Антикорупционният фонд представи анализ на SLAPP-делата срещу журналисти и граждански

...
Антикорупционният фонд представи анализ на SLAPP-делата срещу журналисти и граждански
Коментари Харесай

Делата-шамари в България - първи опит за обзор и анализ

Антикорупционният фонд показа разбор на SLAPP-делата против публицисти и цивилен деятели в България за интервала 2000-март 2023 година Това е първият опит за повсеместен преглед на явлението у нас и неговите български специфики По-голямата част от делата приключват в интерес на журналистите/активистите, само че това не е задоволително за попречване на тормоза
В България би трябвало да се прави деен мониторинг на така наречен дела-шамари (SLAPP-дела) против гражданското присъединяване, които се водят най-често против публицисти и деятели. Максималната гласност на тези каузи е един от методите за противопоставяне на това събитие. Друга мярка, която е елементарно постижима при съществуването на политическа воля, е да бъдат декриминализирани обидата и клеветата, с цел да не може Наказателният кодекс да бъде употребен като инструмент за спомагателен напън над публицисти и цивилен деятели по SLAPP-делата.
Антикорупционният фонд показа разбор на SLAPP-делата против публицисти и цивилен деятели в България за интервала 2000-март 2023 година Това е първият опит за повсеместен преглед на явлението у нас и неговите български специфики По-голямата част от делата приключват в интерес на журналистите/активистите, само че това не е задоволително за попречване на издевателството
В България би трябвало да се прави деен мониторинг на така наречен дела-шамари (SLAPP-дела) против гражданското присъединяване, които се водят най-често против публицисти и деятели. Максималната гласност на тези каузи е един от методите за противопоставяне на това събитие. Друга мярка, която е елементарно постижима при съществуването на политическа воля, е да бъдат декриминализирани обидата и клеветата, с цел да не може Наказателният кодекс да бъде употребен като инструмент за спомагателен напън над публицисти и цивилен деятели по SLAPP-делата.

Това са част от констатациите в, който бе показан обществено във вторник. Докладът е първи опит за последователен преглед и разбор на правната процедура по тези каузи у нас за интервала 2000 година - март 2023 година Подобен преглед не е юридически до момента, а това е една от ограниченията за противопоставяне на това рисково събитие, публикувано в международен мащаб, което има своите български специфики, споделят създателите на отчета. Даването на оптималната гласност на тези каузи от страна на жертвите на SLAPP, повишение на осведомеността на гражданския бранш, дигитализиране на правосъдните архиви и обезпечаване на улеснен достъп до тях за проучвателен цели, образования на адвокати, публицисти и цивилен деятели, систематично, настоящо наблюдаване и разбор на делата, както от самостоятелни журналистически и други неправителствени организации, по този начин и от страна на страната, са част от ограниченията за противопоставяне, се споделя в разбора (препоръките вижте в карето най-долу). Иначе досега има единствено две издадени книги, с доста задълбочени разбори на съответни знакови каузи против публицисти от началото на прехода - " Журналисти на прицел " (изд. 2000 г.) от Таня Харизанова и Васил Василев, и " Въпросът за справедливостта. Съдените публицисти в България " (2022г.) от доцент доктор Жана Попова и проф. д.н. Снежана Попова.

Анализът на АКФ обгръща общо шейсет и четири цивилен, наказателни, административнонаказателни и дисциплинарни правосъдни производства, както и три решения на Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ), формирани в интервала от януари 2000 година до март 2023 година Всички те са показани с фактологията по проблема и коментар за правните му характерности. Същевременно, създателите вършат ангажимента, че анализът няма по какъв начин да претендира за цялостна пълнота на всички случаи, заведени през проучвания интервал от над 23 години по няколко аргументи и най-много тъй като върху тези каузи няма мониторинг, никой не ги следи редовно като събитие, а част от тях са се случили обратно във времето и не им е била дадена задоволителна гласност, в това число и засегнатите не пазят документите, която по административни спънки постоянно е недостъпна.
Реклама
" Създаването на изцяло изчерпателна база данни на всички дела-шамари в български подтекст е бъдеща задача, за която би трябвало да обединят старания откриватели и организации, които работят по тематиката ", се споделя там.
Александър Кашъмов: Анализът на АКФ е една от трите положителни вести по тематиката за тези година Анализът на АКФ за SLAPP-делата е една от трите позитивни вести по тамата за тази година, съобщи в ревюто си юрист Александър Кашъмов, който е бранител на публицисти и медии по доста от обхванатите в обзора каузи. Другите две позитивни вести в неговата ранглиста са опитът на Върховен касационен съд за първи път да разгласява на уеб страницата си, както и работата на Съвета за господство на правото към Министерството на правораздаването по правене на Концепция за анти-SLAPP промени в законодателството. Кои са SLAPP делата
SLAPP делата (стратегически каузи срещу обществено присъединяване, наричани още " каузи плесници ", от британски Strategic Lawsuits Against Public Participation - SLAPP) са международен феномен, който съществено се ускорява през последните десетилетия. Това са очевидно неоснователни или мощно пресилени правосъдни производства, ориентирани против сериозни представители на обществеността, които единствено официално имат законна цел - за отбрана на накърнени права, само че всъщност целят налагане на цензура, заплашване, финансов и психически напън с краен резултат заглушаване на съответния обиден сериозен глас и възпиращ резултат върху останалите сериозни гласове.

Инициатори на производствата най-често са политици, предприемачи, авторитетни персони, корпорации, държавни органи. Обекти на производствата са публицисти, цивилен деятели, бранители на човешки права, представители на университетските среди, самостоятелни медии, неправителствени организации, които с изявленията и журналистическите си следствия изобличават политици, предприемачи, лица, заемащи обществени длъжности и други обществени фигури в друг тип злоупотреби или подлагат активността им на рецензия и отрицателна оценка. Целта е посредством психически тормоз и ангажиране на човешки и финансов запас, да се понижи потенциалът на тези организации и лица да си правят работата, да бъдат сплашени и накарани да замълчат. Такива каузи не престават с години, ангажират хора и финансов запас - с доста разходи по делата, искания за обилни по мярка компенсации, както и авансово поръчителство посредством запор на активи, водят до репутационен риск, най-малко за известно време, а последствията от наказателната принуда и наказание са съществени и дълготрайни. Много са факторите, които въздействат върху тези дeла, в това число явната неравнопоставеност сред страните в множеството случаи поради по-стабилното финансово и/или политическо състояние на основателя на процеса, огромната дълготрайност заради изчерпването нормално на всички инстанции. Освен всичко друго, тези каузи имат вцепеняващ резултат за журналистическата общественост и цялото общество, водят до риск от цензура и автоцензура.
Реклама
В разбора се дава образец с убитата малтийска журналистка, писателка и активистка Дафне Каруана Галиция, проверяваща подозрения за корупция измежду бизнес и политическите среди в страната. До 2017 година, когато в автомобила ѝ е сложена бомба, взривена покрай дома ѝ, против журналистката са заведени повече от 40 правосъдни каузи. Именно нейният случай ускори дебата за SLAPP делата в европейски подтекст.
SLAPP делата в България
Сред изследваните каузи броят на гражданските каузи за непозволено увреждане и на наказателните каузи от частен темперамент за засегнатост и клюка е почти еднакъв (31:28), като наклонността от последните години е, че гражданските каузи доминират за сметка на наказателните, което е добре, тъй като наказателната принуда има по-тежък психически резултат, а наказателното наказание - съществени последствия. От друга страна досега към този момент има две цивилен каузи, заведени против медии с иск за рекордни компенсации по 1 млн. лв. - на " Еврохолд против Бивол " и на " Лев Инс против Медиапул ".

Същевременно, анализът се разгръща и върху други типове производства, които също могат да се характеризират като SLAPP, когато се водят с нелегитимна цел - административни и административнонаказателни производства, дисциплинарни производства, наказателни производства от общ темперамент. Делата, заведени пред КЗЛД за твърдяно нарушаване на персонални данни са характерна форма на цивилен SLAPP каузи, доколкото лицето, което твърди да е наранено търси поддръжка на държавен орган с необятни санкционни пълномощия, чиито решения не постоянно са стимулирани само от съществуване на законови учредения за налагане на наказания.

Понякога и производствата, инициирани от екологични и правозащитни организации за отбрана на публично значима идея, могат да съдържат SLAPP детайл, състоящ се в наказание на гражданската организация да заплати несъразмерни разходи по делото, а по един подобен случай към този момент има и неоправдателно решение на Съда в Страсбург по делото " Екогласност " против България ". В разбора се сочат и други форми на напън против публицисти и деятели, които допълват картината за общата среда на деяние против гражданското присъединяване - полицейско принуждение против журналиста Димитър Кенаров, останало несанкционирано, заканите за разпра против Николай Стайков, съозновател на АКФ, поради следствието му " Осемте джуджета ", обществени офанзиви против сериозни публицисти и деятели - експанзията против журналистките Полина Паунова и Генка Шикерова през август 2020 година от деятели на ГЕРБ, акцията на партия " Възраждане " против организации и персони, спонсорирани от " Америка за България ", при които бяха оповестени голям размер персонални данни и идентификационни данни на неправителствени организации, изгонването на публицисти от конференции на " Възраждане ", внасянето на законопроект за така наречен " задгранични сътрудници ", по модел на едноименния съветски закон, отново от същата партия, офанзивата против журналистката Емилия Милчева от " Дойче Веле " до момента в който прави репортаж за подписката за референдума против еврото. Включено е и дисциплинарното произвеждане против арбитър Мирослава Тодорова, което в последна сметка стана мотив за неоправдателно решение на Съда по правата на индивида в Страсбург от октомври 2021 година по делото " Мирослава Тодорова против България ", по което Европейски съд по правата на човека приема, че дисциплинарното гонене на съдийката не е било водено с плануванаъа в закона цел, а поради дейните ѝ позиции по отношение на проблеми на правораздаването в България в качеството ѝ на ръководител на Съюза на съдиите в България.
Източник: capital.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР