участие в съвещанието в Народното събрание.

Както „ Сега “ писа, президентът бе сезиран от разнообразни съсловни и неправителствени организации за няколко от параграфите на плана. Сред най-проблемните е текстът, който не разрешава издаването на строителни позволения, в случай че уличната регулация не е приложена. На доста места регулацията не се случва поради пасивно отношение на общините към отчуждителните процедури и текстът на процедура трансферира тежестта на това обвързване върху частните притежатели и вложителите, които ще би трябвало сами да уредят търсене на притежатели, отчуждения и така нататък, в случай че желаят да строят. Държавният глава наложи несъгласие и върху ограничението на кръга от лица, които имат право да апелират общите устройствени проекти до директно засегнатите от измененията, както и скъсеният период, в който би трябвало да се случи това. Президентът оспори и въвеждането на позволение на равнище министър за смяна на предназначението на обекти на образованието, науката, опазването на здравето и културата, даже те да са частна благосъстоятелност.

„ Все още няма решение на Управителния съвет на Камарата на архитектите в България да се изиска от президента и от омбудсмана на Република България да сезират Конституционния съд с някои от признатите нови разпореждания в Закона за устройство на територията. Много е евентуално обаче това да стане още идната седмица. Това не е казус за Камарата на архитектите в България – сходно сезиране бе поискано и за текстове в закона за държавната благосъстоятелност “, разяснява Борис Милчев, юридически съветник на КАБ.

Искане за сезиране на Конституционния съд разискват и от самодейността „ Зелени закони “ поради стесняването на правото на обжалване на устройствените проекти. „ Недопустимо е да се изяснява по какъв начин тези текстове ще се подобрят в идващото Народно заседание. Текстовете са толкоз слаби като редакция, че даже не е указано какво се случва, в случай че обжалването е сполучливо – целият ли проект пада или единствено частта, която се жали “, разяснява Тома Белев от „ Зелени закони “.

ПРАВНИ АРГУМЕНТИ

„ Противоречие с Конституцията има при няколко текста на законопроекта.  На първо място се лимитира неприкосновеността на правото на частна благосъстоятелност. Такова има в наредбата на чл. 39, ал. 3 от Закон за устройство на територията, съгласно която министрите на образованието, опазването на здравето и културата могат да откажат смяна на предназначението на обекти за тези действия, без значение от тяхната благосъстоятелност, като освен това не са дадени никакви критерии за преценка. Така обекти частна благосъстоятелност наложително, директно волята на притежателите, се приравняват на обекти на публичната обществена инфраструктура. В тенденция на ограничение правото на благосъстоятелност са и промените в чл. 81 – съгласно новата редакция на текста действителни елементи от парцели ще бъдат придобивани от общината безплатно по силата на административен акт. Друга причина да се сезира Конституционен съд са наредбите, ограничаващи опцията за оборване на общите устройствени проекти. От една страна е посочен прекомерно къс период за това – 14-дневен. Ограничен е и кръгът от лицата, които могат да оспорват общия проект – единствено до притежателите на парцели, предвидени за обществени потребности или за които се откриват ограничавания. Много оспорваната наредба на чл. 148, ал. 16 ще реализира резултат, който също е противоконституционен – придобиване от общините на частна благосъстоятелност за обществени потребности, без да се заплаща дължимото равностойно обезщетение по чл. 17, ал. 5 от Конституцията. Принципно верният текст, както се означи и в последната полемика в Народното събрание, е подложен в среда, която не основава механизъм и не подсигурява, че общините ще организират уличната регулация, което е едно от главните им отговорности. На процедура се насърчава бездействието им, което от една страна ще затрудни и даже блокира развиването на някои територии, а от друга – ще даде несъмнено преимущество на по-големите ни строителни компании и строителни бизнесмени “, аргументира позицията на КАБ правният съветник на камарата Борис Милчев.