Антонина Лозанова:Най-важното за един журналист е да се чувства подкрепен от аудиторията си
Антонина Лозанова, която учи " Медии и публицистика " в Университета за национално и международно стопанство, попадна измежду 100-те най-талантливи студенти по публицистика съгласно програмата на Британския съвет. През предходната година тя става притежател и на премията на фондация " Димитър Цонев " за студенти, печелила е и студентски конкурс на името на Петър Увалиев. С какво впечатлява журито, с цел да попадне в влиятелната селекция, по какъв начин протича образованието й, по какъв начин прави оценка медийната среда у нас и какви вероятности за развиване вижда? Антонина Лозанова споделя в извънредно изявление пред Ladyzone.bg.
Какво е чувството да попаднеш измежду стоте най-талантливии стимулирани студенти по публицистика съгласно Британския съвет - ти си единствената от България, утвърдена в програмата за актуалната година.
Аз и едно момче от Гърция сме даже единствените от Балканите. Не съм си и представяла, че в миналото ще доближи до това самопризнание, само че това не ми попречи да аплайвам, тъй като както е споделил Унамуно: " Само този, който пробва неуместното, е в положение да реализира невъзможното ". Това се случи и при мен. Разбрах за тази селекция от един публицист - Мартин Димитров, с който се запознахме по време на плана " Резиденция Баба " в моя роден град Видин. От мен се изискваше да сформира визитка, в която да се показва - коя съм аз, с какво се занимавам, какви са ползите ми, за какво съм избрала да изучавам публицистика, какво е моето бъдеще, занимавайки се с публицистика, както и за какво желая да стана част от конференцията.
Какво трябваше да направиш, с цел да аплайваш в програмата и тъй като смяташ, че работата ти е впечатлила толкоз журито?
Трябваше да приготвя един репортаж, като тематиката беше по мой избор - и той беше обществен. Имаше алтернатива и двете неща да бъдат текст или видео, като и двата ми материала бяха видео. Моят репортаж беше за един англичанин - Мик Купър, който на 50-годишна възраст зарязва всичко в Англия и идва във Видин, с цел да направи учебно заведение за готвачи, за сираци и за деца, лишени от наставнически грижи. Впоследствие това негово предпочитание не се сбъдва заради ред аргументи, по-скоро бюрократични. Той се открива във Видин, като основава едно кафене, където дава работа още веднъж на сираци и деца, лишени от наставнически грижи. Впоследствие това кафене банкрутира и той става притежател и шеф на месарски магазин в града, като с това се занимава и до ден сегашен. Той е доста насочен в това да дава работа на българи и видинчани, има вяра в развиването на района и като цяло в никакъв случай повече не счита да се завърне в Англия.
Какво постоянно ще помниш от конференцията?
Най-голямо усещане ми направи това, че всички представители на огромните медии говореха напълно свободно за това по какъв начин се развиват и какво вършат, с цел да се развива медията им - без да се тормозят от политическата конюнктура. Журналистите в България са доста подложени на критика по тази причина, че публицистиката е платена, че качествена и справедлива публицистика в България няма - а тези представители говореха напълно свободно по какъв начин могат да се развиват, без да регистрират сходни фактори. По време на COVID-19 рецесията тези медии са разширили своите нюзруми, с цел да могат повече експерти да се вършат с дезинформацията и най-различните тайни теории - за чипиране, за 5G, за това какво се намира във имунизациите, които могата да объркат и подведат обществото. В България доста публицисти от щатни сътрудници минаха на нещатни, като задачата беше да бъде олекотена самата медия поради рецесията.
Какво би посъветвала всички, които занапред стартират да учат публицистика?
Никога да не се отказваш, тъй като си избрал това занятие с причина. Всеки просто би трябвало да си даде време, тъй като за развиването е нужно време, самообладание и доста усърдна работа. Бих ги посъветвала да не разчитат единствено на университета, а да се пробват на най-разлчини състезания и селекции. Истината е, че когато човек даде парченце от себе си - не това, на което е кадърен, а се научи на още нещо - нещата се получават. Винаги някой някъде ще те оцени - в случай че не те оцени, това е най-голямата причина и тласък да осъзнаеш, че си си самодостатъчен и по-голям от това просто да работиш някъде, като се опиташ да създадеш нещо свое и да се развиваш в напълно друга посока. Именно за хората, които са били отритнати от работата и обществото сега учим от учебниците и книгите. Никога да не се предават, постоянно да имат вяра в себе си, да бъдат съществени и виновни, да одобряват ученическите и студентските години като време за развиване, а освен за купони.
Вижте цялото изявление с Антонина Лозанова в.
Какво е чувството да попаднеш измежду стоте най-талантливии стимулирани студенти по публицистика съгласно Британския съвет - ти си единствената от България, утвърдена в програмата за актуалната година.
Аз и едно момче от Гърция сме даже единствените от Балканите. Не съм си и представяла, че в миналото ще доближи до това самопризнание, само че това не ми попречи да аплайвам, тъй като както е споделил Унамуно: " Само този, който пробва неуместното, е в положение да реализира невъзможното ". Това се случи и при мен. Разбрах за тази селекция от един публицист - Мартин Димитров, с който се запознахме по време на плана " Резиденция Баба " в моя роден град Видин. От мен се изискваше да сформира визитка, в която да се показва - коя съм аз, с какво се занимавам, какви са ползите ми, за какво съм избрала да изучавам публицистика, какво е моето бъдеще, занимавайки се с публицистика, както и за какво желая да стана част от конференцията.
Какво трябваше да направиш, с цел да аплайваш в програмата и тъй като смяташ, че работата ти е впечатлила толкоз журито?
Трябваше да приготвя един репортаж, като тематиката беше по мой избор - и той беше обществен. Имаше алтернатива и двете неща да бъдат текст или видео, като и двата ми материала бяха видео. Моят репортаж беше за един англичанин - Мик Купър, който на 50-годишна възраст зарязва всичко в Англия и идва във Видин, с цел да направи учебно заведение за готвачи, за сираци и за деца, лишени от наставнически грижи. Впоследствие това негово предпочитание не се сбъдва заради ред аргументи, по-скоро бюрократични. Той се открива във Видин, като основава едно кафене, където дава работа още веднъж на сираци и деца, лишени от наставнически грижи. Впоследствие това кафене банкрутира и той става притежател и шеф на месарски магазин в града, като с това се занимава и до ден сегашен. Той е доста насочен в това да дава работа на българи и видинчани, има вяра в развиването на района и като цяло в никакъв случай повече не счита да се завърне в Англия.
Какво постоянно ще помниш от конференцията?
Най-голямо усещане ми направи това, че всички представители на огромните медии говореха напълно свободно за това по какъв начин се развиват и какво вършат, с цел да се развива медията им - без да се тормозят от политическата конюнктура. Журналистите в България са доста подложени на критика по тази причина, че публицистиката е платена, че качествена и справедлива публицистика в България няма - а тези представители говореха напълно свободно по какъв начин могат да се развиват, без да регистрират сходни фактори. По време на COVID-19 рецесията тези медии са разширили своите нюзруми, с цел да могат повече експерти да се вършат с дезинформацията и най-различните тайни теории - за чипиране, за 5G, за това какво се намира във имунизациите, които могата да объркат и подведат обществото. В България доста публицисти от щатни сътрудници минаха на нещатни, като задачата беше да бъде олекотена самата медия поради рецесията.
Какво би посъветвала всички, които занапред стартират да учат публицистика?
Никога да не се отказваш, тъй като си избрал това занятие с причина. Всеки просто би трябвало да си даде време, тъй като за развиването е нужно време, самообладание и доста усърдна работа. Бих ги посъветвала да не разчитат единствено на университета, а да се пробват на най-разлчини състезания и селекции. Истината е, че когато човек даде парченце от себе си - не това, на което е кадърен, а се научи на още нещо - нещата се получават. Винаги някой някъде ще те оцени - в случай че не те оцени, това е най-голямата причина и тласък да осъзнаеш, че си си самодостатъчен и по-голям от това просто да работиш някъде, като се опиташ да създадеш нещо свое и да се развиваш в напълно друга посока. Именно за хората, които са били отритнати от работата и обществото сега учим от учебниците и книгите. Никога да не се предават, постоянно да имат вяра в себе си, да бъдат съществени и виновни, да одобряват ученическите и студентските години като време за развиване, а освен за купони.
Вижте цялото изявление с Антонина Лозанова в.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ