Когато актьорите в Римската империя смесиха комедия и политика
Антиримските настроения завладяват Аскулум, град на адриатическото крайбрежие на Римската империя, и нещата не са доста за смях. Политиката през 1 век от н. е., когато Аскулум и други италиански племена въстават против Империята, започвайки Социалната война, не е смешка.
Древните римляни се любуват на доста разнообразни стилове на спектакъл – от типичен театрални комедии до по-импровизираните осъществявания на артисти, които правили къси скечове и употребяват физически комизъм. Най-ранните известни осъществявания идват от град в Южна Италия, наименуван Атела, през 4 век прочие н. е. Едва през 346 година прочие н. е. римският историк Ливи написа спектакли в Рим за програмата на набожен фестивал, чиято цел е да изиска от боговете да спрат чумата. Но най-общо казано, театралните осъществявания и комедии не се употребяват за поклонения.
Спектаклите се слагат в спонтанни театри навън за разлика от амфитеатрите на Гърция. Помпей става първият, който издига непрекъснат спектакъл в Рим през 55 година прочие н. е., построен от камък и с хиляди седящи места. С развиването на изкуството, стартират да се слагат комедии по време на публични спортни мероприятия. Повечето комици са зле платени, само че извънредно известните от тях – мъже като Езоп и Росций – могат да печелят обилни суми.
Има няколко значими неща, в случай че желаеме да разбирам политическата комедия на античен Рим. Първо, колкото и да ни се желае да тълкуваме римския комизъм през обектива на актуалния усет и просвета, не можем, тъй като ни разделят 2000 години. Дори известният комизъм от преди няколко десетилетия не съумява да провокира смях през днешния ден, тъй че е незаслужено да чакаме комедия от преди две хилядолетия да го направи.
На второ място, комедията тогава не е безусловно това, което ние считаме за комедия през днешния ден – комедиантите постоянно са реализатори, които просто показват нетрагични творби. Комичните поети употребяват каламбури и игри на думи, както и мимовете. Те пък не са безмълвни като Марсел Марсо, а по-скоро еквивалент на днешните комици в скечовете. Изпълненията им са значително спонтанни и употребяват изражения на лицето и костюми, с цел да имитират и да подиграват всички – от политиците до туристите.
В началото на 200-те и края на 100-те година прочие н. е. комичните драматурзи Плавт и Теренс написват над 25 пиеси – най-ранните цялостни текстове на латиница. „ Комедията се майтапи с нас, тъй като мислим, че нашата еднаквост е постоянна “, написа професорът по класика от Университета в Манчестър Алисън Шророк. С други думи, комедията е частично смешна, тъй като прекатурва упованията на римляните – без значение дали това значи да маскираш продажница като целомъдрена дама или да видиш плебей да надхитрява господаря си.
Стотици години след гибелта на двамата татковци на театралната комедия техните наследници употребяват комизъм, с цел да влияят на римското общество и да се ангажират с политическия дискурс на деня. Вземете Сенека, мъдрец и консултант на император Нерон. През 54 година прочие н. е. Сенека написа къса творба, наречена „ Apocolocyntosis “, в която се подиграва на неотдавна убития император Клавдий.
Други комици обаче нямат подобен шанс. Да си комик, а не публицист, идва с огромен минус: това значи, че не можеш да бъдеш жител. Комиците са позорни хора и не могат да се нарекат жители на Рим или да получат обвързваните с това изгоди, като да вземем за пример да гласоподават. Това значи, че множеството настоящи комици са някогашни плебеи или хора, които изначално са лишени поданство.
В редките случаи, когато някой комедиант, който съумява да мине от актьорството към писането, няма гаранция, че ще резервира този по-висок обществен статус. През 46 година прочие н. е. Юлий Цезар желае един от най-големите писатели и мимове по това време, Децим Лаберий, да взе участие в самобитна стендъп борба против някогашния сирийски плебей Пубилиус. Лаберий не е доста припрян да се откаже от званието си, само че по какъв начин можеше да каже „ не “ на Цезар? Така той се появява, облечен като сирийски плебей, с цел да се подиграе на своя съперник и му споделя: „ Граждани, ние губим свободата си “, както и: „ Този, от който се боят мнозина, би трябвало да се бои от мнозина. “ Лаберий губи борбата, само че е заплатен от Цезар, с цел да може да си купи назад поданството.
В актуалния свят комиците са свободни да се показват по политически тематики. Но в античен Рим рискът да отнесеш багра поради комедията отразяват ориста на комиците в властническите страни. Вземете египетския комедиант Басем Юсеф. Бившият хирург води шоу, в което насочва рецензии към египетския президент Мохамед Морси и религиозните водачи като показва неспособността на президента да съблюдава обещанията от предизборната си акция и злоупотребата с власт на Мюсюлманското приятелство. Когато държавното управление на Ал Сиси (водено от президент, който идва на власт посредством преврат) стартира да прекъсва или напряко да отсрочва излъчването на шоуто на Юсеф и се появява правосъдно решение, съгласно което той дължи милиони на предната телевизия, в която работи, Юсеф напуща страната.
