Аракача - кореноплодното, което замества картофите
Аракача е едно от най-старите кореноплодни растения в Северна и Южна Америка. Листата са сходни на магданоз и варират от мрачно зелен до виолетов цвят. Корените наподобяват на огромни и бели моркови.
Най-използваната част от растението е коренът. Той може да се употребява необработен, варен, даже и пържен. Има усет и мирис, който прилича на усета на целината и моркова. Във варено положение може да бъде сурогат на картоф. С корена на Аракача могат да се вършат пюрета, кнедли и ньоки, сладкиши, крем супи със ситно нарязан магданоз и крутони и други.
В региона на Андите вършат чипс от него и бисквити. Тези корени имат доста високо наличие на нишесте, което варира сред 10% и 25%. Тъй като е лесносмилаем, коренът е много желан за състава на бебешки пюрета и супи. В някои страни вършат и сладостен самун от него.
Прясната Аракача може да се съхранява в ледник за 2 до 3 седмици.
Дневният банкет на 100 грама от кореноплодното обезпечават към 100 калории. Растението е четири пъти по-богато на калций спрямо елементарния картоф. Жълтият вид съдържа обилни количества от каротиноиди, пигменти, които са прародители на витамин А.
Така че несъразмерната консумация на жълта Аракача може да провокира пожълтяване на кожата, което не се смята за нездравословно.
Освен на калции кореноплодното е богат източник и на други скъпи субстанции и витамини като: фибри, протеини, липиди, Р-Каротин, Аскорбинова киселина, фосфор, калии, магнезий, желязо, витамин C и други.
Младите стъбла могат да се употребяват варени или в салати, а с листата могат да бъдат хранени животните. Аракача нормално се отглеждат в дребни домашни градини. Те са постоянно засадени сред или дружно с други хранителни култури като картофи, кафе, фасул и царевица.
