Антъни Бийвър е английски историк с международно признание от най-престижните

Антъни Бийвър е британски историк с интернационално самопризнание от най-престижните университети в света. Той е един от главните откриватели на геополитическите проблеми в Европа, само че също по този начин и човек с черен щемпел за влизане в Руската федерация. Благодарение на разнообразни писания и книги, фокусирани към Втората Световна война, можем да открием незабавно и някои доста специфични детайлности, в това число и тези за Втората Световна война, съветската гражданска война, гражданската война и доста други.

През годините е съумял да даде изключителни разбори за международната картина, само че през днешния ден припомня на света, че всичко, което виждаме на картата на Европа, е един доста античен проблем, почнал преди повече от век. Не е загадка, че мнозина разказват тогавашната Руска империя като геошизофреничката на Европа – търсеща себе си в Европа, само че постоянно клоняща и към Азия. Бийвър споделя, че през последните 6 години е имал доста компликации, с цел да сътвори последната си книга по отношение на Втората Световна война.

Използва руснаци, които да създадат инспекции в архивите, а с това постепенно и несъмнено открива и следи, които приказват за Украйна и предстоящ спор. Самият Антъни не може да отиде в Русия, грозят го към 5 години затвор, откакто написа книга за рухването на Берлин и прибавя митове за изнасилванията и набезите над цивилни жители. Преди да продължите да твърдите, че няма такова нещо, подсещаме на всички, че Бийвър е употребявал точно съветските архиви.

Къде стартира злополуката на Европа? Историците няма да посочат Втората Световна война, а ще се концентрират напълно върху Първата Световна война. Веднага ще открием, че убийството на австро-унгарския престолонаследник е разпалена от сръбската агентура, вярваща напълно в обединени славянски нации.

За да имаме такива, дано не забравяме, че Руската империя неведнъж прокрадва своята идеология и акцентира опциите на Панславянското придвижване, в което точно тя се разпознава като водач, до момента в който всички останали би трябвало да се поклонят. С въпросното нападение, подбудено от тъкмо тези крайни фракции, Сърбия съумява да възпламени искрата на Първата Световна война, а с това да остави европейски провали, за които плащаме цената и до през днешния ден.

Непосредствено след нея ще стартира съветската революция, която ще докара и до последната точка през днешния ден – войната в Украйна. Дизайнът на този спор потвърждава следващото разделяне на сини и червени, леви и десни, фашисти против комунисти и всевъзможни други обединения, подпомагащи и мотивиращи експанзията, освен това освен на фронта.

Хибридната война продължава да се води с цялостна мощ от разнообразни тролове, подправени профили и експерти с взор над нещата. Един от основните детайли на цялото крушение идва с опцията да се подхранва ненавист, боязън и заличаване. Всички проблеми, най-малко за Бийвър, стартират от прословутата революция в Русия. И тогава, както и в този момент, започваме да виждаме едно и също – убийства, заличаване, изнасилвания и набези на цивилни.

Така наподобява букетът от съществени способи за деяние. И целият проблем стартира непосредствено с гражданската война. Това е коренът, който ще докара спорове като Виетнам и Корея, от него ще тръгне и Втората Световна война, а за доста историци, Украйна е просто продължение на следващия черен цикъл. Все отново не би трябвало да забравяме, че самият Путин стартира всичко, като жигосва Крим за благосъстоятелност на цар Владимир.

Шизофренията и желанието за възраждането на една остаряла империя, просто не може да се случи толкоз елементарно, нито с оръжие, нито с хибридна война. Спомените за предишното няма да оказват помощ на никого.

До през днешния ден има изказвания, че съветският президент си показва Украйна като изчезналото парче от пъзела. Следващата стъпка може да бъде Беларус, както и Казахстан. Някога и там е имало руснаци, само че не и преди да се преселят българите, въпреки всичко не би трябвало да забравяме за Българо-казанското царство. Нищо не се трансформира, просто в предишното не е имало толкоз доста оръжие и борбата се печели от армията, която е съумяла да вземе повече бойци със себе си. И по какъв начин стартира всичко това, по какъв начин стигнахме до тук?

Нека стартираме с обстоятелството, че в миналото самият цар Николай II ще показа, че за разлика от цяла Европа, Руската империя изостава с към 200 години в напредъка. И виновникът за всичко това е точно владетелят. На първо място ще открием, че той в никакъв случай не е желал да приказва за народна власт или образоване на селското население. Николай II ясно осъзнава, че когато против него стоят образовани съперници, малко на брой ще открият причина въобще да го одобряват за държател.

Следвайки тази процедура, през днешния ден самият Владимир Путин продължава да твърди, че Руската федерация постоянно би трябвало да бъде с централизирана власт. Балансът се резервира даже в гледната точка. Руската федерация не стопира да счита западния либерален свят за пропаднал и изцяло несъответстващ в своето ръководство. Руснакът се научи да ненавижда модерните идеали на свободата и правата, като най-често стартира бързо и гневно се разказват с еднополови бракове, опиати и расизъм – детайли, които ни минимум са изкоренени точно там.

Николай II е прав, до момента в който приказваме за неговите персонални ползи. Ето за какво и по време на цялата война се показва за главнокомандващ с вярата, че ще се закичи с ореола на водач. С експлоадирането на Февруарската гражданска война през 1917 година ще забележим и първите стъпки за отхвърлянето на царя. В този тип мероприятия има единствено един блян – отхвърлянето на владетелят. За най-голямо злощастие, Николай II не може да употребява даже армията си. Много малко офицери са подготвени да служат, виждайки краха на империята.

Самите болшевики също нямат и бегла концепция какво тъкмо да вършат. Нито един от водачите им не се намира в страната. Ленин е в заточение в Европа, Тротски се намира в Съединени американски щати. Опитът на либерали като принц Лвов, последван от съвременни социалисти, борещи се за държавно управление, удря на камък. Те слагат министри, които на практика нямат никаква власт. Цялата администрация на царската система, най-много полицията, стартират да умират една след друга, оставяйки единствено безпорядък.

Ленин вижда своя миг да свети и незабавно употребява селското население, призовавайки го да вземе земята си назад. Следващата искра пламва при индустриалните служащи – те би трябвало да вземат фабриките. Последната съчка кибрит в бурето с барут ще са бойците, които са призовани да изоставен фронта. Така се ражда и проекта с трите неистини на Ленин. Селяните ще имат независимост и земя. Работниците ще имат цялостен надзор над производството си, а за бойците ще остане мирът.

Звучи прелестно и неизпълнимо, само че в моментите на рецесия е значимо да се употребява всеки разполагаем запас. Щастливата звезда изгрява над него с още един факт – партиите се оформят толкоз постепенно, че на практика ще забавят сформирането на демократично държавно управление. Логичната стъпка е да се ускори въздействието на служащите. Именно тогава комунистите стартират да събират доста сериозен електорат.

Не би трябвало да пренебрегваме Ленин като фактор, нито да го подценяваме като фигура в политиката на един разграден двор. Той знае доста тъкмо по кое време и по какъв начин да налива масло в огъня, с цел да задвижи машината на хаоса. Използва незабавно и съглашението на Руската империя за излизането от войната. Истината е, че Ленин е инструмента за спечелването на властта. Липсата му в едно комплицирано уравнение, тъкмо като това, най-вероятно нямаше да разреши да приказваме за тях.

Най-големият проблем е, че всичко се развива с изключителна скорост. Имперската надменност и религия, че всичко е под надзор ще подпечата смъртната присъда на съветския цар. Казаците желаят безусловно същото, което и селяните – самостоятелност. Белогвардейците в никакъв случай не образуват някаква районна автономност и губят своето обаяние доста бързо.

През 1919 година ще има стотици хиляди селяни, вкарани на мощ в Червената войска – доста от тях ще избягат и ще се върнат назад вкъщи. Щом Червената войска ускорява своите позиции и най-сетне съумява да ускори ход към Москва, същите дезертьори ще се върнат за топло парче от баницата.

Революцията в Русия потвърждава и още един заветен проблем – неналичието на система. Гражданската администрация просто не съществува. Повечето чиновници в нея, просто се пробват да заграбят повече и по-късно да избягат някъде надалеч от проблематичните територии. Белогвардейците също ще се постараят да изпълнят джобовете и по-късно да избягат. Историята ще се повтори, още веднъж и още веднъж, само че този път малко по-близо до нашата граница.

Бийвър е на мнение, че в доста връзки по време на Студената война има надценяване на съветското оръжие и войска. През 60-те години историкът е бил час от английската войска в Германия. Неговата задача е да бъде индивидът, който ще рапортува за потребността от нуклеарна офанзива. Странните решения на съветските сили по време на Студената война ще дадат подозрения на историците и военните специалисти, че се приказва за някаква мощ. Един от силовите потенциали на руснаците е, че могат да се възползват от човешкия капитал и да вземат преимуществото.

Днес това не е фактор и една масирана офанзива няма да приключи въобще добре. Историкът следи целият фронт и декларира, че армията на Съюз на съветските социалистически републики е в пъти по-добра от тази, която Путин употребява през днешния ден на фронта. И какъв е изводът за целият този исторически интервал? Антъни е на мнение, че през днешния ден младите би трябвало да се образоват и да видят какво тъкмо може да създаде тоталитарната епоха от предишното.

Краткият отговор е забележим: това е един затворен кръг на война и боязън, като точно това ще удостовери историята до края на този век. Какъв ще е изходът, чакаме да разберем през идващите месеци.