Фалшификациите на историята
Анко Иванов,
доктор по философия
През последните три десетилетия на преход от социализъм към див мутренски капитализъм у нас, историята, изключително новата и най-новата история на България, стана фешън тематика. Най-често към предишното ни връщат целеустремено, с дълбока идеологическа подплата, с взор към него през призмата на антикомунизма и русофобията. Връщат ни към " единствения " - техен (!) " нов прочит на историята ". Пренаписват историята и погребват истината.
Кои са
пропагандните механизми
за пренаписване на новата българска история?
Първи е напънът българските жители да бъдат отстранени от полемиката за близката ни история. Известен е апелът на някои историци: " Историята да се остави на историците ". А за какво хлебарите да не кажат " Хлябът да се остави за хлебарите "? Не ни споделят на кои историци да се остави близкото ни минало. На тези, които бързо смениха идеологическата основа на личните си трудове и " решително вървят след спечелилите " ; на стипендиантите на непознати фондации; на платените от Сорос? Възниква въпросът: дали историята е просвета за самозадоволяване на научните и политическите упоритости на професионалните историци, или е на целия народ? Може ли политиците и политолозите да подценяват политическите уроци на предишното? А може ли социолозите да учат обществото без най-новата история? Нали българската история се прави от народа, от хората, освен от обособени персони, въпреки че обособени от тях имат своето значимо въздействие - само че в границите на избрани политически придвижвания и идеологии. Сега група историци, привикнали политически да използват историята, я преиначават под въздействие на непознати и нашенски политически ползи. Не, всеки българин може и би трябвало да знае същинската история, с цел да има и да показва свое гражданско мнение за историческите процеси, събития и обстоятелства.
Най-лошото е
пренаписването на историята в учебниците
С конюнктурни политически цели българската бе изопачена. Както споделя акад. Г. Марков (2012 г.): " Ние, историците, се уморихме от пренаписване. Който пристигна на власт: Хайде в този момент да пренапишете учебниците по история ". Няма значение кой и какъв е по експертност министърът на образованието: историк, мъдрец, доктор или счетоводител, той диктува наличието на учебниците по история! Затова през днешния ден в образованието по история го няма основното - историческата истина и пълнотата на характерностите на предишното.
Вторият агитационен механизъм, който всъщност е " исторически трик ", е така наречен нов прочит. Смисъл от " нов прочит " има единствено при откриването на нови, незнайни преди този момент безспорни обстоятелства, налагащи преоценка на историческите събития. Днес " новият прочит " е за " съществена преоценка на нашето най-близко минало ", т.е. е политически деформиран. Важното за неговите адепти е да се сменят оценките за историческите събития от социалистически в комунистофобски и русофобски, без значение от неналичието на каквито и да било нови и значими обстоятелства, изменящи цялостната картина.
Ето един образец. В книгата си за Девети септември ( " Деветосептемврийската социалистическа гражданска война ", С.,1984, с.164) проф. Л. Огнянов, откакто са посочени всички обстоятелства и събития прави правилния извод: "... работническата класа, трудещите се селяни и националната интелигенция се подвигнаха на всеобщо национално въстание и сложиха завършек на политическото владичество на буржоазията ". Подобна е оценката му в другата негова книга ( " Априлската политика на Българска комунистическа партия 1956-1980 година ", С.,1981 година,стр.5), където написа: "...на 9 септември 1944 година, трудещите се от града и селото, сплотени под знамето на Отечествения фронт, откриха народнодемократична власт ". За същите събития, при същия в действителност материал, документи и исторически извори, след 1989 година същият създател ( " Държавно-политическата система на България 1944-1948 ",1993, С.,стр.9) прави напълно различен извод: " 9 септември е преломна дата в най-новата българска история. На този ден е осъществен военно-политически прелом - с въоръжена мощ е свалено последното буржоазно държавно управление в България... ". Ето това е " нов прочит на историята "! При едни и същи обстоятелства и последователност да се вършат радикално противоположни заключения и оценки.
Третият агитационен механизъм е премълчаването и подценяването на избрани исторически обстоятелства, които биха трансформирали картината. Според великия публицист Л.Н.Толстой, " най-голямата неистина е премълчаването ", т.е. премълчаването на обстоятелствата, а скриването на обстоятелства или на част от тях си е напряко историческа неистина. Да вземем оценките за Народния съд. Факт е, че е този съд е осъдил на гибел 2618 души за закононарушения и че са изпълнени 1046 смъртни присъди. Но се премълчават действията на наказаните. Историци като проф. Д. Шарланов, П. Мешкова, Е. Келбечева, проф. В. Лилков преглеждат и слагат акцент единствено на следствието от Народния съд, на смъртните присъди, а съзнателно премълчават повода. Народният съд не е " политическа кавга ", наказани са действителни нарушители за действителни закононарушения, по този начин както е подходено във всички европейски страни и както е планувано по интернационалните договорености.
Пътят към историческата истина би трябвало да бъде чист с цел да може тя
да покаже правилно фактически станалото
в съответна историческата обстановка. Игнорирането на обстоятелствата неизбежно води до изкривена или манипулирана историческа истина. А това в модерни условия се диктува целево (пък и добре се заплаща!) от дейците на " победилия вечно " неолиберализъм.
Четвъртият агитационен механизъм е изкривяването, неточното разглеждане на същинските обстоятелства и даже потреблението на догатки като обстоятелства за установяване на характера на избрани дейности в предишното. Ето един фрапантен образец. Във в. " Демокрация " (3.02.1992 г.) архивистът Веселин Методиев написа, че " Германия, носеща голямата виновност за войната, откри 24 политически виновни държавници. А в България те са 11 122 ". Ужасяващо, крещящо лъжливо съпоставяне.
Някои историци и публицисти " не помнят ", че с изключение на основния Нюрнбергския развой, в Германия има и други процеси по места, съдени и наказани на гибел и на разнообразни периоди затвор са доста немски нацисти. По Закона на Контролния съвет № 10 от 20.12.1945 година и съюзените страни съдят отговорните за фашистките насилия и войната. В американската окупационна зона американският съд води 12 " дребни " Нюрнбергски процеса. Общо единствено той осъжда 345 души на гибел. В английската зона има 240 смъртни присъди, във френската зона единствено по частични данни 104 са наказани на гибел. Немци са съдени и в Италия, Югославия, Гърция, Съюз на съветските социалистически републики и други страни. В Полша са осъдили 5352 немски военни. Във Франция са произнесени 7037 смъртни присъди. В Белгия - 4170 смъртни присъди.
Ето и един индикативен образец за потреблението на догатката, а не обстоятелствата, като " доказателство " за историческа истина. Става дума за убитите без съд и присъда след Девети септември. Според проф. Д. Шарланов, в страната през 1944 година е имало 4419 села и 237 града. " Ако вземем приблизително по трима " безследно изчезнали " във всяко село, броят им доближава 13 257, а при четирима - 17 676 души без градовете. " Безследно изчезналите той смята за убити без съд и присъда. Професионален историк без доказателства прави заключения и внушения. Няма имена на " убийци ", имена на " почтено потърпевши ", на убити без съд и присъда. Няма нито един документ, който демонстрира, че Българска работническа партия (к) има решения и инструкции за всеобщи разстрели без съд и присъда.
Петият идеологически механизъм е потреблението единствено на " комфортните " обстоятелства и пренебрегването на така наречен
" неуместни исторически обстоятелства "
- неуместни от гледната точка на идеологическата позиция на историка. Историческият разбор се основа на обстоятелствата, само че те сами по себе си нямат директно значение, в случай че не са оценени и не са направени заключения. Ценността на обстоятелствата се дефинира от историка, признава той това или не. Всеки историк има своя ценностна система, директно или индиректно обвързвана с избрана идеология. Ценностите, изповядвани от историка, се демонстрират посредством подрбора и оценката на историческите обстоятелства, събития и процеси. Фактите и събитията, които не дават отговор на ценностната система на историка, се трансформират в " неуместни исторически обстоятелства ". Толкова по-зле за тях! А един и същи факт може да се прави оценка най-различно!
За комунистофобите е извънредно неуместен историческият факт, че при социализма България има мощно икономическо развиване, че тя изпревари и се изравни с редица западноевропейски страни. По интернационалните ранглисти тя доближи до почетното 27 -о място измежду развитите страни в света. За русофобите е извънредно " неуместен " исторически факт, че Русия е освободила България, че Съветският съюз оказа помощ на България да развие мощна промишленост, че доставяше страната ни на ниски цени с преференциални първични материали, машини, уреди и така нататък. " Неудобен исторически факт " е основаването на лагери преди Девети септември. За неолибералите е извънредно неуместен факт, че у нас са признати поредност фашистки закони като Закон за задълженията и договорите, антисемитски закони, законът за гражданската мобилизация; че е имало концентрационни лагери: на о. Св. Анастасия, Гонда вода, Кръсто поле (Еникьой), " Свети Никола ", краткотрайния концлагер " Галата ", концлагера край Шумен за американски и британски военнопленници, еврейските лагери край Сомовит и Плевен. За лагерите при започване на социалистическата власт се изписват тонове мастило, а за фашистките концлагери идеологизираните историци и публицисти, стоящи в действителност на фашистки позиции, мълчат! Мълчат за зверствата на фашистите освен в България, само че и в Сърбия, основаването и потреблението на ловни роти за битка с антифашистите, заплащане за убити партизани и за отрязани глави и така нататък
Често се взема поради не цялата цялост от обстоятелства и събития, а единствено обособени аспекти или обособени обстоятелства. Това също изкривява историческата истина. Истинската история е тази, която разкрива, че поредност български генерации безстрашно са се борили против мизерията, против фашизма и насилието, че те и идващото потомство са изграждали България. Фалшивата история премълчава и изопачава в учебниците и в медиите живота и делата на антифашисткото и социалистическото потомство.
Историческата истина е част от националната памет и не би трябвало да се изкривява и манипулира посредством така наречен нов прочит. Съвременната неолиберална имитация на историческата истина за близкото минало е засегнатост за живелите през този интервал. Съвременните историци не може да работят като политически контрольори на предишното за втълпяване на демократична идеология. Битката за предишното е борба и за сегашното, и за бъдещето.
доктор по философия
През последните три десетилетия на преход от социализъм към див мутренски капитализъм у нас, историята, изключително новата и най-новата история на България, стана фешън тематика. Най-често към предишното ни връщат целеустремено, с дълбока идеологическа подплата, с взор към него през призмата на антикомунизма и русофобията. Връщат ни към " единствения " - техен (!) " нов прочит на историята ". Пренаписват историята и погребват истината.
Кои са
пропагандните механизми
за пренаписване на новата българска история?
Първи е напънът българските жители да бъдат отстранени от полемиката за близката ни история. Известен е апелът на някои историци: " Историята да се остави на историците ". А за какво хлебарите да не кажат " Хлябът да се остави за хлебарите "? Не ни споделят на кои историци да се остави близкото ни минало. На тези, които бързо смениха идеологическата основа на личните си трудове и " решително вървят след спечелилите " ; на стипендиантите на непознати фондации; на платените от Сорос? Възниква въпросът: дали историята е просвета за самозадоволяване на научните и политическите упоритости на професионалните историци, или е на целия народ? Може ли политиците и политолозите да подценяват политическите уроци на предишното? А може ли социолозите да учат обществото без най-новата история? Нали българската история се прави от народа, от хората, освен от обособени персони, въпреки че обособени от тях имат своето значимо въздействие - само че в границите на избрани политически придвижвания и идеологии. Сега група историци, привикнали политически да използват историята, я преиначават под въздействие на непознати и нашенски политически ползи. Не, всеки българин може и би трябвало да знае същинската история, с цел да има и да показва свое гражданско мнение за историческите процеси, събития и обстоятелства.
Най-лошото е
пренаписването на историята в учебниците
С конюнктурни политически цели българската бе изопачена. Както споделя акад. Г. Марков (2012 г.): " Ние, историците, се уморихме от пренаписване. Който пристигна на власт: Хайде в този момент да пренапишете учебниците по история ". Няма значение кой и какъв е по експертност министърът на образованието: историк, мъдрец, доктор или счетоводител, той диктува наличието на учебниците по история! Затова през днешния ден в образованието по история го няма основното - историческата истина и пълнотата на характерностите на предишното.
Вторият агитационен механизъм, който всъщност е " исторически трик ", е така наречен нов прочит. Смисъл от " нов прочит " има единствено при откриването на нови, незнайни преди този момент безспорни обстоятелства, налагащи преоценка на историческите събития. Днес " новият прочит " е за " съществена преоценка на нашето най-близко минало ", т.е. е политически деформиран. Важното за неговите адепти е да се сменят оценките за историческите събития от социалистически в комунистофобски и русофобски, без значение от неналичието на каквито и да било нови и значими обстоятелства, изменящи цялостната картина.
Ето един образец. В книгата си за Девети септември ( " Деветосептемврийската социалистическа гражданска война ", С.,1984, с.164) проф. Л. Огнянов, откакто са посочени всички обстоятелства и събития прави правилния извод: "... работническата класа, трудещите се селяни и националната интелигенция се подвигнаха на всеобщо национално въстание и сложиха завършек на политическото владичество на буржоазията ". Подобна е оценката му в другата негова книга ( " Априлската политика на Българска комунистическа партия 1956-1980 година ", С.,1981 година,стр.5), където написа: "...на 9 септември 1944 година, трудещите се от града и селото, сплотени под знамето на Отечествения фронт, откриха народнодемократична власт ". За същите събития, при същия в действителност материал, документи и исторически извори, след 1989 година същият създател ( " Държавно-политическата система на България 1944-1948 ",1993, С.,стр.9) прави напълно различен извод: " 9 септември е преломна дата в най-новата българска история. На този ден е осъществен военно-политически прелом - с въоръжена мощ е свалено последното буржоазно държавно управление в България... ". Ето това е " нов прочит на историята "! При едни и същи обстоятелства и последователност да се вършат радикално противоположни заключения и оценки.
Третият агитационен механизъм е премълчаването и подценяването на избрани исторически обстоятелства, които биха трансформирали картината. Според великия публицист Л.Н.Толстой, " най-голямата неистина е премълчаването ", т.е. премълчаването на обстоятелствата, а скриването на обстоятелства или на част от тях си е напряко историческа неистина. Да вземем оценките за Народния съд. Факт е, че е този съд е осъдил на гибел 2618 души за закононарушения и че са изпълнени 1046 смъртни присъди. Но се премълчават действията на наказаните. Историци като проф. Д. Шарланов, П. Мешкова, Е. Келбечева, проф. В. Лилков преглеждат и слагат акцент единствено на следствието от Народния съд, на смъртните присъди, а съзнателно премълчават повода. Народният съд не е " политическа кавга ", наказани са действителни нарушители за действителни закононарушения, по този начин както е подходено във всички европейски страни и както е планувано по интернационалните договорености.
Пътят към историческата истина би трябвало да бъде чист с цел да може тя
да покаже правилно фактически станалото
в съответна историческата обстановка. Игнорирането на обстоятелствата неизбежно води до изкривена или манипулирана историческа истина. А това в модерни условия се диктува целево (пък и добре се заплаща!) от дейците на " победилия вечно " неолиберализъм.
Четвъртият агитационен механизъм е изкривяването, неточното разглеждане на същинските обстоятелства и даже потреблението на догатки като обстоятелства за установяване на характера на избрани дейности в предишното. Ето един фрапантен образец. Във в. " Демокрация " (3.02.1992 г.) архивистът Веселин Методиев написа, че " Германия, носеща голямата виновност за войната, откри 24 политически виновни държавници. А в България те са 11 122 ". Ужасяващо, крещящо лъжливо съпоставяне.
Някои историци и публицисти " не помнят ", че с изключение на основния Нюрнбергския развой, в Германия има и други процеси по места, съдени и наказани на гибел и на разнообразни периоди затвор са доста немски нацисти. По Закона на Контролния съвет № 10 от 20.12.1945 година и съюзените страни съдят отговорните за фашистките насилия и войната. В американската окупационна зона американският съд води 12 " дребни " Нюрнбергски процеса. Общо единствено той осъжда 345 души на гибел. В английската зона има 240 смъртни присъди, във френската зона единствено по частични данни 104 са наказани на гибел. Немци са съдени и в Италия, Югославия, Гърция, Съюз на съветските социалистически републики и други страни. В Полша са осъдили 5352 немски военни. Във Франция са произнесени 7037 смъртни присъди. В Белгия - 4170 смъртни присъди.
Ето и един индикативен образец за потреблението на догатката, а не обстоятелствата, като " доказателство " за историческа истина. Става дума за убитите без съд и присъда след Девети септември. Според проф. Д. Шарланов, в страната през 1944 година е имало 4419 села и 237 града. " Ако вземем приблизително по трима " безследно изчезнали " във всяко село, броят им доближава 13 257, а при четирима - 17 676 души без градовете. " Безследно изчезналите той смята за убити без съд и присъда. Професионален историк без доказателства прави заключения и внушения. Няма имена на " убийци ", имена на " почтено потърпевши ", на убити без съд и присъда. Няма нито един документ, който демонстрира, че Българска работническа партия (к) има решения и инструкции за всеобщи разстрели без съд и присъда.
Петият идеологически механизъм е потреблението единствено на " комфортните " обстоятелства и пренебрегването на така наречен
" неуместни исторически обстоятелства "
- неуместни от гледната точка на идеологическата позиция на историка. Историческият разбор се основа на обстоятелствата, само че те сами по себе си нямат директно значение, в случай че не са оценени и не са направени заключения. Ценността на обстоятелствата се дефинира от историка, признава той това или не. Всеки историк има своя ценностна система, директно или индиректно обвързвана с избрана идеология. Ценностите, изповядвани от историка, се демонстрират посредством подрбора и оценката на историческите обстоятелства, събития и процеси. Фактите и събитията, които не дават отговор на ценностната система на историка, се трансформират в " неуместни исторически обстоятелства ". Толкова по-зле за тях! А един и същи факт може да се прави оценка най-различно!
За комунистофобите е извънредно неуместен историческият факт, че при социализма България има мощно икономическо развиване, че тя изпревари и се изравни с редица западноевропейски страни. По интернационалните ранглисти тя доближи до почетното 27 -о място измежду развитите страни в света. За русофобите е извънредно " неуместен " исторически факт, че Русия е освободила България, че Съветският съюз оказа помощ на България да развие мощна промишленост, че доставяше страната ни на ниски цени с преференциални първични материали, машини, уреди и така нататък. " Неудобен исторически факт " е основаването на лагери преди Девети септември. За неолибералите е извънредно неуместен факт, че у нас са признати поредност фашистки закони като Закон за задълженията и договорите, антисемитски закони, законът за гражданската мобилизация; че е имало концентрационни лагери: на о. Св. Анастасия, Гонда вода, Кръсто поле (Еникьой), " Свети Никола ", краткотрайния концлагер " Галата ", концлагера край Шумен за американски и британски военнопленници, еврейските лагери край Сомовит и Плевен. За лагерите при започване на социалистическата власт се изписват тонове мастило, а за фашистките концлагери идеологизираните историци и публицисти, стоящи в действителност на фашистки позиции, мълчат! Мълчат за зверствата на фашистите освен в България, само че и в Сърбия, основаването и потреблението на ловни роти за битка с антифашистите, заплащане за убити партизани и за отрязани глави и така нататък
Често се взема поради не цялата цялост от обстоятелства и събития, а единствено обособени аспекти или обособени обстоятелства. Това също изкривява историческата истина. Истинската история е тази, която разкрива, че поредност български генерации безстрашно са се борили против мизерията, против фашизма и насилието, че те и идващото потомство са изграждали България. Фалшивата история премълчава и изопачава в учебниците и в медиите живота и делата на антифашисткото и социалистическото потомство.
Историческата истина е част от националната памет и не би трябвало да се изкривява и манипулира посредством така наречен нов прочит. Съвременната неолиберална имитация на историческата истина за близкото минало е засегнатост за живелите през този интервал. Съвременните историци не може да работят като политически контрольори на предишното за втълпяване на демократична идеология. Битката за предишното е борба и за сегашното, и за бъдещето.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ