Връщат славата на корифеи в журналистиката
Апел аудитории във Факултета по публицистика и всеобщи връзки да носят имената на трима видни преподаватели насочиха някогашни студенти и преподаватели.
По този метод те упорстват да бъде отличено делото на проф. Георги Боршуков, проф. Дафин Тодоров и проф. Филип Панайотов.
-->
През 2023 година се означават 120 години от рождението на проф. Георги Боршуков, 100 година от рождението на проф. Дафин Тодоров и 90 година от рождението на проф. Филип Панайотов. Те заслужават освен нашата респект и благодарност, а и освен това – паметта за тях да стане част от академичната атмосфера на Факултета по публицистика и всеобщи връзки, като на тяхно име бъдат наречени аудитории. Този знак на почитание към тримата изтъкнати професори ще припомня на бъдещите ученици на Факултета за неговите славни обичаи, пишат създателите на петицията.
Ето техните претекстове:
Българската публицистика и журналистическото обучение у нас имат своите негласни водачи. Това са хора, сложили основите на специалността “Журналистика ” в Българи и съдействали за нейното развиване. Те заслужават аудитории и зали да носят имената им в символ на респект към тяхното дело.
С тази концепция ние, някогашни студенти и преподаватели от Факултета по публицистика и всеобщи връзки, насочваме към Вас зов да напомним и отбележим заслугите на трима видни учени и преподаватели с огромен принос за подготовката на генерации журналистически фрагменти у нас.
През 2023 година се означават 120 години от рождението на проф. Георги Боршуков, 100 година от рождението на проф. Дафин Тодоров и 90 година от рождението на проф. Филип Панайотов. Те заслужават освен нашата респект и благодарност, а и освен това – паметта за тях да стане част от академичната атмосфера на Факултета по публицистика и всеобщи връзки, като на тяхно име бъдат наречени аудитории. Този знак на почитание към тримата изтъкнати професори ще припомня на бъдещите ученици на Факултета за неговите славни обичаи.
Георги Боршуков сложи основите на медиазнанието у нас. Неговата преподавателска и изследователска активност е обвързвана с историята на публицистиката у нас, с оформлението и производството на вестника.Дафин Тодоров ни научи, че светът се дели на публицисти и всички останали, с цел да не забравяме отговорността към специалността си. Той споделяше, че студентът не е съд, който би трябвало да се налее, а факел, който би трябвало да се възпламени. И успяваше да поддържа у младежите огъня на любознанието и търсенето, да им демонстрира международната гледка на публицистиката.
Филип Панайотов ни накара да се гордеем с огромните имена в българската публицистика и с авторитетните родни медии в предишното. Тойни накара да се докоснем до пожълтелите страници на вестниците, да откриваме творчеството на нашите прародители.Заради техните огромни заслуги към българската публицистика и към журналистическото обучение у нас Ви призоваваме Факултетният съвет на ФЖМК да вземе решение три от аудиториите във Факултета да бъдат наименувани на видните професори. Би било оправдано това да стане на съвещанието на 14 септември, с цел да има задоволително време решението да бъде показано на Ректорския съвет на СУ „ Св. Климент Охридски “ и в случай че бъде утвърдено, да се осъществя на 1 ноември, Деня на националните будители.
Прилагаме къси информации за тримата професори и се надяваме самодейността ни да бъде подкрепена със съответното решение от Ваша страна. Така всички ние ще дадем своя принос за съхраняването на паметта и делото на проф. Георги Боршуков, проф. Дафин Тодоров и проф. Филип Панайотов.
КРАТКО ПРЕДСТАВЯНЕ
Проф. ГЕОРГИ БОРШУКОВ е публицист, учител и откривател, един от основателите на специалността „ Журналистика “ у нас и първият, сложил проучването на историята на българската публицистика на научна основа. Ръководител на катедрата по публицистика в СУ „ Климент Охридски ” (1965-1970). Главен редактор на в. „ Дъга ” (1934-1944 г.) и на редица други издания. Автор на значими исторически проучвания и на учебници. Следвал е в университетите в София и във Виена, специализирал в Париж. Ръководи студентски кръжок по история на българската публицистика, траял да съществува и след гибелта му.
Проф. ДАФИН ТОДОРОВ е един от първите преподаватели във Факултета по публицистика още от неговото основаване през 1974 година Води дисциплината „ Чуждестранна публицистика ”. Следвал в университета във Виена. Автор на редица проучвания, свързани с разнообразни стадии от развиването на европейската публицистика, и на учебника „ Чуждестранна публицистика. Печатът в Англия, Германия, Франция и Съединени американски щати ”.
Проф. ФИЛИП ПАНАЙОТОВ е един от първите преподаватели в специалността „ Журналистика ”. Зам.-декан, началник на катедра „ История и доктрина на публицистиката “. Обучава студентите по дисциплината „ История на българската публицистика ”. Автор на учебници и научни проучвания. Защитава дисертация за научната степен лекар на науките на тематика „ Печатът в огъня на въстанието (Септемврийското въстание 1923 година и българският периодически печат) “ (1980). Доцент от 1973 година и професор от 1984 година Още като млад публицист става основен редактор на вестник „ Пулс “, а по-късно и на списание „ Младеж “ (1968 – 1974). Става създател и основен редактор на вестник „ АБВ “ (1979 – 1989). По-късно основава Университетското издателство „ Св. Климент Охридски ” и става негов първи шеф.
По този метод те упорстват да бъде отличено делото на проф. Георги Боршуков, проф. Дафин Тодоров и проф. Филип Панайотов.
-->
През 2023 година се означават 120 години от рождението на проф. Георги Боршуков, 100 година от рождението на проф. Дафин Тодоров и 90 година от рождението на проф. Филип Панайотов. Те заслужават освен нашата респект и благодарност, а и освен това – паметта за тях да стане част от академичната атмосфера на Факултета по публицистика и всеобщи връзки, като на тяхно име бъдат наречени аудитории. Този знак на почитание към тримата изтъкнати професори ще припомня на бъдещите ученици на Факултета за неговите славни обичаи, пишат създателите на петицията.
Ето техните претекстове:
Българската публицистика и журналистическото обучение у нас имат своите негласни водачи. Това са хора, сложили основите на специалността “Журналистика ” в Българи и съдействали за нейното развиване. Те заслужават аудитории и зали да носят имената им в символ на респект към тяхното дело.
С тази концепция ние, някогашни студенти и преподаватели от Факултета по публицистика и всеобщи връзки, насочваме към Вас зов да напомним и отбележим заслугите на трима видни учени и преподаватели с огромен принос за подготовката на генерации журналистически фрагменти у нас.
През 2023 година се означават 120 години от рождението на проф. Георги Боршуков, 100 година от рождението на проф. Дафин Тодоров и 90 година от рождението на проф. Филип Панайотов. Те заслужават освен нашата респект и благодарност, а и освен това – паметта за тях да стане част от академичната атмосфера на Факултета по публицистика и всеобщи връзки, като на тяхно име бъдат наречени аудитории. Този знак на почитание към тримата изтъкнати професори ще припомня на бъдещите ученици на Факултета за неговите славни обичаи.
Георги Боршуков сложи основите на медиазнанието у нас. Неговата преподавателска и изследователска активност е обвързвана с историята на публицистиката у нас, с оформлението и производството на вестника.Дафин Тодоров ни научи, че светът се дели на публицисти и всички останали, с цел да не забравяме отговорността към специалността си. Той споделяше, че студентът не е съд, който би трябвало да се налее, а факел, който би трябвало да се възпламени. И успяваше да поддържа у младежите огъня на любознанието и търсенето, да им демонстрира международната гледка на публицистиката.
Филип Панайотов ни накара да се гордеем с огромните имена в българската публицистика и с авторитетните родни медии в предишното. Тойни накара да се докоснем до пожълтелите страници на вестниците, да откриваме творчеството на нашите прародители.Заради техните огромни заслуги към българската публицистика и към журналистическото обучение у нас Ви призоваваме Факултетният съвет на ФЖМК да вземе решение три от аудиториите във Факултета да бъдат наименувани на видните професори. Би било оправдано това да стане на съвещанието на 14 септември, с цел да има задоволително време решението да бъде показано на Ректорския съвет на СУ „ Св. Климент Охридски “ и в случай че бъде утвърдено, да се осъществя на 1 ноември, Деня на националните будители.
Прилагаме къси информации за тримата професори и се надяваме самодейността ни да бъде подкрепена със съответното решение от Ваша страна. Така всички ние ще дадем своя принос за съхраняването на паметта и делото на проф. Георги Боршуков, проф. Дафин Тодоров и проф. Филип Панайотов.
КРАТКО ПРЕДСТАВЯНЕ
Проф. ГЕОРГИ БОРШУКОВ е публицист, учител и откривател, един от основателите на специалността „ Журналистика “ у нас и първият, сложил проучването на историята на българската публицистика на научна основа. Ръководител на катедрата по публицистика в СУ „ Климент Охридски ” (1965-1970). Главен редактор на в. „ Дъга ” (1934-1944 г.) и на редица други издания. Автор на значими исторически проучвания и на учебници. Следвал е в университетите в София и във Виена, специализирал в Париж. Ръководи студентски кръжок по история на българската публицистика, траял да съществува и след гибелта му.
Проф. ДАФИН ТОДОРОВ е един от първите преподаватели във Факултета по публицистика още от неговото основаване през 1974 година Води дисциплината „ Чуждестранна публицистика ”. Следвал в университета във Виена. Автор на редица проучвания, свързани с разнообразни стадии от развиването на европейската публицистика, и на учебника „ Чуждестранна публицистика. Печатът в Англия, Германия, Франция и Съединени американски щати ”.
Проф. ФИЛИП ПАНАЙОТОВ е един от първите преподаватели в специалността „ Журналистика ”. Зам.-декан, началник на катедра „ История и доктрина на публицистиката “. Обучава студентите по дисциплината „ История на българската публицистика ”. Автор на учебници и научни проучвания. Защитава дисертация за научната степен лекар на науките на тематика „ Печатът в огъня на въстанието (Септемврийското въстание 1923 година и българският периодически печат) “ (1980). Доцент от 1973 година и професор от 1984 година Още като млад публицист става основен редактор на вестник „ Пулс “, а по-късно и на списание „ Младеж “ (1968 – 1974). Става създател и основен редактор на вестник „ АБВ “ (1979 – 1989). По-късно основава Университетското издателство „ Св. Климент Охридски ” и става негов първи шеф.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ