Нено Димов представи книгата си, написана в затвора: Зеленият терор и консервативната алтернатива
" Арестът не е най-прекрасното място, само че там написах книгата си, разкри преди дни някогашният екоминистър доктор Нено Димов.
А нощес той показа творението си " Зеленият гнет и консервативната опция " в столицата.
Представянето на книгата събра огромна част от българския публичен и нравствен хайлайф. Присъстваха откривателят на закононарушенията на комунизма проф. Вили Лилков, политолозите Димитър Ганев и Иван Стамболов-Сула, Деница Сачева, юристът и правоприемник на семействата Шапкареви и Талеви Любомир Талев, икономистът проф. Красен Станчев, юристът Борислав Цеков, конституционалистът Атанас Семов и доста други.
Трудът му разкрива тоталитарния темперамент на зелената идеология, прикриваща се под булото на отбраната на околната среда. „ Зеленият гнет и консервативната опция “ е втората книга на някогашния министър. Той напомни, че един от първите законопроекти на Хитлер откакто пристигнал на власт, е било да забрани всевъзможни опити с животни. Наказанието било изпращане в концлагер, където със самите осъдени да се вършат опити.
Книгата на Нено Димов не споделя за природата, животните, растенията, хабитатите, въздуха и водите, както може би следва да се чака от „ екологическо “ четиво. Тя систематизира философската страна на казуса с настъплението на следващия световен тоталитаризъм. Но с изключение на във философията, „ Зеленият тероризъм “, волно или несъзнателно, навлиза и в теологията, а пък както добре е известно, philosophia ancilla theologiae est (философията е слугиня на теологията), тъй като в случай че философията търси аргументите за нещата, то теологията се занимава с Причината на аргументите.
Ако от политологическа позиция екологизмът е тоталитаризъм, то от богословска позиция той е следващото преобразяване на пантеизма. Макар че са го считали за разкол и даже през 13 век, по времето на Филип II Огюст са горели пантеистите на клада, пантеизмът е по-скоро философско-религиозно обучение. Ереста въпреки всичко остава в границите на християнството, като го изопачава, до момента в който пантеизмът е нещо напълно друго. Той отъждествява Бог с природата, като по този метод отхвърля личността му, преглежда го като свръхестествена мощ, откъдето и известната имитация в актуалните филми: „ Вселената се пробва да ми каже нещо! “.
Когато Бог престане да бъде персона, той няма по какъв начин да е Творец, няма по какъв начин да е причина на битието, да го е изтръгнел ex nihilo, от небитието. Тогава към този момент индивидът, който носи религиозно възприятие по рождение, тъй като се появява на тоя свят с присъщ натурален духовен закон, насочва поклонението си от Твореца към творението. Затова за еколозите е толкоз значим голият охлюв, който мудно пресича магистралата; по тази причина автомагистралата ще заобиколи локалното тресавище, където на мира се въди блатното кокиче, тъй като кокичето има същите права като индивида. Магистралата ще заобиколи блатото и ще го остави умерено да отделя изобилния си метан в атмосферата, до момента в който екологът тича да рекетира промишлеността за няколко капки въглероден двуокис. До такава дисторция води смяната на посоката на поклонението – от Твореца, чиито облик е индивидът, към безличното създание.
Природата без индивида е пустиня. Човекът я трансформира в градина и с обич се грижи за нея. С рационалната си душа индивидът внася в природата мисъл и спомагателна естетика. Това е божественият промисъл за творението, това е и консервативният мироглед за околната среда. Консерватизмът е нормалност, където „ нормалност “ значи обективност, свободна от всевъзможни условности, от всевъзможен релативизъм. От своя страна екологизмът е извращение, при което, макар напудрената рекламация, природата остава на последно място. При екологизмът грижата за природата е единствено маска на благовъзпитание, която прикрива тоталният поход към властта и атентата против свободата на човешката персона. Екологизмът е едно от хилядите лъжеучения на последните времена, пред което държавните управления клякат, с цел да не изпаднат от витото хоро на властта. Европейският съюз обилно раздава пари за екстравагантни природозащитни планове. Предприемчиви хор ги печелят и съзнателно ги извършват, невзирая на нуждата от резултата. Всеки план има тежка информационна част, обхващаща всички медии. Нима това не е част от индоктринацията на популацията и изключително на младото потомство.
Любовта към творението е естествена. Опазването на околната среда е значимо. Следователно значимо е да приказваме по какъв начин да стане то по верния метод, а не както сега. Тази книга е за това. Такива книги не се появяват всеки ден и съм сигурен, че тя е единствено началото на един дълъг и доста сериозен диалог.
В края на представянето на книгата на доктор Нено Димов, се изви голяма опашка от хора, които желаеха да се снабдят освен с книга, само че и с подпис от самия създател.
Нено Димов стана първият роден настоящ министър с прокурорско обвиняване. Той беше повдигнат за екоминистър от квотата на Вътрешна македонска революционна организация в съдружното държавно управление „ Борисов “ 3. Бил е основен секретар на Министерството на околната среда и водите по време на ръководството на Иван Костов, а по-късно и народен представител от ДСБ. Подава оставка от ареста, откакто през януари 2020 година е арестуван при акция на прокуратурата поради водната рецесия в Перник. Димов е упрекнат в това, че всеки месец е бил осведомен от някогашния шеф на ВиК-Перник за намаляването на водата в язовир „ Студена “, само че все пак е подписвал позволения за потреблението на вода за промишлени потребности. Така се стигнало до безводието в града. Обвинението е за умишлена занемареност, а спецпрокуратурата го причислява към листата на делата за корупция.
А нощес той показа творението си " Зеленият гнет и консервативната опция " в столицата.
Представянето на книгата събра огромна част от българския публичен и нравствен хайлайф. Присъстваха откривателят на закононарушенията на комунизма проф. Вили Лилков, политолозите Димитър Ганев и Иван Стамболов-Сула, Деница Сачева, юристът и правоприемник на семействата Шапкареви и Талеви Любомир Талев, икономистът проф. Красен Станчев, юристът Борислав Цеков, конституционалистът Атанас Семов и доста други.
Трудът му разкрива тоталитарния темперамент на зелената идеология, прикриваща се под булото на отбраната на околната среда. „ Зеленият гнет и консервативната опция “ е втората книга на някогашния министър. Той напомни, че един от първите законопроекти на Хитлер откакто пристигнал на власт, е било да забрани всевъзможни опити с животни. Наказанието било изпращане в концлагер, където със самите осъдени да се вършат опити.
Книгата на Нено Димов не споделя за природата, животните, растенията, хабитатите, въздуха и водите, както може би следва да се чака от „ екологическо “ четиво. Тя систематизира философската страна на казуса с настъплението на следващия световен тоталитаризъм. Но с изключение на във философията, „ Зеленият тероризъм “, волно или несъзнателно, навлиза и в теологията, а пък както добре е известно, philosophia ancilla theologiae est (философията е слугиня на теологията), тъй като в случай че философията търси аргументите за нещата, то теологията се занимава с Причината на аргументите.
Ако от политологическа позиция екологизмът е тоталитаризъм, то от богословска позиция той е следващото преобразяване на пантеизма. Макар че са го считали за разкол и даже през 13 век, по времето на Филип II Огюст са горели пантеистите на клада, пантеизмът е по-скоро философско-религиозно обучение. Ереста въпреки всичко остава в границите на християнството, като го изопачава, до момента в който пантеизмът е нещо напълно друго. Той отъждествява Бог с природата, като по този метод отхвърля личността му, преглежда го като свръхестествена мощ, откъдето и известната имитация в актуалните филми: „ Вселената се пробва да ми каже нещо! “.
Когато Бог престане да бъде персона, той няма по какъв начин да е Творец, няма по какъв начин да е причина на битието, да го е изтръгнел ex nihilo, от небитието. Тогава към този момент индивидът, който носи религиозно възприятие по рождение, тъй като се появява на тоя свят с присъщ натурален духовен закон, насочва поклонението си от Твореца към творението. Затова за еколозите е толкоз значим голият охлюв, който мудно пресича магистралата; по тази причина автомагистралата ще заобиколи локалното тресавище, където на мира се въди блатното кокиче, тъй като кокичето има същите права като индивида. Магистралата ще заобиколи блатото и ще го остави умерено да отделя изобилния си метан в атмосферата, до момента в който екологът тича да рекетира промишлеността за няколко капки въглероден двуокис. До такава дисторция води смяната на посоката на поклонението – от Твореца, чиито облик е индивидът, към безличното създание.
Природата без индивида е пустиня. Човекът я трансформира в градина и с обич се грижи за нея. С рационалната си душа индивидът внася в природата мисъл и спомагателна естетика. Това е божественият промисъл за творението, това е и консервативният мироглед за околната среда. Консерватизмът е нормалност, където „ нормалност “ значи обективност, свободна от всевъзможни условности, от всевъзможен релативизъм. От своя страна екологизмът е извращение, при което, макар напудрената рекламация, природата остава на последно място. При екологизмът грижата за природата е единствено маска на благовъзпитание, която прикрива тоталният поход към властта и атентата против свободата на човешката персона. Екологизмът е едно от хилядите лъжеучения на последните времена, пред което държавните управления клякат, с цел да не изпаднат от витото хоро на властта. Европейският съюз обилно раздава пари за екстравагантни природозащитни планове. Предприемчиви хор ги печелят и съзнателно ги извършват, невзирая на нуждата от резултата. Всеки план има тежка информационна част, обхващаща всички медии. Нима това не е част от индоктринацията на популацията и изключително на младото потомство.
Любовта към творението е естествена. Опазването на околната среда е значимо. Следователно значимо е да приказваме по какъв начин да стане то по верния метод, а не както сега. Тази книга е за това. Такива книги не се появяват всеки ден и съм сигурен, че тя е единствено началото на един дълъг и доста сериозен диалог.
В края на представянето на книгата на доктор Нено Димов, се изви голяма опашка от хора, които желаеха да се снабдят освен с книга, само че и с подпис от самия създател.
Нено Димов стана първият роден настоящ министър с прокурорско обвиняване. Той беше повдигнат за екоминистър от квотата на Вътрешна македонска революционна организация в съдружното държавно управление „ Борисов “ 3. Бил е основен секретар на Министерството на околната среда и водите по време на ръководството на Иван Костов, а по-късно и народен представител от ДСБ. Подава оставка от ареста, откакто през януари 2020 година е арестуван при акция на прокуратурата поради водната рецесия в Перник. Димов е упрекнат в това, че всеки месец е бил осведомен от някогашния шеф на ВиК-Перник за намаляването на водата в язовир „ Студена “, само че все пак е подписвал позволения за потреблението на вода за промишлени потребности. Така се стигнало до безводието в града. Обвинението е за умишлена занемареност, а спецпрокуратурата го причислява към листата на делата за корупция.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ