Наказанието е възмездие, не разправа
Анко Иванов,
доктор по философия
Комунистофобите-соросоиди непрестанно ръсят в общественото пространство, че България не била взела участие във Втората международна война на страната на Германия; настояват погрешно и спекулативно, че Народният съд се бил " разправил " с генералите и почтени български офицери, които се били сражавали за Родината. Никой не споделя за кои съответно действия са съдени и наказани посочваните лица. Някои от наказаните военни се героизират, като се премълчават техните закононарушения. А някои от тези закононарушения са чудовищни!
В Народния съд делата на военните и служителите на реда са гледани от Четвърти правосъден състав в два процеса с общо 276 подсъдими. Произнесени са 47 смъртни присъди и 38 присъди за пожизнен затвор, 35 присъди на 15 години непоколебим тъмничен затвор и така нататък Висшите военни и полицейски офицерски чинове и изключително генералите са издавали във военни дейности и окупация на огромни региони в Югославия (без решение на Народното събрание, без подписана военна конвенция) - освен тези, които са били предадени от германците на българите за администриране (Тракия, Македония и Поморавието). Въпросните висши военни са командвали войскови елементи за акции против партизаните и мирното население в България, заповядвали и взели участие в потушаването на Драмското въстание в Егейска Македония, както и в интервенции на немските войски против антифашистката опозиция в Югославия.
Особено дейни в оплюването на Народния съд са някои български историци, някогашни марксисти и комунисти. Проф. Любомир Огнянов в книгата си " Държавната политическа система в България " (1993) в раздела за Народния съд отделя особено внимание на така наречен кавга с генералите. Сред поименно посочените е наказаният на гибел ген. Асен Николов.
Да разгледаме делата единствено на някои от " политически репресираните " генерали и полковници, служили под командването на ген. Николов в борбите с антифашистката опозиция на територията на Сърбия. Дори в Уикипедия написа, че при изтеглянето си окупационният корпус е от 33 635 души. В тази окупационна акция са регистрирани 8450 ранени, пленени, убити и безследно изчезнали български бойци. Кой носи отговорност за тази българска загуба? Войските на Първи български окупационен корпус под командването на ген. Николов от 1942 до август 1944 година всеобщо вземат участие - дружно с немски елементи или независимо, в сражения с югославски партизани и с мирни жители.
Много показателна е борбата в региона на Пуста река в Югоизточна Сърбия. През февруари 1942 година след няколкодневни сражения, при които са убити 13 и ранени 7 югославски партизани, 35 български бойци с убити и ранени, югославските партизани се изтеглят от селата от този регион. На 17 февруари по заповед на полк. Христо Стоянов са избити няколкостотин мирни жители, най-вече дами, деца и старци. Ето какво пишат на 23 септември 1944 година (преди Наредбата-закон за Народния съд) 7 души от командвания от Стоянов 13-и полк до военната дивизионна област: " през време на акции, изключително при с.с. Бойник, Маре, Косанчич, Петровац и други заповядва (полк. Хр. Стоянов - б.м.) осъществяването на всеобщи палежи и убийства, за което цинично подмяташе пред всички, " че това е дребна работа ". Същият през време на пребиваването на полка в гр. Лесковац е заповядвал инквизиторски измъчвания и свиреп избивания на хванати партизани и мирни жители " (ЦДА, фонд 1449, списък 1, а.е. 120, л. 154).
Ако някой желае да прочете по-подробно за " дребните работи " на полк. Стоянов, да прочете книгата с поименния лист на убитите мирни жители в Бойник на историка Никола Илич (Крвави фебруар, 1976 година, http://www.znaci.net/00003/572.pdf).
Подобни прояви имат и други висши офицери, командвани от ген. Николов. Ген. Хр. Козаров да вземем за пример - пълководец на 27-а пехотна дивизия, в с. Орляк в Сърбия е заповядал да бъдат убити 60 души мирни жители поради това, че са починали 4 български бойци (ЦДА, фонд 1449, списък 1, а.е. 105, л. 452). Козаров е наказан от Народния съд на пожизнен затвор, само че през 1953 година е предварително освободен и умира като свободен жител през 1966 година
Не по-малко фрапантно е и това, което соросоидно се премълчава. Сраженията с югославските партизани и четници да вземем за пример. В. " Устрем " оповестява, че на 3 август 1942 година български войски, дружно с немските, организират наказателна акция за пречистване на региона на планината Капаоник, в която са огромните оловно-цинкови рудници. Операцията се управлява персонално от Химлер. В нея взе участие 36-и пехотен полк с пълководец полк. Павел Панов (осъден на гибел от Народния съд). В едно от сраженията са хванати 1 британски офицер, 2 австралийски бойци и 5 партизани. Това алегорична война с Англия ли е? В цялата акция са убити към 700 югославски партизани. Няма данни какъв брой са убитите българи и какъв брой са убитите от българи.
През 1943 година от в края на май и първата половина на юни български войски вземат участие в ръководената от немските генерали интервенция " Шварц " против титовските партизани в Сърбя и Черна гора - дружно с немски, италиански и хърватски военни елементи. В тази акция взе участие 61-ви български пехотен полк с ок. 2000 бойци. При интервенцията са убити 7543 партизани и 1200 мирни жители. Уикипедия оповестява за починалите германци и италианци, само че срамежливо премълчава починалите българи. На 27 юни 1943 година пък в. " Устрем " оповестява, че ген. А. Николов е първият български офицер награден с най-висшия немски медал " Железен кръст " - I ст. през Втората международна война - за " съдействие с немски групи за омиротворяване на обилни елементи от Сърбия и огромни триумфи в битката с партизаните ". В края на 1943 и началото на 1944 година бойци от Първи български окупационен корпус вземат участие и в немската интервенция " Кугелблиц ".
В оповестените архиви на Народния съд могат при положително предпочитание да се прочетат и видят истински документи за закононарушенията на редица висши военни. Днес върви развой на реабилитация на искрено фашистки офицери и обругаване на паметниците на починалите антифашисти. Ето два образеца. Първият е с полк. Хр. Стоянов. В Кюстендил е образуван клуб на негови фенове с името " Клуб полк. Хр. Стоянов ". Да е честито на кюстендилци! Но София не остава по-назад. На името на ген. Асен Николов в Уикипедия може да се прочете единствено, че е бил в плен на немците (задържан на 4 септември 1944 г.), откакто пропуснал в точния момент да изтегли от Сърбия Първи български окупационен корпус след оповестения от Багрянов на 26 август 1944 година неутралитет. Но нищо не написа за починалите, ранените и изчезналите български бойци в Сърбия, за убитите по негови заповеди и разпоредби сръбски партизани, за хилядите убити мирни сръбски жители. Уикипедия стана оръжие за реабилитация на фашистите с премълчаването на фашистките им действия. А кой носи отговорност за зверствата?
Според съглашението на тримата огромни (Сталин, Чърчил и Рузвелт) военните нарушители е трябвало да бъдат съдени там, където са правили закононарушенията. Така в Полша са наказани над 5000 немски военни. Нашите фашистки офицери би трябвало да бъдат съдени в Югославия. Но вероятно отново Георги Димитров е отговорен, че е избягнал орезиляването на българската страна и войска в Югославия, директно преди подписването на мирния контракт. А за какво в българската историческа литература не може да се открие какъв брой и кои са починалите български бойци от Първи български окупационен корпус? Достатъчни са 75 години, с цел да може военните историци да разкрият истината...
На името на наградения персонално от Хитлер и работил под командването на Химлер ген. Николов, е кръстена улица в София в кв. " Люлин ". Неофашистите от Столичния общински съвет не спят, те оправдават своите фашистки кумири. Честито на люлинци! И те към този момент се приобщават към възхвалата на фашистките военнопрестъпници. Тези дейности опонират на Резолюцията на Европейския парламент от 25 октомври 2018 година, която " отхвърля фашистките закононарушения от предишното ", както и " омаловажаването на закононарушенията на нацистите и техните сътрудници " ; " приканва за пълноценно и навреме съдействие сред правоприлагащите органи, разследващите организации, правосъдната система и гражданското общество, в битката с фашизма, расизма и ксенофобията ".
Деянията на посочените български генерали и полковници са съотносими с критериите, наложени от съдружниците във Втората международна война за съдене на отговорните лица в Германия (Закон щ 10). А точно - навлизане в други страни, военни закононарушения (убийство, изтребване или неприятно отнасяне на военнопленниците, съзнателно разрушение и опустошение, което не е целесъобразно от военна гледна точка). Както и закононарушения срещу хуманността (изтребване, затвор, гонене на политическа почва) и други С какво неофашистката реабилитация служи през днешния ден на България?
доктор по философия
Комунистофобите-соросоиди непрестанно ръсят в общественото пространство, че България не била взела участие във Втората международна война на страната на Германия; настояват погрешно и спекулативно, че Народният съд се бил " разправил " с генералите и почтени български офицери, които се били сражавали за Родината. Никой не споделя за кои съответно действия са съдени и наказани посочваните лица. Някои от наказаните военни се героизират, като се премълчават техните закононарушения. А някои от тези закононарушения са чудовищни!
В Народния съд делата на военните и служителите на реда са гледани от Четвърти правосъден състав в два процеса с общо 276 подсъдими. Произнесени са 47 смъртни присъди и 38 присъди за пожизнен затвор, 35 присъди на 15 години непоколебим тъмничен затвор и така нататък Висшите военни и полицейски офицерски чинове и изключително генералите са издавали във военни дейности и окупация на огромни региони в Югославия (без решение на Народното събрание, без подписана военна конвенция) - освен тези, които са били предадени от германците на българите за администриране (Тракия, Македония и Поморавието). Въпросните висши военни са командвали войскови елементи за акции против партизаните и мирното население в България, заповядвали и взели участие в потушаването на Драмското въстание в Егейска Македония, както и в интервенции на немските войски против антифашистката опозиция в Югославия.
Особено дейни в оплюването на Народния съд са някои български историци, някогашни марксисти и комунисти. Проф. Любомир Огнянов в книгата си " Държавната политическа система в България " (1993) в раздела за Народния съд отделя особено внимание на така наречен кавга с генералите. Сред поименно посочените е наказаният на гибел ген. Асен Николов.
Да разгледаме делата единствено на някои от " политически репресираните " генерали и полковници, служили под командването на ген. Николов в борбите с антифашистката опозиция на територията на Сърбия. Дори в Уикипедия написа, че при изтеглянето си окупационният корпус е от 33 635 души. В тази окупационна акция са регистрирани 8450 ранени, пленени, убити и безследно изчезнали български бойци. Кой носи отговорност за тази българска загуба? Войските на Първи български окупационен корпус под командването на ген. Николов от 1942 до август 1944 година всеобщо вземат участие - дружно с немски елементи или независимо, в сражения с югославски партизани и с мирни жители.
Много показателна е борбата в региона на Пуста река в Югоизточна Сърбия. През февруари 1942 година след няколкодневни сражения, при които са убити 13 и ранени 7 югославски партизани, 35 български бойци с убити и ранени, югославските партизани се изтеглят от селата от този регион. На 17 февруари по заповед на полк. Христо Стоянов са избити няколкостотин мирни жители, най-вече дами, деца и старци. Ето какво пишат на 23 септември 1944 година (преди Наредбата-закон за Народния съд) 7 души от командвания от Стоянов 13-и полк до военната дивизионна област: " през време на акции, изключително при с.с. Бойник, Маре, Косанчич, Петровац и други заповядва (полк. Хр. Стоянов - б.м.) осъществяването на всеобщи палежи и убийства, за което цинично подмяташе пред всички, " че това е дребна работа ". Същият през време на пребиваването на полка в гр. Лесковац е заповядвал инквизиторски измъчвания и свиреп избивания на хванати партизани и мирни жители " (ЦДА, фонд 1449, списък 1, а.е. 120, л. 154).
Ако някой желае да прочете по-подробно за " дребните работи " на полк. Стоянов, да прочете книгата с поименния лист на убитите мирни жители в Бойник на историка Никола Илич (Крвави фебруар, 1976 година, http://www.znaci.net/00003/572.pdf).
Подобни прояви имат и други висши офицери, командвани от ген. Николов. Ген. Хр. Козаров да вземем за пример - пълководец на 27-а пехотна дивизия, в с. Орляк в Сърбия е заповядал да бъдат убити 60 души мирни жители поради това, че са починали 4 български бойци (ЦДА, фонд 1449, списък 1, а.е. 105, л. 452). Козаров е наказан от Народния съд на пожизнен затвор, само че през 1953 година е предварително освободен и умира като свободен жител през 1966 година
Не по-малко фрапантно е и това, което соросоидно се премълчава. Сраженията с югославските партизани и четници да вземем за пример. В. " Устрем " оповестява, че на 3 август 1942 година български войски, дружно с немските, организират наказателна акция за пречистване на региона на планината Капаоник, в която са огромните оловно-цинкови рудници. Операцията се управлява персонално от Химлер. В нея взе участие 36-и пехотен полк с пълководец полк. Павел Панов (осъден на гибел от Народния съд). В едно от сраженията са хванати 1 британски офицер, 2 австралийски бойци и 5 партизани. Това алегорична война с Англия ли е? В цялата акция са убити към 700 югославски партизани. Няма данни какъв брой са убитите българи и какъв брой са убитите от българи.
През 1943 година от в края на май и първата половина на юни български войски вземат участие в ръководената от немските генерали интервенция " Шварц " против титовските партизани в Сърбя и Черна гора - дружно с немски, италиански и хърватски военни елементи. В тази акция взе участие 61-ви български пехотен полк с ок. 2000 бойци. При интервенцията са убити 7543 партизани и 1200 мирни жители. Уикипедия оповестява за починалите германци и италианци, само че срамежливо премълчава починалите българи. На 27 юни 1943 година пък в. " Устрем " оповестява, че ген. А. Николов е първият български офицер награден с най-висшия немски медал " Железен кръст " - I ст. през Втората международна война - за " съдействие с немски групи за омиротворяване на обилни елементи от Сърбия и огромни триумфи в битката с партизаните ". В края на 1943 и началото на 1944 година бойци от Първи български окупационен корпус вземат участие и в немската интервенция " Кугелблиц ".
В оповестените архиви на Народния съд могат при положително предпочитание да се прочетат и видят истински документи за закононарушенията на редица висши военни. Днес върви развой на реабилитация на искрено фашистки офицери и обругаване на паметниците на починалите антифашисти. Ето два образеца. Първият е с полк. Хр. Стоянов. В Кюстендил е образуван клуб на негови фенове с името " Клуб полк. Хр. Стоянов ". Да е честито на кюстендилци! Но София не остава по-назад. На името на ген. Асен Николов в Уикипедия може да се прочете единствено, че е бил в плен на немците (задържан на 4 септември 1944 г.), откакто пропуснал в точния момент да изтегли от Сърбия Първи български окупационен корпус след оповестения от Багрянов на 26 август 1944 година неутралитет. Но нищо не написа за починалите, ранените и изчезналите български бойци в Сърбия, за убитите по негови заповеди и разпоредби сръбски партизани, за хилядите убити мирни сръбски жители. Уикипедия стана оръжие за реабилитация на фашистите с премълчаването на фашистките им действия. А кой носи отговорност за зверствата?
Според съглашението на тримата огромни (Сталин, Чърчил и Рузвелт) военните нарушители е трябвало да бъдат съдени там, където са правили закононарушенията. Така в Полша са наказани над 5000 немски военни. Нашите фашистки офицери би трябвало да бъдат съдени в Югославия. Но вероятно отново Георги Димитров е отговорен, че е избягнал орезиляването на българската страна и войска в Югославия, директно преди подписването на мирния контракт. А за какво в българската историческа литература не може да се открие какъв брой и кои са починалите български бойци от Първи български окупационен корпус? Достатъчни са 75 години, с цел да може военните историци да разкрият истината...
На името на наградения персонално от Хитлер и работил под командването на Химлер ген. Николов, е кръстена улица в София в кв. " Люлин ". Неофашистите от Столичния общински съвет не спят, те оправдават своите фашистки кумири. Честито на люлинци! И те към този момент се приобщават към възхвалата на фашистките военнопрестъпници. Тези дейности опонират на Резолюцията на Европейския парламент от 25 октомври 2018 година, която " отхвърля фашистките закононарушения от предишното ", както и " омаловажаването на закононарушенията на нацистите и техните сътрудници " ; " приканва за пълноценно и навреме съдействие сред правоприлагащите органи, разследващите организации, правосъдната система и гражданското общество, в битката с фашизма, расизма и ксенофобията ".
Деянията на посочените български генерали и полковници са съотносими с критериите, наложени от съдружниците във Втората международна война за съдене на отговорните лица в Германия (Закон щ 10). А точно - навлизане в други страни, военни закононарушения (убийство, изтребване или неприятно отнасяне на военнопленниците, съзнателно разрушение и опустошение, което не е целесъобразно от военна гледна точка). Както и закононарушения срещу хуманността (изтребване, затвор, гонене на политическа почва) и други С какво неофашистката реабилитация служи през днешния ден на България?
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ